РЕШЕНИЕ
гр. София, 03.11.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря
Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното
от съдия Сантиров гр. дело № 6281/2020 г. по описа на СГС, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 3289 от 07.01.2020 г., постановено по гр. дело № 61191/2018 г. по описа
на СРС, 168-ми състав, частично са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу
К.Й.Д. и М.Д.Д. пасивно субективно и обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр.
чл. 149 ЗЕ, като К.Й.Д. е осъдена да заплати на ищеца сумата 232.36 лева —
главница, представляваща обща стойност на незаплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за периода 01.08.2015 г. до 30.04.2016 г., в имот, находящ се в гр. София, ж.к. *****с абонатен № 046264 и
отразена в обща фактура с №**********/31.07.2016., и суми от изравнение,
отразени във фактури №**********/31.08.2015 г„ №**********/31.08.2015 г. и
№**********/31.08.2015г„ ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на исковата молба - 17.09.2018 г. до окончателното изплащане на
задълженията, а на основание чл. 78, ал. 1 ТПК и сумата 283.60 лева -
разноски по делото, като са отхвърлени иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 232.36
лева до пълния предявен размер от 250.35 лева и за периода от м.05.2015 г. до
м.07.2015 г. като погасен по давност, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
49.21 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия и върху задължението за предоставяне
на услугата дялово разпределение за периода от 16.09.2016 г. до 07.08.2018 г.,
като неоснователен, а М.Д.Д. е осъден да заплати сумата
116.18 лева - главница,
представляваща обща стойност на незаплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за периода 01.08.2015 г. до 30.04.2016 г„ в имот, находящ се в гр. София, ж.к. *****с абонатен № 046264 и
отразена в обща фактура с №**********/31.07.2016., и суми от изравнение, отразени
във фактури №**********/31.08.2015 г„ №**********/31.08.2015 г. и
№**********/31.08.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба - 17.09.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията, а на
основание чл. 78, ал. 1 ТПК и сумата - 94.53 лева - разноски по делото
като са отхвърлени иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 116.18 лева до пълния предявен
размер от 250.35 лева и за периода от м.05.2015 г. до м.07.2015 г. като погасен
по давност, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 49.21 лева - обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия и върху задължението за предоставяне на услугата дялово разпределение
за периода от 16.09.2016 г. до 07.08.2018 г..
Със
същото решение „Т.С.” ЕАД е осъдена да заплати на адв.
Н.И.И.от САК на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗАд сумата 67.37
лева - разноски по делото за
процесуално представител на ответника К.Й.Д. по гр. д. №61191/2018 г. по описа
на CPC,
168
състав, а на адв. К.И.Б.от САК на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗАд сумата
183.65 лева - разноски по делото за процесуално представител на ответника
М.Д.Д. по гр. д. №61191 /2018 г. по описа на CPC, 168 състав.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която осъдителния иск е били частично уважен
по отношение на ответника М.Д.Д. за сумата 116.18 лева, е постъпила въззивна жалба,
чрез пълномощника му – адв. Л., в която са изложени
оплаквания за неправилност на същото поради допусното
от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон
и необоснованост. Поддържа, че същият не е потребител на топлинна енергия и не
е страна по облигационното правоотношение, тъй като от доказателствата по
делото се установява, че от другия ответник - К.Й.Д. е постъпила молба, с която
е поискала откриване на партида за процесния период
на нейно име, като от обстоятелството, че фактурите са издавани само на нейно
име се установява, че ищецът с конклудентни действия
е приел отправеното предложение. Сочи още, че от представения по делото
нотариален акт от 2008 г. се установява, че макар и собственик, върху процесния имот има учредено вещно право на ползване, поради
което същото било задължено да заплаща доставената до имота топлинна енергия. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да присъди направените по делото
разноски.
Въззиваемият ищец - „Т.С.” ЕАД, както и третото лице-помагач на страната на
ищеца - „Т.с.” ЕООД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са подали отговор
на въззивната жалба и не са взели становище по
същата.
Решението в частта, с която са уважени предявените срещу
ответника К.Й.Д., както и в частта, с която са отхвърлени предявените срещу нея
и М.Д.Д. обективно съединени главен и акцесорен искове, ,
не е обжалвано от страните, поради което е влязло в законна сила.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите
и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата
на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, намира следното:
Според
разпоредбата на чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не направи провоизключващо възражение, каквото по естеството си
представлява оплакването във въззивната жалба, че не
той, а другият ответник К.Й.Д., е страна по възникналото облигационно
правоотношение,
той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
В
конкретния случай, в подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, от ответника М.Д.Д., чрез пълномощника си – адв. Б.писмен
отговор, не е направено възражение, че не е страна по твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение, предвид заявление на другия ответник за откриване на партида
само на негово име, поради което и по отношение на това възражение е настъпила
предвидената в разпоредбата на чл. 133 ГПК преклузия и
същото не може да бъде предмет на изследване от въззивната
инстанция. Направеното единствено възражение, че не е собственик на процесния топлоснабден имот, се
опровергава от представения по делото нотариален акт за продажба
на недвижим имот №55 том I, per. №1306, дело 45/2004 г. от 01.03.2004 г. на нотариус Е.П.с per. №379 на НК с район на действие СРС. От същия се установява, че Д.М.Д. и К.Й.Д.
са закупили процесния имот - апартамент №78, намиращ
се в ж.к. *****, а след смъртта на Д.М.Д. на 13.05.2009 г. всички негови
имуществени права и задължения са преминали върху К.Й.Д. и М.Д.Д. в качеството им на единствени наследници по закон, предвид
представеното удостоверение за наследници с изх. №РИС19-УФ01-336/24.07.2019 г.,
издадено от Столична община, район Искър. Ето защо и в съответствие с определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след
17.07.2012 г./, жалбоподателят се явява "битов клиент". И затова е задължен
да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респ. той е встъпил по
силата на закона в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество.
Доколкото във въззивната
жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на
чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка
за правилността на решението и същото следва да се потвърди.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3289 от 07.01.2020 г., постановено по гр.
дело № 61191/2018 г. по описа на СРС, 168-ми състав, в обжалваната част, с
която М.Д.Д., ЕГН ********** с адрес: *** - наследник на Д.М.Д., починал
на 13.05.2009 г. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ сумата 116.18 лева - главница,
представляваща обща стойност на незаплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за периода 01.08.2015 г. до 30.04.2016 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. *****с абонатен № 046264 и
отразена в обща фактура с №**********/31.07.2016., и суми от изравнение,
отразени във фактури №**********/31.08.2015 г„ №**********/31.08.2015 г. и
№**********/31.08.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба - 17.09.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Т.с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: