Протокол по дело №350/2022 на Районен съд - Девин

Номер на акта: 123
Дата: 17 май 2023 г. (в сила от 17 май 2023 г.)
Съдия: Елка Антимова Хаджиева
Дело: 20225410100350
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 123
гр. Девин, 17.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
Сложи за разглеждане докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело
№ 20225410100350 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:


Ищецът не изпраща представител.
Докладва се постъпилата молба- становище от адв. Т. Г., с която
моли да бъде даден ход на делото. В случай, че се яви свид. Х. Ч. поставя
въпроси към него, а в случай, че не се яви в съдебно заседание поддържа
искането за разпита му и моли същия да бъде призован отново. В случай, че
се даде ход по същество излага съображения. Прилага списък за разноски и
моли да й бъде даден срок за писмени бележки.
Ответницата не се явява. За нея адв. М. Д., надлежно
упълномощена от преди.
Свид. Х. Ч. редовно призован- лично.
Адв. Д. –моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да се даде ход на делото и за това
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Д. –не възразявам да се разпита свидетеля.
1
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде допуснат до разпит свидетеля
Ч., затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит свидетеля Х. Ч., на който се сне
самоличността, както следва:
Х. В. Ч. – бълг. гражд., 71г., женен, неосъждан, без родство с
ответницата.
Съдът, напомни нак. отг. по чл. 290 от НК, свидетеля обеща да
говори истината.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Х. Ч. -като дата не си спомням. Аз
управлявах автомобил марка **** с рег. № ****, собственост на *****“.
Колата беше паркирана от предишните два дена, не помня точно кой ден. От
както дойдохме в гр. Д. в продължение на пет дена беше паркирана там
колата. Беше паркирана на паркинга на хотел ****“ в гр. Д.. Тръгвахме на
разходка, аз бях заедно с мой първи братовчед от Гърция и от хотела ми
казаха, че са видели на камерата, че колата ми е ударена. Охраната на хотел
*** са видели, че колата ми е ударена. Тогава аз казах да викнат полицията
да ми бъде издаден протокол. Дойдоха полицаите, направиха протокол и ми
връчиха и на мене протокол. Водача на другото МПС не беше останал на
място. От охраната се обадили на полицията, те дойдоха и съставиха
протокол за ПТП. Виновния участник в ПТП-то беше издирен, не мога да
кажа как, забравил съм, мина доста време. Не знам каква марка беше другото
МПС, което ме ударило. Щетите на моя автомобил бяха бронята и заден
десен стоп, погледнато отзад. Показания ми протокол за ПТП № ****., да
това е протокола за ПТП и аз съм се подписал като участник № 2. Нямам
спомен за други щети. Не сме се прибирали същия ден. Този автомобил само
аз го управлявам, никой друг не го е карал този автомобил и към онзи момент
и сега. Аз закарах автомобила първо на застрахователите, описаха щетите и
след това го закарах в сервиза. Има протокол за това, не съм го чел, аз имам
много автомобили. Не мога да кажа след колко време след застрахователя
съм закарал автомобила на сервиза. Не съм обърнал внимание какво пише в
протокола от застрахователя, имам много автомобили служебни и всеки ден
се случва нещо лошо. По това време бяха над 30 автомобила. На показаната
ми снимка, да това е автомобила, който управлявах.
2
Не претендирам за разноски за явяването ми в днешно съдебно
заседание.
Адв. Д. –считам делото за изяснено.
СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна и
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Д. –уважаема госпожо председател, от името на доверителката
ми оспорвам изцяло иска като неоснователен по основание и размер. Считам,
че не са налице основанията за реализиране на отговорността по чл.500, ал. 1
т.З от КЗ. Претенцията на ищеца е неоснователна и недоказана, с която се
иска доверителката ми да заплати посочената от тях сума, за която се
твърди, че е в следствие на ПТП с материални щети, нанесени от Ч. и
претенцията следва да бъде отхвърлена. От една страна, оспорваме иска по
отношение на неговия размер като считаме, че сумата е завишена и са
заявени повече детайли от автомобила пред застрахователя за заплащане на
обезщетение. Подробни съображения за това съм изложила в отговора на
исковата молба, като това не се разколебава и от САТЕ, която беше приета в
предишно съдебно заседание. Приложените от ищеца преписи от калкулация-
ремонт, проформа фактура, фактура оригинал, доклад по щета не установяват
по никакъв начин видът и размера на причинената щета. От друга страна,
което е по- важно съгласно чл.500 ал.1 т.З от Кодекса за застраховането,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите на МВР-КАТ, когато посещаването
на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина. Посоченото в исковата молба, че доверителката ми не е
изпълнила задълженията си като участник в ПТП и е напуснала мястото на
ПТП, е констатация, която не се е осъществила, защото тя не е разбрала, че е
участник в ПТП, това безспорно се установи от разпита на водения от нас
свидетел. Тя е излизала от паркинга на хотел *****“ и е продължила пътя си,
3
като не е налице някакъв отказ от нейна страна да окаже съдействие за
установяване на щетите, а отдалечаването от местопроизшествието е станало,
защото не е разбрала какво е причинила. Затова и това не може да й бъде
вменено във вина. Разбрала за произшествието впоследствие, когато била
спряна от органите на РУ-Девин, което в предходно съдебно заседание се
установи, че веднага е отишла на мястото и съдействала на органите на КАТ
за вземане на отношение от тяхна страна. Това нарушение може да се
осъществи само умишлено, т.е. предполага се съзнателен отказ от страна
участника в ПТП да вземе участие в установяване на щетите. В конкретния
случай няма никакво умишлено поведение от страна на доверителката ми
като по този начин не е осъществила именно разпоредбата на чл.500 ал.1 т.З
от КЗ. Не се установява обаче посещаването на местопроизшествието от
органите за контрол на движението по пътищата да е било задължително, тъй
като не са настъпили условията по чл. 125 от ЗДвП, налагащи такова
задължително посещение, подробно са посочени в този текст от ЗДвП. В
Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011г., II ТО, се
приема, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП не
освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и
с други доказателствени средства и отговорността на доверителката ми би
могла да бъде ангажирана само ако се установи, че е напуснала мястото на
настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
евентуално поради наличие на разногласие между участниците относно
обстоятелствата, свързани с ПТП, освен в случаите, когато е наложително да
му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Не се
установява наличието на такова разногласие, напротив, протоколът е
подписан и от двамата участника. По така предявения иск доказателствената
тежест пада върху ищеца, като той следва да установи всички твърдения в
исковата молба относно основанието за претенциите, а именно, че вредите са
причинени в следствие на допуснато виновно нарушение от доверителката ми
като нанася материални щети, т.е. причинно -следствената връзка между
виновното поведение на водача и причинените вреди, че е налице
основанието на чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ водач на МПС е напуснал ПТП,
размера на претенциите, щетите и стойността на възстановяването, размера на
изплатеното обезщетение, че е изплатено. И на последно място, при
4
положение, че посещаването на процесното ПТП от органите за контрол на
МВР не е било задължително, то напускането му от ответника не е основание
в полза на застрахователя да възникне правото по чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ, да
претендира от застрахования изплатеното застрахователно обезщетение. Без
значение за този извод е дали поведението на ответника е било правомерно и
дали същия законосъобразно е напуснал мястото на ПТП, тъй като съгласно
цитираната разпоредба на чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ регресното право на
застрахователя възниква само при наличието на предвидените в същата
предпоставка, а не във всички случаи на напускане на мястото на ПТП.
Предвид което, от името на доверителката ми считам, че претенцията на
ищцовата страна е неоснователна и недоказан, поради което следва съдът да
я отхвърли. Претендираме за направените разноски от страна на
доверителката ми.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ищцовата
стана да представи писмени бележки, в едноседмичен срок, считано от днес.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ НА
16.06.2023г.


Протоколът написан в с.з.
Заседанието закрито в 11.00 ч.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
Секретар: _______________________
5