№ 14755
гр. ..., 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110145686 по
описа за 2023 година
... ЕАД е предявило срещу Н. Ц. А. и С. Х. А. установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва: сумата от 3826,83 лева – стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 05.2020 г. – 10.2021 г., ведно със законната лихва от 22.03.2023 г. до
окончателното изплащане, сумата от 469,03 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2021 г.
– 15.03.2023 г., сумата от 39,92 лева – дялово разпределение за периода 05.2020 г. – 10.2021
г., ведно със законната лихва от 22.03.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 8,74
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. –
15.03.2023 г., за топлоснабден имот в гр. ..., ж. к. „...“, бл. 414, вх. А, ет. 5, ап. 10, аб. №
326528, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
14793/2023 г. на СРС, 82 състав. Сумите се претендират солидарно от двамата длъжници.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез особения си представител са подали
отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Сочат, че не са
1
собственици на процесния имот. Намират, че не е надлежно възложено отчитането на
топлинна енергия на фирмата за дялово разпределение. Считат, че неправилно е определен
размерът на задълженията. Излагат, че за дължимост на вземанията за мораторна лихва е
била необходима покана, каквато не им е отправяна. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност на част от претендираните вземания.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот,
ищецът е представил нотариален акт № 139 от 02.11.2021 г., с който Н. Ц. А. и С. Х. А.
продават процесния недвижим имот в гр. ..., ж. к. „...“, бл. 414, вх. А, ет. 5, ап. 10. С Договор
за продажба на недвижим имот от 30.04.1992 г. Н. Ц. А. придобива процесния недвижим
имот в гр. ..., ж. к. „...“, бл. 414, вх. А, ет. 5, ап. 10. От представено удостоверение за семейно
положение е видно, че Н. Ц. А. и С. Х. А. са съпрузи от 19.06.1978 г. С оглед на това съдът
намира, че по силата на закона между ответниците като потребители и топлопреносното
предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия по отношение обект с абонатен № 326528, без да е необходимо
изричното им приемане, за процесния период, доколкото разпореждането с процесния имот
е станало след това.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
2
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 3896,08 лева без предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 39,91 лева. За
процесния период няма издавани главни отчети, защото в имота има 5 броя радиатори с
ИРРО с дистанционно отчитане и 2 броя водомери с дистанционно отчитане. Поради
липсата на достъп ТЕ за БГВ в процесния имот за процесния период се начислява служебно
на „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 брой потребител.
Ответниците чрез особения си представител с отговора на исковата молба упражняват
правата си по чл. 120 ЗЗД като правят възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите
на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на
същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с
установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ
факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл.
150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, в случая подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК - на 22.03.2023 г. Вземането на ищеца за цена на доставената на ответниците
топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 22.03.2020 г. или обхваща
всички претендирани в настоящото производство суми за цена на топлинна енергия,
доколкото процесният период е от 05.2020 г. до 10.2021 г. По тези съображения
възражението за погасяване по давност на вземанията е неоснователно и следва да се
отхвърли.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на
предявения главен иск в пълен размер.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
3
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това
означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно
задължение, поради което и не е необходимо длъжникът да бъде канен да изпълни
задължението си. Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в пълен
размер, доколкото се установи неоснователност на релевираното възражение за давност.
С оглед изхода на спора право на разноски имат ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в размер на 873,78 лева от общо направени разноски в размер на 173,78 лева -
държавна такса в исковото и заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза,
400 лева – депозит за особен представител, като претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева.
Ответниците са били представлявани от особен представител и не са претендирали
разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...” ЕАД, ЕИК ... срещу Н. Ц.
А., ЕГН ********** и С. Х. А., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Н.
Ц. А. и С. Х. А. дължат солидарно на „...” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3826,83 лева – стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 05.2020 г. – 10.2021 г., ведно със законната лихва от 22.03.2023 г. до
окончателното изплащане, сумата от 469,03 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2021 г.
– 15.03.2023 г., сумата от 39,92 лева – дялово разпределение за периода 05.2020 г. – 10.2021
г., ведно със законната лихва от 22.03.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 8,74
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. –
15.03.2023 г., за топлоснабден имот в гр. ..., ж. к. „...“, бл. 414, вх. А, ет. 5, ап. 10, аб. №
326528, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
14793/2023 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА Н. Ц. А., ЕГН ********** и С. Х. А., ЕГН **********, да заплатят на „...”
ЕАД, ЕИК ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 873,78
лева.
Решението е постановено при участието на „Д. ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5