Р Е
Ш Е Н
И Е № 635
гр. Хасково, 21.10.2016 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесет и девети
септември
през две хиляди и шестнадесета година в състав :
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 1200 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от
А.Д.Х.,*** против против „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата
молба се твърди, че ищцата била потребител на електроенергия с клиентски номер **********
за обект, находящ се в гр.Х.. На 16.02.2015г. от служители на «ЕВН България Електроразпределение» АД
бил демонтиран и предаден
за експертиза електромер с
фабричен №********* от измервателна точка 1531307 гр.Х.. Ответникът твърдял, че впоследствие била ивършена техническа проверка, според която електромерът
не съответствал на метрологичните
и технически изисквания, като
отчитал ел. енергия с
грешка. Вследствие на това с Фактура №
**********/02.06.2016г. на ищцата била начислена допълнително ел. енергия в размер на 7452 КВЧ на стойност 608.27 лева с ДДС. Начислената
с посочената по-горе
фактура сума, представляваща корекция
на сметка за минал период от
време, а именно за периода от 01.12.2014г. до
16.02.2015г., била недължима поради
начална липса на основание
за начисляването й. Предвид
изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 608.27 лева с ДДС по фактура №**********/02.06.2016г., представляваща
коригирана сметка за ел.енергия за минал период от
време, а именно за периода от 01.12.2014г. до 16.02.2015г. за имот,
находящ се в гр.Х., с клиентски № **********. Претендира разноски.
Ответникът подава
отговор, в който оспорва така предявения
иск, като намира същия за неоснователен. Счита, че сумата
е начислена правомерно, като твърди, че
приложими в случая са чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката във вр.
с чл.45, ал.1от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обн. ДВ бр.98 от
12.11.2013г./, вр. с чл.51, ал.1 и чл.48, ал.1 от същите правила. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание поддържа подадения отговор на
исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Не е спорно по делото, че ищцата
е клиент на ответното дружество – като потребител на електроенергия,
доставяна й до имот, находящ се в гр.Х., ул.********,
с клиентски номер **********, ИТН 1531307. На 16.02.2015г. двама служители на
„ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, в присъствието на двама свидетели, са
извършили проверка в обект на ищцата, за което са съставили Констативен
протокол № 186886 от същата дата за техническа проверка и подмяна на средства
за търговско измерване. В него се сочи, че проверката касае състоянието на
измервателната система на процесния обект и е
извършена на основание чл.42-44 от ПИКЕЕ. Протоколът съдържа данните от
техническата проверка на електромер с фабр. № 30378851.
Относно обезопасеност, защитеност
и техническо състояние се сочи за място на монтаж – табло на стълб, заключено,
непломбирано. При проверката е констатирано при измерване с еталонен уред е отчетена
грешка извън класа на точност. Посочено е още в протокола, че електромерът е
бил демонтиран, поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 343270 за
предаване за експертиза; пломбирането след проверката на капачката на електромера
и ел.таблото с пломба № EVN 30 3/15. Протоколът е
подписан от извършилите проверката служители и от присъствалите свидетели – М. Х.
и П. Г.
Като писмено
доказателство по делото се представи и прие Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 153/12.04.2016г. на БИМ-ГД „МИУ”-РО Бургас.
Същият касае експертизата на процесния демонтиран от обекта
на ищцата електромер – еднофазен, двутарифен, статичен
електромер, тип А 220; производител „Elster“, с идентификационен № 30378851/2008г., извършена на 08.04.2016
г. В протокола се сочи като резултат от проверката – отсъствие на механични
дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на
електромера. Наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера,
наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на
електромера: знак от метрологична проверка пломба №: допълнителна метрологична
маркировка и идентификационен номер на нотифицирания
орган, извършил оценяване на съответствието: СЕ М08 0102; допълнителни стикери:
стикер със знак от последваща метрологична проверка
от 2014г./ шифър 02301. Отразени са подробно техническите резултати от
извършените проверки и изпитвания. Относно техническото състояние на частите и
механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е отразено, че е осъществяван
достъп до вътрешността на електромера – монтирано допълнително съпротивление в
измервателната верига между две съпротивления в близост до шунта,
водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера. В резултат
на тази манипулация електромерът отчита с 86.39 % по-малко от консумираната
електроенергия и по двете тарифи. Протоколът съдържа заключение, че метрологичните
характеристики на електромера не съответстват на изискванията за одобрения тип.
Към този констативен протокол е представената по делото Справка за коригиране
на сметката за електроенергия, касаеща процесния обект на ищцата и демонтирания от него
електромер. Видно от нея, за периода 01.12.2014г. – 16.02.2015г. е преизчислено
количеството ел.енергия, по дневна и нощна тарифа, на стойност 608.27 лева. За процесната проверка на електромера и резултатите от нея ищцата
е била уведомена от ответника с Писмо, изх. № 17404686/02.06.2016г. В него се
сочи, че от служители на БИМ било установено, че електромерът е манипулиран и
отчита с грешка – 86.39 %, който % от ползваната електроенергия бил неизмерен и
незаплатен. На основание чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, следвало да бъде коригирана сметката
за ел.енергия за периода 01.12.2014г. – 16.02.2015г., за 77 дни, като
допълнително начислената електрическа енергия е на обща стойност 608.27 лева,
представляваща 86.39 %, след приспадане на 2% допустима грешка на електромера,
от потреблението за периода.
По делото
съдът допусна ангажиране на гласни доказателства:
От разпита
на свид.К.Л., служител на ответника, се установява,
че е участвал в проверката на електромер на ул.***** през зимата на 2015г. Спомня
си, че таблото било поставено на стълб. Извършили проверка на електромера с
еталонен уред. При проверката констатирали, че електромерът не работи в
границите на допустимата грешка. При
смяната на електромера потърсили титуляра. След това
се обадили на своя работодател, който изпратил свидетел, в присъствието на който
извършили подмяната. Поставили електромера в безшевен чувал и го изпратили за
проверка в „Българския институт по метрология“.
За
цялостното изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ответника,
съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза, което възприема
изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице сочи, че
констативният протокол от експертиза на средство за измерване № 153/12.04.2016г.
на БИМ отразява техническото състояние на средството за търговско измерване № 30378851,
което е резултат от външно неправомерно въздействие върху електромера.
Описаните в протокола манипулации въздействат върху точността на електромера,
който не отчита цялото количество ел.енергия от обекта. Тези манипулации водят
до частично измерване на електрическата енергия, като в случая електромерът
отчита 13.61 % от консумираната електрическа енергия. Посочва още, че тези
манипулации водят до неизмерване на консумираната електрическа енергия, като неизмерено
оставало 86.39 % количество ел. енергия. В случая правилно била приложена
методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел.енергия, заложена в
ПИКЕЕ, и правилно било остойностено това количество
ел.енергия, съгласно чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. В заключението се сочи, че началният
момент на неточно отчитане на средството за търговско измерване не може да бъде
установен. Процесният електромер попадал в групата на
еднофазните електромери периодичност на
проверките – шест години / ред 25 от Заповед № А441/13.10.2011г. на ДАМТН/.
Върху електромера имало стикер със знак от последваща
метрологична проверка от 2014г./шифър 02301. Електромерът следва да премине
вторична проверка през 2020г. Вещото лице посочва още, че сроковете по
цитираната по-горе заповед били спазени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът
намира предявения отрицателен установителен иск за допустим,
респ. приема наличието на правен интерес у ищцата за предявяването му. За оспорената от нея като недължима и незаплатена сума, ответникът е коригирал сметката за ел. енергия
на ищцата, като в настоящото производство настоява,
че е обосновано и законосъобразно начислена. А нормите на чл.31,
ал.1 ОУ ЕВН ЕС и чл.59, ал.1 ОУ ЕВН ЕР предвиждат възможността за електроснабдителното,
респ. електроразпределителното,
предприятие да преустанови снабдяването
с ел.енергия в случай, че клиентът
забави плащане на дължимите суми. Предвид изложените
съображения, съдът приема предявения иск за допустим.
Разгледан по същество, той се явява
основателен. По делото не се спори и бе
установено от събраните доказателства, че ответното дружество е доставчик на
електроенергия, а ищцата е потребител на същата, както и че на ищцата, вследствие
на едностранна корекция на сметката, е начислена като дължима сумата в размер
на 608.27 лева, представляваща 86.39 % от потреблението й за периода от 01.12.2014г.
до 16.02.2015г.
От изложеното следва извода, че между
страните е налице облигационно правоотношение, възникнало на основание чл.98а,
ал.1 от ЗЕ чрез сключени договори при публично известни общи условия за пренос
и продажба на електрическа енергия. Съгласно посочената разпоредба крайният
снабдител, в случая ответникът, продава електрическа енергия при публично
известни общи условия. Съгласно алинея 4 от разпоредбата, публикуваните общи
условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено
приемане, а съгласно алинея 5 от същата разпоредба в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител
на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия. В
конкретния случай е безспорно, че ОУ на ЕВН ЕС и ОУ на ЕВН ЕР, одобрени с две решения на ДКЕВР
от 10.05.2008г., са публично достъпни в интернет. Безспорно е също, че ищцата не е предложила
специални условия, различни от общите такива, в законния срок, поради което се
приема, че същата мълчаливо е приела тези общи условия.
За да начисли процесната
сума, ответното дружество изтъква констатирано несъответствие на електромера с
техническите изисквания за правилното отчитане на консумираната ел.енергия,
породено вследствие на осъществено неправомерно въздействие върху електромера
/осъществен е достъп до вътрешността на електромера/, водещо до отчитане с
грешка от – 86.39 % . За извършената едностранна корекция на сметката
ответникът се позовава на разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6, чл.104а, ал.2,
т.5, вр. чл 83, ал.1, т.6
от ЗЕ, вр. чл.45, ал.1 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Съгласно посочените разпоредби ОУ,
при които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ /ПИКЕЕ/. Тези правила (чл.45, ал.1) от своя страна предвиждат, че когато при
проверка се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към правилата,
неправилно и неточно измерване или неизмерване, и не е известно кога се е появила установената грешка,
количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в
договорите с оператора на преносната мрежа или в Раздел IX от правилата. В
Раздел IX на ПИКЕЕ е постановено, че в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не
измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране
на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. Разпоредбата на
чл.54, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР, също уреждаща коригирането на сметки, предвижда,
че в случаите на констатирано неправомерно въздействие
върху средствата за търговско измерване „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД
преизчислява количеството електрическа енергия за периода от датата на монтажа
или последната извършена проверка до датата на констатирането на грешката в
измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период
на грешното измерване или неизмерване, но за не повече от 90 дни.
Имайки предвид тези разпоредби, съдът
счита, че, за да възникне правото на ответника по ал.2 на чл.54 от ОУ на ЕВН ЕР
да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищцата, е необходимо да
е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване, които обстоятелства се установяват
посредством съставен констативен протокол съгл. чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР.
Следователно, в тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин
осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН
ЕС/ достъп до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищцата или от друго
лице с негово знание. В случая съгласно Констативен протокол за техническа
проверка № 186886 от 16.02.2015г. съдът счита, че е налице
осъществен неправомерен достъп до електромера, водещ до неправилно отчитане на
ел.енергията, като е спазена и процедурата по извършване на проверката и обективиране на резултатите й, регламентирана в чл.63 от ОУ
на „ЕВН Б-я ЕР” ЕАД и в чл.47 от ПИКЕЕ. Именно вследствие на така установения неправомерен
достъп до електромера на ищцата и на основание чл.28, ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС и
чл.51 от ПИКЕЕ, ответникът, възоснова на представени
от електроразпределителното дружество констативен протокол заедно със справка
за начислената енергия, е изчислил и коригирал сметката на клиента си за
изминал период чрез начисляване на сумата от 608.27 лева.
Независимо от това обаче, съдът намира,
че ответникът не установи наличието на причинна връзка между констатираното
неправилно отчитане на ползваната електроенергия и поведението на ищцата като
страна по договорите за ползване и продажба на електрическа енергия, а именно,
че тя е извършила действия, нарушаващи въведената в чл. 54 от ОУ на ЕВН ЕР
забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на
преносното дружество средства за търговско измерване (чл.121 от ЗЕ).
Правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и
единствено неправомерното поведение на едната страна по договора представлява
основание тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента
й вреди. Затова, след като не е установено и доказано, че именно ищцата е
осъществила неправомерния достъп до електромера, препятстващ правилното му
отчитане, то липсва законово основание за извършване на въпросната едностранна
корекция.
В този смисъл следва да се отбележи още,
че разпоредбата на чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на
потребителите при търговия с електрическа енергия. Тя
предвижда санкциониране на потребителя, без да се изисква негово неправомерно
поведение, което е в противоречие и с разпоредбата на чл.82 от ЗЗД. Съдът
счита, че е задължително установяването
по несъмнен начин на неправомерно поведение от потребителя, изразяващо се в
препятстване правилното отчитане на консумираната ел.енергия, с цел законосъобразното ангажиране на
имуществената му отговорност за вредите, причинени на ответника. Всичко това
прави посочената клауза нищожна и не обвързва с действието си страните,
съответно и съда с приложението й.
Следва също така да се
отбележи, че дори и да се
установи отклонение в показателите на консумираната електрическа енергия, дължащи се на неправомерно
действие от страна на потребителя,
доставчикът на електрическа енергия следва да установи
освен периода на грешното измерване или неизмерване, така също и размера на
неотчетената енергия, т.е. фактическо реално потребление /това е предвидено и в задължителната практика на ВКС). В противен
случай, без да се отчете
реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките
за електрическа енергия за минал
период позволява на доставчика да
получи цена за недоставена от него и неползвана
от потребителя електрическа енергия. Такава клауза от договора
/приетите от самия ответник Общи условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа
енергия коригиране на сметките за
електрическа енергия за предходен период
от време, вкл. без
отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се
счита за неравноправна по смисъла на чл.
143, т.6 и т. 18 от ЗЗП и нищожна на основание
чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради което не обвързва потребителите. Ответникът основава твърденията
си за дължимост на процесната сума и за нейния размер – на представените
по делото констативен
протокол за техническа
проверка и подмяна на СТИ и констативен
протокол от експертиза на средство за измерване на БИМ-ГД „МИУ”-РО Бургас. Както се посочи, от същите се установява, че процесният електромер не съответства на метрологичните и техническите изисквания. Това обаче само по себе си не е достатъчно,
да се направи категоричен извод, че така
констатираната намеса в измервателния уред е извършена именно от ищцата в
нарушение на въведените в чл.53 т.3 от ОУ ЕВН ЕР
забрани за потребителите да въздействат неправомерно върху
СТИ.
Предвид изложените
съображения, съдът приема,
че предявеният иск е основателен, т.к. ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи по несъмнен и категоричен начин, че процесната,
изчислена в следствие на корекция,
сума, му е дължима от ищцата. Ето защо,
искът следва да се уважи изцяло, като
се приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи
сумата от 608.27 лева, представляваща коригирана
стойност на електрическата енергия в размер на 7452 kWh, доставена до обект
на ищцата, находящ се в гр.Х., ул.********, с ИТН 1531307,
за периода 01.12.2014г. – 16.02.2015г., с клиентски номер **********.
С оглед
изхода на делото и на
основание чл.78 ал.1, вр.
чл.80 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати
на ищцата направените разноски в общ размер на 350 лева,
от които 50 лева за държавна
такса и 300 лева - адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Д.Х., ЕГН **********,***, НЕ
ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 608.27
лева, представляваща
коригирана стойност на електрическата енергия в размер на 7452 kWh, доставена до обект
на ищцата, находящ се в гр.Х., ул.*******, с ИТН 1531307,
за периода 01.12.2014г. – 16.02.2015г., с клиентски номер **********.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да
заплати на А.Д.Х., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер
на 350 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.