№ 174
гр. Провадия, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100912 по описа за 2022 година
Производството образуването по искова молба от Н. Д. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ********, съдебен адрес по делото: ********
срещу "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, ул. „*****” № 84-86, бл. Бизнес център „*****”, ет. 12.
В исковата молба ищецът излага, че страните са обвързани от Договор
за предоставяне на кредит № 485159 от 21.06.2022г. за сума в размер на 5000
лева при лихва от 2378.05 лева, при срок на кредита от 24 вноски.
Съгласно чл. 5.6 от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №
485159 /21.06.2022г. ако ищеца не осигури и не представи в срок обезпечение
по кредита съгласно сроковете и условията на т. 5.1 — т. 5.5 от договора и
Общите условия или действието на обезпечението бъде по някаква причина
прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки
календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на
неустойката е изрично посочен в Приложение № 1 към настоящия договор за
кредит и Погасителния план към кредита, която в настоящия случай е 7969.92
лева.
Счита, че ищеца не дължи сумата от 7969,92 лева, търсима като
неустойката по договор за предоставяне на кредит, тъй като същата е
1
недължима на основание чл.124 от ГПК, вр.чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Твърди, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
предл.3, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип
било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. Поради накърняването на принципа на „добри
нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на подзащитната ми с цел извличане на собствена
изгода на кредитора.
В допълнение, неустойка, по договора неравноправна на основание
чл.143, т.19 от ЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на
7969,92 лева е в размер на над 150% от сумата на отпуснатия кредит. По този
начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на
сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е
необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект,
неустойката по договора за предоставяне на кредит в размер на 7969,92 лева
при неосигуряване на обезпечения, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни
уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
2
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции
и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
С процесната неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В
този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от
05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така
уговорените клаузи е да доведът до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучагсля, до увеличаване на подлежаща
на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.
На следващо място, така уговорена неустойка е нищожна на основание
чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата за
неустойка не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2
ЗЗП тя е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на
договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху
съдържанието им към момента на сключване на договора.
Иска се да приеме за установено, че клаузата на чл. 5.6 от Договор за
потребителски кредит № 485159 /21.06.2022г. сключен между ищеца и „Ай ти
еф груп“ АД, представляваща неустойка в размер на 7969.92 лева е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, и като противоречаща на добрите
нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143,
ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника
В него се твърди, че исковата молба е неоснователна и моли да бъдат
отхвърлени предявените искове.
Твърди, че между страните е сключен процесния договор за кредит от
разстояние по инициатива на ищеца, за което той попълнил заявка в интернет
3
сайта на ответника. Ищецът посочил, че иска да получи заема по банковата си
сметка и потвърдил, че се е запознал с общите условия.
Ответникът разгледал подадената заявка и след проверка в Централния
кредитен регистър одобрил кредита. След това изпратил на електронната
поща на Н. Д. Г. Договор за кредит № 485159 заедно с приложимите Общи
условия на “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така Стандартен Европейски
Формуляр и Погасителен план, като в имейла с прикачил два броя линка -
„Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Договора
за кредит и като доказателство за съгласието на ищеца с договора за кредит и
Общите условия Н. Д. Г. е активирал линка „Приеми договора”.
Оспорва уговорената неустойка да е нищожна на твърдените от ищеца
основания.
В чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично се предвижда, че при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит.
Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и
произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди
и/или представи надлежно обезпечение на кредита - поръчители или банкова
гаранция. Годишният процент на разходите има за цел да информира
потребителя какви ще са му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок
задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си
евентуални компоненти, които са поставени под условие че
кредитополучателят не изпълни задължението си по договора. Посоченият
годишен процент на разходите по договора за кредит е в размер на 49,00% и е
съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията
съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ад. 2 ЗПК.
Начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за
неизпълнение на задължението па кредитополучателя да предостави
обезпечение по договора си за кредит. В процесния Анекс към Договор за
кредит изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в конто
кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако
Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след
изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се
4
начислява.
Ищецът е бил информиран за наличието на тази неустойка още при
предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр и с оглед на
това е могъл да прецени дали да сключи или не кредита, респективно да се
съгласи с условията по кредита.
Твърди се, че процесната неустойка има обезщетителна функция
предвид риска, който поема ответното дружество и че се касае за бърз кредит.
Твърди се, че неустойката е ясно и точно формулирана, няма неясноти
по отношение на нейното съдържание.
Клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена
между страните, тя не е инкорпорирана в Общите Условия на „АЙ ТИ НФ
ГР"У П АД (ОУ), върху които ОУ кандидат-кредитополучателят да не може
по никакъв начин да влияе, поради това че те са предпоставка за сключването
на договора и той, след като се запознае с тях, следва да ги приеме, за да
продължи към сключването на договора кредит. Размерът на уговорената
между страните неустойка при неосигуряването на лица, които да
поръчителстват за задължението па потребителя, или при непредоставянето
на банкова гаранция, не е еднакъв за всички отпуснати от Дружеството
кредити, а се преценява във всеки отделен случай е оглед всеки отделен
потребител, като се взимат предвид и размерът на предоставяния кредит,
уговорките за погасяването му и други допълнителни условия, утвърдени в
дългогодишната практика на представляваното от мен дружество.
Твърди, че ограничението за максималната неустойка в размер на
законната лихва за забавени парични задължения не следва да се прилага по
аналогия. Разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК не следва да се прилага по
аналогия.
Процесната неустойка се начислява за всеки ден, в който не е
представено обезпечение по кредита. Исковата молба по настоящото
производство е входирана на 30.08.2022 г. Към момента на образуване на
делото пред настоящия съдебен състав, начислената сума за неустойка е в
размер на 751,36 лева. а не сочената от ищеца сума в размер.
Иска се отхвърляне на иска и заплащане на разноски.
В срокът за отговор ответникът предявява насрещен иск
5
В него се твърди, че между страните е сключен процесния договор за
кредит от разстояние по инициатива на ищеца, за което той попълнил заявка в
интернет сайта на ответника. Ищецът посочил, че иска да получи заема по
банковата си сметка и потвърдил, че се е запознал с общите условия.
Ответникът разгледал подадената заявка и след проверка в Централния
кредитен регистър одобрил кредита. След това изпратил на електронната
поща на Н. Д. Г. Договор за кредит № 485159 заедно с приложимите Общи
условия на “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така Стандартен Европейски
Формуляр и Погасителен план, като в имейла с прикачил два броя линка -
„Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Договора
за кредит и като доказателство за съгласието на ищеца с договора за кредит и
Общите условия Н. Д. Г. е активирал линка „Приеми договора”.
Съгласно сключения между страните Договор за кредит
кредитополучателя е получил от ищцовото дружество паричен заем в размер
на 5000 лева, като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок
погасителните вноски. Кредитополучателят се е съгласил да погаси кредита
си с двадесет и четири 30-днсвни вноски, като общият срок за погасяване на
кредита е от 22.06.2022 г. до 24.06.2024 г. и при условията договорени между
страните. В изпълнение на задължението по договора за кредит,
Кредитодателят е предоставил сумата по кредита по банков път.
На основание чл. 12, б. а) от Общите Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“
АД, с настоящата насрещна искова молба обявява Договор за кредит №
485159 за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията по
договора на Н. Д. Г.. Твърди се, че кредитополучателят не е заплащал никакви
суми по сключения договор за кредит.
Предсрочната изискуемост да се счита обявена на длъжника в деня на
уведомяване за насрещната искова молба от съда.
Дължимата и непогасена главница по процесния договор за кредит е в
размер на 5000 лева. Дължимата и непогасена по кредита лихва за ползване на
кредита е в размер на 796.34 лева, начислена за периода от 22.06.2022 г. до
обявяване на предсрочна изискуемост.
Иска се осъждането на ответника да заплати на ищеца горепосочените
суми. Претендират се разноски.
6
В срокът за отговор е предявен отговор по насрещния иск
Твърди се, че предявения насрещен иск е редовен и допустим, но
неоснователен и недоказан.
Твърди, че не са налице предпоставките за обявяване на договора за
предсрочно изискуем. Клаузата на чл.12б.а от ОУ била неясна. Нито в
договора, нито в общите условия има разяснение и точни критерии, при който
може да бъде упражнена опцията за предсрочна изискуемост. Поради това
тази клауза е недействителна на основание чл.147 ЗПК и е в нарушение на
чл.146 ЗПК. Твърди, че клаузата на чл.12б.а от ОУ не е индивидуално
уговорена.
Твърди се, че за процесния договор за кредит се прилага ЗПК.
Договорът за кредит № 485159 е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, във
връзка с чл.11, ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В договорът бил посочен ГПР и ГЛП,
но липсвало условия за прилагането им, не било посочено дали ЛП е
фиксиран или променлив за срока на договора. В ГЛП и в ГПР не е включена
неустойката, съответно техните размери не са точно посочени в договора.
Договорът бил нищожен и на основание чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, тъй като липсвало посочване какво точно разходи се включват в
посочения процент. Посоченият годишен лихвен процент 40.55%, не е ясно
как точно се съдържа и как се изчисляват по отношение на общия ГПР.
Погасителният план не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от
ЗПК, не е ясно какви точно компоненти са включени в месечната вноска.
В случай, че съда обяви договор за кредит № 485159 за
недействителен, прави възражение за прихващане на сумата заплатена от
ответника като лихва и неустойка, да бъде прихваната към дължимата се
главница по договор за кредит № 485159.
В случай, че съда не обяви договор за кредит № 485159 за
недействителен, прави възражение за прихващане на сумата заплатена от
ответника като неустойка, да бъде прихваната към дължимата се главница по
договор за кредит № 485159.
Моли се за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
7
ищцата не се явява. В писмено становище моли за уважаване на предявения
иск, моли за отхвърляне на насрещните искове по съображенията изложени в
отговора на насрещната искова молба. Претендира разноски.
Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно
заседание моли за отхвърляне на главния иск и за уважаване на насрещния
иск.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От договор за потребителски кредит № 485159/21.06.2022 г., ведно с
приложение № 1; погасителен план; СЕФ за предоставяне на информация за
потребителски кредити; общи условия; платежно нареждане от 21.06.2022 г.
се установява, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние
№ 485159/21.06.2022г., съгласно който ответното дружество предоставя
кредит на ищеца в размер на 5000 лева при лихва от 2378.05 лева, при срок на
кредита от 24 вноски. Договорът е сключени при действието на общи
условия, с които ищецът се е запознал предварително, предоставен му е
предварително Стандартен европейски Формуляр, в който са описани
размерът на кредита – 5000 лева, срока на договора до 21.06.2024г., описани
са условията за предоставяне на обезпечение, дължимата неустойка при
непредоставяне на обезпеченията, фиксирания лихвен процент 40,55 %, ГПР –
49 % като е посочено допусканията, при които се начислява, описани са
разходите при просрочени плащания. Посочен е размерът на неустойката и
начина на изчисляването й и причините, поради които се начислява
Към Договорът е приложен погасителен план, в който е посочена
падежната дата на всяка вноска, общия размер на погасителната вноска,
частта от погасителната вноска, с която се погасява главница, договорна
лихва, такса преференциално обслужване, неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение. Общият размер на неустойката по кредита е
7969,92 лева, на таксата преференциално обслужване 60 лева, на договорната
лихва 2378,05 лева. Общият размер на кредита, който ищецът следва да върне
е 15407,97 лева с неустойка, а без неустойка 7438,05 лева. Кредитът се
усвоява по банкова сметка на ищеца, посочен е размера на договорната лихва
– 40,55 % и на ГПР 49 %. В Приложението към Договорът са посочени
8
допусканията при изчисляване на ГПР.
В чл.5.1 и следващите от Договора страните са договорили, че до края
на следващия работен ден след сключване на договора за кредит ищецът
следва да предостави банкова гаранция или поръчителство на поне две
физически лица, които следва да отговарят на определени условия посочени в
чл.5.3 от договора.
В чл.5.6 от Договора е посочено, че при неосигуряване на
обезпеченият в срок ищецът дължи неустойка за периода, за който не е
предоставено обезпечението. Размерът на неустойката е посочен в
приложение №1 към договора и е в размер на 10.90 лева на ден, но не повече
от 1% от главницата по кредита на ден или в размер на 7969,92 лева лева
според погасителния план.
В чл. 12, б. а) от Общите Условия е уговорено правото на ищеца да
обяви задълженията по кредита за предсрочно изискуеми поради
неизпълнение на задълженията по договора на ответницата.
От платежно нареждане от 31.08.2021г. се установява, че ищеца по
насрещния иск е превел по банковата сметка на ответника по него по договор
за кредит № 485159 сума в размер на 5000 лева, а на 21.06.2022г..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.124 ГПК
вр. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.5, т.19 от ЗЗП за
провъзгласяване за нищожна на клаузата за неустойка по чл.5.6 от Договор за
потребителски кредит № 485159/21.06.2022 г.
Предявен е насрещен осъдителен иск по чл.79 ЗЗД за осъждане на
ответника по него Н. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП"
АД, сумата от 5000 лева главница по Договор за потребителски кредит №
485159/21.06.2022 г., ведно с законната лихва от датата на постъпването на
насрещният иск – 03.11.2022г. до датата на окончателното изплащане на
сумата; сума в размер на 796.34 лева, представляваща договорна лихва
начислена за периода от 22.06.2022 г. до обявяване на предсрочната
изискуемост – 23.01.2023г. (получаване на насрещната искова молба от
процесуалния представител на ответника по него).
9
Възражение с правно основание по чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11
от ЗПК от ответника по насрещния иск по отношение на целия договор за
кредит и възражение за прихващане по чл.103 ЗЗД.
В тежест на ищеца по главния иск и ответник по насрещния иск е да
докаже, че между него и ответникът е бил сключен процесният договор за
кредит, с описания предмет, цена и срок, че клаузата за неустойка от
процесния договор е нищожна на твърдените основания, че процесния
договор е нищожен на посочените основания, размерът на заплатените лихви
и неустойки по договора.
В тежест на ответника по главния иск и ищец по насрещния иск е да
докаже, че страните са сключили процесният договор за кредит, с описания
предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията си по него, че са налице
основания и е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост, размерът на
претендираната договорна лихва.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че договор за кредит №
485159 от 21.06.2022г., с описания предмет, цена и срок.
От събраните по делото доказателства, а и е обявено за безспорно
между страните, че са сключили от разстояние договор за кредит № 485159
от 21.06.2022г., с описания предмет, цена и срок. По силата на договора
ответното дружество е превело по сметка на ищеца сумата по кредита в
размер на 5000 лева на 21.06.2022г. Ищецът не оспорва, че е получил сумата
по кредита. С оглед договорките между страните ищеца е следвало да върне
сумата по кредит на 24 месечни вноски с размер на всяка една от тях от
309,92 лева с включена главница и договорна лихва и в размер на 642 лева с
включена неустойка за непредоставено обезпечение. Крайният срок за
погасяване на кредита е 21.06.2024г.
По делото не се събраха доказателства ищецът да е правил плащане по
процесния кредит, поради това и възползвайки се от правото си по чл. 12, б.
а) от Общите Условия ответното дружество е обявило кредита за предсрочно
изискуем считано от връчване на насрещната искова молба на процесуалния
представител на ищеца на 23.01.2023г. Съдът намира, че клаузата за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е неравноправна, тъй като
такава възможност се дава на кредитора при настъпване на ясно посочени
условия едно, от които е непогасяване на задължения по договора, каквото е
10
налице в случая. Кредиторът е уведомил длъжника ответник по насрещния
иск за обявяването на кредита за предсрочно изискуем с връчване на копие от
насрещната искова молба. Поради това съдът намира, че кредиторът валидно
е обявил процесния кредит за предсрочно изискуем.
Спорно между страните е действителността на клаузата за неустойка
по чл.5.6 от процесния Договор.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1
ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.“
Според чл.143, ал.1, ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, представлява всяка неиндивидуално определена уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Според чл. 143, ал.2, т.5, т.19 от ЗЗП
неравноправна клауза е уговорена неустойка в прекомерно висок размер,
както и клауза, която не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Според чл.146 от
ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни.
В случая главницата по договора е 5000 лева. По делото не се спори,
че ищецът не е осигурил обезпечението по чл.5.1 и следващите от Договора,
съответно според погасителния план от него се претендира неустойка в
размер на общо 7969,92 лева. Това е сума, която е надвишава с около 150 %
главницата по договора. Целта на неустоечната клауза е обезпечителна, в
случая при начислената на ищеца на неустойка в размер по-висок със 150 %
от размера на кредита, обезпечителната цел на неустойката е нарушена, с нея
се постига свръхобезпечение на кредитора за сметка на длъжника и се цели
облагодетелстване на кредитора. Уговорената в чл.5.6 от договора неустойка
11
не е индивидуално определена доколкото тя е част от типови договорни
условия, които се предлагат на потребителите.
Поради това съдът намира, че уговорената в чл.5.6 от Договора
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като се
нарушава справедливостта в търговските отношения. Не е справедливо
уговаряне на неустойка до размер по-висок от главницата по кредита.
Освен това съдът намира тази клауза за неравноправна на основание
чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като размерът на неустойката е необосновано висок.
Поради което на основание чл.146 от ЗЗП е нищожна.
Съдът намира, че уговорената неустойка не представлява
неравноправна клауза по чл. 143, ал.2, т.19 ЗЗП, тъй като условията по
кредита са били предварително ясни на ищеца, в договора за кредит и
погасителния план ясно е посочено условията, въз основа, на които се дължи
неустойка и точният й размер.
Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл.33 ЗПК, според която
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Разпоредбата на чл.33 ЗПК се
отнася до забава в заплащането на вноски по кредита, а не до забава при
неизпълнение на друго задължение по договора, за което в случая е уговорена
неустойката.
Поради това предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД и чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.5, от ЗЗП като основателни следва да
бъдат уважени.
Възраженията на ответника по насрещния иск с правно основание
чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от ЗПК по отношение на целия договор за
кредит съдът намира за неоснователни. Според чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от
ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа: лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
12
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В процесният
договор за кредит, погасителния план към него и приложените общи условия,
с които длъжницата е запозната преди сключването му подробно са посочени
лихвения процент, условията за прилагането му, условията за промяната му,
ГПР –размерът му, начинът му на формиране, допусканията използвани при
изчислението му, посочени са условията за издължаване на кредита, размерът
на всяка месечна вноска с посочване размерът на главницата, договорната
лихва, неустойката. Посочена е общо дължимата сума по кредита с включена
главница и лихви и размерът на дължимата в евентуалност неустойка.
Съгласно чл. 10 от ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер,
определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се
намалява по право до този размер. Според чл.19, ал.4 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет. Съгласно член единствен, ал. 1 от
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения „годишния размер на
законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно
от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.“. Основният лихвен
процент в сила от 01.01.2022г., 01.07.2022г. е 0.00 %, а от 01.10.2022г. е 0,49
%. Съответно ГПР не може да бъде по-висок от 50%. В случая е договорен
фиксиран лихвен процент, който е 40.55% и ГПР в размер на 49%, които не
надхвърлят максимално допустимите размер съобразно чл.19, ал.3 от ЗПК,
поради което съдът намира, че размерът на договореният лихвен процент не
противоречи на добрите нрави.
Съдът намира, че по отношение на договорната лихва не е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави предвид това, че нейния
размер е съобразен с чл.19, ал.3 от ЗПК.
13
Предвид гореизложените мотиви, предсрочната изискуемост на
задълженията по процесния договор съдът намира, че на основание чл.79 от
ЗЗД ответника по насрещния иск следва да заплати на ищеца по насрещния
иск сума в размер на 5000 лева главница по договора за потребителски
кредит, ведно с законната лихва от датата на постъпването на молбата за
предявяване на насрещният иск – 03.11.2022г. до датата на окончателното
изплащане на сумата. Ответникът по насрещния иск следва да заплати и
претендираната договорна лихва, тъй като е усвоил и ползвал кредита за
периода от 22.06.2022 г. денят следващ отпускането на кредита (както е
посикано) до обявяване на предсрочната изискуемост – 23.01.2023г.
(получаване на насрещната искова молба от процесуалния представител на
ответника по него). Видно от погасителния план дължимата договорна лихва
за периода 21.07.2022г. до 21.01.2023г. е в размер на 1073,29 лева по-висок от
претендирания. На ищеца по насрещния иск следва да се присъди
претендирания от него размер на договорна лихва предвид диспозитивното
начало в гражданския процес в размер на 796.34 лева за искания период
22.06.2022г. – 23.01.2023г.
Ищецът не доказа да е заплатил суми по процесния договор, поради
което възражението за прихващане се явява неоснователно.
Поради гореизложеното предявените насрещни искове следва да бъдат
уважени.
Страните са поискали присъждане на разноски. Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът се дължи присъждане на
разноски. Сторените от ищеца разноски са следните: 319 лева – държавна по
производството, която ответника следва да бъде осъден да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Процесуалният представител на ищцата е претендирал възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата съобразно сключените между него и ищеца, съответно ответник
по насрещния иск два договора за правна защита и съдействие. На основание
чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възнаграждението за оказаната правна помощ е
в размер на 1097 лева по уважените искове, върху което следа да се начисли
ДДС, тъй като адв.М. е регистриран по ДДС. Поради това следва да му се
14
присъди възнаграждение в размер на 1316,40 лева.
Ответникът е сторил разноски в размер на 2200 лева за адвокатско
възнаграждение, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответник 1100 лева и за процесуално представителство
по насрещните искове 1100 лева, 232 лева за държавна такса по подадения
насрещен иск. Предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК на ответното
дружество следва да се присъдят разноски в размер на 1100 лева адвокатско
възнаграждение по предявения насрещен иск и 232 лева държавна такса по
тях. Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника. Съдът
намира същото за основателно. Според чл. чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималното адвокатско възнаграждение според интереса по насрещния иск
е в размер на 879,63 лева. Ответникът претендира 1100 лева. Съдът намира, че
следва да се намали адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника до минималния размер от 880 лева закръглено
предвид липсата на правна сложност по делото и неявяването на
процесуалния представител в откритото съдебно заседание по делото. Поради
това общо на ответника следва да се присъдят 1112 лева.
Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н. Д. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ********, съдебен адрес по делото: ********
и "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, ул. „*****” № 84-86, бл. Бизнес център „*****”, ет. 12,
че клаузата за неустойка по чл.5.6 от Договор за потребителски кредит №
485159/21.06.2022 г., сключен между страните по делото, е нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.5, от ЗЗП
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
********, съдебен адрес по делото: ******** ДА ЗАПЛАТИ на "АЙ ТИ ЕФ
ГРУП" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
ул. „*****” № 84-86, бл. Бизнес център „*****”, ет. 12 сумите от: 5000 лева
главница по Договор за потребителски кредит № 485159/21.06.2022 г., ведно с
15
законната лихва от датата на постъпването на насрещният иск – 03.11.2022г.
до датата на окончателното изплащане на сумата; 796.34 лева,
представляваща договорна лихва начислена за периода от 22.06.2022 г. до
обявяване на предсрочната изискуемост – 23.01.2023г.
ОСЪЖДА "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, ул. „*****” № 84-86, бл. Бизнес център
„*****”, ет. 12 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ********, съдебен адрес по делото: гр.******, бул.“*****“ №81, ет.3,
ап.Б сумата в размер на 319 лева – разноски по настоящото исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, ул. „*****” № 84-86, бл. Бизнес център
„*****”, ет. 12 да заплати на адвокат М. В. М. от АК ******, със служебен
адрес гр.******, бул.“*****“ № 81, ет.3, ап.Б сума в размер на 1316,40 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
********, съдебен адрес по делото: ******** ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
ул. „*****” № 84-86, бл. Бизнес център „*****”, ет. 12 сумата в размер на
1112 лева – разноски по настоящото исковото производство, включително и
за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
16