№ 52
гр. Севлиево, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на пети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20234230100397 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, искова молба срещу Е. И. Л., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 1753,68 лева –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. – м. 04.2021 г., за имот с абонатен № 379732, с адрес на
топлоснабдения имот: гр. София, общ. Слатина, ул. „Николай Коперник” №
32, ет. 2, ап. 8, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 23.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 18,51 лева
– мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 07.06.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1095/2022 г., по описа на Районен съд - Севлиево.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
1
приемане. Твърди, че съгласно общите условия ответникът е длъжен да
заплаща дължимите суми за топлинна енергия в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в
забава т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Излага се в исковата молба,
че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за
тази сума и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва
върху дължимите суми. Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период и към момента на
подаване на исковата молба не е погасил задължението си. Сочи се, че
дяловото разпределение е извършвано от дружеството „Техем Сървисис“
ЕООД, която фирма е изготвяла и изравнителните сметки. Моли така
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба.
В о.с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва така
предявените искова и иска от съда да ги отхвърли.
В хода на производството по делото, с определение от 01.02.2024 г., по
искане на ищеца, е конституирано като трето лице помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис” ЕООД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане
на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
2
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова
разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на
закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017г. собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й.
3
По делото не се спори, а и видно от представения нотариален акт за
продажба на недвижим имот построен в груб строеж № 793, том IV, рег. №
1036, дело № 797 от 1999 г., на Нотариус Росица Рашева, вписан под № 203 в
регистъра на НК, с който „ДЕДАЛ-94” ООД е продало на Е. И. Л. процесния
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул. „Николай
Коперник” № 32, ет. 2, ап. 8.
По делото е представен и договор № 4867 от 27.11.2011 г., сключен
между трето лице помагач – „Техем Сървисис” ЕООД и етажната собственост
на адрес: гр. София, общ. Слатина, ул. „Николай Коперник” № 32-34 за
доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и
индивидуални топломери “delta tech compakt II” и извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително
издаването на обща и индивидуални сметки. Изготвянето на общата и
индивидуалните сметки се извършва на база реално постъпилото количество
топлинна енергия, отчетено и фактурирано от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД. Този договор е сключен въз основа на решение на общото събрание на
етажната собственост, на което е присъствал и ответникът.
С оглед изложеното следва извода, че през исковия период,
ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в
обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От заключението на
вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от
лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се
установява, количеството потребена топлинна енергия. Вещото лице е
посочило, че е сградата на блока, където се намира имотът на ответника, са
извършвани ежемесечни отчитания на показанията на общия топломер,
намиращ се в абонатната станция. В ежемесечните отчети на общия топломер
са отчислявани за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД и в съответствие с
нормативната уредба количествата топлинна енергия за технологични разходи
на абонатната станция. Поради неотчитане на водомера за топла вода е
начислявано служебно количество, в размер на 140 л консумация на ден за
периода 05.2019 г. – 04.2021 г. В о.с.з. вещото лице посочва, че е начисленото
4
не е максимумът, който може да начисли топлинният счетоводител.
Съгласно приетото и неоспорено по делото заключение на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като пълно и компетентно изготвено размерът на дължимата сума за топлинна
енергия за периода от м. май 2019 г. до април 2020 г. е 837,23 лева, а от м. май
2020 г. до април 2021 г. – 916,45 лева или общо дължимата сума за процесния
период е за главница, в размер на 1753,68 лева.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва върху
претенцията за доставена топлинна енергия, съдът намира следното: за
процесния период приложение намират общите условия от 2016г., приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
“Топлофикация София” ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. В чл. 33, ал. 1
от същите е прието, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице
лихвата за забава върху дължимата сума е в размер на 214,48 лева, като
доколкото с исковата молба се претендира 18,51 лева – мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. – 07.06.2022 г., то искът за присъждане на мораторна
лихва следва да бъде уважен в претендирания размер.
По изложените съображения и предвид липсата на доказателства за
погасяване на вземането, предявените искове за главница и за акцесорните
вземания се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото
съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.
гр. д. № 1095/2022 г., по описа на Районен съд – Севлиево – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство –
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 110,44 лева.
5
В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна
такса в размер на 84,71 лева, депозит за съдебно-счетоводна експертиза от 600
лева и депозит за съдебно-техническа експертиза, в размер на 400 лева, както
и възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 100 лева. Общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 1184,71 лева.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК, че Е. И.
Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Николай Коперник” № 32, ет. 2,
ап. 8, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б, следните
суми: сумата от 1753,68 лева – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м. 04.2021 г., за имот с
абонатен № 379732, с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ.
Слатина, ул. „Николай Коперник” № 32, ет. 2, ап. 8, ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, сумата от 18,51 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2020 г. – 07.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1095/2022 г.,
по описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА Е. И. Л., с ЕГН **********, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********,
сумата от общо 1295,15 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски,
от които: сумата от 1184,71 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски пред първата инстанция и сумата от 110,44 лева, представляваща
разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 1290/2022 г. по
описа на Районен съд - Севлиево.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на „Техем Сървисис”
ЕООД - трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6