№ 15950
гр. .., 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110139686 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба на ищеца . срещу ответника . за заплащане на
сумата от 13448,33 лв. (след допуснатото изменение размера на иска чрез неговото
намаляване), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка . за претърпени
имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 12.07.2022 г., в резултат на
което са причинени щети на застрахования лек автомобил „. с рег. № . и на сумата от 1356,04
лв. (след допуснатото изменение размера на иска чрез неговото намаляване),
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.08.2022 год. до
17.07.2023 г.
Ищецът . твърди, че на 07.01.2022 година между него, в качеството му на лизингодател
и Н. Г. Т. в качеството му на . бил сключен договор за лизинг № ., с който на
лизингополучателя бил предоставен за ползване автомобил марка: ., модел .“, година на
производство ., шаси: ************ с peг. № . за срок от 36 месеца срещу заплащане на
периодични лизингови вноски, всяка в размер на левовата равностойност на 1018,93 евро и
с опция при изплащане на общата лизингова стойност от 46 907 евро лизингополучателя да
придобие правото на собственост върху автомобила. Посочва, че лизингополучателят
сключил застраховка . на автомобила, предмет на лизинговия договор, с ответника .,
обективиран в застрахователна полица № . със срок на валидност от 14.07.2021 год. до
13.07.2022 год. за застрахователна сума в размер на 135 000 лева, представляваща
действителната стойност на автомобила към момента на сключването на договора. Твърди,
че на 12.07.2022 г. лизингополучателят паркирал автомобила в . на ул. ., в близост до
работното му място и около 00.10 часа установил, че върху автомобила има нанесени щети
от злоумишлени действия на трети лица — счупени предни фарове, счупени два задни
стопа, спойлер на багажника, надраскани преден ляв калник и предна броня, като за
настъпилия инцидент уведомил . лизингодателя и застрахователя. Посочва, че по случая в . е
била заведена преписка № ..... год., а застрахователят е образувал щета № ., по която експерт,
след оглед на автомобила, е изготвил опис на претенцията за обезщетение. Твърди, че на
29.07.2022 г. лизингополучателят е представил на застрахователя всички доказателства за
установяване на застрахователното събитие, които са му поискани, но ответникът отказал да
заплати застрахователно обезщетение, както липсвал мотивиран отказ за изплащането на
обезщетение. Посочва, че съгласно проформа фактура от 30.06.2023 г., издадена от сервиз .
1
стойността на увредените детайли на лизинговия автомобил е в размер на 15 616,13 лв. плюс
труд и бояджийски консумативи в размер на 800 лв. или всичко в размер на 16 416,13 лв. С
оглед гореизложеното моли за осъждане на ответника да му заплати застрахователно
обезщетение за претърпените вреди, както и обезщетение за забава с оглед изпадане на
ответника в забава за плащане на главното вземане. Претендира и присъждането на
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (17.07.2023 г.) до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.
Ответникът . е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Оспорва механизма на настъпване на произшествието и
конкретните увреждания за твърдените части. Не оспорва, че за процесния автомобил е
сключена застраховка . № . с период на валидност от 14.07.2021 г. до 13.07.2022 г., но сочи,
че в талона за оглед са били отразени увреждания в предната и задната част на автомобила,
които се покривали от уврежданията, описани в опис по щета № .. В условията на
евентуалност, в случай че искът бъде счетен за основателен, моли за намаляването на
претендираното обезщетение.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ:
По иска с правна квалификация чл. 405 КЗ в тежест на ищеца е да докаже сключването
на договор за имуществено застраховане с ответника, настъпването на събитие,
представляващо покрит риск по договора, действителната стойност на вредите към датата на
събитието, както и че е изпълнил задълженията си по договора, като е уведомил
застрахователя за настъпилото събитие с посочване на действителния механизъм на ПТП.
Между страните не се спори, че между тях е бил сключен договор за имуществено
застраховане за процесния лек автомобил по полица № . със срок на действие от 14.07.2021
г. до 13.07.2022 г. по клауза 1 .. Договорът е сключен от лизингополучателя Н. Г. Т. (съгласно
договор за лизинг от 07.01.2022г.), като с . от 10.01.2022г. към застрахователния договор,
полицата е прехвърлена на лизингодателя-ищец ..
Съгласно общите условия на ответника-застраховател, които са общоизвестни и
публично достъпни на интернет страницата на ответното дружество, се установява, че
клауза 1 ., т. 1.4 покрива щети в резултат на злоумишлени действия на трети лица,
изразяващи се в заливане на МПС с химикали, киселини и основи; действия, нарушаващи
целостта и/или външния вид; палеж; взривяване; цялостна кражба; грабеж; вандализъм в
съответствие с отделни текстове на Наказателния кодекс, включително и за повреди по
намерено след кражба МПС.
Установява се от представеното удостоверение от .г., че по заявление на Н. Г. Т. от
14.07.2022г. в . е заведена преписка № .г. за това, че заявителят е установил щети по ., рег. №
. – повредени предни два фара и задни стопове, надраскан заден спойлер, като щетата е била
възприета на 12.07.2022г., около 00.10ч. на ул. .. От представените материали по преписка №
.г. на . се установява, че заявителят е заявил, че щетите са установени на 12.07.2022г. в гр. .,
на ъгъла с пресичащата ., където автомобилът е бил паркиран.
Между страните не е спорно, че описаното вредоносно събитие е настъпило в срока
на действие на застрахователния договор от 14.07.2021г., с краен срок на покритието –
24.00ч. на 13.07.2022г.
Установява се, че със заявление от 12.07.2022г. лизингополучателят Н. Т. е уведомил
застрахователя за настъпилото на 12.07.2022г. застрахователно събитие по следния
механизъм: автомобилът бил паркиран на в ., като около 00.00ч. на 12.07.2022г. Т.
установил, че върху автомобила има злоумишлени действия върху двата фара, двата стопа и
спойлера на багажника, преден ляв калник и предна броня. Не е спорно и се установява, че
заявителят е представил всички изисквани документи по щетата, като последният от тях е
представен на 29.07.2022г.
По подаденото уведомление е образувана щета при застрахователя № ./1, направени
са 2 огледа и опис на щетите, като не е спорно, че застрахователят не е платил обезщетение,
нито е отказал заплащането на такова в предвидения в чл. 108, ал. 1 КЗ 15-дневен срок.
Не е спорно и се установява от представената проформа-фактура, издадена от ., че на
2
лизингополучателя Н. Т. е издадена фактура за стойността на ремонта на увредените части
по автомобила, в резултат на събитието от 12.07.2022г., за сумата от 15616,13 лв. с ДДС.
По делото е изслушано и прието заключение на ., вещото лице по което е извършило
оглед и на приложения по делото на . снимков материал от оглед на застрахования
автомобил при сключване на застраховката. Експертизата не е оспорена от страните и съдът
я кредитира като компетентно изготвена, безпристрастна и даваща в пълнота отговор на
поставените задачи. От заключението се установява, че описаните щети като вид и степен
съответстват на заявеното от застрахования в резултат на процесното застрахователно
събитие, като тяхната стойност по средни пазарни цени към датата на ПТП се равнява на
сумата от 13448,33 лв. Посочената стойност съответства изцяло на описа на застрахователя
и по-конкретно в частта на увредения заден спойлер, за който е отразен степен на увреждане
„Ремонт + Боя“, а не както е посочено в проформа-фактурата „.“. Разпитано в съдебно
заседание вещото лице посочва, че от представения от застрахователя снимков материал се
установяват хоризонтални линии по задния спойлер, които са с различен характер и не могат
да бъдат датирани, както и че те не са резултат от злоумишлени действия, но независимо от
това за поправяне на щетите във връзка с процесното събитие (включително по задния
спойлер) е необходимо извършването на всички операции, които са включени в
заключението, включително боядисването на задния спойлер, което е наложително за
отстраняване както на надрасквания по задния спойлер, налични при сключване на
застрахователния договор, така и на одраскванията, в резултат на процесното събитие.
При така събраните доказателства съдът приема, че се установяват всички елементи
от фактическия състав на претендираното вземане, а именно че в срока на застрахователно
покритие по договор за имуществено застраховане, сключен с ответника, е настъпило
застрахователно събитие, в резултат на което е увредено застрахованото имущество – лек
автомобил „. с рег. № .. Съдът приема, че в случая се касае за злоумишлени действия на
трети лица, извършени в отсъствието на водача на МПС, докато автомобилът е бил
паркиран в гр. .., .. Основание за този извод са събраните писмени доказателства
(уведомление за щета от трето лице-водача на МПС, заявление пред органите на ..
удостоверение, издадено от .), както и заключението на вещото лице и данните от неговия
разпит, от който се установява, че всички описани увреждания могат да бъдат получени в
резултат на злоумишлени действия на трети лица. Предвид естеството на настъпване на
събитието (в отсъствието на водача на МПС и през нощта) липсват преки очевидци на
случилото се, но съвкупността от събраните косвени доказателства обосновава с
необходимата степен на доказаност извода за настъпване на застрахователното събитие на
12.07.2022г., което е достатъчно за установяване на механизма на събитието.
Установи се и че посоченото застрахователно събитие представлява покрит риск по
чл. 1.4 от клауза 1 . от ОУ на застрахователя, както и че настъпилите и описани в описа на
ответника увреждания са в причинна връзка с настъпилото събитие. Действително по делото
се установи, че автомобилът е имал и други увреждания при сключване на застрахователния
договор (хоризонтални линии по заден спойлер), но подобни увреждания по спойлера са
настъпили и в резултат на процесното събитие и именно те са описани от застрахователя и
тяхното обезщетяване се претендира в настоящото производство, като и двата вида
надирания изискват ремонт и боя на автомобила в тази част, поради което и в описа на
застрахователя са калкулирани посочените операции, необходими за възстановяване на
посочения елемент на автомобила. С оглед изложеното съдът приема, че в резултат на
застрахователното събитие са настъпили, наред с останалите, и увреждания по задния
спойлер на автомобила (надирания), които налагат ремонтиране и боядисване за
възстановяването им.
Ищецът е заявил щетата при застрахователя и е представил всички необходими
документи, последният от които на 29.07.2022г., поради което и с оглед настъпването на
застрахователно събитие, покрит риск по застраховката, за което застрахователят е бил
надлежно уведомен и му е предоставена необходимата информация, за последния се е
породило задължение да заплати застрахователно обезщетение за вредите от настъпилото
застрахователно събитие в размер на действителната стойност на застрахованото имущество
към датата на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума (чл. 405, ал.
1 КЗ вр. чл. 400, ал. 1 КЗ вр. чл. 346 КЗ).
На обезщетяване от застрахователя подлежат действителните вреди към момента на
настъпване на застрахователното събитие в рамките на уговорената застрахователна сума,
т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
3
същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), а при частична увреда, както е в случая,
възстановителната стойност, т.е. стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). В случая се установява от
заключението на изслушаната ., вещото лице по която е взело предвид установените
увреждания единствено от процесното събитие, които налагат ремонта и боядисването и на
задния спойлер, че стойността, необходима за възстановяване на процесните щети по средни
пазарни цени към датата на застрахователното събитие е в размер на 13448,33 лв., за който
се поддържа иска след предприетото изменение на неговия размер.
Следователно искът по чл. 405, ал. 1 КЗ се явява изцяло основателен и следва да се
уважи за сумата от 13448,33 лв., като се присъди съгласно искането и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 17.07.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
Като преклудирано, заявено след изтичане срока за подаване на исковата молба (арг.
от чл. 133 ГПК), не следва да се разглежда възражението за намаляване размера на
обезщетението, обоснован с приложението на клауза от Общите условия, предвиждаща че
при щети на паркинг, включително злоумишлени действия, се изплаща не повече от 10 % от
съответната застрахователна сума на лекия автомобил. Само за пълнота следва да се посочи,
че дори да беше разгледано и да беше основателно това възражение нямаше да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение, тъй като 10 % от застрахователното сум на
процесния автомобил се равнява на 13500 лв., която стойност е по-висока от установеното за
дължимо застрахователно обезщетение, определено по средни пазарни цени към датата на
събитието съгласно заключението на ..
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД произтича от установяване на
главно задължение, за изпълнението на което длъжникът е изпаднал в забава, съответно
размера на обезщетението за забава. Изискуемостта на задължението на застрахователя да
плати застрахователно обезщетение, което се установи, че е дължимо в размер на 13448,33
лв. е настъпила с изтичането на 15 дни след представяне на всички изискани от
застрахователя документи (чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 108, ал. 1 КЗ вр. ОУ към
застрахователния договор). Задължението е с падеж на определен ден (чл. 84, ал. 1, изр. 1
ЗЗД), поради което ответникът е изпаднал в забава след изтичането му. С оглед
обстоятелството, че последният изискуем документ е представен на ответника на
29.07.2022г., ответникът е изпаднал в забава за плащане на застрахователното обезщетение
на 16.08.2022г. – денят, следващ изтичането на 15-дневния срок (15.08.2022г., първият
присъствен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден). Следователно за периода от
20.08.2022г. до 17.07.2023г., за който е предявен искът за обезщетение за забава, ответникът е
бил в забава за плащане на главното вземане и дължи обезщетение в размер на законната
лихва в размер на 1371,01 лв., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на
лихвен калкулатор. Доколкото искът е предявен за по-малка сума и с оглед диспозитивното
начало в процеса, искът по чл. 86, ал. 1 ГПК следва да се уважи за претендирания размер от
1356,04 лв.
По разноските
При този изход на спора разноски имат и двете страни (ответникът с оглед частичното
прекратяване на производството). Ищецът е претендирал и доказал извършване на разноски
в размер на 722,86 лв. – държавна такса, 250 лв. – депозит за . и 2218 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение съгласно отбелязването в представения договор за правна
защита и съдействие от 03.07.2023г. Ответникът е направил своевременно възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно предвид материалния интерес по делото, фактическата и правната му
сложност и извършените от процесуалния представител действия по делото. Или разноските
на ищеца са общо в размер на 3190,86 лв., от които съразмерно на поддържата част от
исковете (като се съобрази, че производството по част от исковете е прекратено поради отказ
от иска), на ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 2614 лв.
Ответникът е бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя по правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 200 лв. Съразмерно на прекратената част от производството
на ответника се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в размер на 36,16 лв.
4
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. .., . да заплати
на ., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. .., ., на основание чл. 405, ал.
1 КЗ сумата от 13448,33 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка .
за претърпени щети от застрахователно събитие, настъпило на 12.07.2022 г., в резултат на
което са причинени вреди на застрахования лек автомобил „. с рег. № ., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.07.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1356,04 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.08.2022 год. до 17.07.2023 г., както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2614 лв., представляваща разноски за
производството.
ОСЪЖДА ., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. .., . да заплати
на ., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. .., . , на основание чл. 78, ал.
4 ГПК сумата от 36,16 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5