№ 6967
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20221110139261 по описа за 2022 година
Предмет на делото предявен от ЗД „Е...........” АД, ЕИК ........., чрез юрисконсулт Кр. Н.......,
срещу „ЗАД Д.........” АД с ЕИК ......., иск по чл. 411 КЗ за заплащане на 415,64 лева
изплатено обезщетение за предоставен заместващ автомобил.
Ищецът ЗД „Е...........“ АД твърди, че по договор за застраховка имущество “Каско” заплатил
на застрахования сума в размер на 5 419.01 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за щети на МПС, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 25.06.2021г. в
гр. София. Виновен за ПТП бил водачът на МПС марка „...“ модел „....“ с рег. № ....., чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответното дружество.
Ответникът не изпълнил в цялост задълженията си по договора за застраховка “Гражданска
отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 5 434.01 лева, с вкл. 15 лева ликвидационни разноски,
като останал задължен за сумата 415.64 лева. Ищецът моли съдът да му присъди последната
сума, ведно със законна лихва. Претендира разноски.
Ответникът “Д.........“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по основание и размер. Сумата представлявала разноски за
заместващ автомобил и била недължима – арг. чл. 405 КЗ. Отделно ищецът не договорил със
застрахования клауза за заместващ автомобил, срокът за ремонт на увредения л.а. „.“ бил
необосновано дълъг поради недобра организация, предвид на което разходите за заместващ
автомобил били ненужни. Оспорва разходите за заместващ автомобил и по размер. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
1
установено от фактическа страна следното.
Съгласно приетия по делото доклад са приети за безспорни обстоятелствата по
наличие на валиден договор за застраховка „Каско“ между ищеца и пострадалото лице,
също плащането от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, както и
валиден договор на водача на втория автомобил марка Хюндай за застраховка гражданска
отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, сключен с ответното
застрахователно дружество.
По делото е приет в заверен препис „Добавък № 1“ към застрахователан полица по
застраховка Каско № 050500100378190/01.09.2020г. Клауза „Е+“ – „Заместващ автомобил“,
като същата не е подписана нито от застрахования, нито от застрахователя – л. 15 от делото.
Приетата по делото САТЕ по поставените от страните задачи дава заключение, че
първо пазарният наем на заместващ автомобил Рено Клио за периода 21.07.2021г. –
12.08.2021г. е в размер на 39,24 лева на ден, или за процесния период общо 863,28 лева.
Второ – че обичайното време за ремонт на посочените щети от ПТП зависи от много
фактори като доставка на части, свободни служители и място за ремонт, както и
натовареност и брой работници в сервиза, поради което не може с категоричност да се
посочи, че в случая времето за ремонт е значително завишено. И на трето място вещото лице
посочва, че докато е траел ремонтът на автомобила не е било възможно същият да се ползва,
тъй като имал десен неработещ стоп /габарит/. Съдът кредитира заключението като
компетентно и безпристрастно.
Останалите приети по делото доказателства не носят съществена доказателствена
стойност, поради което съдът не е длъжен да ги обсъжда.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Релевантните факти към иска с правно основание чл. 411 КЗ са: 1. наличие на
валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно
увреденото имущество, 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение, 3. деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице
по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие,
намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, 4. валиден договор за застраховка
гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, сключен с
ответното застрахователно дружество; 5. вид и размер на претърпените вреди.
Спорен по делото е въпросът за това на първо място дали застрахованото при ищеца лице е
имало покритие на риска от заместващ автомобил при настъпване на застрахователно
събитие. Така, при представения неподписан от нито една от страните договор за добавък
„Заместващ автомобил“, и направеното оспорване от страна на ответника, ищецът не
проведе пълно и главно доказване, че между него и увреденото лице има валидно сключена
такава клауза. Позоваването на същата като основание за регресна отговорност няма
2
действие спрямо ответника. За да може по силата на чл. 411 КЗ застрахователят да встъпи в
правата на увредения, следва да докаже на първо място валиден договор между него и това
лице. Такъв в случая съдът приема, че няма. Дори приложеното копие има вид на бланка,
тъй като липсват и личните данни на застрахования.
Последващите предпоставки – че е платено, че има причинно-следствена връзка, че има
виновно поведение от другия водач – не подлежат на обсъждане при горния извод.
По изложеното съдът стигна до извода, че ищецът няма правото на регрес, респективно
искът е напълно неоснователен, поради недоказано основното правоотношение между него
и застрахования.
По разноските
При извода за неоснователност на претенциите и заявената претенция ищецът
дължи разноски на ответника. Същите съдът намира за доказани в размер на 200,00 лева
депозит за САТЕ и определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева, които и ще бъдат присъдени.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Е...........“ АД с ЕИК ....... срещу „ЗАД Д.........“ АД с ЕИК
......., иск по чл. 411 КЗ за заплащане на 415,64 лева ведно със законната лихва считано от
21.07.2022г. до окончателното изплащане, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗД „Е...........“ АД с ЕИК ....... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на
„ЗАД Д.........“ АД с ЕИК ....... сумата 350,00 /триста и петдесет/ лева разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3