№ 595
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100513233 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13233/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И. А. С., ЕГН
********** и М. П. С. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №16157 от 08.10.2023 г
по гр.д.№30714/23 г на СРС , 41 състав ; в частта , с която е признато за установено по
искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че всеки от въззивниците дължи
по 634,72 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. **** III бл.****, аб. №189576 за периода от 01.01.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. до заплащане на сумата ; и по
71,85 лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода от
15.09.2020 г. до 09.02.2023 г ; за които вземания е издадена /частично/ заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №7611 от 12.03.2023 г по ч.гр.д. № 9050/2023 г. по описа на
СРС, 41 състав ; както и в частта , в която въззивниците са осъдени да заплатят на
“Топлофикация София” ЕАД 370,33 лева - разноски пред СРС и 67,33 лева разноски в
заповедното производство.
Въззивниците излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част.
Ищецът не е доказал исковете си с представените писмени доказателства , които са частни
диспозитивни документи без обвързваща доказателствена сила . Не е доказана доставка на
топлинна енергия от ищеца на ответниците . СТЕ е изготвена въз основа на документи
1
представени от ищеца и не е ясно дали счетоводството на ищеца е водено редовно .
Документите за отчет са издадени за нуждите на процеса .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК ********* гр.София не взема становише по
въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 18.10.2023
г, поради което въззивните жалби от 01.11.2023 г са подадени в срок .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Правилно СРС е приел , че ответниците са е потребители на топлинна енергия съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ /вещни ползватели/ . Установява се от представения по делото
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
№187, том I , дело № 107/2013 г. на нотариус Х.В., че на 17.05.2013 г. ответниците са
прехвърлили на сина си И. И. С. правото на собственост върху апартамент № 61, находящ се
в гр.София, ж.к. **** III, бл. ****, като са си запазили правото да ползват безвъзмездно
прехвърления недвижим имот заедно и поотделно до края на живота си.
С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на
Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
2
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа
сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда
- етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
С представените по делото писмени доказателства и СТЕ е доказана доставка на топлинна
енергия в процесния имот . За процесния период за имота не е начислена топлинна енергия
за отопление за имот, такава за отопление на общи части в сградата, както и такса мощност.
Според СТЕ за процесния период е начислена ТЕ за сградна инсталация по нормативно
установен път на база отопляемия обем на имота /193 куб.м. съгласно акт за разпределение
на кубатурата, предоставен на вещото лице/. В имота е ползвана топлоенергия за
подгряване на вода, количеството на която е отчитано по показанията на 2 бр.водомери,
които са отразени в съставените и представени по делото документи за главен отчет,
подписани за потребител, чиято автентичност не е оспорена в производството.
СТЕ е работила по изготвени от третото лице помагач и от ищеца писмени доказателства ,
защото такава е нормативната уредба в ЗЕ , Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за
топлоснабдяването /отм./ и в действащата и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за
топлоснабдяването. Отдаването , доставката и ползването на топлинната енергия са
осъществили се към минал момент факти , като за същите и размера им може да се съди
само по осъществените и запазени в писмени документи отчитания и измервания ,
изготвени по уредения в закона ред . Законът не предвижда задължение на ищеца да
изготвя официални документи за доставка на топлинна енергия и само с тях да доказва
вземанията си .
От въззивната жалба не става ясно как - според въззивниците - трябва да бъде доказана
доставената топлинна енергия. Недоказани остават възраженията на въззивниците , че
отчетът е неверен , а счетоводството на ищеца не е водено редовно .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивниците са разноските на въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №16157 от 08.10.2023 г по гр.д.№30714/23 г на СРС , 41 състав ;
в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във
вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* от гр. София , че всеки от И. А. С., ЕГН ********** и М. П. С. ЕГН **********
от гр.София дължи по 634,72 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. **** III бл.****, аб. №189576 за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. до
заплащане на сумата ; и по 71,85 лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г ; за които вземания е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №7611 от 12.03.2023 г по ч.гр.д. №
9050/2023 г. по описа на СРС, 41 състав ; както и в частта , в която И. А. С., ЕГН
********** и М. П. С. ЕГН ********** от гр.София са осъдени да заплатят на
“Топлофикация София” ЕАД 370,33 лева - разноски пред СРС и 67,33 лева разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА всеки от И. А. С., ЕГН ********** и М. П. С. ЕГН ********** от гр.София да
заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София по 50 лева разноски
пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД ЕИК *********
гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4