РЕШЕНИЕ
№ 398
гр. ХАСКОВО, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря В. И. К.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско
дело № 20255600500927 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр.
Хасково, чрез пълномощника му адв. С..
С Решение № 657/08.08.2025 г., постановено по гр.д. № 591/2025 г. по
описа на РС – Хасково, съдът е осъдил Езикова гимназия „Проф. д-р Асен
Златаров“ - гр. Хасково, общ. Хасково, ул. „Тимок“ № 97, ЕИК *********, да
заплати на М. Й. А., ЕГН **********, с адрес *** сумата 1776,49 лева,
представляваща дължими и незаплатени части от трудови възнаграждения на
ищцата за периода 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г. вкл., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба -
05.03.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 367,49
лева, представляваща лихва за забава по чл. 245, ал. 2 КТ вр. чл. 86 ЗЗД за
периода от 01.09.2023 г. до 05.03.2025г.
С Решението съдът е осъдил Езикова гимназия „Проф. д-р Асен
Златаров“ да заплати на М. Й. А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500
1
лева разноски по делото, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд - Хасково сумата 471,60 лева,
представляващи съдебни разноски и сумата 5 лева за държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Езикова
гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“. Излага аргументи в насока на това, че
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование (КТД) № Д-01-269/06.12.2022
г. не се прилага със задна дата, като към момента на неговото подписване
въззиваемата не е страна по КТД. Навежда доводи в насока на
неоснователност на иска по чл. 245, ал. 2 КТ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Моли
решението да бъде отменено и исковете – отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата М. Й. А.. Счита въззивната жалба за неоснователна, а
първоинстанционното решение за правилно. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. С.. Моли за
отмяна на първоинстанционното решение.
Въззиваемата не се явява и не се представлява. В писмена молба
изразява становище за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
решението. Претендира разноски.
ОС – Хасково, като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
2
нарушение на императивни материалноправни норми. Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
За периода 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г. включително въззиваемата е
работила по трудово правоотношение при въззивника и е заемала длъжността
„старши учител“ с изплатени трудови възнаграждения в общ брутен размер
16 219.82 лв. и нетен размер 12 586.26 лв. За страните са действали
разпоредбите на КТД № Д-01-269/06.12.2022 г., като трудовото
правоотношение е прекратено със Заповед № РД 15-273/30.06.2023 г. на
директора на училището, считано от 04.07.2023 г., поради придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно Анекс № Д-01-
192/10.08.2023 г. към КТД е прието увеличение на трудовото възнаграждение
в размер на не по-малко от 15 %.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че разликата за доплащане между полученото от ищцата
брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г. и
увеличението с 15 %, съгласно Анекс № Д-01-192/10.08.2023 г. към КТД е в
брутен размер 2289,35 лева и в нетен размер 1776,49 лева, а дължимата лихва
върху главницата от 1776,49 лева за периода от 01.09.2023 г. до 05.03.2024 г. е
в размер на 367,49 лева.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че посоченият анекс към КТД се прилага със задна дата – от 01.01.2023
г., въззиваемата има право да получи предвиденото увеличение на трудовото й
възнаграждение за процесния период от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г. вкл.
поради което предявените искове са основателни.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
всички сочени от страните доказателства, които са били относими и
необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките
между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и относими
доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че предявените
искове са основателни, поради което ги е уважил. Изложените от
първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят
изцяло от въззивния съд, поради което препраща към тях.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи
следното:
3
С приетото изменение на КТД с Анекс № Д-01-192/10.08.2023 г. се
предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се прилага
считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в системата на
образованието. Новият размер на трудовите възнаграждения е определен
както със Закона за държавния бюджет за 2023 г., обнародван в ДВ на
01.08.2023 г., така и с Анекса към КТД, сключен на 10.08.2023 г., считано от
01.01.2023 г., което означава, че както на закона така и на подзаконовите
нормативни актове, свързани с размера на работните заплати, е придадено
обратно действие.
При тълкуване разпоредбите на КТД и сключения към него на
10.08.2023 г. Анекс, следва да се вземе предвид и Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда,
издадена от министъра на образованието и науката, обн. в ДВ бр. 75 от
01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г., в пар. 3 на която е посочено, че пар.2
влиза в сила, считано от 01.01.2023 г., като в пар. 2 се предвиждат нови
увеличени минимални размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти. В този смисъл и след като страните по КТД
изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да
се прилага, считано от 01.01.2023 г., това е моментът, към който следва да се
преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към
всеки служител. Следователно посочените разпоредби се прилагат по
отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са отговаряли на изискванията
на закона - да са страни и да са полагали труд по трудово правоотношение и да
са обхванати от действието на КТД по силата на членството си в синдикат.
В тази хипотеза попада и ищцата, която към 01.01.2023 г. е работела
по трудово правоотношение в системата на образованието, като е заемала
длъжността „***“, в Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ и е била
член на Синдиката на българските **, като независимо от пенсионирането си,
считано от 04.07.2023 г. е продължила членството си професионалната
организация на българските **, както и към датата на приемане на Закона за
държавния бюджет за 2023 г., така и към датата на подписване на Анекс № Д-
01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № 01-269 от 06.12.2022 г.
Ищцата е полагала труд през периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г.
4
има право да получи предвиденото в Закона за държавния бюджет за 2023 г.,
Наредбата и КТД увеличение на заплатата, тъй като съгласно чл. 128, т. 2 КТ
трудово възнаграждение се дължи и заплаща за реално положен труд, какъвто
ищцата безспорно е положила за този период. Този извод следва и от
съдържанието на чл. 27, ал. 3, т. 2 от КТД съобразно изменението му с Анекса
от 10.08.2023 г., в която разпоредба е предвидено че от значение при
определяне размера на индивидуалната работна заплата на всеки конкретен
служител след прилагане на увеличението е реално получаваното от
служителя възнаграждение към момента на увеличението, а моментът на
увеличението, съгласно изрично посоченото в чл. 27, ал. 1 от КТД, е
01.01.2023 г.
С оглед на изложеното въззивната жалба е неоснователна а
първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК Езикова
гимназия „Проф.д-р Асен Златаров“ следва да бъде осъдена да заплати на М.
Й. А. разноски – сумата в размер на 500 лв. - адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 657/08.08.2025 г., постановено по гр.д.
№ 591/2025 г. по описа на РС – Хасково.
ОСЪЖДА Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр. Хасково,
общ. Хасково, ул. „Тимок“ № 97, ЕИК ********* да заплати на М. Й. А., ЕГН
**********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 500 лева,
представляваща направени по делото разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6