Номер 52511.09.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПазарджикXIX Граждански състав
На 11.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:А.Т.
Секретар:О.Н.Ф.
Прокурор:Р.А.П. (РП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от А.Т. Частно наказателно дело № 20205220201260 по описа за
2020 година
Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето.
Постъпило е предложение от ЗА Директора на ДПБ-Пазарджик, направено по
реда на чл.158 ал.3 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение на Н. Ю. Г. с ЕГН
****** от гр.Пазарджик. Предложението е придружено със становище за психичното
състояние на лицето, изготвено от психиатър, в което се сочи, че лицето, чието
настаняване се иска, страда от психично заболяване – Д F 31.2 Биполярно афективно
разстройство, сегашен епизод – маниен с психотични симптоми, което го прави опасно
за себе си и околните и налага лечение в лечебно заведение за стационарна
психиатрична помощ.
Съдебното заседание се проведе в сградата на ДПБ гр. Пазарджик, с оглед
постъпило писмо д-р А. Директор на ДПБ гр. Пазарджик, в което сочи, че психическото
състояние не позволява лицето, чието настаняване се иска да бъде транспортирано в
съдебна зала за неговото провеждане.
В съдебно заседание прокурорът поддържа предложението.
Лицето, чието настаняване се иска твърди, че не следва да бъде настанено. В
случай, че съдът прецени, че следва да бъде настанено, иска това да е в ДПБ гр.
Пазарджик, тъй като условията в ДПБ гр. Ловеч било много лоши.
Служебно назначеният защитник поддържа, че предложението е основателно и
следва да бъде уважено, като иска от съда да бъде в минимален срок.
Съдът прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства,
по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
1
От заключението на изготвената в настоящото производство СПЕ, което съдът
възприема изцяло като обективно и компетентно, се установява, че Н.Г. страда от
психично заболяване – Д F 31.2 Биполярно афективно разстройство – сегашен епизод -
маниен с психотични симптоми. Вещото лице подробно излага историята на
заболяването на Н.Г.. На следващо място сочи, че постъпването му в ДПБ-Пазарджик е
за пореден път, като на 26.08.2020 г. е доведен от екипи на ЦСМП и МВР - Пазарджик,
за лечение в ДПБ - Пазарджик, по повод на влошено психично състояние, след сигнал
към тел. 112, тъй като бил агресивен и счупил витрина на магазин, след което нападнал
и пристигналите на място полицаи. Н.Г. бил с множество порезни рани и охлузвания по
тялото. Бил силно психомоторно възбуден, крещял на висок глас, негативистичен,
оказващ сериозна съпротива, при опит за транспортирането му до ДПБ - Пазарджик, не
отговарящ на зададените му въпроси, повтарящ разкъсано „Знаете ли аз кой съм.. В кой
град сме, бе.. Ти откъде си.. Полиция.. Маска..“. Предлага лечението да се извърши в
ДПБ гр. Ловеч в съответствие с правилата за добра медицинска практика и
медицинските стандарти за лечение на лица с психични заболявания за срок от три
месеца. Сочи се, че страдащият може да изразява формално информирано съгласие за
лечение.
В съдебно заседание вещото лице пояснява категорично, че заболяването
представлява опасност за близките и околните и застрашава сериозно здравето му,
поради което се налага да бъде настанен на задължително лечение в ДПБ гр. Ловеч, тъй
като условията в ДПБ гр. Пазарджик не позволяват пълноценното му лечение, с оглед
агресивното поведение на лицето Н.Г..
При така установеното съдът формира следните изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.155 от ЗЗ, на задължително настаняване и
лечение подлежат лицата с психични разстройства по смисъла на чл.146 от ЗЗ, които
поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност
за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
Медицинският критерий - основание за настаняване на задължително лечение е
рамкиран в чл.146 ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗ - психично заболяване, характеризиращо се със
сериозно нарушение на психичните функции /психоза или тежко личностово
разстройство/ или трайна психична увреда в резултат на психично заболяване, умерена,
тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.
От заключението на приетата СПЕ се установява, че Г. страда от психично
заболяване, подробно описано по-горе, което го прави опасен за близки и околни.
Съотнесено към разпоредбата на чл.146 ал.1, т.1 от ЗЗ заболяването му предполага
наличието на медицинския критерий за постановяване на задължително лечение.
Отделно от това съдът установява наличието на социален критерий за
2
постановяване на принудителна форма на лечение по отношение на страдащият, т.к. по
време на лечението се е демонстрирал като конфликтен, негативистичен, трудно
вградим в режима, изискващ, гневно зареден към пациентите и персонала. През този
период се наложило на два пъти да бъде повикан екип на МВР., т.е. създава трудности
във връзка с провеждането на лечението. В същото време поведението му понастоящем
е опасно за близки и околни, каквото е категоричното становище на вещото лице по
СПЕ. Наред с това вещото лице е посочило, че повода за последното му пристигане в
ДПБ гр. Пазарджик е, че Г. е бил агресивен, счупил витрина на магазин, след което
нападнал и пристигналите на място полицаи.
С оглед изложеното и в съответствие със заключението на СПЕ, съдът намира,
че Н.Г. следва да бъде настанен на задължително лечение в ДПБ гр. Ловеч при
стационарна форма на лечение за срок от три месеца.
При определяне формата на лечението и лечебното заведение, съдът прецени
констатираното заболяване, некритичността към болестните си изживявания и
поведение на лицето. В тази насока е и становището на вещото лице, поради което
задължителното настаняване следва да бъде извършено в ДПБ гр. Ловеч. По отношение
на искането на лицето Г., лечението да се осъществи в ДПБ гр. Пазарджик съдът
намира, че същото е неоснователно. По категоричен начин вещото лице заяви в
проведеното съдебно заседание, че в ДПБ гр. Пазарджик, условията не позволяват
пълноценното му лечение и то следва да бъде проведено в ДПБ гр. Ловеч.
При определяне срока на задължителното лечение, предвид естеството на
психичното заболяване, интензивността на психотичните изживявания, обстоятелството,
че заболяването на Г. датира от 2014 г., като са извършвани множество хоспитализации,
при които състоянието е било подобрявано, но поради липса на критичност към
състоянието си и преустановяване приема на лекарства отново се влошава, се подкрепя
извода на вещото лице по СПЕ, че същият следва да се лекува за по-дълъг период от
време. Доколкото вещото лице има непосредствени впечатления от психичното му
състояние, съдът намира, че се явява обоснован изводът за лечение за срок от три месеца
и именно този срок ще бъде адекватен и достатъчен за оптимално провеждане на
лечение спрямо него. Във връзка с горното е неоснователно възражението на служебния
защитник лицето да бъде настанено за минимален срок. Отделно от това, съдът намира
за нужно да отбележи, че ако в хода на провежданото лечение бъде постигнат и по-рано
целения оздравителен процес, то няма никаква пречка принудителното лечение да бъде
прекратено. Още повече, че императивната разпоредба на чл.164 ал.2 от ЗЗ предвижда,
че на всеки три месеца следва да се представя СПЕ от лечебното заведение в районния
съд по местонахождението на заведението, за да може съдът служебно да се произнесе с
решение дали да прекрати или да продължи задължителното настаняване. Предвид
заключението на СПЕ съдът прие, че освидетелстваният може да дава информирано
съгласие за лечение.
3
Поради изложеното предложението на ЗА Директора на ДПБ гр.Пазарджик за
настаняване на лицето на задължително стационарно лечение е основателно и следва да
бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл.162, ал.1 от Закона за здравето
Районен съд Пазарджик:
РЕШИ:
НАСТАНЯВА Н. Ю. Г. , ЕГН ******, от гр. Пазарджик, ул. „******” № **,
страдащ от F31.2 БИПОЛЯРНО АФЕКТИВНО РАЗСТРОЙСТВО, сегашен епизод-
маниен с психотични симптоми на задължително стационарно лечение в ДПБ гр. Ловеч
за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
На основание чл.163, ал.2 от Закона за здравето, ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и може да се обжалва и протестира в 7 дневен
срок от днес пред Пазарджишкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4