№ 2322
гр. В., 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Г.
при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.а
като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело №
20243110106252 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена искова претенция, с правно
основание чл. 124 ГПК, от Д. М. Д., ЕГН **********, адрес: с. К., ул. „В. Л.“
№ ** срещу О. В., адрес: град В., бул. „О.п. п.“ № **, Булстат ****** В.,
адрес: град В., бул. „О. п. п.“ № ***, Булстат ******, представлявана от К. на
О.та с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че
О. В. не е собственик на ПИ **********, находящ се в град В., кв. Г., З., с
площ 1185 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване – ниско застрояване, номер на предходен план *********,
при граници и съседи: ********, *********, **********, *********,
*********
Исковата претенция се основава на следните фактически
твърдения:
Заявява, че владее явно, необезпокоявано, спокойно процесния имот от
01.09.2013 г. Твърди, че е придобил имота на основание упражнено от него
давностно владение като последното е било недобросъвестно. В началото на
2024 г. започва да се снабдява с документи, които са му необходими за
признаването му за собственик на имота чрез извършването на
обстоятелствена проверка. След снабдяването със скица на процесния имот,
на 27.02.2024 г. подава декларация по чл. 14 ЗМДТ пред ответника, с която
декларира придобиването на имота по давност. На 10.05.2024 г. сезира
ответника с питане дали имотът е общинска собственост, на което му е
заявено, че имотът е общински и е налице процедура по съставяне на акт за
общинска собственост. Оспорва, че имотът е общински като твърди, че
същият е негова собственост. Моли за уважаване на исковата претенция и
присъждане на стоР.те в производството разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от страна на
ответника, с който заявява, че оспорва предявената искова претенция. Твърди,
че се легитимира като собственик на имота, на основание издаден Акт за
общинска собственост № *******/2024 г., вписан в СВ – В. под № **, том ***,
дело № ****/16.07.2024 г. Заявява, че е придобил имота по силата на закона,
на основание чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ като е налице пълна идентичност между
новообразувания поземлен имот **** и имота, посочен в Акта за частна
общинска собственост. Посочва, че имотът към датата на влизане в сила на
ЗСПЗЗ не се намира в границите на урбанизираната територия, определени с
подробен устройствен план или с околовръстен полигон, поради което е със
статут на земеделска земя. По отношение на имота няма постъпили
реституционни претенции. Уточнява, че в помощния КП към ПНИ е записан
като собственик Кирил Бояджиев, но записът е недостоверен като няма дА. за
постъпили реституционни претенции и постановени решения за
възстановено/признато право на собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Заявява,
че ПНИ на „З.“ стр.гр., землище „Г.“, О. В. в частта на НПИ **** е изготвен
при наличие на съществена грешка доколкото в регистъра към плана като
собственици са записани И. Н. и Н. Н., които нямат възстановени или
признати права на собственост. Заявява, че не е оспорил заповедта на
Областния управител, в частта за ПИ ****, но специалният ЗСПЗЗ предвижда
процедура по изменението на същия. Заявява, че ползвател не е
трансформирал правото си на ползване в право на собственост по реда на §4а,
ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Правото на ползване е предоставено на Иван и Невена
Нейчеви, които не са го трансформирали в право на собственост. Заявява, че
имотът не е и държавна собственост. Твърди, че към датата на приемане на
ЗСПЗЗ територията, в която попада имотът е земеделска земя като без
значение за предмета на спора е фактът, че от 2000 г. земята е загубила
земеделския си характер. Оспорва ищецът да е придобил имота по давност,
тъй като процесният имот е бил предоставен за ползване и едва с приемането
на ПНИ започва да тече давността, тъй като с него се установяват границите
на имотите. ПНИ за с.о. З. е одобрен със заповед № РД – ********/20.09.2002
г. на Областния управител. Предвид липсата на дА. ползватели да са заявили
правата си, процесният имот няма посочен собственик и по силата на чл. 25
ЗСПЗЗ от влизане в сила на ПНИ, собственик е именно О. В.. Заявява, че за
периода от 25.03.1941 г. до 01.06.1996 г. и от 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г.
давност не е текла. Предвид факта, че ПНИ е одобрено по време на
действащия мораториум, към момента 10 годишният давностен срок не е
изтекъл. Оспорва владението, което е осъществено да е явно, необезпокоявано
и несъмнено. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
стоР.те в производството разноски.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и събраните
доказателства, намира от фактическа страна следното:
Приета като писмено доказателство по делото е молба декларация от Д.
М. Д. до нотариус с район на действие Районен съд – град В., с която заявява,
2
че притежава имот в землището на местност З. и не притежава документ за
собственост като моли за извършването на обстоятелствена проверка.
От скица на поземлен имот № ******-19.02.2024 г., издадена от Служба
по геодезия, картография и кадастър е видно, че поземлени имот с
идентификатор ********** с площ от 1185 кв.м. е с номер по предходен план
********* при съседи: ********, *********, **********, *********,
*********.
Депозирано е искане до дирекция „Местни данъци и такси“ – О. В., за
издаване на данъчна оценка, от 27.02.2024 г. както и молба от процесуалния
представител на ищеца от 10.05.2024 г. относно липсата на представяне на
данъчна оценка.
Като писмено доказателство е прието удостовеР.е от 14.05.2025 г.,
издадено от К. на О. В., от което е видно, че поземлени имот с идентификатор
**********, находящ се в град В., район „А“, кв. Г., м. „З.“ е общинска
собственост на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ
като е налице открита процедура по съставяне на акт за общинска собственост.
Като писмено доказателство е представен акт за частна общинска
собственост № *******/15.07.2024 г., вписан в Служба по вписванията на
16.07.2024 г., от който се установява, че поземлени имот с идентификатор
********** с площ от 1185 кв.м. е собственост на О. В., на основание чл. 2,
ал.1, т.7 във връзка с чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ. Към представената от О. В., преписка
във връзка със съставянето на Акт за общинска собственост, се установява, че
за новообразуван имот ********* като собственик е записан държавата, а в
графа собственик ползвател – И. Н. и Н. Н., а в последващи записвания като
собственик е отразен К. С. Б.. От писмо, от 12.06.2024 г., на началника на
отдел „Земеделие“ се установява, че лицата И. Н. и Н. Н., вписани като
собственици в регистъра на имот № **** по ПНИ на с.о. „З.“, землището на
кв. Г., О. В., не фигурират в списъка на гражданите, платили предоставените
им за ползване по §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма дА. за издадена заповед за
придобиване и възстановяване правото на собственост, както и издаден
протокол за въвод във владение на имота. От писмо, от 28.05.2024 г., от
началника на Общинска служба „Земеделие“ – В. се установява, че за
поземлен имот с идентификатор ********** към настоящия момент няма дА.
за постановени решения и постъпили реституционни претенции.
От удостовеР.е от 16.09.2024 г., издадено от Областен управител на
област В., е видно, че заповед № РД *********/20.09.2002 г. на областния
управител, с която е одобрен план на новообразуваните имоти на територия по
§ 4, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включена в строителните граници на местност „З.“
е обнародвана в Държавен вестник, бр.97 от 15.10.2004 г. като липсва дА. за
подадени срещу нея жалби и по отношение на поземлен имот № **** е влязла
в сила на 29.10.2002 г.
Като писмено доказателство по делото е приета данъчна декларация от
27.02.2024 г., подадена по реда на чл. 14, ал.1, 4 и 5 ЗМДТ от страна на Д. М.
3
Д. по отношение на поземлен имот с идентификатор ********** в местност
„З.“.
От писмо, с изх. № РД – 12 -02-1678-1/02.08.2024 г. от Общинска служба
„Земеделие“ е видно, че от извършените проверки в архивите на ОСЗ – В. –
лицата И. Н., Н. Н. и К. С. Б. не фигурират в регистрите на имоти и
собственици към КВС в ОСЗ – В..
От разписен лист, относно град В., район Г., съгласно кадастрален план
на местност „З.“ със Заповед № ****/03.08.1995 г. е видно, че имот ****,
овощна градина, е записан на И. Н. и Н. Н..
Приета по делото е съдебно техническа експертиза, изготвена от вещото
лице Д. К. ЙО., от която се установява, че със заповед № РД –
*****/23.06.2008 г. на ИД на АГКК са одобР. кадастрална карта и
кадастралните регистри на град В., район А., съгласно който процесния
поземлени имот с идентификатор ********** е записан в регистъра на И. Н. и
Н. Н. /без документ за собственост от 14.08.2002 г./. Територията, в която
попада процесния имот е включена в строителните граници на кв. Г., местност
„З.“ през 2000 г. с решение № *******/30.05.2000 г. на Общински съвет В.. По
План за новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД –
*******/20.09.2002 г. на Областен управител на област В., процесният имот е
вписан в регистъра на И. Н. и Н. Н.. По кадастралния план от 1960 г., 1979 г.,
1995 г. – предназначението на процесния имот е земеделска земя. Територията,
в която е разположен имота е включена в строителните граници, съгласно
решение № *******/30.05.2000 г. на Общински съвет – В., с начин на трайно
ползване – за застрояване. При огледа на място се е установило, че имотът е
ограден от изток – от към улицата, север – също, с мрежа с бетонни колове, а
от запад и юг – границата не е материализирана, има храсти и единична
горски дървета. В западната част има полуразрушена тухлена сграда като
същата е без дограма и инсталации, а в северозападната част са налице части
от основи на друга сграда. Поземленият имот от Акта за общинска
собственост е идентичен с процесния по местонахождение, площ и пет
граници. Съгласно протокол № **, решение № Текущи – VI/22.09.1973 г.
територията, в която попада процесния имот е извън строителните граници на
населеното място, в които селскостопанските имоти ще служат за
задоволяване на здравните и курортни нужди на гражданите. Няма дА. имотът
да е включен в блок на ТКЗС, ДЗС, няма издаван Акт за държавна
собственост, няма дА. да е предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, съответно за трансформиране правото на ползване в право на
собственост. Няма дА. за изменение на влезлия в сила ПНИ. Процесният имот
не е земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
западната граница е стръмен скат с дървесна растителност. Твърди, че ищецът
й е отворил вратата на имота, която същата е отразила на комбинирана скица
№ 2.
От съдебно фотограметрична експертиза се установява, че имотът има
4
дървовидна растителност като не може да се забележат следи от обработка на
почвата, оран и засаждане на трайни насаждения или други подобни
мероприятия. Не може да се направи извод дали се извършва коситба или
друга дейност по поддръжката на растителност, под короните на дърветата.
Може да се твърди, че върху изследваните снимкови изображения в границите
на процесния имот се вижда парник.
От показанията на свидетеля Х. Г. С. се установява, че се познава с Д. Д.,
от малък, като знае, че последният има имот на Г. в местност „З.“. През 2012-
2013 г. отишъл да му помага за направата на парник и това бил първият път, в
който посетил имота. В годината ходи поне два, три пъти да му помага.
Твърди, че имотът е с форма на правоъгълник и е около декар и малко. Като
застане срещу входа на имота от лявата страна има съседен имот с постройка –
къща на два етажа и същият има стабилна ограда около метър като съседа
само го е виждал, но не е разговарял с него, а от дясната страна, в съседния
имот, има растителност, без сгради. В имота на Д. има една постройка.
Насреща, от входа, е гора, което оприличава на дере. Твърди, че имотът на Д. е
ограден с оградна мрежа и циментови колове и с телена мрежа като
периодично оградата е поддържана. Имотът е на Д. и освен него не е виждал
друг там. Уточнява, че има трева, но не висока и буйна, а поддържана и
имотът е поддържан като Д. реже дървета, храсти. Заявява, че парникът
наскоро е махнат /преди една – две години/, защото няколко секции са му били
откраднати и за да не му го откраднат целия. В парника са били отглеждани
зеленчуци – домати, краставици, пипер. За последно е бил в имота пролетта на
2024 г. като е помагал за слагането на новата мрежа, тъй като старата е била
накъсана. Твърди, че освен зеленчуците не е отглеждал нищо друго, а тревата
я е косял периодично, предвид наличието на змии, които са идвали от гората.
В сградата си е държал принадлежности за парника – маркучи, мотики.
Постройката си изглежда по същия начин както през 2012 г., когато са правили
парника и същата не е строена от Д.. Уточнява, че в имота е ходил и със сестра
си П. и Д.. Имотът има катинар, който има ключ. Освен Д. не е виждал друг да
отключва и заключва имота. Откакто е започнал да ходи в имота, той винаги е
бил заключен и Д. го отключва. Предполага, че секциите на парника са
откраднати, като е натисната мрежата, тъй като е била скъсана.
От показанията на свидетелката П. Г. Стоянова се установява, че познава
Д. от малък и знае, че има имот в местността З.. Имотът е с правоъгълна
форма и е декари малко. Когато застане срещу входната врата, в съседният
имот от ляво има сграда на два етажа, а от дясната страна има друг имот.
Когато влезе в имота, срещу нея е гората – баир надолу и там имотът
приключва. Уточнява, че където е портата има улица. Входната врата е голяма
и може да влезе автомобил. Вратата се отключва от Д.. Помни имотът от 2012-
2013 г. като знае, че е на Д.. Знае, че в имотът е имало парник и са си правили
зимнини там, палили са огньове като са се събирали и тримата с брат й.
Имотът е поддържан като няма треви, равен и има малка сграда, а парникът е
махнат тъй като са му били откраднати два модула. Когато за първи път е
5
видяла имота, същият е бил ограден и днес пак е ограден. Последно е видяла
имота лятото и е бил поддържан. Тухлената постройка, по нейни думи е
съборетина, и е била там още първият път, когато е ходила в имота. От
съседния имот не е виждала съседите, само ги е чувала. От към дерето не е
заграден имотът, там има храсти. Не е обръщала внимание дали има
отглеждани други култури, спомня си само тези в парника. Все с Д. са ходили
в имота, може би не всяка година. Той е отключвал врата. Не знае друг освен
Д. да има ключ, може би брат й, ако Д. му го е давал, тъй като е бил 2016 -2017
г. Англия и твърди, че е оправяна оградата, откъм пътя, тъй като са му влизали
хора вътре. Уточнява, че е имало период, когато Д. е бил в Англия, но когато се
е връщал е ходил в имота.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Предвид характера на същия,
ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, от което
извежда правния си интерес от търсената защита, а ответникът да установи, че
са се осъществили предпоставките, от които извеждат правото си на
собственост.
Съгласно Тълкувателно решение № 8/2013 г. по тълкувателно дело №
8/2012 г. на ОСГК на ВКС диспозитивното начало в гражданския процес се
проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и
какъв обем защита да търси. Видът на иска е призван да гарантира
постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на
материалните права, каквато при отрицателния установителен иск би се
постигнала чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от
ответника право. Установителният иск не е субсидиарна форма на защита и
правен интерес може да е налице и когато ищецът заявява самостоятелно
право, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права
върху един и същ обект.
До отричане общинския характер на имота, владелецът не би могъл да
се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя
правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост срещу държавата или О.та. Това е единственият път на защита за
такъв владелец, тъй като същият няма на разположение положителен
установителен или ревандикационен иск за собственост предвид императивно
установената от закона забрана за придобиване на собствеността на държавата
или О.та по давност. В този смисъл решение №15/19.02.2016г. по гр.д.
№4705/2015г. на ІІ г.о. на ВКС.
Когато е предявен отрицателен установителен иск за собственост,
тежестта за доказване на съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост е на ответника като това правило намира приложение и в
хипотеза, при която отрицателният установителен иск е предявен срещу О.та
6
при отчитане на особеностите на всеки конкретен случай. В този смисъл
решение №46 от 10.05.2018г. по гр.д.№2015/2017г. на ІІ г.о. на ВКС.
В настоящия случай ищецът обосновава правния си интерес с това, че е
упражнявал явно, необезпокоявано и спокойно фактическа власт върху имота,
с намеР.е за своене. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства чрез разпита на двамата свидетели и от приетите по делото
съдебно техническа и съдебно фотограметрична експертиза се установява по
реда на пълно и главно доказване, че за периода от 2012 г. до настоящия
момент Д. Д. упражнява фактическа власт като е заградил имота, като го
поддържа в състояние, което не препятства обикновеното му ползване, чрез
изграждане на парник, в който е отглеждал зеленчуци и чийто два модула са
му били откраднати, което наложило демонтирането на целия парник; чрез
монтирането на ограда и нейната поддръжка през годините. Фактът, че
ищецът е единствен, който притежава ключ от входната врата, допълнително
обосновава изводът, че именно той е този, който упражнява фактическа власт
върху имота, с намеР.е за неговото своене. Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите, водени на страната на ищеца, доколкото
показанията им са взаимодопълващи се, последователни и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал чрез двете назначени
съдебни експертизи. Неоснователно се явява възражението на ответника, че не
е доказано упражняването на фактическа власт по отношение на процесния
имот от страна на ищеца и че нелогично е изграждането на парника пред
съществуваща сграда и под короната на дървета. Съдът намира, че от
показанията на двамата свидетели, ясно се доказва, че съществуващата в
имота сграда е била неподдържана, още откакто за първи път са били в имота,
като не е правен ремонт от страна на ищеца, но в нея последният е държал
инвентар относно поддръжката на парника. Тези обстоятелства обосновават
извод, че е житейски логично парникът да бъде изграден именно пред
съществуваща сграда, какъвто е и изводът на вещото лице, по назначената
фотограметрична експертиза, който съдът кредитира, предвид и обясненията
му в съдебна зала, че при съпоставката на двойките ортофотоснимки е стигнал
до извода, че става въпрос за обект, а не плочник, тъй като същият има
височина и хвърля сянка.
С оглед посочената фактическа установеност се достига до еднозначния
и категоричен извод, че ищецът упражнява фактическа власт върху процесния
недвижим имот с характеристиките на владение по чл. 79 от ЗС, годно да го
направи собственик на имота при отричане на претендираното от О. В. право
на собственост. До отричане със сила на пресъдено нещо респ. общинския
характер на имота, владелецът, респ. владелците не биха могли да се позоват
на изтеклата в тяхна полза придобивна давност, което обуславя и правният
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост
срещу О.та, който в настоящия случай е и доказан, предвид гореизложените
мотиви на съда, формирани на база съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства.
7
При установен правен интерес от провеждане на исковата защита,
предявеният отрицателен установителен иск възлага в тежест на ответника да
докаже в условията на пълно и главно доказване, че е притежател на
отричаното от ищеца, спорно право на собственост върху недвижимия имот,
като е длъжен да изчерпи в рамките на процеса всички основания, на които
претендира съществуването му в своя патримониум. В настоящия случай
ответникът претендира, че е собственик на процесния имот, на основание чл.
2, ал.1, т.7 във връзка с чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ като представя акт за частна
общинска собственост № *******/15.07.2024 г., вписан в Служба по
вписванията на 16.07.2024 г.
Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че
актовете за общинска собственост са официални документи, съставени от
длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява
възникването и промените на общинската собственост. Освен описанието на
имота и неговото местонахождение в акта се посочва и основанието - както
правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал общинска
собственост. Това е така, тъй като актовете за общинска собственост нямат
правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от
предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. Ако фактическото
основание за придобиване на собствеността не е посочено в акта, при
оспорване в тежест на О.та е да установи откога и на какво основание
(одържавяване, отчуждаване, сделка, конфискация и пр.) имотът е станал
общинска собственост преди съставянето на представения акт за общинска
собственост, тъй като оспорването на представен акт за държавна, респ. за
общинска собственост представлява твърдение за отрицателен факт,
доказването на който става чрез доказване на изключващите го положителни
такива. В този смисъл решение №269 от 03.08.2012г. по гр.д.№643/2011г. на І
г.о. на ВКС. За да се ползва като официален удостоверителен документ с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното
право на собственост, същият следва да съдържа не само описание на имота и
местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание,
по силата на което имотът е придобит от О.та. В този смисъл решение №87 от
01.08.2018г. по гр.д.№2714/2017г. на І г.о. на ВКС и решение № 71/06.02.2025
г. по гр.д. № 1773/2024 г. по описа на Първо г.о. на ВКС.
Това тълкуване е относимо и към акт за частна общинска собственост с
отразено в него правно основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС във връзка с чл. 25
ЗСПЗЗ. При оспорване, актът за частна общинска собственост, няма
самостоятелно доказателствено значение, че имотът е общинска собственост,
без по делото да се докаже основанието за възникването й, което е в тежест на
О.та. В този смисъл е решение №50014 от 30.08.2023г. по гр.д.№2282/2022г. на
ІІ г.о. на ВКС. Възпроизвеждането в акта за общинска собственост на обща
законова разпоредба, по силата на която определена категория имоти стават
общински по силата на закона, не е в състояние да обуслови извод за
установеност на правото на собственост на О.та при липсата на проведено
8
пълно и главно доказване на фактите.
Ответникът О. В. поддържа, че е придобил правото на собственост по
силата на закона – чл.2, ал.1, т.7 ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ като е
съставен Акт за общинска собственост. Първата от двете норми предвижда, че
общинска собственост са имотите и вещите, придобити от О.та чрез правна
сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. В настоящия случай
се твърди, придобиване на имота на основание друг начин, определен със
закон. Втората разпоредба, посочена в Акта за частна общинска собственост
посочва, че земеделските имоти, които не принадлежат на държавата,
гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното
поле на втората норма се включват само онези земеделски земи, които са
подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона
срокове, респ. не са изкупени от ползватели по см. на §4 ЗСПЗЗ. Земеделските
земи, които не подлежат на възстановяване в хипотези, изрично посочени в
закона остават държавна собственост, респ. общинска. В обхвата на
реституционния закон не са включени и земеделски земи, които не са били
обобществявани/отнемани и които са останали собственост на физически лица
в реалните им граници. Следователно, за да се приеме, че процесният имот е
придобит от О. В. по силата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ е необходимо да се докаже,
че имотът е подлежал на реституция по реда на този закон, но в установените
в него срокове не са били заявени реституционни претенции. Доказателства в
тази насока не са ангажирани от ответника, а и се опровергават от приетата по
делото съдебно техническа експертиза, която съдът цени като компетентно
изготвена. Позоваването на общи законови разпоредби, по силата на които
държавни имоти стават общински по силата на закона и съставянето на актове
за общинска собственост на общински имоти, не може да обуслови извод за
установеност на правото на собственост на О.та при липса на проведено
пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът да е станал
общински в хипотезата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ.
Основната реституционна норма на ЗСПЗЗ - чл. 10, ал. 1, определя като
субекти на правото на възстановяване на собствеността собствениците на
земеделски земи към момента на включването им в ТКЗС, съответно към
обобществяването на земята в различните му проявни форми.
Към момента на издаване на акта за частна общинска собственост
15.07.2024 г., пет месеца след като ищецът го е заявил за извършване на
обстоятелствена проверка, територията, в която попада той е със статут
„урбанизирана“, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ, което се установява от
приетата по делото съдебно техническа експертиза, която съдът кредитира
като компетентно изготвена. Следователно соченият оригинерен придобивен
способ е неприложимо към процесния недвижим имот, тъй като не са
ангажирани доказателства, установяващи правото на собствественост на О.
В., а със заключението на вещото лице се отрича същият да е бил отчуждаван,
респективно той не е подлежал на възстановяване. С последното, се
опровергава и удостовереното с акта за частна общинска собственост
9
№*******/15.07.2024 г. право на собственост по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС в полза
на О. В., а така също и се обосновава извод за неприложимост на
предпоставките на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ за придобиване на правото на
собственост от ответника по силата на закона. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ
земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или
юридически лица са общинска собственост, като в приложното поле на тази
разпоредба се включват само земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са
изкупени от ползватели по смисъла на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, т.е., че това придобивно
основание се отнася единствено до подлежащи на възстановяване, но
незаявени за имоти, а не и за такива, за които, макар да е подадено заявление в
сроковете по ЗСПЗЗ, реституционните производства не са приключили с
позитивно решение. От приетата по делото съдебно техническа експертиза,
която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че
процесният имот не е включен в блок на ТКЗС, ДЗС, не е предоставян за
ползване по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно и за трансформиране правото на
ползване в право на собственост, поради което се обосновава
горедостигнатият извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 25 ЗСПЗЗ.
Дали в полза на ищеца са осъществени елементите от фактическия
състав на основанието по чл. 79, ал. 1 от ЗС е въпрос, който излиза извън
предмета на спора по основателност на претенцията, а касае единствено
правния интерес им интерес от нейното разглеждане, който съдът констатира,
че е доказан, с оглед съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
относно които са налице изложени подробни мотиви. Релевантно за изхода на
производството е, че О. В. не се легитимира като собственик на процесния
имот на заявеното с отговора на исковата молба основание по чл. 2, ал. 1, т. 7
ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
С оглед изложените мотиви, предявеният отрицателен установителен
иск подлежи на уважаване, доколкото О. В. не доказва по реда на пълно и
главно доказване твърдяното основание, на което претендира да е собственик
на процесния имот.
По отношение на разноските:
Направено е искане за присъждане на стоР.те в производството и от
двете страни, но с оглед изхода на спора, в настоящото производство право на
разноски има само ищцовата страна, която претендира сумата от 5 лева за
издаване на съдебно удостовеР.е, сумата от 250 лева – заплатена държавна
такса; сумата от 40 лева за издаване на данъчна оценка; сумата от 24 лева – за
изготвяне на преписи; сумата от 25 лева за вписване на исковата молба и
сумата от 1000 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора, в
тежест на ответника се следват разноски в размер на 1344 лева, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. М. Д., ЕГН
**********, адрес: с. К., ул. „В.Л.“ № ** и О. В., адрес: град В., бул. „О. п. п.“
№ ***, Булстат ******, представлявана от К. на О.та, на основание чл. 124
ГПК, че О. В. не е собственик на ПИ **********, находящ се в град В., кв. Г.,
местност З., с площ 1185 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер на
предходен план *********, при граници и съседи: ********, *********,
**********, *********, *********
ОСЪЖДА О. В., адрес: град В., бул. „О. п. п.“ № ***, Булстат ******,
представлявана от К. на О.та да заплати на Д. М. Д., ЕГН **********, адрес: с.
К., ул. „В.Л.“ № ** сумата от 1344 лева, представляваща стоР. от последните
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд - град В.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11