О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260165
гр.Пловдив, 22.01. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – V с., в закритото заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Светлана Станева
Като разгледа докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 2906/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413
ал.2 пр.2 и 411
ал.2 т.2 и т.3 от
ГПК.
Постъпила е частна жалба
от „Ай Тръст” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. С., бул. „В.“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“,
представлявано от И. М. Ш., чрез юрк. В.Г., против Разпореждането, инкорпорирано в Заповед № 26106/28.10.2020г. на Районен съд
–Пловдив, VI гр.с. по ч.гр.д.№ 14065/2020 г.,
с което е отхвърлено подаденото от дружеството против А.Д.Д., ЕГН –**********, заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумите в размер на 152,36 лв. - възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство, в размер на 160,02 лв. договорна възнаградителна лихва
върху главница по договор за кредит,
сумата 49,32 лв. - административни разноски, както и за разноските за
разликата над уважения до претендирания размер. Моли да бъде отменено и вместо
това да се постанови присъждане в пълен размер на претендираните със
заявлението суми, както и направените разноски в цялост. Претендира разноски и
за въззивна инстанция.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.
Районният съд, за да отхвърли заявлението в
обжалваните части излага съображения, че не следва да
се присъждат в полза на заявителя претендираните от него суми, по силата на
възникнало в негова полза суброгационно право, доколкото последните са били
недължимо платени, като възникнали на основание недействителни уговорки между
кредитора и главния длъжник. Клаузата от Договора за
предоставяне на поръчителство, е
приета за нищожна, поради установяването й в
противоречие с добрите нрави. В разрез с нормите на добросъвестността, е
установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя. Вземането за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство подлежи на
отхвърляне, тъй като е ацесорно вземане.
По отношение на претенцията за административни разноски, Районният съд аргументира,
че клаузата, установяваща, че длъжникът дължи разходи за извънсъдебно събиране,
е нищожна и не поражда права и задължения за страните, доколкото е в противоречие с нормата на чл.
33, ал. 2 от ЗПК.
С тези уговорки в договора в тежест на потребителя реално са възложени нови
задължения при забавено изпълнение, поради което
те не пораждат права
и задължения за страните.
Относно разноските, същите са определени
по съразмерност.
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав,
намира, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411 ал.2 от ГПК – Съдът
разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение
в срока по ал.1, освен когато: т.2 пр.2 – искането е в противоречие с добрите
нрави и т.3 /нова -ДВ, бр.100/20.12.2019г./ – искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя или е налице обоснована
вероятност за това. Първото основно възражение, направено с частната жалба на „Ай Тръст” ЕООД, се отнася до това, че
договорът за предоставяне на поръчителство по съществото си не е договор за
поръчителство по см. на чл.138 от ЗЗД, а е договор за поръчка по см. на чл.280
от ЗЗД. Поддържа, че длъжникът сам е
избрал да сключи такъв договор и да се обвърже с клаузите му. Въззивната
инстанция намира, че оплакването на жалбоподателя следва да се остави без
уважение, тъй като от естеството на основното правоотношение /чл.1/, както и от
обхвата на правата и задълженията, поети от страните /раздел II и раздел III/ се налага извод, че се
касае за подписан Договор за предоставяне поръчителство /каквото е и заглавието
му всъщност/, а не е договор за поръчка по см. на чл.280 от ЗЗД. Въззивната
инстанция намира, че оплакването на жалбоподателя следва да се остави без
уважение, тъй като правилно е отхвърлено заявлението за сумата 152,36 лв. – възнаграждение за Договор за
предоставяне поръчителство, тъй като тези клаузи са
възникнали на основание недействителни уговорки между кредитора и главния
длъжник, на осн. чл.143 ал.2 т.5 пр.1
във вр. с чл.1 от ЗЗП. Клаузите от Договора за
предоставяне на поръчителство /чл.4
ал.1 и ал. 2 /следва да се приемат за нищожни и поради установяването им в противоречие с
добрите нрави /чл.411 ал.2 т.2 пр.2
от ГПК и чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД /.
По отношение на претенцията за административни
разноски в размер на 49,32 лв.,
въззивната инстанция също намира, че клаузата, установяваща, че длъжникът дължи разходи за
извънсъдебно събиране, е нищожна и не поражда права и задължения за страните. Доколкото
договорът за кредит от 08.08.2019г. е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите
му следва да бъдат съобразени и по
–конкретно тези по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Тази клауза, с която се
начисляват административни разноски, е установена в нарушение на ограничението,
установено в разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК. С тези уговорки в договора в тежест на
потребителя реално се възлагат задължения при забавено изпълнение и преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за
забава, поради това и те не пораждат права и задължения
за страните.
Освен това, на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК -кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Разпоредбата
на чл. 10а, ал.4 от ЗПК
императивно сочи, че видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, което не е сторено в процесния случай. Описаната суми
от 33,49 лв. е типично действие по управление на кредит и съставляват разход,
присъщ за основния предмет на договора. Този вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто
ценообразуващ елемент е.
Налице са неравноправни клаузи по чл.143 т. 20 от ЗЗП във вр. с чл.10а,
ал.2 и ал.4 от ЗПК и във вр. с чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД - накърняване на добрите
нрави, представляващи неписани, но трайно утвърдили се правила,
непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените
отношения.
По отношение на възражението, че Районният съд не е изложил никакви мотиви
относно отхвърлената претенция за сумата 160,02 лв. - договорна възнаградителна лихва върху главница по договор за кредит. Доколкото това е наистина така, ще следва
въззивната инстанция да изложи мотиви. Настоящият съдебен състав намира,
че същата клауза е неравноправна,
доколкото в Договора за кредит от 08.08.2019г. е записана обща дължима сума
826,67 лв. Липсва пояснение обаче в ГПР /лихви, други преки и косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, част от които са и договорната
възнаградителна лихва/ какви разходи са включени, тоест как е формиран този ГПР
/изискване по чл.19 ал.1 от ЗПК/. Въззивната инстанция намира, че едва след
посочването на общите разходи би могло да се прецени дали описаните в 49,02
% ГПР и общата сума, дължима от
заемателя в размер на 826,67 лв., отговарят на действителните такива, тоест дали
са изпълнени изискванията на §1 т.2 от ЗПК за яснота на всички разходи по
кредита и на чл.19 ал.4 от ЗПК, съгласно който ГПР не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определен с постановление на МС на РБ.
Разпореждането в обжалваните части, с които е
отказано издаването на заповед за изпълнение на осн. чл.411 ал.2 т.3 от ГПК се
явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
За пълнота на изложението се посочва, че ако заявителят намира, че изводите
на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си
докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай
спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава
Разпореждането, инкорпорирано в Заповед № 261206/28.10.2020г.
на Районен съд –Пловдив, VI гр.с. по ч.гр.д.№ 14065/2020 г., с което е отхвърлено подаденото от „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“,
представлявано от И. М. Ш., против А.Д.Д., ЕГН –**********,***,
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК за сумите в размер на 152,36 лв. - възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство, в размер на 160,02 лв. договорна възнаградителна лихва
върху главница по договор за кредит,
сумата 49,32 лв. - административни разноски, както и за разноските за
разликата над уважения до претендирания размер.
Определението е окончателно.
Председател
:
Членове
: