Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 14.01.2011 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия , четвърти състав в публично заседание на седми
октомври , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 636 по описа за 2009 година, за да се произнесе,
съобрази:
иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ:
Ловешкият районен
съд е сезиран с искова молба от от
адвокат П.Л., член на Ловешка адвокатска колегия с кантора в град Свищов, улица
"Александър Стамболийски" № 19, тел. 0631/4 10 66, в качеството на процесуален пълномощник на: _М.С.Г., ЕГН **********,***, против Акционерно дружество с фирма „СИЛВА УУД"
АД, със седалище и адрес
на управление град Ловеч, община Ловеч, пл.
Свобода № 1, Дом на техниката стая 209, БУЛСТАТ *********, представлявано от Томчо Иванов Томчев
ЕГН ********** -
Изпълнителен директор с Търговски адрес за кореспонденция Град Ловеч,
община Ловеч, улица „Гурко"
№ 1, етаж 4, по член 344/1/, т.т. 1,2 и 3,
във връзка с член 225 /1/КТ, по която пъломощника излага , че от 01.05.2008 година доверителката му се е намирала в трудово правоотношение с Акционерно дружество с фирма „СИЛВА УУД"
АД, със седалище и адрес на управление град Ловеч,
община Ловеч, пл. Свобода № 1, Дом на техниката стая 209,
БУЛСТАТ ********* с място на работа село Малиново, община Ловеч и работно място
Фурнирен цех на длъжност ОРПП и код по НКПД 93220013.Твърди , че задълженията си по трудовото
правоотношение е изпълнявала точно и съответно на изискванията, поставени от работодателя, но без да съществуват каквито и да било предпоставки
за уволнение, по инициатива на
работодателя, на 03.02.2009 година на доверителката му е връчено „предизвестие за уволнение" , последваща Заповед № 108 от 03.03.2009 година, получена от нея на 05.03.2009 година за прекратяване на трудовото й правоотношение. Сочи , че позоваването в
процесната заповед на законовите разпоредби на член 328 т. 5 във връзка с член 187 КТ категорично обосновава липса на правно основаниекато в подкрепа е и
невъзможността на доверителката му да реализира намерението си да ползва
обезщетенията при настъпилия социален риск - безработица. От компетентните органи - Дирекция
„Бюро по труда" и ТП на НОИ град Ловеч се установило, че при тази уволнителна заповед не се разбира на какво основание и е прекратено
трудовото правоотношение за да установят дали доверителката ми има права, за
какъв период и в какъв размер евентуално би
било обезщетението за безработица, ако има основание, поради което доверителката
му счита, че трудовия й договор е прекратен при грубо нарушаване на законовите правила, защото: Цитираната заповед е порочна поради липса на
основание. Нарушен е принципа на законоустановеност в
трудовото право. От една страна позоваването е на правно основание член 328 /1/, точка 5 КТ, където прекратяването е с
предизвестие по инициатива на работодателя, а от друга, като мотиви
най-общо се сочи разпоредбата на член 187 КТ , без позоваване на някоя от примерно изброените хипотези, което по
смисъла на КТ е предпоставка за дисциплинарен състав и
прекратяване на трудовия договор без предизвестие,
каквото е правното основание на член 330/2/, точка 6 от КТ. От друга страна, дори да се приеме наведеното
в атакуваната заповед като мотиви нарушаване на трудовата
дисциплина, работодателят, нарушавайки разпоредбата на член 193 /1/КТ, към момента на издаването на процесната заповед, не е събрал доказателства и
по този начин е извършил съществено нарушение на дисциплинарната процедура,
като е ограничил правата на доверителката мУ, и я е лишил от
възможността да осъществи надлежна защита на
трудовите си права. Сочи още , че липсва обосноваване на причината за прекратяване на трудовото правоотношение. В Заповед № 108 от 03.03.2009 година не са посочени ясни
мотиви с фактически и правни основания и каквато и да
било причина, породила този правен резултат. При
евентуално противоречие между основанието изразено с цифри и словом, се приема
словом, но в случая липсват и двете.
Твърди , че въпреки прекратеното трудово
правоотношение, на доверителката му не е изплатено обезщетение по член 224 /1/ КТ за неизползван основен платен годишен
отпуск за неизползвани 12 работни дни.
Твърди още , че през последния календарен месец януари 2009 година,
предхождащ уволнението на доверителката ми,
тя е отработила 20 работни дни при трудово възнаграждение, равняващо се на установената минимална работна
заплата за страната в размер на 240,00 лева. С оглед гореизложеното доверителката му не може
ефективно да защити правата си, тъй като
понася неблагоприятните последици от незаконосъобразното прекратяване на трудовото
й правоотношение, състоящи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение, както и заместващото го в известна
степен обезщетение за безработица.Изложеното според него обосновава извод, че
работодателят е изразил субективно отношение, некореспондиращо
със законовите изисквания за прекратяване на трудовото правоотношение,
което прави прекратителната заповед незаконосъобразна.Ето
защо за доверителката му е налице правен интерес от водене на настоящото
дело, поради което МОЛИ да бъдат призовани на съд и след като докаже твърденията по настоящата
искова молба да постановите съдебно решение, с което:1/.
На основание член 344 /1/, т. 1 КТ да се признае уволнението на доверителката ми, извършено със
Заповед № 108 от 03.03.2009 година, за прекратяване на трудовото
правоотношение за незаконно и се отмените;На основание член 344 /1/, т. 2 КТ да се възстановите доверителката
му на заеманото до уволнението работно място Фурнирен цех на длъжност ОРПП и
код но НКПД 93220013; На
основание член 344 /1/ т. З във връзка с член 225 /1/ КТ се осъди Акционерно дружество с фирма „СИЛВА УУД"
АД, със седалище и адрес на управление град Ловеч,
община Ловеч, пл. Свобода № 1, Дом на техниката стая 209 да й заплати обезщетение по член 225 /1/ КТ за
времето от датата уволнението до датата на завеждане на
делото в размер на 480,00 лева, като при условие, че за времето след втората дата до датата на устните състезания и в рамките на
законоустановения максимален срок от шест месеца
доверителката му остане без работа поради това уволнение, заявява , че претендират пълния размер на следващото се обезщетение,
възлизащ на 1440,00 лева, заедно със законната лихва върху
тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане.На основание член 224 /1/ КТ да заплати на доверителката му обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за неизползвани 12 работни дни в
размер на 144,00 (сто четиридесет и четири) лева. Да се осъдите
ответника да й заплати
направените разноски за адвокатско възнаграждение.Прилагат се писмени доказателства.
С определение от
07.05.2009 г. по гр.д. №630 /2008 г. на
ЛРС е разделено и настоящото дело е по иска по член
224 /1/ КТ, разпределено на настоящия състав
по П-л от 08.05.2009 г..
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника.
Изпълнено е
производството по чл.140 от ГПК и по чл.146 от ГПК :
В
съдебно заседание ищцата , редовно призована , не се явява.
Ответника,
редовно призован не изпраща представител. Депозира писмена молба вх. №3871
/01.07.2009 г. с доказателства и док.искания.
От събраните по
делото доказателства и съдебно икономическа експертиза на в.л. Хр. Д. от
30.06.2009 г. и от доп. й з-е , преценени
поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема , че с Решение
№269 /13.07.2009 г., постановено по гр.д. №630 /09 г. на ЛРС , ищцата е
възстановена на работа и уведомена на 26.01.2010 г. да заеме длъжността не по – късно от 14 –
дневен срок от подписването на
съобщението. Тъй като една от предпоставките за уважаване на иска по чл.224 ,
ал.1 от КТ е налице - трудовото правоотношение да е прекратено независимо на
кое основание е извършено и ищцата видно
от доп. з-е на в.л. Хр. Д. от 29.01.10
г. - не се е възползвала от горната възможност да
се върне на работа при ответника.
По втората – ищцата
носи доказателствената тежест в процеса
да докаже има ли право на парично обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск и от съдебно – иконом.е-за , от 30.06.2009 г. се установява , че следващия се полагаем отпуск за претендирания
период е начислено и изплатено обезщетение за 14 дни неиползван платен годишен
отпуск или сумата от 168,00 лева , определено по реда на чл.177 от КТ , с разчетно – платежната ведомост за м.
февруари
Затова съдът приема ,че иска следва
да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
По д.такси и разноските:
При този
изход на процеса ищцовата страна, която е била освободена от заплащане на д.т.
при завеждане на иска по чл.83, ал.1 ,т.1 от ГПК във връзка с чл.359 от КТ следва
да заплати по сметка на ЛРС държавна такса 4 % върху размера на отхвърления иск
, но не по – малко от 50, 00 лева както и сумата общо 100,00 лева -
възнаграждение за вещо лице .
Ответника
следва да заплати на ищеца всички съдебно деловодни разноски по делото или
сумата 300,00 лева - адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ , предявеният
от адвокат П.Л., член на Ловешка адвокатска колегия с
кантора в град Свищов, улица "Александър Стамболийски" № 19, тел.
0631/4 10 66, в качеството на процесуален
пълномощник на: М.С.Г., ЕГН **********,***, против Акционерно
дружество с фирма „СИЛВА УУД" АД, със седалище
и адрес на управление град Ловеч, община Ловеч, пл.
Свобода № 1, Дом на техниката стая 209, БУЛСТАТ *********, представлявано от Томчо Иванов Томчев
ЕГН ********** -
Изпълнителен директор с Търговски адрес за кореспонденция Град Ловеч,
община Ловеч, улица „Гурко"
№ 1, етаж 4,
иск с правно
основание член 224 /1/ КТ за заплащането й на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за неизползвани 12 работни дни в
размер на 144,00 (сто четиридесет и четири) лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.С.Г.,с горните
данни, да заплати по сметка на ЛРС, сумата от 50,00 лева - държавна такса както
и сумата общо 100,00 лева - възнаграждение
за вещо лице .
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ЛОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :