№ 652
гр. Пазарджик, 14.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
Сложи за разглеждане докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско
дело № 20245220103571 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищцата В. В. Л. – уведомена чрез процесуалния си представител, не се
явява. За нея се явява адв. П. П. от АК-Пазарджик – с пълномощно към ИМ,
уведомен в предходно съдебно заседание.
Ответниците А. В. Л., Б. Х. Л., Л. Б. Л., Х. С. Г. - редовно уведомени чрез
пълномощниците си, не се явяват.
За тях се явяват адв. Н. К. и адв. К. Р. от АК-Пазарджик - надлежно
упълномощени, уведомени в предходно съдебно заседание.
АДВ.П.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: да се даде ход на делото. Не успяхме да постигнем спогодба.
Водим свидетелите.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
1
ДОПУСКА до разпит като свидетел на ищцата Д.Й.Б..
ДОПУСКА до разпит на ответниците И.Н. Л. и С.Т.Г..
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА Д.Й.Б..
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛКАТА, КАКТО СЛЕДВА:
Д.Й.Б. – ЕГН **********, живуща в гр. Пазарджик, ****, българка,
българска гражданка, вдовица, пенсионерка,неосъждана, без родство със
страните по делото.
Съдът предупреди свидетелката за отговорността по чл. 290 от НК и чл.
166, ал. 2 ГПК. Свидетелката обеща да каже истината.
СВ. БОСНЕВА: Аз съм живяла в „червения“ блок на *** и техният имот
/на ищцата/ се намира на около 100-150м. – непосредствено е до блока.
Тях ги познавам някъде от около 87-ма година. Поводът да ги познавам
е, че едно от децата й /на В. В./ с моя син са набори и заедно в 7 клас учиха в
училище „Стефан ЗаХ.ев“, след това игра между блоковете по цели дни и цели
вечери и така…
Другият повод да ги познавам е, че съм ходила в техния дом, много
дълги години. В. ме е подстригвала. Нейната майка.. най -напред даже
запознанството ми беше с нея ходила съм и при нея /при майката на В./, като
съм работила в Община Пазарджик, в онези времена чиновниците бяха
ангажирани с преброяване, избори и т.н. и тя е активистка на ОФ и ми е
помагала кой къде и как живее, за да си свърша работата. Това са причините
да ги познавам.
От 87-ма година някъде до 2010-2011г. съм живяла в този квартал. След
това напуснах квартала и живея на ****. От тогава отношенията ни с В.,
понеже нямам ангажименти в онази посока и отношенията ни са били, като се
срещнем да разговаряме. В този период от 87-ма година до 2010-2011г. съм
ходила доста често, може би на 10-тина дни отида до тях и така..
Най- напред живяха… в един имот, в него има една жилищна сграда, до
нея една по-малка сграда и в дъното някакви стопански постройки- това
2
представлява имотът. В. от 87-ма година там живееше докато напуснахме.
Нейното семейство живееше там, най -напред живее с децата си, с мъжът си и
баба В.. Знам, че В. има двама братя, даже със съпругата на единия брат, който
живее в Пазарджик сме се засичали, като съм ходила там в двора. Другият брат
никога не съм го виждала. В имота живееха само В. и семейството й и бабата.
Преди да се изнесем от квартала, бабата беше жива. Беше на легло дълги
години. Имаше една жилищна къща с няколко стъпала и етаж и друга, която е
на терена и по-малка къщичка.
Когато първоначално се запознахме и започнах да ходя у тях, живееха
всички в голямата къща- жилищната, след това вече не си спомням след колко
години, може би бабата като се разболя, започнаха да обитават малката къща.
Когато започнах да ходя в тях голямата къща, изглеждаше добре, имаха
парно и т.н. Казах, че ги познавам от 87-ма година.
Когато започнах да ходя там, къщата е била годна за живеене. Не съм
виждала в тази къща да се правят подобрения и в другата къща не съм
виждала. Като сме се срещали В. ми е казвала, че е правила ремонт на малката
къща. Дали В. е имала диплома за фризьорка или не, аз съм ходила проста
така, по комшийски. Отивам, сядам на двора и тя ме подстригва. Не е имало
ателие, когато аз съм ходила. Не е имало салон. Мен ме е подстригвала на
двора. В. има момче и момиче. Моят син и на В. сина й са набори.
Не мога да кажа дали В. е имала проблеми с братята си, не ми е
споделяла. Не съм виждала някой от братята й да обитава тези имоти.
Виждала съм съпругата на брата, който е в Пазарджик да ходи там. Не знам
дали някога са живели там.
Не е бил отворен дом, имаше метална врата. Някой път може да е била
отключена, но обикновено беше заключена. Когато съм ходила, етажът ми е
изглеждал приличен и удобен за живеене, и ме е впечатлило, че има парно.
Нямам представя от кого е изградено парното и да са ми казвали, аз съм
забравила. Грижите за бабата основно бяха от В.. Виждала съм там съпругата
на този брат, който е в Пазарджик, а тези от Бургас нито съм ги виждала, нито
ги познавам.
Влизала съм в малката къща.. може би, защото там се е влизало повече..-
тя представлява едно помещение, дълго като коридор и отстрани две стаи, и
този коридор беше като дневна, в този коридор беше леглото на баба В.. Тя
3
дълги години беше на легло. Отстрани на този коридор имаше две стаи. На
малката къща имаше врата откъм улицата избита на една от стаите. Сега не
знам каква е ситуацията, не съм ходила. Малката къща е на улична регулация,
на границата с улицата, голямата къща и тя е на граница с улицата.
Не мога да кажа кога е избита тази врата, когато съм ходила е била
избита. Основно зеленчуци се гледаха в двора. В началото садеше бабата,
после съпругът на В. В..
Подстригването е било по приятелска линия, иначе тя работеше
първоначално в комбинат „Марица“ и като се закри комбинатът всички остана
безработни, и после е работила каквото намери -по къра, полето като я
наемат… Познавах и съпруга на В.. Аз откогато ги познавам, не съм разбрала
да са ходили в Русия. Не познавам бащата на В., той беше починал когато се
запознахме.
Не съм чувала от баба В., че иска къщата да остане на някое от децата.
Като съм ходила зимата да ме подстригва, сигурно сме влизали вътре. Не знам
откакто я познавам не е имала салон, преди това имала ли намерение,
откривала ли е, не мога да кажа. Впечатлявала ме е избитата врата от към
улицата. Влизала съм и там, в едната стая, имаше мивка и се ползваше като
складови помещения.
Нямам работа в тази посока не съм ходила, ако се е случвало да отида в
един момент видях, че покривът на голямата къща е изтърбушен- видяла съм
го след 2011г. След това съм влизала само в малката къща, горе какво е било
положението, не знам.
Вървяла съм по улицата и съм видяла, че покрива е изкорубчен. Не си
спомням годината. Скоро не съм минавала там. Докато съм напуснала, дворът
се поддържаше, до 2010-2012г., след това не знам.
Скоро не съм минавала. Не съм видяла други неща на къщата, само
покрива. Като подобрение -покрива на малката къщичка….
Не познавам и двамата братя, познавам съпругата на брата, който е в
Пазарджик. Със съпругата на единия брат съм се засичала в двора, на този
брат, който е в Пазарджик.
Имотът се заключваше с ключ. Между малката къща и основната къща,
имаше някакво разстояние, което беше заето от метална врата- това беше
4
входа на двора. И двете къщи са на улична регулация. Това е метална врата, за
да се влезне в двора. Съпругът на В... с него не съм била близка, последно
беше пазач на свинекомплекса в с. Априлци. Нямам спомен кога е починал.
Ходих на погребението на баба В. със сина ми. Погребението беше в
Гробищния парк, не сме ходили в къщата. Баба В. почина около 2012-2013г.
Не знам дали В. работи в момента. Знам, че се пенсионира и като
пенсионерка с какво се занимава… виждала съм я в LIDL и казва „Пазарувам
на някаква баба“.
Близките 2-3 г. нямам наблюдения върху имота. Когато съм минавала,
ме е впечатлил покривът на основната къща. Това е било след 2011г.
В. в момента живее в тази къща със сина й -от нея го знам, тя няма къде
другаде да отиде да живее. Синът на В. не мога да кажа какво работи- започне
работа и остане, започне работа и остане, какви са причините не знам.
Разпитът приключи. Свидетелят остана съдебната зала.
Съдът
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ НА
ОТВЕТНИЦИТЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И.Н. Л. - ЕГН **********, живуща в гр. Пазарджик, *****, българка,
българска гражданка, вдовица работеща в “Криспи“ като сладкар, неосъждана,
снаха на Х. Л. и майка на Х. Г..
На свидетелката се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от
ГПК, при които може да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. Л.: Желая да бъда свидетел.
Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност по чл. 290
от НК.
Свидетелката обеща да каже истината.
СВ. Л.: В. се води леля на починалият ми съпруг. Тя обитава имота. Аз
съм от 30г. снаха и тя от край време си обитава имота. Докато бяха живи баба
..тя живее със съпруга й и двете й деца. Откакто аз помня, тя живее там, в този
5
имот с майка си. Баща й не го помня. С майка си живееше в имота на ул. ***.
Имотът е един голям двор, с една малка и една голяма къща, от която голяма
къща няма нищо- покривът е паднал. Къщата се поддържаше докато беше
жива В.. Има къща, ама е необитаема, няма как да се живее в тази къща.
Първо, В. живееха в тази къща, където й падна покривът с баба В., със
съпруга й и с децата й. Баба се разболя някъде 2010г. и къщата започна лека
полека…. керемиди да падат, вътре парното се спука и стана наводнение, и те
се принудиха да слязат долу в къщата на А. – малката къща. Аз знам, че
малката къщата е правена от А. и Д.. А. е братът на В. Той я е правил преди
много години. А. и жена му са сторили малката къща- така знам аз. Не мога да
кажа дали А. и жена му са живели в голямата къща. В малката къща са живели
докато са се изнесли за Бургас.
Х. е един от наследниците, другите наследници са Б. Х. Л., Л. Б. Л., А. и
В..
Имотът не се е заключвал, никога не е било заключвано. Имаше една
кука, която се закачаше на вратата. Имотът се заключва от миналата година,
откакто пуснаха В. /синът на В./, който беше в Затвора за побой над майка си.
Оттогава има някакъв синджир, като минаваме от там има някакъв синджир
сложен. До този момент имотът никога не е би заключен. Аз я заварих В. в
имота. Друг от братята й не е живял там, откакто ги познавам.
Най -често Л. – бабата на Х. ходеше в имота. Всяка вечер с чантичката,
с кутийките с храната ходеше у В., всяка вечер.
Никога не е демонстрирала В., че имотът е само неин и никой не може
да влиза. През 2018г. В. ми предложи.. аз работих в магазина на „Валтинпас“
до МДТ… В. ми предложи нейния дял да го прехвърли на Х.. Тя има особено
отношение към Х., особено откакто почина съпругът ми, тя много обича Х..
Та дойде при мен с предложение: „ Дай леля, да прехвърлим моят дял на Х.,
да знам, че моят дял отива в сигурни ръце“. Аз тогава категорично отказах под
предлог, че тя има две деца- нейните деца ще наследят нейният имот, а Х. ще
си наследи, това което й се полага от дядо й. Няколко дена след това беше
отишла В. при моята сестра и й беше казала: „Айде леля, сестра ти не се
съгласява, имам позната нотариуска да водим Х. с нас, да й прехвърля моя
дял, да се явиш пред нотариуската да видиш, че ще й прехвърля моя дял“. В.
не общува с дъщеря си, доколкото знам, повече от десет години. На сина си
6
какво да се разчита.. човек, който никога не е работил на 44г., без никакви
приходи и чака майка му да го издържа. Изнесе абсолютно всичко от къщата
каквото бяха занесли- хладилник, телевизор, печка, всичко, за да го продаде.
Няма как да разчита на сина си, че един ден може да я гледа и че този човек
ще стопанисва този дом. Затова Х. реши, че трябва да си заведе дело, да си
направи една делба със знанието на всички съделители и всеки да си знае
неговото как да си го стопанисва. След делбата Х. получи от съда, че има
заведено дело, че леля претендира, че тя е собственик на целия имот, от което
ние бяхме в шок- как ти до преди няколко години искаш да си дадеш правото
на Х. и в един момент…Х. искаше заедно с другите наследници… делото за
делба се стопира.
Имотът е деклариран на В., на Х., на Л., Б. и А.. Х. възприема имота
като нещо от дядо й и тя иска да си го запази. До 2018-2019г. плащах аз
данъците, след това започна Х. да си плаща данъците.
В. никога, нищо не правила подобрения в този имот- един пирон не е
забила в този дом. Докато беше баба жива, всичко беше „ок“. Дядото не го
заварих. Баба никога не казвала, че иска този имот да остане на някое от
децата. Братята и сестрата не са водили спор никога. В. не е правила проблем
на братята си да влизат в имота, не ги е гонила. След смъртта на баба,
проблеми не е имало. Л. най-редовно си ходеше след смъртта на бабата. Х.
ходеше някъде докъм 2019г., с баба й ходеше и след това започна да учи и нея
си я пое друг живот. Минава от там, но не е ходила много често.
Х. си иска нейния дял, не на В.. Иска това, което се полага на нея, не
иска нито на В., нито на А. дела. Х. реши, че трябва в един момент нещо да се
направи за този имот, защото този имот се разруши тотално. Защо Х. да прави
нещо за този имот, след като В. живее в този имот. Като е ходила Х. е трябвало
два имота ли да поддържа? Х. си поддържа единият имот и трябваше да
поддържа имота, в който живее В., защото В. няма възможност да си
поддържа имота, няма възможност да си плати тока, няма възможност да си
плати водата. Х. иска просто да се стопаниса имота, да се вземе решение да се
раздели и да се разберем кой какво ще прави.
Х. не е давала пари за подобрения до сега. В. не е искала да изкупува
деля на някой от останалите. В. няма никакъв допир до нас, от една година тя
избягва всякакви контакти с нас. Най - близка се чувствах аз с нея, с мен
7
общуваше най – много. От една година с В. нямам никакъв контакт. И да я
срещна на улиците тя се обръща на другата страна. Доколкото знам В. взема
някаква пенсия. Не знам как с една пенсия издържа сина й, който е на 42-43г.
Влизала съм в голямата къща. В нея имаше парно. Не мога да кажа кой е
изградил тази инсталация. Женена съм от 95-та година. Имотът си беше много
хубав. От 95-та година познавам имота, преди това не знам в какво състояние
е било. Това, че А. е правил къща съм го чула и от Х. и от Л., чула съм го от
тях- от В. не съм го чувала. От малката къща е избира врата, за да си прави
В. салон за подстригване. Не мога да кажа дали стои тази врата там. Аз
изобщо не съм ходила в имота от поне пет години. Знам, че покривът е паднал,
нали Х. ходи, Л. ходи, а и минавайки по улицата се вижда покривът.
Виждала съм брата от Бургас в имота откакто аз съм женена. Много
пъти са идвали, защото винаги са се отбивали през нас. Казват „Ние отиваме в
къщата и ще минем през вас“- това ни го споделят братът от Бургас. Аз няма
как да видя, защото аз не живея там. Братът от Бургас се казва А., той има син
и дъщеря. Братът от Бургас е казвал, че е оставял пари за бойлер, за въглища,
да си поправят хладилника.
В. почина 2013г.. След смъртта на бабата Л. и Б. ходеха. Б. ходеше, даже
беше видял, че оградата между двете къщи е паднала. Б. е на Л. големият син-
чичо на Х..
Разпитът приключи. Свидетелят остана в съдебната зала.
Съдът
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ С.Т.Г.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С.Т.Г. – ЕГН **********, живущ в гр. Пазарджик, *****, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, пенсионер, без родство със страните
по делото.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл. 290 НПК и му
разясни правата по чл. 166, ал. 2 ГПК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Г.: Съседи сме с имота на В.. Там живея от 57-ма година до сега.
8
Преди години в къщата, където живее В., живееха двамата й братя- Х. и
С., родителите им също живееха там. Всички живееха заедно, докато се
ожениха. Първо се ожени С., докара жена му от Бургас и си направиха
самостоятелна къща до главната къща на дядо В. и на баба В..
Дворът не е малък 20/60 метра дължина. Старата къща дядо В. някога я е
правил. Къщите са една до друга- като влезеш от вратата едната е от дясно,
другата е от ляво, само вратата ги разделя. На голямата къща казвам старата
къща- тази къща е правена от дядо В.. А., след като се ожени направи новата
къща. А. живя поне 20-30г. в малката къща. В. през това време си живееше в
основната къща с майка си и баща си. Баща й почина и тя гледа майка си,
докато почина. Майка й беше на инвалидна количка. А. през това време си
заминаха за Бургас. Не мога да кажа коя година А. се изнесе от имота. А. има
деца- момче и момиче. Децата да са били 10 -12 годишни когато се изнесоха,
може и да са били по –големи- синът му е на 55г., а дъщеря му е на 52-53г.,
може и до 15-20г. да са живели. В. 5 или 6 г. беше в Съюза, в Архангелска с
нейната братовчедка и от там доведе мъжът си - руснак. Като го доведе тук, не
се е връщала повече- остана в дома на майка си и вече къщата започна да се
руши и никой не я правеше. В момента е все едно бомба е паднала отгоре,
всички стаи са разрушени и мебелите са отвънка по двора. Има къща, ама все
едно е паднала бомба отгоре. Покривът е на дупки целия- аз живея над тях и
ги гледам. Дограма има, прозорците са счупени. Дядо В. беше дърводелец- той
ги прави. Хубаво, че е малката къща да живеят в нея иначе… Другият брат Х.,
след това и той се ожени, направиха си друго жилище и там си живеят. След
като се изпожениха братята и остана само В., през цялото време си живя с
родителите в имота, освен в Съюза където 5-6 г.и това е- в останалото време
си е живяла в Пазарджик. Аз се ожених 80-та година, мисля че 80-та година
някъде беше в Съюза В.. Бащата на В. много отдавна почина, майка й почина
преди няколко години- до деветдесет и няколко години изкара и беше в
инвалидна количка.
След смъртта на баба В. в имота остана В. и синът й. Единият брат през
това време си живееше в Бургас, а другият в Пазарджик. Почти всяка година
идваха по няколко пъти при сестра си, а след като почина Х., жена му Л.
идваше най-редовно, даже носеше ядене на баба В.. След като почина баба В.
идваха, идваха, минаваха. Те ходеха често до София и като се връщаха от
9
София, минаваха през Пазарджик. Не е имало случаи В. да ги гони и да не ги
допуска.
Не съм чул да казва В. на някой от тях, че счита този имот само за свой.
Не е имало спорове между братята и сестрата- те се събираха, ядяха,
пиеха вънка, маса слагаха- живееха си нормално.
В момента имотът се заключва. На В. синът е голям пияница и,
наркотици използва и цялата махала ги е страх от него и у тях е като
разнебитен дом, все едно бомба е паднала в цялата къща и по дворът, всичко е
вили на могили. Гледам от 2-3 дена е позачистила едно место 2 / 2м. нещо да
си садят, иначе другото си седи с такава трева и бурени. Къщите не се
поддържат. Мисля, че дъщеря й на В. изпрати някакви пари да направи
покрива на С. на къщата. Преди 2-3г. направиха ремонт само на покрива на С.
на къщата. В. сега живее на С. в къщата. В другата не може да се живее-
всичко е разнебитено, всичко е паднало. Дограма всичко е изкъртено и е
попиляно- синът й каквото имаше вътре го продаде и го изпи. Той е наркоман
и създава проблеми на целия квартал. Денонощно вика, бие майка си.
Не съм чул В. да казва, че този имот е само неин. Аз понеже бях приятел
на С., на жена му с брат, бяхме големи приятели и си ходехме на гости и той
тогава идваше често, и всичко съм видял с очите си как се развиваха нещата.
Тогава всичко беше нормално. Отношенията между братя и сестри бяха
нормални, живееха си много добре, не съм чул да се карат докато родителите
бяха живи. След като почина бабата не съм чувал да имат спорове братята и
сестрата. След 2013г. съм виждал А. и другия брат на В. да идват в имота,
поне по 5- 6 пъти в годината са идвали и най- вече С., като ходеше до София.
След 2013г. само на малката къща направиха покрива, голямата цялата е
разрушена, само стените й стоят. Цялата къща е на дупки, покривът е паднал
целия вътре- от дупките се виждат разни основи и е с турските керемиди –
тук-таме има някоя керемида. Голямата къща съществува като основа. На
всяка стая е пропаднал покривът вътре. В. беше докарала от Съюза много
хубави неща и всичко синът и продаде.
Влизал съм в голямата къща, понеже аз правих банята на голямата къща.
Вътре, като влезнеш има 3 стаи с баня. В. беше донесла радиатори от Съюза,
цял контейнер с парно, но мисля, че не можаха да го направят- синът й
продаде всичко, този измамник. Не помня В. някога да е работила. Сега някоя
10
стара жена сигурно следа, чат-пат излиза. Като се прибере, синът я набие,
вземе й парите и ги изпие и създава цяла нощ проблеми на квартала. Синът и
лежа в затвора скоро. Не съм чувал, докато са били живи родителите, да е
имало някаква уговорка да оставят имота на някое от децата си. Аз разбирам
да има пари В. нещо да поддържа, да има претенции, ама тя няма една
стотинка в джоба. Каквото изкара, синът я набие и го вземе.
Когато се върнаха от Съюза В. с мъжа си, заживяха в основната къща.
Те направиха банята- руснакът работеше, инженер беше- нормален човек, но
след това и той се пропи. Целият покрив е на дупки-отгоре, като ги гледам,
във всяка стая метър на метър е паднало. За първи път видях такава зейнала
дупка преди повече от 10г. Преди смъртта на баба В. се рушеше къщата. Баба
В. почти спеше вънка в количката. Викаше „В.…“ да я приберат и никой не я
прибираше- това се случваше в седмицата поне по 2-3 пъти. Прозорецът ми е
отворен на спалнята и аз постоянно ги гледах какво правят.
Банята в голямата къща е правена, когато се ожениха, някъде 80-та
година, когато се върнаха от Русия. В. тогава докара много неща, цял
контейнер, кола си купи и това беше. И след това всичко отиде на кино.
Всичко беше от майка и й баща й каквото бяха купили. Беше сложила
килимчета, радиатори беше докарала цял контейнер с парно. Синът й
продаваше наред- като хванеш леглата, фотьойлите, шкафове, всичко ценно,
даже сестра му беше купила пералня и сушилня- седяха пакетирани и тях
беше продал. В запали на дядо си работилницата, която беше обзаведена със
всякакви дърводелски машини- всичко продаде. Сега да сваля от покрива
ламарината и нея да продава. Направи пожар на работилницата- вътре си
гледаше марихуана. Като е трезвен не прави щуротии, мълчи си, обаче
постоянно ще го видите с шише бира двулитрово. В затвора напълнял. Майка
му като изкара пари, набие я, вземе й парите и иде да си купи ракия.
Имаше години, когато В. работеше като бръснарка, целия квартал
подстригваше и реши една от спалните на малката къща да я направи
бръснарски салон. Малката къща е на А., едва ли е питала някой, не знам.
Доколкото знам на С. жена му постоянно пращаше пари за ток, за бойлер.
А. сигурно е видял тази врата, не е правил проблеми на сестра му. Тя не
успя да го отвори салона и да работи. През цялото време си подстригваше по
някой друг в двора и аз ги гледах от горе, даже и аз съм се подстригвал при
11
нея. На С. жена му е пращала парите на баба В., когато беше жива, да има
пари за ядене. И отделно Л. носеше постоянно кутии с ядене за баба В. – това
съм го виждал хиляди пъти докато е била жива бабата. След като почина баба
В., С. и жена му идваха, виждал съм ги много пъти след като са ходили до
София и на връщане минават. Л. и да е идвала след като почина баба В., те
вече не можеше да влезне, защото те почнаха да затварят вратата. Последните
години постоянно вратата е затворена- докато беше изкъртена, сега не знам
кой я прави…последните 2 -3 г. Гледам сложили са голям синджир и даже
като се прибере, сигурно ходи да работи някъде почасово, влезне вътре и пак
сложи синджира, че били я крали. Какво ще крадат, то да искаш,няма какво да
откраднеш. За това, че я крадат е сложила синджира. Синът й си водеше
приятелите постоянно и правеха щуротии. Не съм забелязал В. да е пречила
на братята си да влизат в имота. Не съм чул да е казвала на някой от квартала,
че имотът е само неин. Идваха и си влизаха без проблеми.
Аз знам, че А. с идвал, защото съм го видял с очите си. Аз съм
постоянно вкъщи. Пенсионер съм от 2г. Преди тези две години ходех на смени
и се е случвало да го видя и се поздравявахме. С А. се засичахме обикновено
вънка на улицата пред тях. В двора с него не съм влизал. Не знам какви
разговори е водил със сестра си, след като е влизал. Не съм чул да викат и да
се карат. Когато следващ път съм виждал А., той не е споделял какво са си
говорили. Не мога да кажа дали А. като е виждал тези зейнали дупки е
предприемал нещо да ги оправи, доколкото знам, от жена му, постоянно е
пращал пари, докато е била жива бабата, след като е починала баба В., тя е
спряла да праща пари. Тези пари са били за бабата и бойлер купи за малката
къща, че нямаха ток и вода тогава. От С. знам за даването на тези пари.
Не мога кажа как са давани парите по банков път или на ръка. Точната
сума не знам.
С. не е участвал в направата на покрива на малката къща. С. когато
остави къщата, тя беше отвсякъде направена както трябва- обзаведена
нагласена. На мястото преди да направи къщата беше празно место- много
години са минали. Бил съм сигурно ученик.
Преди, след като С. напуснаха и си отидоха на Бургас- коя година е
било не мога да кажа, тя си садеше лук, чесън, магданоз. Помпа бяха
направили в двора и имаха вода, след това станаха кризите- водата и тока им
12
прекъснаха, че нямаха пари. На самата помпа има кърцалка. Виждал съм да
кърцат, но след като им отрязаха водата и тока, като не си плащат водата и
тока. Тази помпа е от много години, поне от 30г. Не е сменяно мястото на
помпата. Като застанеш пред врата, аз живея от дясната страна, на №23.- те са
през един двор до мен. Съседният двор беше наш, обаче съседите ни осъдиха
и ни го взеха без наше съгласие. Аз съм на 3 ет. Ние сме през един двор.
Нашата ограда стигаше до тяхната ограда, обаче откакто ни взеха двора,
нашата ограда се премести. Дворът ни го взеха около преди 20г. В двора,
който ни взеха имаше една съборетина, те я бутнаха и си направиха къща
залепена до нашата на един етаж, а нашата е на три етажа. Залепената къща не
пречи да виждам в двора на В., тя е от страната на улицата, аз съм от
вътрешната страна. Аз съм на третия етаж и над мен е синът ми. Доста години
откакто им прекъснаха тока, има поне 20г. Сега откакто В влезна в затвора, В.
намери от някъде пари и си пусна тока- сега има. По едно време В беше
откраднал от някъде агрегат и го пускаше да си включва телефона да си
зарежда и понеже имаме малко бебе му правех забележки да не го пуска, че
вдига много шум. Агрегат на бензин.
Помня имотът откакто съм се родил. Вратата беше същата през
годините, не е сменявана. Синът й В я къртеше редовно. Вратата си беше
нормална врата и се заключваше с обикновен ключ. В изкърти вратата за
първи път откакто започна да пие- поне от 15 г. Като изкърти врата седеше
отворена, не се поправяше. Откакто се изкърти, всичко вътре се унищожи,
майка му се страхуваше, беше я страх да се прибере, че той ще я бие … ще й
вземе 5-те лв., където ги е изкарала днеска.
Виждал съм Х. и неговите наследници след това. Снахата съм я виждал,
не знам как се казва, не съм говорил с нея. Л. познавам свекърва й, понеже ние
имаме фризьорски салон – „Дима стил“ и Л. посещаваше салона на жената. Л.
е жена на Х.. Не съм видял дали наследниците на Х. са правили нещо в имота.
Идваха на гости да видят баба В., да и донесат ядене, това съм ги виждал.
Освен покривът, абсолютно нищо не е правено, даже и прозорци няма и
малката къща, със зелена мрежа е в момента.
Всичко каквото е правено в малката къща е правено на С. по времето.
Влизал съм поне 1000 пъти, нали ви казах, че на С. на жена му брат й ми беше
приятел и влизахме, излизахме и у нас ходехме.
13
Не знам дали между наследниците на В. има други дела за имота.
На Х. жена му и децата съм виждал. Х. не съм го виждал, че той вече
колко години как почина. С. съм го виждал, когато ходеха до София -последно
миналата година. Децата на Х. не съм ги виждал скоро.
Л. съм я виждал много често, ама като дойде до вратата и е затворена, тя
не може да влезне- вика „В.“, как ще влезне като име верига вратата.
Веригата е от 2- 3 г..
Преди това вратата беше отворена, даже и не се заключваше. Сега В.
казва, че се страхувала да не я оберат. Преди се влизаше, всеки влизаше.
АДВ. П.: Моля, да се запише, че адв. Р. каза „Преди това си влизаха,
нали?“ докато аз задавах въпроса.
СВ. Г.: Когато беше повторено всеки влизаше.
Не съм чувал В. да се противопоставя на някой от братята й да влиза в
имота. Държеше се нормално.
След смъртта на баба В. никой не е правил подобрения в този имот,
включително и на покрива, нито живущите там, нито тези които не живеят. С
В. сме в добри отношения, постоянно си приказваме. Напоследък тя е много
зле не чува, почти не вижда и трябва да дойде до теб да те види. Не е искала
никаква помощ от мен, когато е искала винаги съм и помагал. Баня им
направих без пари някога.
Разпитът приключи.
АДВ. К.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
АДВ. Р.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
АДВ. П.: Поддържам искането за допускане на още двама свидетели,
така както е заявено с ИМ. С оглед на допускането по реда на чл. 159 ГПК и с
оглед на обстоятелството, че днес разпитаната свидетелка, която
добросъвестно изложи какво знае, но в крайна сметка нейните преки
възприятия са до към 2010-2011г., за нас остава един доказателствен период,
който не успяхме да установим с нашата свидетелка какво е станало. Моля, да
ни допуснете още двама свидетели. На нас ни бяха допуснати двама
свидетели, на другата страна по-голям брой свидетели, с оглед, че са повече
14
хора. Тези повече хора имат общи адвокати и фактите, които трябва да
установяват са общи. Ако има 30 ответника, трябваше да им се допуснат 30
свидетеля, така ли? Това не е математическа обосновка, защо трябва да се
допускат повече на едната страна. Според мен се допуска дисбаланс, защото
за един голям период от време, който трудно се запълва със свидетелски
показания, едните имат повече възможност да докажат, другите имат по-
малко за един и същ голям период от време.Имаме свидетел, който да
свидетелства за периода 2013-2024г.- той знае и за по-голям период.
АДВ. К.: Противопоставям се. Моля, да го ставите без уважение.
Ищцовата страна поска и бяха допуснати толкова свидетели, колкото сметна
за необходимо, след което редуцирахме и нашето искане, направихме
компромис да не се разпитват по двама, а по един свидетел. Обстоятелството,
че не сте успели да докажете владелчески действия след смъртта на бабата, не
е основание тепърва да търсите свидетели за тези обстоятелства. Това
трябваше да го доказвате със свидетелите, които разпитахте. Не може
постоянно да искате свидетели до като чуете еди какво си.
АДВ. Р.: Противопоставя се на това искане. На считам, че
обстоятелствата са общи. Всеки един от ответниците е депозирал личен
отговор с личните си възприятия, защото не може А., който е един от синовете
на общите сънаследници да има еднакви възприятия с внучката Х.. Възможно
е някой от ответниците да има различно отношение с В.. И Двамата свидетели
на ответната страна до настоящия момент установиха, че В. не е
възпрепятствала по никакъв начин влизането на останалите наследници нито
им е пречила.
АДВ. П.: Доказателствената теза и желания за ангажиране на
доказателства - 4 свидетеля. Това не е , защото е сега съм се сетил, че ще ми
трябват, понеже съм поискал първоначално два и сега си искам още два.
Изначално е направено е направено преценка, че за такъв голям период от
време, за който доказателствената тежест е за ищцата, ще са необходими 4-ма
свидетели. Член 159 ал.2 казва, че не се допуска като са за едни и същи факти,
но се допуска, ако призованите не установят спорния факт. Не говоря за това, в
каква степен е успал да се справи един свидетел в установяването на факта, за
който той говори, а че изобщо няма възприятия за определен период от време.
Ще осигуря такъв свидетел.
15
АДВ. Р.: В този случай, ще разпитаме и нашия допуснат четвърти
свидетел. Ако колегата нямаше искания и Вие не му допуснете свидетел, ние
също няма да разпитваме четвъртия свидетел искания, защото считаме,че се
изясниха нещата.
Съдът намира, за основателно искането да бъде допуснат на ищцата
свидетел за установяване на обстоятелството за осъществено владение за
периода след 2013г. до предявяване на настоящия иск.
Това искане следва да се уважи при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК,
С оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА, на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК, един свидетел на ищцата за
установяване на обстоятелството за осъществено владение за периода от
2013г. до предявяване на иска.
За събиране на допуснатите доказателства
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА ДЕЛОТО и го НАСРОЧВА за 09.05.2025г. от 14:10ч., за която
дата и час страните да се считат за редовно уведомени от днешното съдебно
заседание.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 15:00 часа
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16