Присъда по дело №781/2024 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта:	20
Дата:	13 май 2025 г. (в сила от 25 юли 2025 г.)
Съдия:	Чавдар Андреев Тодоров

Дело:	20241520200781
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	17 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 20
гр. Кюстендил, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ч. А. Т.
при участието на секретаря А. А. Х.
като разгледа докладваното от Ч. А. Т. Наказателно дело частен характер №
20241520200781 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. В. В., с адрес: гр. К., ул. „****“ № ****,
българин, с българско гражданство, неосъждан, ЕГН ********** за
НЕВИНЕН в това, че на 27-ми май 2024 г. в гр.К., ул. „****“ № ****,
причинил на С. В. В. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, а именно кръвонасядане по лицето в областта на клепача и скулата
под него, като по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, го
ОПРАВДАВА.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. В. от гр.К., ул. „*****“ № **** против
Б. В. В., с адрес: гр. К., ул. „****“ № **** граждански иск с правно основание
чл. 52 във вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 2000 лева, представляващи
неимуществени вреди по гореописаното престъпление

ПРИЗНАВА подсъдимия С. В. В., с адрес: гр. К., ул. „*****“ № ****,
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 27-ми срещу 28-ми май 2024г., в
часовете между 23.45 часа на 27-ми и 00.15 часа на 28-ми, в гр.К. на ул.
„*****“ № *****, чрез удар с бастун причинил на Б. В. В. лека телесна
1

повреда, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК, а именно: разкъсване на екстензорното сухожилие на пети
пръст на дясната ръка с отток на меките тъкани на същия пръст на –
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
На основание чл. 78а от НК, освобождава подсъдимия С. В. В. от
наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимия С. В. В. да заплати на Б. В. В., с адрес: гр. К., ул.
„“ № ****, сумата в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева,
представляваща неимуществени вреди по чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД –
обезщетение за неимуществени вреди от горното престъпление, ведно със
законната лихва от датата на деянието от 27.05.2024 г. до окончателното
изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 3500 /три
хиляди и петстотин/ лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА подсъдимия С. В. В. да заплати на Б. В. В. с посочени по-
горе лични данни, деловодни разноски в размер на 1512,00 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия С. В. В., с посочени по-горе лични данни, да
заплати по сметка на Районен съд – гр.Кюстендил, сторените по делото
разноски, както следва: 100 /сто/ лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, както и 675,00 лева изплатени
възнаграждение за вещо лице както и 5 /пет/ лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на жалба и протест пред Окръжен съд – Кюстендил
в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 20 по НЧХД №781 по описа на КРС за 2024г.

С. В. В., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.“****“ №****, ет.**** е
предявил тъжба против Б. В. В., за това че му е нанесъл побой в резултат на
който са му причинени телесни повреди-тъмно, моравочервеникаво
кръвонасядане с размери 4/3 см., по дясното око над веждата, охлузване на
дясна става, покрита с надигната кафеникава коричка, около 1.5 см., болки в
лява хълбочна област.Предявен е и граждански иск за неимуществени вреди,
изразявящи се се в причинени болки и страдания в резултат на
престъплението за сумата от 2000 лв.., представляваща обезщетение за
причинените от престъплението болки и страдания.
По делото е депозирана и „насрещна тъжба“, подадена от Б. И. В. против С.
В. В..Твърди се, че на посочената дата и час в тъжбата, сезирала съда, С. В. е
причинил на Б. В., чрез удар с бастун в областта на ръката, „травма на
екзесторен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан“.Предявен
е и граждански иск за сумата от 3 500 лв. по чл.45 вр.чл.52 ЗЗД- обезщетение
за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания.
В проведено на 10.09.2024г., съдът е приел за съвместно разглеждане
насрещната тъжба, приел е предявените граждански искове и е конституирал
и двамата тъжители и в качество граждански ищци.В проведено на
22.10.2024г. съдебно заседание, съдът е констатирал, че познава лично явилия
се подсъдими Б. Веселино, поради което се е отвел от разглеждане на делото
съдията-докладчик.
В проведеното на 14.11.2024г. съдебно заседание от настоящият състав на
съда е преценено, че по принцип НПК не познава института на „насрещна
тъжба“ и законосъобразното протичане на производството в посочената
хипотеза изисква депозиране на отделна тъжба и образуване на отделно
производство, респ. докладването й на адм.ръководител за образуване на
такова.След образуване на производство следва преценка на предпоставките
по чл.41, ал.3 НПК за евентуално обединяване на делата с оглед гарантиране
правата на страните по тях.В посочената хипотеза, с оглед изминалото време и
твърденията, въведени с първоначалната и „насрещната тъжба“ и с оглед
процесуална икономия, съдът прецени, че следва двете тъжби да се разгледат
в едно производство.С оглед изложеното допусна за разглеждане „насрещната
тъжба“, прие за съвместно разглеждане предявените граждански искове и
конституира и двамата в качеството на граждански ищци.
В хода на съдебните прения тъжителите поддържат обвиненията , искат от
съда да признае другия подсъдим за виновен по повдигнатото с тъжбата
обвинение, като го осъди да заплати и сумата по предявените срещу тях
граждански искове.
1

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

Установи се по делото, че отношенията между семействата на подсъдимите
са от години обтегнати до степен нетърпимост, като и двете страни са в
постоянни конфликти помежду си.Тъжителят С. В. обитава първия етаж от
къща, находяща се в гр.К., ул.“****“ №****, Б. В. и семейството му обитават
втория етаж от тази къща, а таванския етаж, състоящ се от отделни
помещения, се обитава от св.Р. В.-син на С. В. и св.Р. В.-майка на Б. В..
На 27 срещу 28.05.2024г. малко преди и след полунощ подс.Б. В., със
семейството си-св.Д. В., синът им и негов гост А. И. били в жилището си на
втория етаж, като подсъдимият и св.Д. В. се готвели да си лягат.От
обитаваното от св.Р. В. таванско помещение се чувало силно тропане и шум.Б.
В., Д. В., синът им К. и св.А. И. излезли пред вратата на жилището.Б. В. се
изкачил няколко стъпала към таванските помещения и на висок глас поискал
обяснение за шума-„Какво правиме? Стига, гости имаме! Всеки ден е това.“
/св.И./.Св.Р. В. излязъл пред вратата си от таванското помещение, като заедно
с него излязла и св.Р. В., която обитавала съседно таванско помещение.Св.В.
видимо бил употребил алкохол и имал кръв по устата и брадата.При вида му
подс.Б. В. се обърнал и си тръгнал, при което от първия етаж се чул гласа на
подс.С. В., който го напсувал.Б. В. се отправил към първия етаж, като след
него тръгнали св.Д. В., А. И. и Р. В..С. В. стоял пред вратата на жилището си,
подпрян на касата на вратата.При вида на Б. В. вдигнал бастуна си и замахнал
с него към главата му, като първия път се спрял, замахнал втори път, като Б.
В. вдигнал дясната си ръка, за да се предпази, при което ударът попаднал в
дланта-в областта на малкия пръст на дясната ръка.Замахнал и трети път, при
което Б. В. хванал бастуна с лявата си ръка и го избутал назад.Обърнал се и
тръгнал нагоре по стълбите, като в този момент на първия етаж слязъл св.Р. В.,
като при разминаването си с подс.В. го ударил по лицето.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите А. И., Д. В. и Р. В., които са присъствали на случилото се, имат
непосредствени възприятия.Техните показания са последователни, логически
и хронологически свързани.Св.И. разказва подробно за случилото се от
началото до края на конфликта.Твърди, че през цялото време е имал видимост
към Б. В. и възпроизвежда видяното и чуто от него.Твърди, че е виждал
подс.В. през цялото време, като при появата му С. В. е вдигнал бастуна си-
първия път се е отказал, втория път го е ударил в областта на ръката и при
третото замахване Б. е хванал бастуна, блъснал го назад и си тръгнал.В този
момент се разминал по стълбите със слизащия надолу св.Р. В., който го ударил
по лицето, спречкали се и заедно със св.Д. В. ги разтървали.Изцяло в тази
насока са и показанията на св.Д. В., която стояла на стълбите зад св.И. и
възпроизвежда видяно и чуто по напълно идентичен начин.Изцяло в тази
насока са и показанията на св.Р. В..Същата твърди, че преди конфликта е
2

видяла св.Р. В. да се прибира, тъй като живее в съседно таванско помещение.Р.
бил видимо употребил алкохол и имал кръв по лицето и брадата.След
шумовете от обитаваното от него помещение чула скандала и излязла, като
двамата Р. и Б. били на разстояние около 1 м. един от друг.Чула, че С. В. псува,
Б. В. тръгнал надолу, като тя тръгнала след него, като била след св.Д. В., И.,
синът на Б. и Д..Основно чувала, но и видяла замахването с
бастун.Показанията на описаните свидетели са изцяло еднопосочни,
последователни, хронологически и логически свързани поради което съдът ги
кредитира и изцяло ползва при изграждане на фактическите си изводи.Изцяло
в тази насока са и представените по подс.Б. В. болнични листове.
Показанията на св.Р. В., че е видял баща си С. В. паднал на земята и над
него подс.Б. В. да го удря с ръце и крака, съдът не възприема и не ползва при
изграждане на фактическите си изводи.На първо място тези показания изцяло
противоречат на описаните по-горе, възприети от съда като
достоверни.Тримата описани в предния абзац свидетели са категорични, че Р.
В. се е появил в момента, в който Б. В. си е тръгнал и двамата са се разминали
на стълбите, при което свидетелят не би могъл да възприеме подобни събития.
В показанията на св.Х. не се съдържат преки данни относно случилото се,
поради което съдът не ги обсъжда и ползва при изграждане на фактическите
си изводи.
По делото е приета като доказателство съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вл.Н..Вещото лице е посочило, че при С. В. са установени
следните травматични увреждания: кръвонасядане по лицето-в областта на
клепачите на дясното око и скулата под него, охлузване по гръбна повърхност
на 5-ти пръст на дясната ръка в основата му.Данни за възможна
контузия/натъртване на меки тъкани и болка/ в лява хълбочна
област.Посочено е, че тези увреждания са причинени от действието на твърд,
тъп предмет по механизъм на удари с или върху такъв, като е възможно да са
получени по време на процесния инцидент по описания в тъжбата механизам-
нанесен удар с юмрук и нанесени удари с крак и/или падане на земята.Според
експертизата, така установените увреждания, са причинили болка и
страдание.Посочен е и срок за възстановяване-2-3 седмици.
При Б. В. са установени следните увреждания: разкъсване на екстензорното
сухожилие /апоневР./ на пети пръст на дясната ръка в областта на последната
междуфалангова става с оток на меките тъкани на същия пръст.Това
увреждане се причинява от действие на твърд, тъп предмет /по механизма на
удар с или върху такъв или рязко сгъване в областта на ставата, като е
възможно да е получено по описания в тъжбата начин-нанесен удар с бастун
по гръбна повърхност на пръста.
Така установеното увреждане /руптура на сухожилие с невъзможно
активно разгъване на последната фаланга на 5-ти пръст е причинило
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
3

Обичайният срок за възстановяване е около 1.5-2 месеца-при
консервативно лечение-имобилизация на пръста до около 6 седмици и
последваща рехабилитация, при оперативно лечение този срок е по-
кратък.При консервативно лечение е възможно този срок да е по-дълъг, както
и да не настъпи пълно възстановяване функцията на пръста-пълно разгъване
на последната фаланга/както и в конкретния случай/, но това не води до
промяна на вида на телесната повреда-полуподвижността на последната
фаланга на пети пръст не води до по-съществено и практически значимо
затрудняване на хватателната функция на ръката.
В случая и според наличната медицинска докщументация
възстановителния период е бил около 2.5-3 месеца, като невъзможността за
пълно разгъване на последната фаланга на пръста най-вероятно ще остане
постоянно.
Подобни травми причиняват умерена болка, по изразена в първите няколко
дни и постепенно отслабва до пълното й отзвучаване към края на
възстановителния период.
По отношение възможността С. В. да вдигне дясната си ръка и нанесе удар
с бастун, вещото лице е посочило, че описаното в етапна епикриза от
23.08.2024г., приета като доказателство по делото, не изключва възможност да
се нанесе удар с бастун.Продълговат предмет като бастун може да се вдигне
за удар на по-голяма височина /почти перпендикулярно нагоре/ и само от
сгъването на крайникав лакътната става и китката, като не е необходимо
крайникът да се вдига над главата в областта на раменната става.За
получаване на установената при Б.В. травма в област с тънък слой меки
тъкани и костна подложка под тях не е необходима и голяма сила на замах.
В допълнително заключение, същото вещо лице, след личен преглед на С.
В. е дало заключение, че при наличните данни и еднократен преглед не би
могло обективно и категорично да се установи какъв е възможен реален обем
движения на горните крайници.Няма анатомична причина в ставите за
ограничаване движенията в лакътните и китковите стави /пасивните движения
са възможни в пълен обем/, няма и доказана такава за меки тъкани и нерви-
като изразена хипотрофия на мускулатура, прекъсване на инервацията-водеща
до парализа или пареза.Пълно изследване би могло да се извърши при
продължително стационарно медицинско наблюдение/в момент когато лицето
не знае, че е наблюдавано.В конкретния случай, предвид данните от прегледа
и съобщенията на сина му, вещото лице е достигнало до извод, че при
прегледа С. В. не показва съвсем достоверно възможния обем движения на
предмишниците, които може да извърши.
Направен е и извод, че дори и при показания обем движения на дясната
предмишница, може да вдигне носения от него олекотен бастун с крайната му
част над главата на лице със среден ръст и да нанесе удар с него.Направен е и
извод, че е налице достатъчно сила в този крайник за нанасяне на удар с него.
4

В дадените обяснения като подсъдими, двамата подсъдими отричат да са
извършили престъпленията, за които са им повдигнати обвинения.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така описаната по-горе фактическа обстановка подс.С. В. В. е
осъществил от обективна и субективна страна всички съставомерни признаци
на престъпния състав по чл.130, ал.1 НК, за това, че на 27 срещу 28.05.2024г. в
К. е причинил лека телесна повреда на Б. И. В. с разстройство на здравето,
представляваща разкъсване на екстензорното сухожилие /апоневР./ на пети
пръст на дясната ръка в областта на последната междуфалангова става с оток
на меките тъкани на същия пръст.
Непосредствен обект на посегателство са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и по своето
естество представлява въздействие върху организма на другиго, което
предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи в организма.
Установи се по делото, че С. В. е нанесъл удар с бастуна си, който е
попаднал в ръката на Б. В..На първо място следва да се посочи, че описаните
увреждания на В. съдът възприема като лека телесна повреда с разстройство
на здравето по чл.130, ал.1 НК- разкъсване на екстензорното сухожилие
/апоневР./ на пети пръст на дясната ръка в областта на последната
междуфалангова става с оток на меките тъкани на същия пръст по същество
представлява увреждане, което не е завинаги, постоянно, трайно или временно
опасно за живота, но същото представлява анатомично увреждане и за
възстановяването на пострадалия е било необходимо период от време от около
2.5-3 месеца.
Съгласно Постановление №3/1979г. на Пленума на ВС такава телесна
повреда е налице когато на пострадалия са причинени анатомични увреждания
или функционални смущения извън, визираните в чл.128, ал.2 и чл.129, ал.2
НК.Такива са “всички увреждания, които не са завинаги, постоянни,
продължителни, трайни или временно опасни за живота.Касае се за временно
разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане в анатомичната
цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във
физиологичните функции, извън болката и страданието- наранявания на
кожата, насиняване на части на тялото, контузни рани и др. Посочените по-
горе увреждания, причинени на В. изцяло попадат в обхвата на посоченото в
П 3/79г., поради което представлява лека телесна повреда по чл.130, ал.1 НК.
Подсъдимият С. В. е осъществил изпълнителното деяние чрез действия-
замахнал с бастуна си и го ударил.
Деянието е извършено от С. В. умишлено, с форма на вина пряк
умисъл.Подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици,
5

предвиждал е и е искал тяхното настъпване.За формата на вина съдът изхожда
от всички събрани по делото доказателства-напсувал Б. В., при пристигане му
замахнал с бастуна си/три пъти, като втория удар попаднал в ръката му/,
предвиждал и целял да нанесе телесна повреда.
По обвинението срещу Б. В..
При установената от съда фактическа обстановка, съдът счита, че липсват
доказателства относно извършено от този подсъдими престъпление по чл.130,
ал.1 НК.
По делото е налице единствено медицинско свидетелство и експертизата,
приета в хода на съдебно следствие, видно от която при С. В. е налице телесно
увреждане по чл.130, ал.1 НК-кръвонасядане в областта на окото и клепача,
което в светлината на горецитираното Постановление №3/1979г. на Пленума
на ВС е телесна повреда по чл.130, ал.1 НК.
По делото не се доказаха обективните признаци на престъплението по
чл.130, ал.1 НК.Не се доказа, че именно Б. В. е причинил описаните в тъжбата
увреждания.Показанията на св.Р. В., както се посочи по-горе, съдът не
възприема за достоверни, доколкото видно от ценените показания, той
обективно не е могъл да види обстоятелствата, за които дава показания, а
именно, че е видял подс.В. наведен над баща му да нанася удари с ръце и
крака.По делото безспорно се доказа, че единственото съприкосновение
между С. В. и Б. В. е при нанесения удар с бастун, при което след втория удар
и при опит за трети Б. В. е хванал бастуна с лявата си ръка и е изблъскал С. В.
навътре в дома му.
Единствено установен факт по делото е, че С. В. е получил телесни
увреждания, като по делото не се събра нито едно доказателство относно
механизма на получаване на това увреждане.Показанията на св.Х., в
качеството на косвено доказателство, доколкото С. В. и казал, че Б. го е ударил
не водят до различен фактически извод, а показанията на св.В., съдът прецени
за недостоверни и не ги кредитира и ползва при изграждане на фактическите
си изводи.
При горното, съдът призна подс.Б. В. за невиновен по повдигнато му
оБвинеие по чл.130, ал.1 НК и го оправда.
ПО НАКАЗАНИЕТО

За извършеното от подсъдимия С. В. престъпление се предвижда наказание
лишаване от свообода до две години или пробация.При това положение,
доколкото от престъплението не са причинени имуществени вреди, В. не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност, то налице са предпоставките на чл.78а НК, поради което съдът
освободи подсъдимия В. от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание “глоба” .При индивидуализацията на размера на
административното наказание съдът отчита като смекчаващи вината на
6

подсъдимия обстоятелство факта, че между подсъдимите е имало
дългогодишва вражда и отношенията между тях са били крайно изострени,
доколкото смекчаващи вината обстоятелства са тези, които спомагат процеса
на формиране на умисъла на дееца, добрите характеристични данни и чистото
му съдебно минало, като тези обстоятелства мотивираха съда да наложи
наказание “глоба” в размер на 1000 лв., което наказание изцяло ще изпълни
функцията на наказанието по чл.36 НК, както по отношение генералната, така
и по отношение личната превенция.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

В хода на производството са предявени и приети за съвместно разглеждане
по делото граждански искове от тъжителя С. В. с правно основание чл.45 и 52
ЗЗД за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинените от
престъплението неимуществени вреди-болки и страдания, както и граждански
иск от Б. В. за сумата от 3 500 лв., с правно основание чл.45 вр.чл.52 ЗЗД за
причинените от престъплението неимуществени вреди.
По иска на С. В..
При възприетата от съда фактическа обстановка, изложена по-горе, по
делото не се установи първата предпоставка на деликтната отговорност, а
именно деяние, което е противоправно.По делото липсват доказателства, от
които да се направи извод, че телесните увреждания са в резултат на
поведение на подс.Б. В., поради което и само на това основание предявения
иск е изцяло неоснователен и се отхвърли от съда.
По иска на Б. В..
Видно от изложеното по-горе установи се по делото, че С. В. е извършил
престъплението по чл.130, ал.1 НК, като чрез удар с бастун му е причинил
разкъсване на екстензорното сухожилие /апоневР./ на пети пръст на дясната
ръка в областта на последната междуфалангова става с оток на меките тъкани
на същия пръст. При това положение съдът намери, че са налице всички
предпоставки на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД- С. В. е причинил на Б.
В. вреди, причинени са умишлено и подлежат на обезщетяване по правилото
на чл.52 ЗЗД.Причинени са неимуществени вреди- Б. В. е бил ударен с бастун,
при което му причинено посоченото по-горе телесно увреждане, което е
довело до негативни и отрицателни преживявания-болка и страдание.При
преценка относно размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, съдът взе предвид
вида и характера на причинените увреждания, срока за възстановяване-2.5-3
месеца и извода на вещото лице, че невъзможността за пълно разгъване на
последната фаланга най-вероятно ще остане за постоянно.При анализ на
изложеното съдът намира, че справедливо е така причинените вреди да бъдат
обезщетени със сумата от 2500 лв., която сума изцяло ще обезщети
причинените вреди и ще репарира негативните последици от извършеното
7

деяние, като до пълния предявен размер от 3500 лв. съдът отхвърли иска като
неоснователен.Тъй като отговорността е деликтна съдът присъди и законна
лихва върху уважения размер на гражданския иск от датата на причиняване на
вредите, считано от 27.05.2024г. до окончателното му изплащане.

ПО РАЗНОСКИТЕ

В хода на производството Б. В. е направил деловодни разноски в размер на
1512 лв., представляващи държавна такса в размер на 12 лв. и 1500 лв.
адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на делото съдът осъди
подсъдимия С. В. да заплати тази сума на тъжителя.
Доколкото се уважи граждански иск в размер на 2500 лв., на подсъдимите
следва да се възложи и държавната такса върху този размер, а именно сума в
размер на 100 лв., както и 675 лв.-изплатено възнаграждение за приетите по
делото експертиза, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

02.06.2025г. Председател:

8

Съобщи за изтекли лични данни