№ 47078
гр. София, 19.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110137964 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която е предявен осъдителен иск.
В рамките на процедурата по чл.131 ГПК, процесуалният представител на ответника, ведно
с пълномощното е представил преводно нареждане, извършено на 2.8.2024г. , с което е
посочено, че се плаща вземане по настоящото дело. В срока, даден от съда, ищцовата страна
с молба от 23.8.2024г. сочи, че потвърждава, че сумата е постъпила, като сочи, че с нея са
погасени вземанията на ищеца, но счита, че незаплатена е сумата 195,21 лева от главницата,
законна лихва и 29,79 лева лихва за забава. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След връчване на препис от исковата молба, е подаден отговор, с който, освен доводи по
основателността, се сочи, че с плащането е погасено цялото вземане на ищеца. С оглед
направените възражения, и доводите относно недължимостта, се прави искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение, като, по същество, не се приемат доводите
относно останалата неплатена сума.
С определение по чл.140 ГПК, СРС насрочи разглеждането на делото за о.с.з., като
състави проект за доклад на делото, с дадени указания към ищеца, че носи тежестта да
докаже правото си да приложи разпоредбата на чл.76,ал.1 ЗЗД, предвид отделеното за
безспорно, че на 2.8.2024г., сумата 243,22 лева е била платена в негова полза.
С молба от 12.11.2024г., ответникът е посочил, че на основание чл.76,ал.2 ЗЗД
заявява, че с платената сума 243,22 лева е погасил сумата 178,62 лева главница за ТЕ, сумата
43,11 лева мораторна лихва върху нея, сумата 16,59 лева главница за дялово разпределение,
както и сумата 4,90 лева мораторна лихва върху нея. Сочи, че след проведена
кореспонденция с ищцовото дружество, поради искането му делото да се прекрати, е
заплатил и сумата 220 лева, като прави искане за прекратяване на делото.
Препис от молбата се връчи на ищеца,който, в дадения от съда срок, сочи, че дпоради
пълното плащане, оттегля иска и прави искане за присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
На основание чл.232 ГПК, предвид направеното оттегляне, производството следва да
се прекрати, като на основание същата разпоредба, предвид непроведеното първо по делото
о.с.з, съгласие на ответника за прекратяването поради оттегляне, не е необходимо, а
определението, с което делото е насрочено в о.с.з., да се отмени.
Относно претенцията на двете страни за разноски.
Исковата претенция възлиза на: 178,62 лева главница за ТЕ, заедно със законна лихва
върху нея, от датата на предявяване на иска, до плащането, сумата 43,11 лева мораторна
лихва върху нея, сумата 16,59 лева главница за дялово разпределение, заедно със законна
лихва върху нея, от датата на предявяване на иска , както и сумата 4,90 лева мораторна
лихва върху нея. Чрез достъпния на съда електронен калкулатор за изчисляване на
обезщетение за забава в размер на законната лихва - Calculator.BG, на основание чл.162 ГПК
съдът изчисли обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете претендирани
главници за период от 24.6.2024г. – датата на предявяване на иска, до 2.8.2024г.- датата на
плащането – за топлинна енергия и дялово разпределение, съответно – в размер 2,71 лева и
0,25 лева. Следователно, към датата на плащане – 2.8.2024г., задължението по исковата
молба е възлизало на общата сума 246,18 лева. Платени са 243,22 лева. Видно от
представената по делото кореспонденция с ищцовото дружество на електронна поща,
ответникът, чрез процесуален представител, след насрочването на делото, е поискал
посочване на пълна сума, за да плати. Посочено му е, че следва да плати 216,11 лева,
претендирана от ищеца остатъчна главница, 0,58 лева законна лихва и разноски от 200 лева,
като първоначално преведената сума е била разнесена от ищеца в последователност
разноски, лихва, главница, и оттам идва разликата, както и тъй като производството е
висящо, поради плащането, което е било разнесено в лихва и главница, което е по –
благоприятно за ответника, доколкото се погасява лихвоносно задължение, ако се плати в
понеделник /11.11.2024г./, следва да се внесе малко по – голяма сума, с оглед разликата в
законната лихва. Налице е изявление, че с плащането от 243,22 лева, ищецът е погасил 48,01
лева мораторна лихва върху ТЕ, 179,68 лева главница за ТЕ и ДР, законна лихва към
2.8.2024г.- 15,53 лева, като претендирания остатък от 216,11 лева се формира от 15,53 лева
остатък от главница, 0,58 лева законна лихва и 200 лева разноски.
Към плащането, ищецът е сторил разноски за 200 лева държавна такса по четирите
иска. Налице е претенция за юрисконсултско възнаграждение, което се определя от съда.
Ответникът, с отговора, е претендирал адвокатско възнаграждение.
Разпоредбата на чл.76 ЗЗД предвижда следното:
„Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не
е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно.
2
Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.“
От систематическото тълкуване на сочената разпоредба, се налага извод, че когато
към датата на плащането, сумата не е достатъчна, за да покрие цялата дължима сума на
задължението, длъжникът може, при самото плащане да заяви кое задължение погасява
/изр.1 от ал.1/. Към датата 2.8.2024г, когато е наредено първото плащане, ответникът е
заплатил сума, по – малка от претендираната по делото – 243,22 лева, при претендирани
246,18 лева.Същевременно, не е налице изявление кои вземания се погасяват. Това заявление
се прави на по – късен етап, следователно, приложима е разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД,
защото вземането на ищеца се формира от задължения, които не са еднакво обременителни –
претенцията за главница, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД начислява и законна лихва, върху
претенцията за лихва, не се начислява законна лихва. Следователно, в приложение на
разпоредбата на чл.76,ал.2 ЗЗД, с плащането на 243,22 лева следва да се погасят: 200 лева
разноски, а с останалата сума 43,22 лева, следва да се погаси цялата законна лихва до
плащането, която възлиза на 2,96 лева, а с останалата сума 40,26 лева, да се погасят
съразмерно / в приложение на разпоредбата на чл.76,ал.1,изр последно/, начислената лихва.
Същевременно, няма пречка кредиторът да извърши нещо различно от посоченото
от съда, щом това е по – благоприятно за ответната страна. Налице са две изявления на
ищеца, че с плащането от 243,22 лева, ищецът е погасил 48,01 лева мораторна лихва върху
ТЕ, 179,68 лева главница за ТЕ и ДР, законна лихва към 2.8.2024г.- 15,53 лева, като
претендирания остатък от 216,11 лева се формира от 15,53 лева остатък от главница, 0,58
лева законна лихва към 11.11.2024г. и 200 лева разноски. Този начин на погасяване е по-
благоприятен за ответника,защото ако се приложи пряко закона, цитиран по – горе от съда,
остава за плащане по – голям размер на главниците, върху които се дължи законна лихва,
която, от своя страна, ще е с по – висок размер. Ето защо, изявленията на страните след
насрочване на делото следва да се зачетат от съда. С плащането на сумата 216,11 лева,
претендирана към 11.11.2024г. от ищеца, ответникът е погасил цялото останало неплатено
вземане за остатък от главница, законна лихва и 200 лева държавна такса.
Предвид постъпилото плащане, оттеглянето на иска заради него, следва да се
определи и минимално юрисконсултско възнаграждение от 50 лева / при минимум от 100
лева за исковото производство, но при съобразяване, че производството не се е развило във
всичките си присъщи етапи – не е проведено първо заседание/.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението си, с което разглеждането на делото е насрочено в
открито съдебно заседание.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №37964/2024 г. по описа на СРС, I-во ГО,
3
125състав, на основание чл.232 ГПК – оттегляне на исковете.
ОСЪЖДА А. С. М. ЕГН ********** с адрес ********** да заплати на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23
Б, сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение от 50 лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
получаване му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4