№ 341
гр. Шумен , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20213630101264 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.150 от СК, във вр. с чл.143 от
СК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Г. СТ. Г., с
ЕГН**********, в качеството й на майка и законен представител на малолетната си дъщеря
С. Д. Д., с ЕГН***, двете с постоянен адрес: с.***, област Шумен, ул.“***“ №8, със съдебен
адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №68, ет.1, вх.Б, ап.19, чрез адв.Д.Д. от ШАК срещу Д. В. Д., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.***, ул.“***“ №4, вх.3, ет.5.
Ищцата твърди, че двамата с ответника имат общо дете – С., както и че по силата на
съдебно решение по ГД №97/05.02.2015 год. по описа на на ШРС, влязло в сила
упражняването на родителските права над детето са били предоставени на майката, а бащата
е бил осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 90 лева, смитано от
30.07.2014 год. Твърдят, че от посочената дата до настоящия момент е изминал период от
повече от шест години, през който нуждите на детето значително се увеличи. Към настоящия
момент детето било ученик в четвърти клас, което предполагало необходимост от
допълнителни средства за храна, учебници, учебни пособия, дрехи и др. Твърди, че тя
самата не била в състояние да задоволи тези нарастнали нужди на детето, тъй като към
настоящия момент била безработна В същото време, ответникът не се интересувал от
детето, като твърди, че същият е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания, които
да му пречат да реализира трудови доходи, поради което счита, че е в състояние да
заплащана на детето издръжка в по-висок размер.
1
Моли съдът да постанови решение, с което да измени размера на месечната издръжка,
изплащана от ответника Д. В. Д., с ЕГН********** в полза на С. Д. Д., с ЕГН*** като
увеличи същата от 90 на 200 лева месечно, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично. За нея се явява упълномощен
представител – адв.Д.Д. от ШАК, като поддържа предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен
отговор. В отговора ответникът изразява становище, че счита иска за допустим и
основателен, но го оспорва по размер. Заявява, че има готовност да изплаща на детето по-
висок размер на издръжката – 165 лева. Излага, че към настоящия момент не работи по
трудов договор, като реализира инцидентни доходи. Моли искът за разликата над 165 лева
до пълния предявен размер от 200 лева да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява упълномощен
представител – адв.Д.М. от РАК, който поддържа отговора на исковата молба.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата Г. СТ. Г. и ответника Д. В. Д. са родители на детето С. Д. Д., с ЕГН***. По
силата на съдебно решение №97/05.02.2015 год. по ГД №2024/2014 год. по описа на ШРС,
което е влязло в сила, упражняването на родителските права над детето са били
предоставени на майката, а бащата е бил осъден да заплаща на детето месечна издръжка в
размер на 90 лева, считано от 30.07.2014 год. Към настоящия момент детето е ученичка в
ОУ „***“, с.***, като през учебната 2020/2021 год. е била четвърти клас. Ищцата е
регистрирана в БТ – гр.Шумен, като активно търсещо работа лице, но не получава
обезщетение за безработица. По делото липсват доказателства относно реализирани от
страна на ответника трудови или други доходи, като същият в отговора на исковата молба е
направил изявление ,че работи на „парче“, като не реализира постоянни трудови доходи.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: разпита в съдебно заседание на
свидетеля Б. В. И. и от следните писмени доказателства: Удостоверение за раждане от
22.07.2010 год., Удостоверение №81/27.04.2020 год., Справка от НСИ, Постановление
№331/26.11.2020 год., Служебна бележка №60-03-14-28084/12.05.2021 год., Договор за
правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, пълномощно, Социален
доклад, изготвен от Дирекция “Социално подпомагане”, гр.Шумен.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
2
следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че от датата, към която
е била определена предишната издръжка на детето С. до настоящия момент е изминал
период от около шест години. Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на
обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението
на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените
предпоставки.
В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на
производството писмени доказателства се установява по безспорен начин, че детето С. през
учебната 2020/2021 год. е била ученик в четвърти клас. Изминалият период от около шест
години, считано от определяне на предишната издръжка сам по себе си показва, че са
нараснали нуждите на детето от допълнителни средства за учебни пособия, тетрадки и
допълнителни учебни принадлежности. В същото време с оглед възрастта на детето и факта,
че същото е момиче и изминалия период от време от около шест години следва да се приеме,
че са нараснали, както нейните ежедневни, а така също и специфични потребности от храна,
облекло и други необходими. Нуждите на детето следва да бъдат преценени с оглед
обичайно необходимото за деца на същата възраст, като се съобрази нуждата от средства за
храна, облекло, учебни пособия, помагала, за интелектуално и културно развитие.
От материалите по делото не се установяват доходите на ответника, като в тази
насока не са ангажирани доказателства и от страна на ищеца, но доколкото същият е в
трудоспособна възраст и по делото липсват доказателства същият да страда от някакви
заболявания, се налага извода, че е в състояние да реализира доходи, поне в размер на
минималната работна заплата, установена за страната. По делото липсват доказателства
същият да има други алиментни задължения.
В същото време майката на детето също не реализира доходи, като същата е
регистрирана в БТ – гр.Шумен, като активно търсещо работа лице. В същото време обаче и
по отношение на майката, доколкото същата е в трудоспособна възраст и липсват данни за
влошено здравословно състояние, също се налага извода, че е в състояние да реализира
доходи поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната. Същата
разчита на помощ от страна на своя съжител.
Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за
правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни
право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на
своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето, с оглед на описаните нужди на децата от издръжка и очертаното
фактическо материално състояние на техните родители, съдът намира, че общата
3
ежемесечна издръжка по отношение на детето С. следва да бъде в размер на 320 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между
родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и получаваните от
нея месечни помощи за дете. Имайки предвид изложеното относно доходите на ответника,
съдът намира, че бащата следва да участва в издръжката на детето със сума в размер на 180
лева, който размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена
издръжка. Останалата част от издръжката в размер на 140 лева следва да се поеме от
майката, доколкото ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно
Постановление на МС №331 от 26.11.2020 год. от 01.01.2021 год. е определен размер на
минималната месечна работна заплата за страната в размер на 650 лева.
В този смисъл съдът съобрази и Постановление №265 на МС от 20.09.2020 год. за
определяне размера на линията на бедност за страната за 2021 год., съгласно което считано
от 01 януари 2021 год. е определен размер на линията на бедност за страната 369 лв. Фактът,
че така определеният по-горе общ размер на издръжката, дължим от страна на двамата
родители на детето С. е малко над определения за 2021 година размер, потвърждава извода,
че лицето има право на издръжка в определения му размер, както и че така предоставената
му издръжка в този размер няма да доведе до лукс или използването й за цели, неприсъщи
на предназначението й, а ще осигури на детето условия на живот, каквито то би имало, ако
родителите биха живели заедно. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в
Постановление №5 от 30.XI.1981 г., на Пленум на ВС, които не са загубили своето
значение.
В останалата си част до пълния претендиран размер от 200 лева искът се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Така определеният размер на издръжката по отношение на детето С. е дължим,
считано от датата на предявяване на иска – 12.05.2021 год., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, платима до 01-во число на текущия месец, до настъпване на
законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличения
размер на издръжката по отношение на детето С. в размер на 129.60 лева.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение. В тази връзка по
отношение направеното от процесуалния представител на ответника възражението за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съдът намира същото
4
за основателно. При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от
представените от ищцовата страна писмени доказателства във връзка с предявения иск е
било заплатено възнаграждение в размер на 400 лева. Имайки предвид естеството на иска,
както и правилата за определяне на съответното минимално адвокатско възнаграждение,
визирани в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е
определено в размер над минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6 от
същата наредба. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че размерът на дължимото
възнаграждение за предявения иск, изчислен по реда, указан в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6
от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
след изменението с ДВ бр.28 от 2014 год. следва да бъде в размер на 300 лева. Доколкото
заплатеното и претендирано от страната възнаграждение е в размер на 400 лева се налага
извода, че същото е прекомерно, поради което и възражението за неговото намаляване на
основание разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде уважен. С оглед на
изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 245.45 лева,
включващи заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска,
съобразно уваженото възражение за прекомерност и съгласно представен списък.
Доколкото от страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски,
независимо, че искът е частично отхвърлен, то на страната такива не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение №97/05.02.2015 год. по ГД №2024/2014
год. по описа на ШОС ИЗДРЪЖКА, дължима от Д. В. Д., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр.***, ул.“***“ №4, вх.3, ет.5 в полза на малолетната си дъщеря С. Д. Д., с ЕГН***,
действаща чрез своята майка и законен представител Г. СТ. Г., с ЕГН**********, двете с
постоянен адрес: с.***, област Шумен, ул.“***“ №8, със съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“
№68, ет.1, вх.Б, ап.19, чрез адв.Д.Д. от ШАК КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 90 лева /деветдесет
лева/ на 180 /сто и осемдесет/ лева месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба - 12.05.2021 год. до настъпване на причини изменящи или прекратяващи правото на
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до първо
число от месеца, за който се отнася, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен
размер от 200 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. В. Д., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка
на ШРС сумата от 129.60 лева /сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката по отношение на
детето С., както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
5
ОСЪЖДА Д. В. Д., с ЕГН********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на
Г. СТ. Г., с ЕГН**********, двете с постоянен адрес: с.***, област Шумен, ул.“***“ №8, със
съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №68, ет.1, вх.Б, ап.19, чрез адв.Д.Д. от ШАК сумата от
245.45 лева /двеста четиридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/ , включваща
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, съобразно
уваженото възражение за прекомерност и съгласно представен списък.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението
само в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на обявяването му на страните – 28.07.2021 год.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6