Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1395 24.11.2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав,
на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора година, в публично
заседание, в следния състав:
Председател: Даниела Драгнева
Членове: Марина Николова
Димитър Гальов
Секретар: В.Т.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД № 1496 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Заместник-кмет
на Община Бургас против решение № 734 от 07.07.2022
г., постановено по а.н.д. № 1677 по описа за 2021г. на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно
постановление № 3377/21.12.2020г., издадено от касатора. С посоченото
НП, за нарушение на чл.94, ал.3, предл.2-ро от Закона за движение по пътищата е
наложена глоба в размер на 50 лева на лицето Я.Г.Ш..
В касационната жалба съдебното решение се
оспорва като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Не се споделят мотивите за отмяна на наказателното постановление и се
счита, че изводите на съда са обосновани след неправилна преценка на
доказателствата по делото, като същите не са анализирани в съвкупност. Посочва,
че местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и
надписи, чрез които на водача се указва къде би могъл да паркира. Позовава се
на нормата на чл.7, ал.1 и 2 от Наредба за опазване на обществения ред на
територията на община Бургас, според която се обозначават зони за паркиране в
определени часове на денонощието. В този смисъл, ако процесното място, където е
констатирано паркиране на автомобила на Ш. е сред тези определени места, същият
следвало да бъде обозначен с възможните за това средства. Изтъква се, че от свидетелските
показания на лицата установили нарушението се потвърждава описаното в
материалите по преписката, а именно, че мястото където е бил паркиран
автомобилът на Ш. не е сред разрешените за паркиране на територията на
населеното място. Сочи се, че според касатора нарушението извършено от
собственика на автомобила е доказано и за това правилно и законосъобразно му е
определено съответно административно наказание в минималния възможен размер,
което следвало да бъде потвърдено. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване
на издаденото от касатора наказателно постановление.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът – Я.Г.Ш., редовно уведомен, не се
явява, а се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата като
неоснователна и изразява становище за оставяне в сила на първоинстанционното
съдебно решение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас, дава заключение законосъобразност на съдебния акт
и за оставяне в сила решението на първата инстанция.
Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата
и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд
– Бургас е отменил наказателно постановление № НП- 3377 от 21.12.2020г., издадено от заместник-кмет
на община Бургас, с което за нарушение на чл.94, ал.3, предл.2-ро от Закона за движение
по пътищата и на основание чл.189, ал.12 и чл.188, вр. с чл.178е от с.з на Я.Ш.
е наложена глоба в размер от 50 лева. Наказанието е определено за това, че на
18.11.2020г. в 21.30 часа в гр.Бургас, при извършена проверка описана в
протокол, съставен от гл.специалист УКОРС е установено, че МПС „****“ с рег.№ А **** КС,
собственост на Я.Ш. е паркирано върху тротоар на адрес ул.“Васил Левски“№ 56,
който според заявеното в акта и НП е извън определените от общината места за
паркиране. В акта за установяване на нарушение се сочи, че при покана отправена
до собственика Ш. същият не е посочил друго лице, на което автомобилът
евентуално е предоставен за управление.
За да постанови оспореното съдебно решение, районният
съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено при
спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от с.з., съответно са издадени от
компетентните длъжностни лица. Констатирал, че е налице доказателствена необоснованост
на нарушението, вменено на жалбоподателя Ш., доколкото представените по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно не установяват с категоричност
къде точно е паркирано процесното МПС, а оттам и да се направи извод дали това
място е сред разрешените за паркиране или не. Позовал се както на съставеният
протокол от лицата установили нарушението, така и на изображението от
приложения снимков материал, от който не се установява нищо друго освен
регистрационен номер на автомобила. Позовал се е и на липсата на доказателства
за собственост на автомобила, поради което съответното лице да бъде годен
субект на такава отговорност. В заключение съдът е отменил НП.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира,
че приетата от РС-Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите
на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на закона е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от събраните доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно. В мотивите на оспореното решение съдът е обсъдил и анализирал кое доказателство какво
установява, поради което касационната инстанция намира, че възраженията на
касатора за неправилна и необективна преценка на доказателствата по
делото от страна на първоинстанционния съд са неоснователни.
Въпреки позоваването на касатора на свидетелски
показания, следва да се отбележи, че в изпълнение на доказателствената тежест
да ангажира необходимите доказателства за установяване на нарушението,
наказващият орган не е направил искане за разпит на свидетели, на чиито
констатации се позовава, поради което такива гласни доказателства не са налице
по делото. Както става ясно от съдържанието на съставения АУАН, актосъставителят
и двамата свидетели посочени в акта не са установили нарушението, поради което
нямат лични възприятия за неговото осъществяване. Това е така, защото нито едно
от трите лица вписани в процесния АУАН не фигурира в приложения по преписката
протокол, съставен на 18.11.2020г. в 21.30 часа, въз основа на който се приема,
че е извършено нарушението. Действително, в протоколът се сочи, че мястото, на
което е паркиран лекият автомобил е извън местата определени от общинската
администрация за тази цел, като се сочи, че на мястото на нарушението е направена
1 бр. фотоснимка. Безспорно, тази снимка съставлява годно веществено
доказателствено средство, както сочи и касатора. Наред с това, снимката е
неразделна част от така изготвения протокол и всъщност тя следва да потвърди
описаните в него факти. В случаят обаче, както правилно е изтъкнал и решаващият
състав на БРС, такова удостоверяване не е налице. Съдържанието на снимката
установява единствено регистрационен номер на автомобила, но няма никаква
ориентация за мястото, където е направена, съответно не би могло да се направи
връзка с твърдяното място, където според контролните органи е паркиран
автомобила, респективно да се обоснове извод дали то попада в зона разрешена за
паркиране или не. При тези констатации, вмененото на Ш. нарушение действително
остава недоказано.
По всички изложени по-горе съображения, настоящият
съдебен състав намира, че решението на районния съд е постановено в
съответствие с материалния закон и приложимите съдопроизводствени правила. В
този смисъл, касационната жалба е неоснователна, а решението следва да бъде
оставено в сила.
Разноски не се претендират от ответника по касация и
съдът не се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предл.първо от АПК, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, ХVІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 734 от 07.07.2022 г., постановено по
А.Н.Д. № 1677 по описа за 2021г. по описа на Районен
съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.