№ 154
гр. Благоевград, 16.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
Членове:Атанас И.
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500091 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 396 от ГПК.
Окръжният съд е сезиран с частна жалба на В. С. И., ЕГН **********, адрес
гр. Б., ж. к. “Е.“, бл. *, ет. *, ап. *, подадена срещу определение № 544 от
01.11.2021 г., постановено по гражданско дело № 2537 от 2021 г. на Районен
съд Благоевград, с което е допуснато обезпечение на исковете, предявени от
М. Н. К., ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. „Е.“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *,
чрез налагане на възбрана върху 1/16 идеална част от 12 поземлени имота в
землището на гр. Р., представляващи горски територии. В жалбата се твърди,
че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Ищецът не
представил договор за заем. Разписката не представлявала такъв договор. Тя
не била в оригинал и нямала нотариална заверка на подписите. Допуснато
било свръхобезпечение на исковете. Моли се за отмяна на акта на първата
инстанция и отхвърляне на искането за допускане на обезпечение,
алтернативно - за налагане на възбраната върху по-малък брой имоти.
Депозиран е отговор, в който се изтъкват аргументи за правилност на
обжалваното определение. Разписката надлежно доказвала сключването на
договора за паричен заем. Не било налице свръхобезпечение. Идеалната част
от правото на собственост върху 12-те възбранени имота, притежавана от
ответника, отговаряла на само 1788 кв. м. от тях. Същият нямал друго
имущество. В този смисъл, обезпечението дори било недостатъчно, за да
охрани интересите на ищеца. Моли се за оставяне на частната жалба без
уважение.
Окръжният съд констатира, че жалбата е редовна и допустима, но
оплакванията, изложени в нея, не намират опора в документите, закона и
1
практиката.
Правилна е преценката на районния съд, че са налице предпоставките,
визирани в ГПК, при които се допуска обезпечение на предявените искове.
Последните са допустими - това е вън от съмнение. Те се явяват и вероятно
основателни. Разписката от 07.09.2018 г. съдържа всички съществени
елементи на договора за паричен заем и доказва постигнатото между страните
съгласие за сключването на такъв договор /така и Решение № 97 от 23.07.2021
г. на ВКС по гр. д. № 3986/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита
Георгиева, Решение № 271 от 19.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4275/2017 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров, Решение № 240 от
26.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 922/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Борислав Белазелков, и др./. Оспорването на истинността й от ответника няма
как да бъде проведено в рамките на обезпечителния процес. Споменатият
документ действително има характеристиките на убедително писмено
доказателство по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК. Както е известно, в
обезпечителното производство доказателствата следва само да обосновават
вероятната основателност на иска, а не да го доказват изцяло /Определение №
480 от 20.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4909/2016 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Олга Керелска/. В обезпечителния процес трябва да се извърши
непълно доказване на относимите фактически обстоятелства, при което е
достатъчно да се създаде вероятност, че твърдяните факти са се осъществили.
Не е нужно да може да се формира извод за доказаност на претенцията
/Определение № 57 от 26.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 425/2008 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Мария Славчева/. Преценката на сезирания съд на
представените от молителя писмени доказателства следва да е най-обща, без
да се навлиза в подробното им обсъждане - Определение № 411 от 30.10.2008
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1597/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина
Генчева, и Определение № 22 от 13.01.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 603/2009
г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова. Документите следва да
установяват съществуването на правото, предмет на иска, в правната сфера на
молителя /"Обезпеченията в материалното и в процесуалното право -
приложен коментар, проблеми на правоприлагането и анализ на съдебната
практика", ИК "Труд и право", София, 2018 г., стр. 797/. В конкретния казус,
както вече се посочи, такова установяване е налице. Съществува интерес от
обезпечителна защита на предявената осъдителна претенция. В тази връзка
следва да се подчертае, че законът задължава съда да допусне обезпечение
винаги когато искът е допустим и има обезпечителна нужда - т. 5 на
Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г.,
ОСГТК, докладчик съдията Светла Цачева - както е и в случая. Съгласно чл.
389, ал. 2 от ГПК, обезпечение се допуска по всички видове искове.
Наличието на обезпечителна нужда, като предпоставка за допускане на
обезпечение, следва да бъде преценявано от сезирания съд при съобразяване
предмета на конкретния материалноправен спор и вида на иска
/"Обезпеченията в материалното и в процесуалното право - приложен
2
коментар, проблеми на правоприлагането и анализ на съдебната практика",
ИК "Труд и право", София, 2018 г., стр. 787/. Дължимата от съда преценка на
обезпечителната нужда трябва да бъде комплексна - Определение № 86 от
6.02.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 61/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Росица Ковачева. Част от нея могат да бъдат следните обстоятелства: 1 -
продължителното неизпълнение на задълженията от страна на ответника; 2 -
немалкият размер на претендираната от ищеца сума; 3 - наложени
обезпечителни мерки или съществуващи договорни обезпечения от други
кредитори върху имуществото на ответника; 4 - коя е страната, срещу която се
иска обезпечение, и каква е практиката й - дали когато дължи изпълнение, го
осъществява доброволно. Обезпечителната нужда се предполага винаги
когато съществува дори и потенциална възможност да се затрудни
реализирането на правата на ищеца при благоприятно решение и не са
установени обстоятелства, които да я изключват. Молителят не е длъжен да
доказва, че без допускане на обезпечението ще бъде затруднено
осъществяването на правата по бъдещото положително за него решение. При
липса на данни и на доказателства, които да я опровергават /както е и по
настоящото дело/, обезпечителната нужда се предполага - Определение №
330 от 4.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 978/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Албена Бонева, Определение № 350 от 8.07.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 1027/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков,
Определение № 933 от 19.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 778/2012 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, и Определение № 111 от 15.02.2012 г.
на ВКС по ч. т. д. № 49/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева.
Не следва да се сподели и оплакването за свръхобезпечение. Адекватността
на допуснатата обезпечителна мярка не се определя въз основа на
справедливата пазарна цена на недвижимия имот. Не съществува изискване за
пълна съразмерност или идентичност между цената на иска и тази на
възбранения имот - Определение № 76 от 16.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
506/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов. Следва да
се подчертае и че е определена и гаранция по чл. 391, ал. 2 от ГПК, която е и
внесена от ищеца, за да бъде гарантиран ответникът в случай на неоправдано
засягане на интересите му, ако правото на ищеца бъде съдебно отречено.
Нито в първата инстанция, нито сега пред въззивната такава са налице
убедителни данни, че средната пазарна стойност на имотите към момента на
обезпечението многократно надвишава цената на исковете. Приложеното към
жалбата копие на нотариален акт не е в състояние да обори този извод.
Описаната в него сделка е отпреди повече от 11 години и се касае за различен
по вид имот, макар и близо до част от процесните /той е нива, а те са гори/.
Най-сетне, ако за ответника, с оглед защита на неговите интереси, е по-
подходяща друга обезпечителна мярка, то той може да поиска замяната й по
реда на чл. 398, ал. 2, изр. 1 от ГПК, със залог на пари или ценни книги
/Определение № 468 от 8.07.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1723/2014 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Емилия Василева/.
3
Налага се заключението, че обжалваният първостепенен съдебен акт е
правилен, поради което жалбата срещу него следва да бъде оставена без
уважение.
Настоящото определение на въззивната инстанция няма да подлежи на
касационна проверка - така постулира Тълкувателно решение № 1 от
21.07.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГТК, докладвано от съдиите
Пламен Стоев и Емилия Василева.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. С. И., ЕГН **********,
адрес гр. Б., ж. к. “Е.“, бл. *, ет. *, ап. *, подадена срещу определение № 544
от 01.11.2021 г., постановено по гражданско дело № 2537 от 2021 г. на
Районен съд Благоевград.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4