№ 3810
гр. София, 17.07.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Джудит Сл. Димитрова
и прокурора Т. В. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Николов Частно наказателно
дело № 20251100202182 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:31 часа се явиха:
ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ С. В. Б. – нередовно призован, не се явява.
СЪДЪТ докладва, че засегнатото лице е призован за датата и часа на
днешното съдебно заседание на адрес в град Пещера, ул. **** като на
процесния адрес призовката е върната в цялост с отбелязване, че по данни на
Г.К. – съсед лицето С. от години живеело в Република Турция.
В залата се явява адв. К. С., определен за служебен защитник на С. Б. с
уведомително писмо на САК с изходящ номер 4241/2025 г. на Софийска
адвокатска колегия.
АДВ. С.: Мога да поема защитата, запознат съм с делото.
СЪДЪТ с оглед заявеното от адв. С. на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16,
ал. 3 от Закона за признаване и изпълнение изпращане на решение за
конфискация и отнемане решение за налагане на финансови санкции,
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА адв. С. за служебен защитник на засегнатото лице С. В. Б.
по настоящото дело.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните по даване ход на
делото счита, че не са налице процесуални пречки същото да бъде проведено в
днешното съдебно заседание с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ докладва приложени след
предходното съдебно заседание документи във връзка с пребиваването на
1
лицето на територията на Република България, притежаването от същия на
движим и недвижими вещи, както и договори за сключени мобилни услуги.
Видно от представените по делото справки както следва:
Справка от ГД „Гранична полиция“ с № 328200-14253 от 03.06.2025 г. за
засегнатото лице има регистрирано излизане извън територията на Република
България през ГКПП Капитан Андреево на 24.052.205 г. като няма данни след
тази дата лицето да се е завръщало на територията на Република България.
По делото приложени справки от мобилните оператори опериращи на
територията на Република България видно, от които С. Б. към момента да
издаване на справките не е сключвал договори за мобилни услуги с мобилните
оператори.
Получена е справка от Столична дирекция на вътрешните работи, отдел
„Пътна полиция“ във връзка с регистрирани на името на С. Б. моторни
превозни средства като видно от справката с регистрационен номер **** от
19.06.25 г. на името на С. Б. липсват регистрирани моторни превозни средства.
Справка относно притежавани от С. Б. имоти на територията на
Република България. Видно от справката от Агенция по вписвания липсват
отбелязване и заличаване на името на С. Б. на недвижими имоти.
Справка от Агенция по вписвания във връзка с юридически лица, на
които засегнатото лице е управител или представител. Видно от справката
липсват данни същият в същата система да има извършени отбелязвания.
Справка от Национален осигурителен институт за С. Б. като липсват в
Националния осигурителен институт вписани сключени договори за лицето С.
В. Б..
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени документи.
СЪДЪТ намери делото за изяснено от фактическа страна с оглед на
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Постановете акт както решите.
АДВ. С.: Считам, че искането за привеждане в изпълнение на санкцията
е неоснователно по следните мотиви. От една страна по делото са налични
данни, че това задължение е платено. От друга страна искането е направено с
2
Удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение, но не е спазена процедурата. В
самото удостоверение, което трябва да се попълва точно и ясно при точното
му попълване е основание за неговото уважаване и съответно липсата на
някакъв елемент или грешка в него води до липсата на основание за
уважаването му. Обръщам внимание, че на т. 3.3 на стр. 7 на удостоверението
се твърди, че решението за налагане на санкция е било връчено на лицето Б.
на 20.09.2020 г. същото е потвърдено в подточка „Й“ на следващата страница,
че решението е връчено на лицето на 20.09.2020 г., което при положение, че
деянието е извършено 4 години по-късно няма как да се случи. Считам, че
удостоверението не отговаря на изискванията на закона и поради тази причина
искането не следва да се уважава.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ обяви решението си заедно с мотивите си
публично в присъствието на страните.
СЪДЪТ като взе предвид становището на държавното обвинение както и
на служебния защитник на засегнатото лице счита, че са налице
предпоставките за отказ да се признае и допусне изпълнение на решението на
несъдебен орган на Република Австрия, с което на С. В. Б. роден на **** г. в
град Пещера, българин, български гражданин му е наложена финансова
санкция в размер на 200 евро за деяние изразяващо се в това, че на 29.01.2024
г. в 1:48 часа в населено място на територията на Република Австрия е
превишил с 31 км/ч максимално допустимата скорост от 60 км/ч.
Изпълняващия съд в лицето на Софийски градски съд е направил всичко
възможно да призове засегнатото лице от адреса известен на територията на
Република България респективно да установи дали С. В. Б. притежава
имущества, да получава доходи, има местоживеене или обичайно пребиваване
в Република България.
На следващо място съдът е изискал и становище от органите на
издаващата държава във връзка с представени документи за платени
финансови санкции от лицето Б. като към настоящия момент вече повече от 2
месеца такива документи не са постъпили. Независимо от това настоящия
съдебен състав счита, че са налице основанията на чл. 30, ал. 3 от Закона за
признаване и изпълнение изпращане на решение за конфискация и отнемане
решение за налагане на финансови санкции за отказ да признае решението на
австрийските власти за налагане на финансова санкция на Б., тъй като са
налице основанията на чл. 30, ал. 3 именно от Специалния закон. От
изисканите и получени от компетентните органи справки касаещи
обстоятелствата с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Специалния закон се
установи, че засегнатото лице не живее на известния за него адрес н
територията на Република България, град Пещера, ул. ****. Трайно пребивава
в република Турция. Същият не притежава движимо и недвижимо имущество
в Република България и не работи на трудов договор, няма регистрирани
юридически лица, не е представител или управител на юридически лица.
Данните по делото установяващи засегнатото лице на живеене на известните
за него на територията на Република България адреси, че не работи, нито
3
участва в юридически еднолични търговски, липсата на движими и
недвижими имущества води до единствения извод, че последният няма
местоживеене или обичайно пребиваване в Република България.
Местоживеене съгласно практиката на Върховния касационен съд е
фактическа връзка налице с определено място и адрес позволяващо неговото
призоваване.
Обичайното пребиваване като термин е даден в чл. 48, ал. 7 от Кодекса
на международното частно право и следва да се разбира като място, в което
лице се е установило преимуществено да живее без това да е свързано с
необходимост при регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване. С оглед изясняването на обичайното пребиваване на С. Б. на
територията на Република България следва да се установят обстоятелствата от
личен и професионален характер за последно водещи за трайна връзка на Б. с
Република България като семейство, работа и имущество. Както съдът посочи
от справките касаещи въпросните обстоятелства не се установи С. В. Б. да
живее на посочен от него адрес в град Пещера, ул. ****, да има имущество или
да получава доходи в Република България. По тези съображения
изпълняващия съд прие, че не може да признае решение на несъдебен орган
на Република Австрия с което на С. В. Б., роден на **** г. в град Пещера,
Република България има наложена финансова санкция в размер на 200 евро за
деяние изразяващо се в това, че на 29.01.2024 г. в 1:48 часа в населено място
на територията на република Австрия е превишил с 31 км максимално
допустимата скорост от 60 км, което нарушение се санкционира по
законодателството на Република Австрия, тъй като въпросното лице също не
притежава имущества, не получава доходи, няма местоживеене или обичайно
пребиваване на територията на Република България.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
РЕШИ:
На основание чл. 30, ал. 3 от Закона за признаване и изпълнение
изпращане на решение за конфискация и отнемане решение за налагане на
финансови санкции ОТКАЗВА да признае и да допусне за изпълнение
РЕШЕНИЕ №BHRO/ 924130066103/24 от 05.06.2024г., влязло в сила на
05.10.2024г., издадено от несъдебен орган- Bezirkshauptmannshaft), Република
Австрия, с което на С. В. Б., роден на ****г. в гр. Пещера, Р. България е
наложена финансова санкция в размер на 200 евро за деяние, изразяващо се в
това че на 29.01.2024г., в 01:48 часа, в населено място-Aisttersheim, A8, Atrkm
33, 116 Fahrtrichtung Wels (Австрия), е превишил с 31 км/ч. максимално
допустимата скорост от 60 км/ч., което е нарушение на § 42 Abs. 8
StraBenverkehrsordnung I960 - StVO 1960, BGBI. Nr. 159/1960 zuletzt geandert
durch BGBI. I Nr. 24/2020; § 99 Abs. 2d StraBenverkehrsordnung I960 - StVO
I960, BGBI. Nr. 159/1960, zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 154/2021.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Компетентните органи на издаващата държава да бъде уведомен за
решението на българския съд.
Копие от същото да бъде изпратено на Министерство на правосъдието.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник за
представяне пред НБПП.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 13:47 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5