№ 96
гр. Тутракан, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20243430100618 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.
1. Производството е започнало по тъжба на ищеца, по което е било образувано
НЧХД № 243/2024 г. на Районен съд – гр. Тутракан (ТнРС). Поради прекратяване на
наказателното производство делото е образувано като гражданско.
2. Предявени са кумулативно съединени искове по чл. 45, ал. 1, във вр. с
чл. 52 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищецa А. С. А., чрез адв. Е. Г. от
Адвокатска колегия - гр. С. (л. 20), за осъждането на ответника, да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултата на това, че на
02.04.2024 г., в гр. Тутракан, общ. Тутракан, обл. С., пред сградата на РУ на МВР – гр.
Тутракан, находяща се на адрес: ул. „Трансмариска“ № 2, публично казал на ищеца в
негово присъствие нещо унизително за честта и достойнството му: „Пиши каквото си
искаш, знам те какво лайно си”, в размер на 2 500 лв.; ведно със законната лихва
върху размера на неимуществените вреди от датата н увреждането 02.04.2024 г. до
датата на окончателното плащане.
2.1. Твърди, се че обидата била нанесен на ищеца в качеството му на служител
на МВР по повод на това, че установил нарушение по ЗДвП, извършено от ответника.
3. Ответникът В. П. Т., е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, с който
оспорва допустимостта и основателността на иска. Същият е упълномощил като проц.
представител дъщеря си Е. Т. (л. 19).
От фактическа страна
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
4. Ищецът към момента на твърдяния деликт е бил младши инспектор в РУ на
МВР – гр. Тутракан (л. 6).
5. Като свидетели по делото са разпитани Ц . Л. П. и И. Д. Л. от разпита на
които се установява следното:
6. На 02.04.2024 г. свидетелите заедно с ищеца около 14:00 ч. се намирали в гр.
Тутракан, близо до Районното управление. Забелязали л. а. „Опел“, сив на цвят, който
бил спрял обратно на посоката на движение, до входа на паспортна служба. В
автомобила нямало водач. Малко по – късно до автомобила се приближил ответника.
След като ответника потвърдил, че той е водача на автомобила, ищецът се представил
обяснил извършеното нарушение. Ищецът след това взел документите на ответника и
се придвижил до служебния автомобил, за да въведе данните на ответника в
електронна система на МВР. Ответникът приближил до вратата на служебния
автомобил, която била отворена и попитал ищеца какво пише. Ищецът му отговорил,
че ще му състави фиш, а ако има възражения – АУАН. Тогава ответникът казал на
ищеца: „Пиши, каквото искаш, зная какво лайно си!“.
7. В резултат на това ответника бил задържан било проведено производство по
УБДХ (предмет на АНД № 83/2024 г. на ТнРС), което приключило с налагането на
глоба в размер на 350 лв.
От правна страна
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
I. По допустимостта
8. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни при
наличието на правен интерес, което налага разглеждането им по същество.
II. По главните искове
9. Съдът за безспорно установено, че ответникът е казал на ищеца: „Пиши,
2
каквото искаш, зная какво лайно си!“, докато ищецът е изпълнявал служебните си
задължения за установяване на нарушения по ЗДвП. Изразът е изречен в присъствието
на колегите ищеца – свид. Порожанов и Лазаров и други минувачи, пред сградата на
Районното управление в гр. Тутракан.
10. Използването на изразът „лайно” безспорно има обиден характер, като е от
естество да накърни чувството за чест и достойнство на ищеца. Сравняването на
ищеца с изпражнение от какъвто и да е вид не може да се квалифицира като
„оценъчни съждения”.
11. Не са събрани каквито и да е доказателства поведението на ответника да е
провокирано от ищеца.
12. В тази връзка на осн чл. 45 от ЗЗД ответникът следва да поправи вредите,
които виновно е причинил на ищеца.
13. По отношение на размер на обезщетението
13.1. От свидетелските показания се установява, че ищецът се засегнал от
обидата. При последващи разговори с колегите продължавал да коментира случая.
Когато ставало въпрос за деликтното събитие, ищецът ставал по – мълчалив, затварял
се в себе си.
13.2. В тази връзка съдът намира, че на осн. чл. 52, във вр. с чл. 45 от ЗЗД на
ищецът следва да бъде присъдено обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в пълния претендирания размер – 2 000 лв.
14. Съгласно чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи
обезщетение за забава от момента на увреждането.
Разноски
15. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед уважаването на главните искове
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски (550 лв.)
съобразно уважената част от иска – 440 лв.
16. На основание чл. 77 от ГПК страните следва да бъдат осъдени да заплатят
държавна такса по чл. 1 от ТДТССГПК в размер на 100 лв.
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника В. П. Т., с ЕГН **********, с посочен адрес:
*******************, да заплати на ищеца А. С. А., с ЕГН **********, с посочен
адрес: ****************, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
3
резултата на това, че на 02.04.2024 г., в гр. Тутракан, общ. Тутракан, обл. С., пред
сградата на РУ на МВР – гр. Тутракан, находяща се на адрес: ул. „Трансмариска“ № 2,
публично казал на ищеца в негово присъствие нещо унизително за честта и
достойнството му, а именно: „Пиши каквото си искаш, знам те какво лайно си!”, което
обезщетение възлиза на 2 000 лв. (две хиляди лева); ведно със законната лихва върху
размера на неимуществените вреди от датата н увреждането 02.04.2024 г. до датата на
окончателното плащане .
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за разликата между уважената
част – 2000 лв. и претендираната такава – 2 500 лв.
ОСЪЖДА ответника В. П. Т., с ЕГН **********, да заплати на ищеца А. С.
А., с ЕГН **********, направените по делото разноски съобразно уважената част от
исковете в размер на 440 лв. (четиристотин и четиридесет лева).
ОСЪЖДА ищеца А. С. А., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен
съд – гр. Тутракан държавна такса за разглеждането на исковете, съобразно
отхвърлената им част, в размер на 20 лв. (двадесет лева); както и 5 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
ОСЪЖДА ответника В. П. Т., с ЕГН **********, да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Тутракан държавна такса за разглеждането на исковете, съобразно
уважената им част, в размер на 80 лв. (осемдесет лева); както и 5 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. С.. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или
допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
4