№ 16037
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110108545 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от М. АД срещу Р. А. Х., ЕГН
********** осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се осъди ответницата да заплати на
ищеца сумата в размер на 1053,31 лв., представляваща просрочена главница
по договор за кредит № 947, сумата в размер на 626,90 лв., представляваща
остатъчна главница и договорна лихва в размер на 136,41 лв. за периода от
10.06.2023 г. до 10.02.2024 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
кредит № 947 при спазване разпоредбите на ЗЕТ, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, като
подробно е описана и процедурата за сключване на договора. Ищецът е
изложил, че по силата на сключения между страните договор е предоставил в
заем сумата от 2542,98 лв., която е изплатена директно по сметка на МБАЛ
С.А. София АД, но ответникът не е изпълнил задълженията си по процесния
договор и не е върнал заетата сума в уговорените срокове. При тези твърдения
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответницата оспорва иска като неоснователен. Излага твърдения, че не е
сключвала договор за кредит. Релевира доводи, че нейният племенник А. В. А.
е злоупотребил с личните й данни като е сключил договора за кредит от нейно
1
име, без нейното съгласие. Обръща внимание, че страда от психично
заболяване, както и че няма електронен подпис. Сочи, че с договора за кредит
са финансирани медицински услуги, предоставени от МБАЛ С.А. София АД
на бащата на А. В. А..
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и правните разпоредби, намира
следното от фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, е да установи: сключването на Договор за заем,
по силата на който е предоставена заемна сума; че за ответника е възникнало
задължение да върне заетата сума; изискуемостта на претендираната сума.
По делото е представен като писмено доказателство писмен Договор за
потребителски кредит № 947 от 04.11.2020 г., който съдържа саморъчен
подпис на представител на кредитора и не съдържа подпис на ответницата Р.
А. Х.. Ответницата оспорва да е сключила договор за кредит в качеството на
кредитополучател. Твърди, че племенникът й А. Х.в я е помолил да стане
поръчител по договор за кредит за сума, необходимо за лечението на съпруга
на сестрата на ответницата – В.В.. По делото бе представен на електронен
носител електронен Договор за потребителски кредит № 947 от 04.11.2020 г.,
подписан с електронен подпис, който се твърди, че е на ответницата Р. А. Х.,
който електронен документ не съдържа електронен подпис на представител на
кредитора. Видно от съдържанието на договора в него никъде не е упоменато
да се сключва в електронна форма от разстояние и да се подписва с
електронен подпис от страна на кредитополучателя и в същото време със
саморъчен подпис от страна на кредитодателя. Нещо повече, в представения
от ищцовото дружество договор се споменава единствено саморъчно
подписване, а именно на л. 12 от делото в частта „Удостоверяване“, ред шести.
Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), електронен документ означава
всяко съдържание, съхранявано в електронна форма. Електронно изявление е
2
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт
за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2,
ал. 1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 10-12 от Регламент (ЕС) №
910/2014 г. - за електронен подпис се считат данни в електронна форма, които
се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с
тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.
Следователно, всяко едно изявление, чиято форма не е цифрова, не би се счело
за електронно такова и не би могло да се подпише чрез електронен подпис.
Саморъчният подпис пък, по самото си естество, предполага физическото
съществуване на изявлението под формата на хартиен документ. Поради
изложеното нямам как един договор да е едновременно електронен документ,
подписан е слектронен подпис от едната страна, и документ на хартия,
подписан със саморъчен подпис от другата страна. Още повече, че в процесния
договор за кредит липсва клауза позволяваща паралелното съществуване на
електронен договор за кредит и договор за кредит на хартия, нито клауза в
колко кземпляра се подписва, къде и как се съхранява и под каква форма е
предоставен на двете страни. Поради изложеното съдът намира, че не се
доказва по делото да е сключен между страните договор под формата нито на
електронен документ, нито на писмен договор на хартия.
Договорът за заем е реална сделка и се сключва с предаване на заетата
сума без да е необходим писмен договор. Страните не спорят и се установява
от писменото доказателство по делото - платежно нареждане, представено
към исковата молба (л. 17), че сумата в размер на 2542,98 лв. е заплатена от
ищцовото дружество на УМБАЛ С.А. София АД за операцията на В.В..
Връщането на заетата сума обаче се дължи не от ответницата, а от
наследниците на починалото лице В.В. в полза на което е заплатената сума.
Поради изложеното съдът намира искът за недоказан и следва да го
отхвърли.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ответницата,
която претендира такива, но същите не следва да се присъждат, доколкото
няма доказателства за заплащане на адвокатския хонорар, а държавната такса,
3
която се претендира е платена по обратния иск, който ответницата оттегли в
хода на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. АД, ЕИК ********* срещу Р. А. Х., ЕГН
********** осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се осъди ответницата да заплати на
ищеца сумата в размер на 1053,31 лв., представляваща просрочена главница
по договор за кредит № 947 от 04.11.2020 г., сумата в размер на 626,90 лв.,
представляваща остатъчна главница и договорна лихва в размер на 136,41 лв.
за периода от 10.06.2023 г. до 10.02.2024 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4