Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260170
08.02.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и първи януари две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №3075/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на С. В. И., ЕГН **********, чрез пълномощника й по
делото адв. Т. Д., против Решение №143 от 10.04.2020г., поправено с
Решение №260052 от 26.10.2020г., постановени по гр.д. №660/2019г. по описа на Районен съд- Асеновград, с което е
прогласена нищожността поради
привидност на договор за покупко-продажба от 28.06.2013г., оформен с НА № 184, т. 5,
рег. № 4304, дело № 917/2013г. на
нотариус Светлана Кожухарова, вписан в СВ при
РС- Асеновград с акт № 170, т. 12, дело №1650/2013г., с който Ч.Г.Г., ЕГН **********,
и Д.А.Г., ЕГН **********,
продават на А.Д.Г., ЕГН **********, и Г.Д.Г., ЕГН **********,
поземлен имот №
624, кв. 36 по плана на с. К., община Садово, с площ 820 кв. м., при съседи: УПИ VІІІ-624, от две страни улица, УПИ ІХ-625 и УПИ
VІІ-623, за който имот е отреден УПИ VІІІ-624, кв. 36 по плана на с К., община
Садово с площ от 850 кв. м., ведно с построените в имота двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.
м. и масивна стопанска постройка със
застроена площ от 16 кв. м., ведно с
всички подобрения в имота, като прикриващ
дарение на същият имот,
признато е за установено на
основание на чл.17 от Закона за задълженията и договорите, че договор за
покупко-продажба от 28.06.2013г.,
оформен с НА № 184, т. 5, рег. № 4304, дело
№ 917/2013г. на нотариус Светлана Кожухарова, вписан в СВ при РС- Асеновград с акт
№ 170, т. 12, дело №1650/2013г., прикрива действителен договор за дарение, с
който Ч.Г.Г., ЕГН **********, и
Д.А.Г., ЕГН **********, даряват на А.Д.Г., ЕГН **********, и Г.Д.Г., ЕГН **********, поземлен имот №
624, кв. 36 по плана на с. К., община Садово, с площ 820 кв. м., при съседи: УПИ VІІІ-624, от две страни улица, УПИ ІХ-625 и УПИ
VІІ-623, за който имот е отреден УПИ VІІІ-624, кв. 36 по плана на с К., община
Садово с площ от 850 кв. м., ведно с построените в имота двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.
м. и масивна стопанска постройка със
застроена площ от 16 кв. м., ведно с
всички подобрения в имота, и е отхвърлена претенцията на С. В. И.,
ЕГН **********, за осъждане на Ч.Г.Г.,
ЕГН **********, и Д.А.Г.,
ЕГН **********, да й заплатят на
основание чл. 34 от ЗЗД сумата от 1325
лв., представляваща припадащата й се част от заплатената
цена за имота. В жалбата се
излагат доводи за
недопустимост и неправилност
на решението, като
се иска обезсилването му
като процесуално недопустимо
или отмяната му като
неправилно, а при
потвърждаването му се
иска уважаване на
направеното от жалбоподателката възражение
по чл.34 от ЗЗД.
Ответните страни
по въззивната жалба- Ч.Г.Г.,
ЕГН **********, и Д.А.Г.,
ЕГН **********, чрез
пълномощника си по
делото адв. А.П., оспорват същата
и искат оставянето
й без уважение.
Необжалвалите другари
на жалбоподателката А.Д.Г.,
ЕГН **********, Г.Д.Г., ЕГН **********, и К. Р.Г.,
ЕГН **********, не вземат становище по
жалбата.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която
има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Изложените в
жалбата доводи за
процесуални нарушения,
допуснати от първоинстанционния съд
при преценката на свидетелските показания, и за противоречие между мотивите и диспозитива
на решението не
могат да обосноват извод за
процесуалната му
недопустимост. Предвид
горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи и при служебна
проверка за допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция
се произнесе по правния
спор между страните.
По отношение на възприетата от районния
съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от
онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея
липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна
на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с искове с
правно основание чл.26, ал.2
и чл.17, ал.1 от
Закона за задълженията
и договорите, предявени
от Ч.Г.Г., ЕГН **********, и
Д.А.Г., ЕГН **********, против А.Д.Г.,
ЕГН **********, С. В. И., ЕГН **********,
Г.Д.Г., ЕГН **********,
и К. Р.Г.,
ЕГН **********, като ищците
искат постановяване на решение,
с което да се прогласи нищожността
поради привидност на договор за покупко-продажба от 28.06.2013г., оформен с НА № 184, т. 5,
рег. № 4304, дело № 917/2013г. на
нотариус Светлана Кожухарова, вписан в СВ при
РС- Асеновград с акт № 170, т. 12, дело №1650/2013г., с който Ч.Г.Г., ЕГН **********,
и Д.А.Г., ЕГН **********,
продават на А.Д.Г., ЕГН **********,
по време на брака
му със С. В. И.,
ЕГН **********, и Г.Д.Г.,
ЕГН **********, по време
на брака му с К. Р.Г., ЕГН **********,
поземлен имот №
624, кв. 36 по плана на с. К., община Садово, с площ 820 кв. м., при съседи: УПИ VІІІ-624, от две страни улица, УПИ ІХ-625 и УПИ
VІІ-623, за който имот е отреден УПИ VІІІ-624, кв. 36 по плана на с Катуница,
община Садово с площ от 850 кв. м., ведно с построените в имота двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.
м. и масивна стопанска постройка със
застроена площ от 16 кв. м., ведно с
всички подобрения в имота, като прикриващ
дарение на същият имот, и да се
признае за установено на основание на чл.17 от Закона за
задълженията и договорите, че договорът за покупко-продажба прикрива действителен договор за дарение между същите
страни. От фактическа
страна по делото няма спор
между страните, а и
се установява от
приложените писмени доказателства, че на 28.06.2013г. с НА № 184, т. 5, рег. №
4304, дело № 917/2013г. на нотариус
Светлана Кожухарова, вписан в СВ при РС-
Асеновград с акт № 170, т. 12, дело №1650/2013г., е бил сключен
договор за покупко-продажба,
съгласно който Ч.Г.Г., ЕГН **********, и
Д.А.Г., ЕГН **********, продават на А.Д.Г., ЕГН **********,
по време на брака
му със С. В. И.,
ЕГН **********, и Г.Д.Г.,
ЕГН **********, по време
на брака му с К. Р.Г., ЕГН **********, поземлен имот №
624, кв. 36 по плана на с. К., община Садово, с площ 820 кв. м., при съседи: УПИ VІІІ-624, от две страни улица, УПИ ІХ-625 и УПИ
VІІ-623, за който имот е отреден УПИ VІІІ-624, кв. 36 по плана на с К., община
Садово с площ от 850 кв. м., ведно с построените в имота двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.
м. и масивна стопанска постройка със
застроена площ от 16 кв. м., ведно с
всички подобрения в имота, за сумата от
5300 лв., която купувачите
са изплати напълно
и в брой
на продавачите при
подписване на договора.
Ищците твърдят, че така
сключеният договор за покупко-продажба на
имота е привиден,
те не са получавали и
купувачите по него
не са им
заплащали посочената в
нотариалния акт продажна цена,
като действителната воля
на страните по сделката
е била да сключат договор
за дарение, по силата на
който ищците да дарят
имота на синовете
си- ответниците А. Д. Г. и Г. Д. Г.. Тези твърдения са
основателни. Видно от представеното
по делото обратно писмо
с дата 28.06.2013г., със същото
ищците Ч.Г.Г. и Д.А.
Г.
и ответниците А.Д.Г. и
Г.Д.Г. са декларирали, че
сключеният между тях договор
за покупко-продажба на
имота е привиден
и прикрива действителната им
воля да сключат договор
за дарение, като
по сделката не
са били заплащани
никакви суми от купувачите. Доколкото
обаче към датата
на сключване на сделката
ответниците А. Д. Г. и Г. Д. Г. са
имали сключени граждански
бракове съответно с жалбоподателката С. В. И.
и с ответницата
К. Р. Г.,
които също са придобили
по силата на
закона вещни права върху имота,
то съобразно формираната
съдебна практика /Решение
№173 от 06.11.2020г. на ВКС по гр.д.№4404/2019г., ІІІ г.о.;
Решение №30 от
11.02.2015г. на ВКС по
гр.д.№4188/2014г.; Решение №299
от 22.10.2014г. на ВКС по гр.д.№7298/2013г., ІV г.о.;
Решение №91 от
13.07.2011г. на ВКС по
гр.д.№2969/2008г., ІV г.о.; Решение №775
от 22.11.2010г. на ВКС по гр.д.№929/2009г., и други/
подписаното само от единия съпруг обратно
писмо има значението на
начало на писмено
доказателство, което при
условията на чл.165, ал.2
от ГПК прави допустими свидетелските
показания за разкриване на симулацията и по
отношение на другия
съпруг, който от своя страна разполага
с възможността също да използва
всички доказателствени средства
за оспорване на симулативния
характер на сделката, като съдът преценява фактическите
твърдения на страните
и ангажираните от тях
доказателства с оглед на всички обстоятелства
по делото. В
случая освен представеното по делото
обратно писмо, съдържащо изявленията
на ответниците А. Д. Г.
и Г. Д. Г., за
доказване на твърденията си
ищците са ангажирали
и свидетелски показания-
св. С. К. /сестра
на ищцата Ч. Г. Г./, според която
имотът е бил
прехвърлен от сестра й на
двамата си сина
чрез дарение, като последните
не са заплащали
никакви пари, което
свидетелката узнала от разговор с тях, а съпругите им
узнали за прехвърлянето
доста по- късно. По делото е
разпитана като свидетел и В. И.-
майка на жалбоподателката С. И.,
която м показанията си
заявява, че не знае
дали бившият й
зет А. Г.
е заплащал някакви пари
на родителите си за прехвърления му имот.
При така събраните по
делото доказателства, преценени
в своята съвкупност, според настоящия
състав на съда
се установяват твърденията
на ищците за привидния характер
на сключения между
тях и синовете
им договор за покупко-
продажба от 28.06.2013г., както
и че действителната воля
на страните по
него е била
да сключат договор за дарение.
Пряко доказателство за тези обстоятелства е представеното обратно
писмо, като отразените
в него изявления
на страните по сделката
се подкрепят от
показанията на св. С.
К., която като
техен близък роднина
има преки впечатления за отношенията им,
както и от обективните данни
по делото- лицата-
приобретатели по договора
са синове на прехвърлителите, като при наличието на
подобна родствена връзка и липса
на други наследници на прехвърлителите е необичайно
да са били
заплащани пари на последните. От страна
на ответницата С. И., въпреки предоставената й
възможност, не са били ангажирани
никакви доказателства за
установяване на твърденията й,
че бившият й
съпруг А. Г.
е заплащал продажна
цена на родителите си-
доведената от нея свидетелка В. И. изрично
заявява, че не
знае дали е била
заплащана такава, а
изявлението за заплащане на
такава, направено в
нотариалния акт, се
опровергава от представеното
обратно писмо. Предвид
горното предявените искове
за прогласяване на
привидността на сделката и за разкриване
на прикритото съглашение
между страните- договор
за дарение, са
основателни и следва
да се уважат.
Доколкото между страните не
е бил сключен договор
за покупко- продажба, а такъв
за дарение, и приобретателите не са
заплащали продажна цена
на прехвърлителите, то
възражението на ответницата
С. И. за
осъждане на основание чл.34 от ЗЗД
на ищците да
й заплатят сумата
от 1325 лв., представляваща припадащата й се част от
цената на имота, е
неоснователно и следва
да се отхвърли.
Предвид
горното обжалваното решение следва
да се потвърди,
като на основание чл.272
от ГПК се
препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед
неоснователността на жалбата
и направеното искане жалбоподателката С. В. И.
следва да бъде осъдена
да заплати на въззиваемите страни
Ч.Г.Г. и Д.А.
Г. направените по
делото разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция
в размер на 400
лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№143 от 10.04.2020г., поправено с Решение
№260052 от 26.10.2020г., постановени по гр.д. №660/2019г. по описа на Районен съд- Асеновград.
ОСЪЖДА С. В. И., ЕГН **********, да
заплати на Ч.Г.Г.,
ЕГН **********, и Д.А.Г.,
ЕГН **********, сумата от
400 лв.- разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.