№ 68
гр. Варна, 28.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно
гражданско дело № 20243000500443 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
М. Н. Е., редовно призован, не се явява, не се представлява.
ПРОКУРАТУРАТА НА РБ, редовно призована чрез Апелативна
прокуратура - Варна, представлява се от прокурор С.Я..
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 2183/24.03.2025г. от
процесуалния представител на въззивника адв. Е. Ф., с която моли да бъде
даден ход на делото в нейно отсъствие, поддържа подадената от нея въззивна
жалба, оспорва въззивната жалба, подадена от Прокуратурата и изразява
становище по съществото на спора. Претендира разноски за въззивната
инстанция. Прилага и моли да бъде прието по делото постановление от
30.09.2024г. по ДП № II-048/1999г. по описа на ВОП-София.
ПРОКУРОР Я. Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
и постъпилият писмен отговор.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
процесуалния представител на М. Н. Е., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
обл. Силистра, общ. Ситово, с. Искра, ул. „Добруджа“ 16, чрез процесуален
представител – адв. Е. Ф., срещу решение № 94/07.06.2024 г. по гр. д.№
264/2023 г. на Окръжен съд – Силистра в частта, с която са отхвърлени
обективно кумулативно съединените осъдителни искове срещу Прокуратурата
на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени притеснения в резултат на нарушение на
правото на разглеждане и решаване в разумен срок на висящо наказателно
производство по следствено дело № 1/1991г. по описа на Прокуратурата на
въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-II от 1998 г. на Военна
окръжна прокуратура – София, а понастоящем в досъдебно производство (ДП)
№ II-048 от 1999г. на Военна окръжна прокуратура – София за разликата над
присъдената сума от 20 000 лева до претендираната в размер на 120 000 лева,
ведно с акцесорна претенция за обезщетение за забава в размера на законната
лихва. Оплакванията са за неправилност, поради нарушение на материалния
закон – в частност със стандартите на ЕСПЧ за остойностяване на
неимуществените вреди, претърпени от нарушения на чл. 6, пар. 1 от
ЕКЗПЧОС, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и
необоснованост. Въззивникът счита, че не са изложени мотиви за отхвърляне
на исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 20 000 лева и претендираната такава в
размер на 120 000 лева. Счита размера на обезщетението за несправедливо
занижен предвид обстоятелствата установени по делото. Изтъква, че
първостепенният съд е отчел неотносими обстоятелства с цел присъждане на
по – нисък размер на обезщетение. Счита, че съдът е пропуснал да съобрази
посочени от страната стандарти за определяне на размера на обезщетения за
неимуществени вреди от подобно нарушение на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, както и
съдебната практика на ВКС, формирана по искови претенции по чл. 2б
ЗОДОВ. Изразява несъгласие с извода на съда, че наказателното производство
по следствено дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените
сили, преобразувано в сл. дело № 780-II от 1998 г. на Военна окръжна
2
прокуратура – София, а понастоящем в досъдебно производство (ДП) № II-
048 от 1999г. на Военна окръжна прокуратура – София се отличавало с
фактическа и правна сложност. Счита, че в действителност забавянето в хода
на производството се дължи на бездействие на Прокуратурата на Република
България, тъй като активни действия по разследването се извършвали през
периода от 1992 г. до 1993 г., тъй като обвинителните актове от 1993 г. и 1997
г., които били внЕ.и в съда били с идентично съдържание и приложения, а
разпитите на пострадали лица били основно проведени в края на 2000 г. и през
2001 г. Навежда оплакване, че първоинстанционният съд бланкетно е изброил
обстоятелствата, относими към определяне на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, но не им е отдал конкретно значение. В тази връзка се
позовава на практика на ВКС /решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. №
924/2019 г., IV г. о. и решение № 60242/13.11.2022 г. по гр. д. № 339/2021 г., III
г. о./ и на ЕСПЧ /решение от 29.03.2006 г. на Голямата камара по делото
Скордино срещу Италия (No. 1) и решение от 10.11.2004 г. на Голямата камара
по делото Апичела срещу Италия (жалба № 64890/01)/. Релевира довод, че
занижения размер на обезщетението на практика води до лишаване от достъп
до правосъдие. Предлага аритметична формула за изчисляване на размера на
претендираното обезщетение. Излага подробни аргументи по съществото на
спора. Иска се отмяна на решението на ОС – Силистра в отхвърлителната му
част уважаване на исковете в предявените размери. Отправено е искане за
приемане като доказателства по делото на представени с въззивната жалба
преглед на съдебна практика относно размера на обезщетенията по чл.2б от
ЗОДОВ за неимуществени вреди, присъдени на ищци-пострадали от
престъпления за забавяне на наказателно производство, справка -разпечатка от
база данни на Евростат за минималните месечни заплати в България и
Румъния за 2011г. и за периода 2016г-2020г.; статистически данни от НСИ за
инфлацията за периода 05.2020г. – 05.2023г.; статистически данни от НСИ за
средната работна заплата за страната за м.03.2020г. и м.03.2023г.
Срещу подадената жалба е постъпил отговор от насрещната страна, с
който е изразено становище за нередовност, поради вътрешно противоречие
на оплакванията в жалбата, а в условията на евентуалност – за
неоснователност на жалбата.
Производството е образувано и по насрещна въззивна жалба, подадена
3
от Прокуратурата на Република България срещу решението в частта, в която е
осъдена да заплати на М. Н. Е. сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото за
разглеждане и приключване в разумен срок на сл.д. № 1/1991г., преобразувано
в ДП № 780-11/1998г. по описа на ВОП – София, а сега ДП № 11-048/1999г., за
периода от образуване на делото на 31.01.1991г., на основание чл.2б ЗОДОВ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2020 г. до
окончателното й изплащане. Оспорват се като неправилни изводите на
първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за ангажиране
отговорността на държавата чрез ПРБ, евентуално са наведени доводи за
прекомерност на присъденото обезщетение. Твърди се, че не е отчетена
фактическата и правна сложност на наказателното производство и липсата на
доказателства за това, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени
вреди, като не са съобразени относимите критерии по чл. 52 ЗЗД. Отправеното
до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в тази му част и
отхвърляне на исковата претенция.
Срещу подадената от Прокуратурата на РБ въззивна жалба не е
постъпил отговор от насрещната страна – М. Н. Е..
С определение № 628/15.10.2025г. съдът е оставил без уважение
искането на въззивника М. Е. за приемане като доказателства по делото на
представени разпечатки от справки и статистически данни от НСИ, тъй като
същите не представляват допустими по ГПК доказателства.
ПРОКУРОР Я. Нямам възражения по доклада. Поддържам жалбата,
подадена от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура – Силистра.
Оспорвам въззивната жалба на М. Е.. Поддържам подадения писмен отговор
срещу нея. По представеното от насрещната страна писмено доказателство –
да се приеме, не възразявам. Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от процесуалния представител
на въззивника с молба вх. № 2183/24.03.2025г. постановление № PRB2024-
*********/30.09.2024г. по ДП № II-048/1999г. по описа на ВОП-София.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
4
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОР Я. Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената
насрещна въззивна жалба от Окръжна прокуратура – Силистра относно
неправилност на решението на Силистренския окръжен съд за присъденото
обезщетение за неимуществени вреди по аргументите, които се сочат в него.
Оспорвам въззивната жалба, подадена от ищеца, като при условията на
алтернативност ще Ви моля ако приемете, че жалбата е неоснователна в частта
за изцяло неправилност на решението в частта, в която прокуратурата е
осъдена да заплати обезщетение за вреди, то да приемете, че така присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и изключително
завишено, като намирам, че в случая не са били ангажирани такива
доказателства за действително претърпени неимуществени вреди извън
обичайните, които да са пряк и непосредствен резултат от нарушението тъй
като безспорно това дело се отличава с правна и фактическа сложност,
нямащо аналог в съвременната история. Касае се за пострадали 446 граждани,
живущи преимуществено в Турция, част от тях са починали, като тези факти
сочат на нужда от действия. Това се визира и от постановлението, което бе
прието днес, предмет на разследване ще бъдат и допълнителни престъпления,
така че преценявайки размера на обезщетението се извършва и преценка за
сложността на делото от правна и фактическа страна, както и за действията на
органите и на страните по това дело. В тази връзка моля да имате предвид
решение № 50031/22.02.2023г. на ВКС по гр. д. № 1077/2022г., в което е
прието, посочена е многобройната съдебна практика, която е налична и
трайно установена по идентични правни спорове. Съгласно тази практика
справедливият по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението за
репарирането на същите по вид, характер, интензитет и продължителност,
обичайни, типични неимуществени вреди, причинени от прекомерната
продължителност на същото досъдебно наказателно производство по
следствено дело № 1/1991г. възлиза на сумата от 12 000 лв. т.е. иска би бил
основателен до размер от 12 000 лв. В тази връзка е и последното постановено
определение № 993/04.03.2025г. на ВКС по к. гр. д. № 2492/2024г., по което
произнасянето е по дело на нашия съд – в. гр. д. № 451/2023г., с което не е
допуснато касационно обжалване на решение, с което прокуратурата е била
5
осъдена да заплати 12 000 лв. за причинените вреди. В този смисъл ще Ви
моля и за съдебен акт. На следващо място намирам, че разноски не следва да
бъдат присъждани по аргументи, с които това е било сторено и от
Силистренския окръжен съд тъй като доказателства за такива разноски не са
представени и в настоящия процес. Друг е въпроса, че адвокатът подал
жалбата, е пълномощник съобразно доказателствата по делото на още други
51 лица и съобразявайки решенията по другите дела очевидно по метода копи-
пейст само със смяна на имената на пострадалите са били изготвени
документите и по настоящото дело. Намирам, че следва да бъде коригирано и
решението в частта относно дължимата лихва като неправилно: същата е била
посочена в това решение три години преди завеждане на исковата молба, а тя
се дължи от датата на завеждането й предвид наложилата се съдебна
практика. В този смисъл Ви моля за Вашето решение.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 9.13 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6