Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14.10.2019г. гр.Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на тридесети
септември през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Валентина Господинова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Антоанета Митрушева
гражданско
дело № 1254 по описа за 2019г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ – „ПРОФЕСИОНАЛЕН ДОМОУПРАВИТЕЛ“ ЕООД гр.Димитровград, твърди в депозираната искова молба,
че в етажната собственост с административен адрес:
гр.Димитровград, ул.„Хр.Г.Данов“ бл.6 вх.А, на 03.10.2017г. било проведено Общо
събрание на етажната собственост, на което били взети решения, с които
правомощията на управител на етажната собственост били възложени на
„Професионален домоуправител“ ЕООД. Според взетите решения, собствениците на
обитаемите апартаменти били длъжни да плащат на управителя на етажната
собственост месечна такса-възнаграждение в размер на 3 лева, както и всички
направени режийни и други необходими разходи. Взето било решение режийните
разходи да се разделят поравно между всички обитаеми апартаменти, а разходите
за ремонт и обновление да се разпределят според идеалните части.
Ответниците
били съсобственици на ап.22 в етажната собственост. За месеците юни и юли
2018г. същите отказали да платят дължимия дял от режийните разходи, както и
разходите за закупено и монтирано разговорно устройство в асансьора на ЕС и
СИМ-карта с ваучер за него. Дължимите суми за ап.22 за м.юни и юли 2018г. възлизали
на общо 18.44 лева, от които 8 лева — сервизно обслужване на асансьора, 3.90
лева — ел. енергия асансьор, 0.54 лева — ел. енергия стълбище, 6 лева — такса
домоуправител.
За
покупката и монтажа на разговорно устройство за асансьора в ЕС били изразходвани
268.26 лв., като дължимият дял за ап.22 възлизал на 15.24
лева.
Ищецът,
в качеството си на управител на етажната собственост, заплащал всички тези
разходи със свои средства, като след това, въз основа на издадените фактури от
съответните доставчици, изготвял справка за задълженията на собствениците в
етажната собственост. Касиерът на етажната собственост със справката събирал
дължимите суми от етажните собственици, след което отчитал на домоуправителя
режийните разходи. Ако се събирали пари за Фонд „Ремонт и обновяване“, те се
съхранявали при касиера на етажната собственост. Тъй като „Професионален
домоуправител“ ЕООД прекратил договорните си отношения с етажната собственост и
вече нямал качеството на управител, но същевременно горепосочените вземания не
били събрани, следвало дължимите суми да бъдат заплатени на „Професионален
домоуправител“ ЕООД.
Предвид
факта, че монтажът на разговорно устройство бил необходим ремонт, то
задълженията на собствениците в етажната собственост били според техните
идеални части. Последните по отношение на ап.22 възлизали на 5,681 %.
С
оглед на така изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено задължението на ответниците към ищеца по Заповед №
575/31.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 959/2019г. по описа на PC - Димитровград, а именно: сумата в размер
на 33.68 лева, включваща: 18.44 лева — дължим дял от режийните разходи за
управление и поддържане на общите части на ЕС за периода м.юни — м.юли 2018г.,
15.24 лева - дължим дял от разходи за
необходим ремонт — покупка и монтаж на разговорно устройство за асансьора на ЕС
и СИМ-карта с ваучер за него, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на заявлението —30.05.2019г. до окончателното им
изплащане. Ищецът моли да му бъдат присъдени
направените в хода на заповедното производство деловодни разноски и
направените в хода на настоящото дело разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ – Г.А.Б. и С.С.Б. *** в законоустановения
едномесечен срок депозират писмен отговор, в който
посочват, че не са легитимирани да отговарят по предявения иск и същият се
явява недопустим. Посочват също, че искът е неоснователен и недоказан, като го
оспорват по основание и размер.
Във връзка
с пасивната легитимация и допустимостта на иска, ответниците посочват, че
ищецът твърди, че като управител на ЕС е заплатил със свои средства разноски,
свързани с функционирането на етажната собственост, които иска да му бъдат
възстановени. Според наведените в исковата молба твърдения, това били режийните
разходи за месеците юни и юли 2018г. за ел. енергия и сервизно обслужване на
асансьора, както и разходите за покупка и монтаж на разговорно устройство със
СИМ-карта. Същият претендирал още, че не му е заплатена такса „домоуправител”
за същия период. Всички тези разходи обаче касаели задължения на етажната
собственост като такава, а не на конкретен етажен собственик. Свободата на
вземане на решения от Общото събрание на етажната собственост действително
позволявала да се предвиди съответната част от разходите да бъде заплащана от
етажните собственици пряко на юридическото лице, избрано за управител по реда
на чл.19 ал.8 от ЗУЕС, но във всички случаи следвало да има изрично взето
решение в този смисъл. В случая нито с решение на общото събрание, нито в
договора за възлагане на управлението на ЕС на ищцовото дружество било
предвидено режийните разходи да бъдат заплащани директно на ищеца от етажните
собственици. Напротив, тези разходи били събирани от касиера на ЕС, както
твърдял и ищецът в исковата молба. Тоест за ищцовото дружество не съществувало
основание да претендира разходите на ЕС, които според него платил със свои
средства, поотделно от етажните собственици, съобразно притежаваните от тях
идеални части. Този начин на разпределение на разходите касаел единствено
правоотношенията между притежателите на самостоятелни обекти в сградата и ЕС.
Съгласно
задължителната съдебна практика, иск срещу участниците в непровосубектна общност
(гражданско дружество, етажна собственост и др.) можел да бъде предявен чрез
упълномощения представител на общността, като с постъпването на исковата молба
в съда ответник ставал не неправосубектната общност, а членовете на общността.
Противно на разбирането, претенциите били насочени срещу конкретни етажни
собственици. В тази връзка ответниците твърдят, че не са легитимирани да
отговарят по иска. Същият следвало да бъде предявен срещу ЕС, по начина,
посочен в задължителната съдебна практика.
Във връзка
с основателността на иска ответниците заявяват, че етажните собственици
ежемесечно заплащали на касиера на ЕС съответната част от общите режийни
разходи и тези средства били на разположение на другата страна за покриването
на разходите на входа. Представителят на ищеца винаги получавал от касиера на
ЕС поисканите от него суми за разплащане на общите разходи и като цяло чрез
него ищецът получил достатъчно парични средства от ЕС, с които да заплати
всички режийни разходи, които претендирал с исковата молба.
Доколкото
се говорело за „проблем” в правоотношенията между дружеството и ЕС, причината
за това била поведението на ищеца и неговия представител(Р.Д.), представляващо
неизпълнение на поетите като управител задължения. Така например, поради
бездействие от страна на дружеството-домоуправител по повод организиране на
почистването на общите части, ЕС била принудена през началото на 2018г. сама да
намери и наеме чистачка. Оттогава и до момента, чрез касиера на ЕС заплащали
директно на изпълнителя възнаграждението за услугата по почистване на стълбище
и прилежаща площ. Поради същата причина ЕС сама заплащала и други режийни
разходи на входа, в това число и сметките на ЕС за ел. енергия на асансьор и
стълбище за месеците май, юни, юли, август, септември и октомври 2018г., както
и таксите за сервизно обслужване на асансьора за месеците август и септември
2018г. Случвало се още при провеждане на общо събрание на ЕС представителят на
ищеца, като лице, технически подпомагащо събранията, да състави и представи за
подписване само присъствен лист, без да представя протокол за взетите на
събранието решения. Поради това, доколкото били съставяни протоколи от тези
общи събрания, ответниците не знаели дали в тях била отразена действителната
воля на етажните собственици. Такъв бил случаят при провеждане на общо събрание
от 03.10.2017г., за което не бил съставен протокол. Също се случвало при
вземането на парични средства за покриване на общите разходи, представителят на
ищеца да не издава писмен документ. Като цяло дружеството ги държало в
неведение за разходваните парични средства и съдържанието на протоколите от
общите събрания. На няколко пъти искали от представителя на ищеца отчет за
изразходваните средства, както и да се запознаят с протоколите от общите
събрания, но такива не им били представени. Именно поради тези причини, в края
на м.юли 2018г. съобщили на представителя на дружеството намерението си да
прекратят правоотношенията си, но негов представител не дошъл, за да оформят
необходимите документи за прекратяването им. Така договорът за възлагане на
управлението на ЕС на „Професионален домоуправител” ЕООД изтекъл през
м.октомври 2018г., а не бил прекратен от дружеството, както се твърдяло в
исковата молба. Що се отнася до смяната на сервиза, обслужващ асансьорната
инсталация, причината за това била, че „Асансьорни сервизи” АД разполагали само
с един техник на територията на Община Димитровград, което оказвало влияние на
качеството на услугите. Поради това на 20.10.2018г. сключили договор за
обслужване с друга фирма.
Другата
страна не била обсъждала намерението си да възложи извършване на ремонт на
асансьора, изразяващ се в монтаж на разговорно устройство и СИМ-карта. Общото
събрание не било вземало решение за извършване на такъв ремонт, за който на
практика разбрали след поставянето на устройството. Неправилно се явявало
разбирането на ищеца, че се касаело за необходим ремонт. Необходимият ремонт се
свързвал с извършването на неотложни (аварийни) ремонтни дейности за
поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от
непредвидено, неочаквано събитие. Поставянето на разговорно устройство водело
до модернизиране на асансьорната уредба, което по естеството си представлявало
полезен ремонт, който следвало да бъде разрешен от общото събрание. Ето защо не
следвало ищецът да възлага на трети лица да извършват ремонт и да сключи
договор с мобилен оператор, без за това да има решение на общото събрание на
етажните собственици. В този смисъл разходването на суми за изплащане на
незаконосъобразно поети от ищеца задължения не представлявало уместно
предприета работа и в интерес на ЕС. Освен това поставеното устройство било
неработещо, поради което ЕС следвала да отдели още средства за демонтирането и
подмяната му. Тоест касаело се за некачествен ремонт, който не бил бил възложен
или приет от общото събрание. Независимо от това дружеството получило средства
от ЕС, с които да заплати разходите по ремонта.
Поради
изложените съображения ответниците оспорват твърдението на ищеца, че не били
заплатили режийните разходи за ел. енергия и сервизно обслужване на асансьора
за сочения в исковата молба период, както и такса „домоуправител” за периода и
разходите за покупка и монтаж на разговорно устройство със СИМ-карта,
последните от които били и недължими. В случая, освен че ЕС сама заплатила част
от разходите(за ел. енергия на асансьор и стълбище), другата страна разполагала
с достатъчно средства, получени от ЕС, с които да покрие като домоуправител
всички претендирани разходи.
Освен това
представените фактури за сервизно обслужване на асансьор, за ел. енергия на
асансьор и стълбище и за покупка и монтаж на разговорно устройство не
обосновавали извода за направено по тях плащане от ищцовото дружество. Ето защо
тези фактури се оспорват досежно обстоятелството, че дружеството заплатило
посочените в тях суми.
С оглед на
така изложеното ответниците молят съдът да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан, като бъде
обезсилена и издадената заповед за изпълнение.
Претендират
за направените по делото, както и в заповедното производство разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори от страните по делото по
отношение на факта, че ответниците Г.А.Б. и С.С.Б. са собственици на апартамент
№ 22, находящ се в гр.Димитровград ул.“Христо Г.Данов“ бл.10, вх.А.
Установен бе и фактът, че на проведено
на 03.10.2017г. общо събрание на собствениците/ползвателите на самостоятелни
обекти в същата сграда, е взето решение за избор на управител на етажната
собственост в лицето на ищцовото дружество за срок от 12 месеца, считано от
03.10.2017г., като е одобрен и предложеният договор за възлагане управлението
на етажната собственост на дружеството, съответно един от етажните собственици
е упълномощен от общото събрание да сключи този договор. Самият договор не е
приобщен към доказателствата по делото и липсват данни да е действително
сключен. В протокола от проведеното общо събрание е отразено решение, според
което на база договора, който ще бъде сключен, на управителя на етажната
собственост се заплаща възнаграждение в размер на 3 лева месечно за всеки от
самостоятелните обекти в сградата. Решено е също, че разходите за обслужване на
асансьора в сградата следва да се разпределят по равно според броя на
обитаемите апартаменти.
По делото са представени фактури и
касови бонове с издател „Асансьорни сервизи - София“ АД за заплатени
абонаментни такси, консумативи и извършен периодичен преглед, издадени в
периода м.октомври 2017г. – м.юли 2018г., в които като получател фигурира етажната
собственост – „Христо Г. Данов“ 6-А, гр.Димитровград, съответно подпис е
положен от Д.Д., а също и Фактура № **********/12.07.2018г., ведно с касов бон,
на стойност 260.26 лева за заплатено разговорно устройство и транспортни
разходи с идентични отбелязвания на получател и подпис. Представен е и касов
бон за заплатени 8 лева на „БТК“ ЕАД за карта Viva Bonus на 12.07.2018г. Към доказателствения
материал по делото са приобщени документи за платена електроенергия за стълбище
и асансьор в адреса на етажната собственост за периода от 23.05.2018г. до
30.06.2018г., а също и приходни касови ордери, издадени в периода 04.10.2017г.
– 31.07.2018г., с посочен издател - етажната собственост, за заплатени суми на
Росен Александров Давчев – отбелязан като домоуправител. В ордерите са налице
различни отбелязвания за основанията за плащане - месечни разходи, режийни
такси, такса домоуправител, такси издръжка, такси вход.
Въз основа на
подадено на
30.05.2019г. заявление от „Професионален домоуправител” ЕООД в РС – Димитровград
е образувано ч.гр.дело № 959/2019г. по описа на
съда. По същото на 31.05.2019г. е издадена Заповед № 575 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК. С тази заповед е разпоредено длъжниците Г.А.Б. и С.С.Б. да заплатят
солидарно на кредитора-заявител претендираните в заявлението
суми, а именно: сумата от 33.68 лв.
– дялово задължение от режийни разходи за общите части
на Етажна собственост – гр.Димитровград ул.“Христо Г. Данов“ бл.6, вх.А за
периода м.юни – м.юли 2018г. и дялово задължение за закупено и монтирано
разговорно устройство в асансьора на ЕС и СИМ – карта с ваучер за него, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2019г. до окончателното
й изплащане, както и разноските по делото: държавна такса – 25 лв. и 300 лв. –
адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК срещу
тази заповед са подадени писмени възражения от длъжниците. Във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.415
ал.1 от ГПК е предявен и искът, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
С оглед цялостното изясняване на делото
от фактическа страна по същото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетели, посочени от страните.
Свид.Р.Д., посочен от ищеца, заяви в показанията си пред
съда, че е упълномощен представител на „Професионален домоуправител“. На
проведено общо събрание в етажната собственост на „Хр.Г.Данов“ 6-А за касиер бил
избран Г.Б.. Същият не успявал навреме да се справи с месечното отчитане на авансово
заплащаните от „Професионален домоуправител“ режийни разходи и не отчел парите
за м.юни и юли.
По отношение на разговорното устройство в асансьора,
свидетелят сочи, че още преди встъпването в длъжност като домоуправител, всички
от входа били уведомени, че предстои монтаж на такова. Не могло обаче да се
проведе общо събрание, на което да бъдат запознати с предстоящите задължителни
разходи.
Свидетелят заявява, че не е вземал пари на ръка от касиера
или от някой от етажните собственици, като при плащане свидетелят винаги
издавал на касиера приходен касов ордер за съответния месец, на който се
подписвал срещу получената сума. След това уточнява, че взел пари на ръка за
стари задължения от ап.23, но ги отчел с приходно-касов ордер.
Свид.Б.Т.-И. заяви при разпита си в съдебно заседание, че
работи в „Асансьорни сервизи - София“ АД като отчетник в счетоводството. Посочва,
че никога сервизът им не е оставал без техници или само с един. Именно техният сервиз
поставил разговорно устройство в асансьора на етажната собственост на
ул.„Хр.Г.Данов“ 6-А. В тази връзка била издадена и представената по делото
фактура за монтаж и закупуване на разговорно устройство, като свидетелката вписала
данните за поставената в устройството сим-карта. Във фактурите вписвала като
платец физическото лице, което извършва конкретното плащане. Посочва още, че
всеки асансьор трябвало да разполага с разговорно устройство, в противен
случай, асансьорът трябвало да бъде спрян от експлоатация, както и че не били
уведомявани поставеното в асансьора на входа устройство да не работи.
Свид.Пламен Георгиев, посочен от ответниците, заяви при
разпита си в съдебно заседание, че във входа парите били редовно събирани и
получавани от Г.Б.. Всички си плащали, а, ако имало закъснение, то било от два
– три дни. Свидетелят присъствал на всички общи събрания – на никое от тях не
било говорено за разговорно устройство или за избиране на сервиз. Свидетелят
разбрал за разговорното устройство, чак
когато вече било сложено.
Така
изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съдът намира
иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, за допустим, но разгледан по същество за изцяло
неоснователен, доколкото от събраните по делото доказателства не бе установено
съществуването на вземането, присъдено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 959/2019г. по описа на РС - Димитровград.
Касае се за вземане,
което ищецът обосновава с твърдението за дължими от страна на ответниците разходи
за заплатена електроенергия за асансьор и стълбище и такса домоуправител в Етажната собственост, находяща се в гр.Димитровград ул.“Христо Г. Данов“ бл.6, вх.А, за периода
м.юни – м.юли 2018г.,
както и разходи за закупено и монтирано разговорно
устройство и
СИМ-карта в асансьора на входа.
На първо място, и предвид обусловеността на установителния
иск по чл.422 от ГПК от издадената заповед за изпълнение, следва да бъде
отбелязано, че предмет на установяване в настоящото производство може да бъде
единствено заявеното и обективирано в заповедното производство право. Предвид
преюдициалния характер на заповедното производство в исковото такова, съдът
следва да установи дали ищецът има вземане, идентично по основание и размер със
заявеното в заповедното производство. В случая в производството по ч.гр.д.№ 959/2019г.
по описа на РС – Димитровград заявителят и ищец в настоящото производство
мотивира вземането си с твърдението, че собствениците на обитаеми апартаменти в
етажната собственост следва да заплащат на управителя месечна такса –
възнаграждение, както и всички режийни и необходими разходи. Това му твърдение
обаче не бе установено в настоящото производство. На първо място, по делото не
бе представен договор за възлагане управлението на етажната собственост и, на
второ място, дори и да се приеме наличието на такъв, в ангажираните по делото
доказателства липсват каквито и да било данни, че отделните собственици на
апартаменти в етажната собственост дължат именно на нейния управител, какъвто
се твърди, че е било ищцовото дружество в процесния период, заплащане на
процесните суми.
Действителна дължимост на така претендираните суми принципно
би могла да бъде установена в две хипотези – на първо място, ако ищцовото
дружество, в качеството си на управител на етажната собственост, предяви пред
съда иск като представител на етажната собственост срещу собственик, ползвател
или обитател, който не изпълнява своите задължения, съгласно правомощията,
дадени му от разпоредбата на чл.23 ал.4 от ЗУЕС. И, на второ място, ако
управителят на етажната собственост предяви иск срещу самата етажна
собственост, въз основа на сключения между същите договор, за неизпълнение на
задължение, произтичащо от този договор.
В тази връзка и конкретно по повод таксата за домоуправител,
следва да бъде отбелязано, че същата не би могла да бъде претендирана от ищеца
при условията на чл.59 от ЗЗД – неоснователно обогатяване, доколкото тази
разпоредба е приложима само в случаите, когато отсъства друга правна възможност
за защита на интересите на обеднелия. В случая ищецът, макар и към момента да
не е управител на етажната собственост, би могъл да претендира евентуално
дължащите му се такси, въз основа на
твърдените договорни правоотношения между същия и етажната собственост.
Що касае претенциите за заплащане на разходите за сервизно
обслужване на асансьора, електроенергия за асансьор и стълбище и за покупка и
монтаж на разговорно устройство и сим-карта, то същите, дори и разгледани в
светлината на изявлението на ищеца, инкорпорирано в допълнително
депозираната молба за уточнение на предявения иск, според което ответникът следва да заплати тези суми въз
основа на текста на чл.59 от ЗЗД, тоест на база неоснователно обогатяване,
отново се явяват неоснователни. При иск с такава правна квалификация, спорното материално право се
обуславя от установяването на следните предпоставки - обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на последното,
липса на основание за това и отсъствие на друга правна възможност за защита на
интересите на обеднелия. Тоест
в случая ищецът следваше
да установи, както заплащането от негова страна на претендираните разходи, така
и фактът, че ответниците са се обогатили чрез спестяване на същите
тези имуществени
разходи, както и липсата на съответно основание
за това, като
обогатяването на ответниците и обедняването на ищеца следва
да произтичат
от един
и същи факт. Доказателства за установяване на
тези факти обаче по делото липсват. Дори да се приеме(с оглед представените по
делото платежни документи), че ищецът е заплатил съответните разходи в полза на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „Асансьорни сервизи - София“ АД, то се
касае за задължения на етажната собственост като самостоятелен правен субект, а
не на отделните собственици/ползватели в нея.
За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано, че самостоятелно
основание за отхвърляне на предявения иск за сумата от 15.24 лева е и фактът,
че ищецът претендира заплащане на тези разходи, произтичащи от покупка и монтаж
на разговорно устройство за асансьора, съобразно квадратен метър притежавана
площ от отделните собственици, квалифицирайки същите като необходим ремонт. В
случая обаче не се касае за необходим ремонт, а за разходи, свързани с
обслужването на асансьора, по отношение на които общото събрание е приело
изрично решение да се разпределят по равно според броя на обитаемите
апартаменти, като в тази връзка следва да се има предвид и текста на чл.51 ал.1
от ЗУЕС, съгласно който разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите.
В случая не би могло да бъде обсъждано и наличието на хипотезата на чл.74
от ЗЗД, съгласно която, този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е
имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора, доколкото,
от една страна, такива твърдения изобщо не са наведени от ищеца, и от друга,
както вече бе посочено, съдът следва да съобрази преюдициалния характер на заповедното
производство в исковото такова, а в заповедното производство не е заявено
наличието на елементите от този фактически състав.
С оглед така изложеното, предявеният в настоящото
производство иск да се признае за установено по отношение на ответника
дължимостта на присъдените в ч.гр.д.№
959/2019г. по описа на РС – Димитровград суми в общ размер от 33.68 лева -
режийни разходи за общите части на Етажна собственост – гр.Димитровград
ул.“Христо Г. Данов“ бл.6, вх.А за периода м.юни – м.юли 2018г. и дялово
задължение за закупено и монтирано разговорно устройство в асансьора на ЕС и
сим-карта с ваучер за него, следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен
и недоказан.
При този изход на делото ищецът
следва да заплати
на ответниците направените в настоящото производство разноски в размер на
500 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРОФЕСИОНАЛЕН ДОМОУПРАВИТЕЛ“ ЕООД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр.Димитровград
ул.“Простор“ бл.10, вх.А, ап.1, представляван от К. Д.К. - управител, срещу Г.А.Б. с ЕГН : ********** и С.С.Б.
с ЕГН : **********,***, иск да се признае за установено съществуването на
вземането, присъдено със Заповед № 575/31.05.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 959/2019г. по описа на РС –
Димитровград за сумата от 33.68 лв.(тридесет
и три лева и 68 ст.) – дялово
задължение от режийни разходи за общите части на Етажна собственост –
гр.Димитровград ул.“Христо Г. Данов“ бл.6, вх.А за периода м.юни – м.юли 2018г.
и дялово задължение за закупено и монтирано разговорно устройство в асансьора
на ЕС и СИМ – карта с ваучер за него, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 30.05.2019г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН ДОМОУПРАВИТЕЛ“ ЕООД,
ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр.Димитровград ул.“Простор“
бл.10, вх.А, ап.1, представляван от К. Д.К. - управител, да заплати на Г.А.Б. с ЕГН : ********** и С.С.Б. с ЕГН : **********,***,
направените по делото разноски в размер на 500
лв.(петстотин лева).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: