Решение по адм. дело №277/2025 на Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 22

Търговище, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - VIII състав, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:	МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА и с участието на прокурора СТОЯНКА НЕШЕВА ПРОДАНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА административно дело № 20257250700277 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, образувано въз основа на жалба от „Радита“ ООД, ЕИК ********* гр. Търговище, ул. „П. Р. Славейков“ № 22, чрез Д. Х. И., против PA № Р- 0300252400613-091-001/24.02.2025г., издаден от М. Ц. М., възложил ревизията, и И. С. В.-И., ръководител на ревизията, и потвърден с Решение № 56 от 08.05.2025 г. на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. С РА са установени задължения по ЗКПО и ЗКПО, както следва:

По ЗКПО

За 2019 г. -24572,13 лв.-главница и 13208,55 лв. лихва, от които се оспорват 24456,22 лв. главница и 13208,55 лв. лихва;

За 2020 г. - 25508,74 лв. главница и 11125,51 лв. лихва, от които се оспорват 25508,74 лв. главница и 11125, 51 лв. лихва;

За 2021 г. -33539,67 лв. главница и 11227,43 лихва, от които се оспорват 33539, 67 лв. главница и 11227,34 лв. лихва;

За 2022 г.- 44551, 94 лв. главница и 10078, 53 лв. лихва, от които се оспорват 37516,60 лв. главница и 10078,53 лв. лихва и

За 2023 г.- 57615, 22 лв. главница и 5153,45 лв. лихва, от които се оспорват 50443,91 лв. главница и 5153, 45 лв. лихва.

Установени по РА главници в общ размер от 185787,70 лв. главници и 50793,38 лв. лихви, от които се оспорват 171465,14 лв. главници и 50793, 38 лв. лихва.

За 2019 г., 2022 г. и 2023 г. главниците се оспорват частично и за 2020г. и 2021 г. в цялост.

По ЗДДС

За м.11/2020 г. са установени 197910,95 лв. главница и 97148, 88 лв. лихва, от които се оспорват 197910,95 лв. главница и 97148,88 лв. лихва;

За м.08/2021 г. са установени 7823,40 лв. главница и 3246,96 лв. лихва, от които се оспорват 7823,40 лв. главница и 3246,96 лв. лихва;

За м.12/2022г. са установени 0,00 лв. главница и 0,00 лв. лихва, от които се оспорват 1026,64 лв. главница и 0,00 лв. лихва;

За 01/2023г. са установени 0,00 лв. главница и 0,00 лв. лихва, от които се оспорват 17208,49 лв. главница и 0,00 лв. лихва;

За м.02/2023г. са установени 18235,13 лв. главница и 4749,84 лв. лихва, от които се оспорват 0,00лв.главница и 4749,84 лв. лихва и

За м.11/2023г. се установени 486,42 лв. главница и 80,26 лв. лихва, от които се оспорват 486,42 лв. главница и 80,26 лв. лихва;

Установени по РА главници в общ размер от 224455,90 лв. главници и 105225,94 лв. лихви, от които се оспорват 224455,90 лв. главници и 105225,94 лв. лихви.

С РА са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и ДДС, формирани от увеличения на счетоводния финансов резултат и непризнат данъчен кредит, които жалбоподателя не обжалва.

Установените задължения се включват в резултатите за периодите, в които има и обжалвани констатации.

За дан. период м.12.2022г. и м.01.2023г. не са установени допълнителни задължения, предвид обстоятелството, че е отпочната процедура за приспадане на основание чл.92, ат. 1, т.2 от ЗДДС през м. 12.2022г. и установените задължения намират отражение като резултат за периода м.02.2023г.

Жалбоподателят не оспорва РА относно следните констатации:

Непризнат данъчен кредит в общ размер на 231.83 лв. (1159.17*20%) на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС във връзка с липсващи документи за покупки с данъчна основа в общ размер на 1159.17 лв., за които е ползван данъчен кредит от дружеството в данъчни периоди м.03.2019 г. м.06.2019 г. м.07.2019 г. и м.11.2019 г.;

Увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗКПО с разходи, които не са документално обосновани и не са свързани с дейността за 2019 г. в размер на 1159,17 лв. и за 2022 г. в размер на 1202,83 лв. и за 2023г. в размер на 21714,68 лв.;

Увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 77, ал. 1 във вр. с чл. 51, ат. 2 от ЗКПО за 2022 г. с разходи в размер на 56500,00 лв. и за 2023 г. с разходи в размер на 49998,44 лв., които са за придобиване на ДМА и следва да намерят отражение в определянето на данъчната амортизируема стойност на актива;

Увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗКПО с разходи, които не са свързани с дейността за 2022 г. в размер на 12650,57 лв.

РА в тази му част е влязъл в законна сила.

Спорното пред адм. орган в хода на обжалването по адм. ред, е спорно и в съдебното производство:

1. Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на основание чл.15 и чл.16 от ЗКПО за 2019 г. в размер на 174361,01 лв., за 2020 г. - 175654,56 лв., за 2021 г. - 169579,95 лв., за 2022 г. - 180914,22 лв. и за 2023 г. - 337378,98 лв. с установени пазарни лихви по предоставени парични заеми на „РОК 7“ ЕООД с ЕИК *********, „РЕ“ ООД с ЕИК *********, „Поляница“ ЕООД с ЕИК ********* и „Солар панел“ ЕООД с ЕИК *********

Спорно в тази част е следното:

- предоставените парични средства с характер на парични заеми ли са или допълнителни парични вноски на основание чл. 134, ал. 1 от ТЗ.

- правилно ли е определена пазарната лихва по предоставените парични средства в изготвената експертиза.

2. Относно непризнато намаление на счетоводния финансов резултат на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО за начислени данъчни амортизации в размер на 70201,19 лв. за 2019 г., 71547,66 лв. за 2020 г., 71244,02 лв. за 2021 г., 71006,28 лв. за 2022 г. и 70006,72 лв. за 2023 г./1-3,1-4,1-5,1-6/

Спорният въпрос между страните е дати експлоатацията на процесиите активи е свързана пряко и непосредствено с икономическата дейност на жалбоподателя.

3. Относно непризнато с РА намаление на счетоводния финансов резултат с начислени данъчни амортизации на дълготрайни материални активи - птицеферма и технологично оборудване в размер на 7885,11 лв. за 2020г., 94572,74 лв. - 2021г., 94621,31 лв. - 2022г. и 94621,31 лв. - 2023г. /т.1.3 от жалбата/, както и непризнат данъчен кредит по ЗДДС в размер на 197910.95 лв. за данъчен период м.11.2020 г., на основание чл.70, ал.5 и чл.69, ал.1 от ЗДДС по фактури, издадени от „Алгара“ ООД и „Лисец“ ЕООД /т.2.2. от жалбата/.

Спорно в тази част е следното:

- налице ли са доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респективно налице ли са облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и данъчно събитие по чл. 25 от с.з., по фактурите, издадени от „Алгара“ ООД и „Лисец“ ЕООД;

- приложими ли са нормите на чл. 16, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от ЗКПО и на лице ли са основания за корекция на определената амортизируема стойност на актива - птицеферма за клетъчно отглеждане на кокошки носачки в с. Веселец.

4. Относно увеличение на счетоводния финансов резултат за 2022г. на основание чл.28, ал.1 от ЗКПО със сумата 19 240,00лв с непризнати разходи за липса на активи - бракувани пчелни семейства, /т.1.4 от жалбата/.

Административният орган излага твърдения, че както в хода на ревизионното производство, така и при обжалване от страна на жатбоподателя не са ангажирани доказателства въз основа на какви документи е осчетоводен разход за брак и отписване на 130 бр. пчелни семейства. Липсват и доказателства, че жатбоподателя е процедирал с грижата на добър стопанин и не става ясно какви мерки са взети за опазване на пчелните семейства. Не са представени и документи, доказващи някои от условията за признаване на разходите за данъчни цели, посочени в чл.28, ал.3 от ЗКПО.

Твърди се в жалбата, че в случая се касае за осчетоводен разход по сметка 611 „Разходи за основна дейност“ за закупени през 2016 г. пчели по фактура №10...028 от 05.05.2016 г„ издадена от „БЕЛЛА“ ЕООД, ЕИК *********. Основанието за това е бракуване на пчелните семейства. Ревизиращите са приели, че не е доказано липсата да се дължи на непреодолима сила и са преобразували финансовия резултат на основание чл. 28, ал. 1 от ЗКПО.

Според жалбоподателя видно от разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗКПО, за признаване на разходи от брак не се изискват доказателства, очертаващи поведението на собственика на актива.

5. Относно увеличение на счетоводния финансов резултат за 2022г. на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 22 и чл. 23 от ЗКПО със сумата в размер на 16 901,57 лв., представляващи осчетоводени разходи за закупени самолетни билети, направени от „Радита“ ООД. /.1.5 от жалбата/.

Оспорващият сочи, че не е спорно обстоятелството, че първоначално „РАДИТА“ ООД е имало намерение за изграждане на завод за производство на соларни панели и едва впоследствие за целта е регистрирано дружество с наименование „СОЛАР ПАНЕЛ“ ЕООД, в което едноличен собственик на капитала е „РАДИТА“ ООД.

За да увеличи счетоводният финансов резултат ревизиращият екип е приел, че се касае за разходи, които не са документално обосновани или не са свързани с дейността и е приложил разпоредбите на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО. В тази връзка е посочено, че за част от разходите липсват заповеди и отчети.

Оспорва увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството с частта от разходите, направени от „РАДИТА“ ООД във връзка с изграждане на завод за соларни панели преди регистрацията на „СОЛАР ПАНЕЛ“ ЕООД. Същите възлизат на 4 251,00 лв. и са направени за закупуване на самолетни билети до Саудитска Арабия. Основните доводи са в насока, че към датата на извършване на разходите, същите са свързани с икономическата дейност на дружество, предвид намерението и подготовката за изграждане на завод за соларни панели. Впоследствие отказът от тази дейност не следва да води до незачитане на разходите. Всяка стопанска дейност, която икономическият субект извършва, първоначално е формирана като намерение и е свързана с действия по подготовката й. В процеса на подготовка, ако се прецени, че дейността ще е неефективна, намерението да се развива може да бъде изоставено, но цялата процедура е свързана с извършване на определени разходи, които икономически и законово е обосновано да бъдат признати за данъчни цели.

Спора се свежда до обстоятелството налице ли са в случая разходи, които са свързани с икономическата дейност на ревизираното лице и следва ли да се признаят за данъчни цели.

6. Относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходи, които не са документално обосновани в размер на 5133,21 лв. за 2022 г. и в размер на 2432,11 лв. за 2023 г., както и отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от „Лисец“ ЕООД, в размер на 1026,64 лв. за данъчен период м.12.2022 г. и в размер на 486,42 лв. за данъчен период м. 11.2023 г. /т.1.6 и т.2.1 от жалбата/.

Основните твърдения в жалбата са в насока, че за да увеличат счетоводния финансов резултат на дружеството с посочените суми органите по приходите са се позовали на чл. 26, т. 2 от ЗКПО и са квалифицирали фактурираните разходи като документално необосновани.

Видно от мотивите на стр. 71 и стр. 76 от РД, липсват констатации и съпоставка, от която да е видно кои са фактурираните разходи, които реално не са извършени. Това прави ревизионния акт в тази му част необоснован и възпрепятства правото на защита.

Цитиран е отговор на Община Омуртаг, в който се твърди, че част от услугите не са извършени. Това твърдение е в противоречие с констатациите в протоколите за приемане на извършените работи.

В случая както ревизиращите, така и органът по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, са обосновали данъчното облагане като са зачели не двустранно изготвените документи за предаване и приемане на услугите без възражения от страна на възложителя, а впоследствие формулирани твърдения, без реални последици. При това дружеството е осчетоводило целия приход от сделката и върху него е начислен дължимият данък.

Обектите са приети без забележки от страна на общината като възложител и че за всички изпълнени СМР има съставени протоколи. От страна на възложителя не са направени констатации за неизпълнени дейности.

Спорен в тази част е въпросът налице ли е право на приспадане на данъчен кредит от „Радита” ООД и налице ли е данък, който е начислен неправомерно по процесиите фактури, издадени от „Лисец” ЕООД, както и законосъобразно ли е увеличен финансовия резултат на дружеството с 5133,21 лв. за 2022 г. и с 2432,11 лв. за 2023 г.

7. Относно начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС в размер на 7 823,40 лв. за дан. период м. 08.2021 г. и в размер на 17 208,49 лв. за дан. период м. 01.2023 г., касаещи установени липси на кокошки, при закупуването на които е ползван данъчен кредит, /т.2.3 от жалбата/.

Адм. орган се е позовал на факта, че от ДФ Земеделие са били извършени две посещения на обект „Птицеферма за клетъчно отглеждане на кокошки-носачки“ като е бил установен броя на наличните кокошки-носачки към датите на посещенията. Установено е, че към датите на посещенията на служители от ДФ Земеделие, е налице разминаване между броя на кокошките-носачки отчетени по сч. сметка 314 „Птици-кокошки носачки“ и установените на място.

Към 20.08.2021 г. са установени налични в обекта 34985 бр. кокошки носачки. Съгласно представена от дружеството хронология на сч.сметка 314 Птици- кокошки носачки следва да са налични 40 000 бр. Установена е липса към 20.08.2021г. на 5015 бр. кокошки.

На 31.01.2023г. от органите на ДФ Земеделие са установили налични в обекта 30 042 бр. кокошки носачки. По счетоводни данни към 01.01,2023г. следва да са налични 39853 бр. Установена е липса към 31.01.2023 г. на 9958 бр. кокошки.

При преглед на представените от ревизираното лице счетоводни регистри е установено, че процесните липси не са счетоводно отразени, съответно не е изготвен протокол за начисляване на ДДС в размер на ползвания данъчен кредит съгласно разпоредбите на чл.79, ат. 1 от ЗДДС.

Жалбоподателя намира твърденията на органите по приходите за недоказани, като сочи, че не е посочено изрично основанието за начисляване на данък и дружеството е възпрепятствано да упражни правото си на защита. Счита, че от органите по приходите не са съобразени предоставените справки за брак на птици и потвърдителните бележки за предаване на умрели животни. Твърди, че липсват протоколи за инвентаризация, както и че органите по приходите не са извършили преброяване на процесната стока.

В настоящата жалба се твърди, че при закупуване на птиците жалбоподателят е упражнил право на приспадане на пълен данъчен кредит и е направена корекция на декларираните резултати по ЗДДС за периодите август 2021 г. и януари 2023 г.

На стр. 86 от РД е изложена фактическата обстановка, която ревизиращите твърдят, че е установена, но не е посочено основанието за начисляване на данък. В резултат на това дружеството е възпрепятствано да упражни съответстващо правото си на защита.

С оглед гореизложеното жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени РА в обжалваното му част.

Ответната страна Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява. В писмено становище от 16.12.2025 г., процес. представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, прокурор С. П. намира оспорването за неоснователно.

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в определения от закона срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване на процесния РА в конкретно посочените му части.

Съдът, преценявайки доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03002524000613-020-001/01.02.2024 г., изменена със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03002524000613-020-002/10.05.2024 г., Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03002524000613-020-003/01.07.2024 г., на дружеството е извършена ревизия за установяване на задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периодите от 2019 г. до 2023 г. и за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от м.01.2019г. до м. 12.2023 г. В хода на ревизията е изготвено Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-03002524000613-Д49-001 / 26.06.2024 г., издадена е Заповед № Р-03002524000613-ЗИД-001/01.07.2024 година.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад Р-03002524000613-092-001 / 23.12.2024 г. от екип от ревизори: И. С. В.-И. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и В. П. В.-П. - Главен инспектор по приходите. Ревизионен доклад № Р-03002524000613-092-001/23.12.2024 г. е връчен по ел. път на 06.01.2025г.

На 20.01.2025г. от „Радита" ООД е подадена Молба с вх. №Р-03002524000613-МЛБ-003-И/20.01.2025г., с която е поискано удължаване на срока за подаване на възражение срещу Ревизионния доклад. С Уведомление №Р-03002524000613-РУС-001/20.01.2025г. е удължен срока за подаване на възражение до 19.02.2025г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от дружеството е подадено Възражение с вх. №Р-03002524000613-ВЗР-001-И/18.02.2025г., което е прието за неоснователно и е издаден Ревизионен акт № Р-03002524000613-091-001/24.02.2025 г.

В законоустановеният срок е подадена жалба с вх. № Ж-25-5/06.03.2025г. по описа на ТД на НАП Варна, срещу РА, във връзка с която е издадено Решение № 56 от 08.05.2025 г. на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с което е потвърден изцяло РА.

С жалба вх. № Ю-56/22.05.2025 г. дружеството оспорило Ревизионен акт/РА/ №Р-0300252400613-091-001/24.02.2025 г., издаден на основание чл. 119, ат.2 от ДОПК от М. Ц. М. на длъжност Началник сектор „Ревизии" в дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна - възложил ревизията и И. С. Б. – И. пред Административен съд – Търговище, във връзка с която е образувано настоящото АД № 277/2025 г. по описа на съда.

С жалбата до съда не оспорва РА относно следните констатации:

РА в тази му част е влязъл в законна сила.

Оспорва се РА в следните му части:

По делото е приета административната преписка. Допусната и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която неоспорено от страните, е прието от съда като обективно и компетентно дадено и е включено в доказателствения материал по делото.

С определение № 1075 от 20.06.2025 г. на Административен съд – Търговище е разпределена доказателствената тежест между страните.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна.

Предмет на спора са установените с РА на „Радита“ ООД, ЕИК ********* гр. Търговище, ул. „П. Р. Славейков“ № 22, представлявана от Д. Х. И. задължения, произтичащи от данъчни задължения по ЗКПО за периода 2019-2023 г. и ЗДДС за данъчни периоди м.11/20 г., м.08/21 г., м.12/22 г., м.01/23 г., м.02/23 г. и м. 11/23 г.

При извършване на служебната проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието му са изложени фактическите и правните основания за постановяването му, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата нищожност. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма и съдържание на административен акт.

ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от посочените като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен, съгласно изричното указание на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по чл. 24 от ЗЕДЕП, т. е. и в това отношение ревизията е редовно възложена от компетентни органи, а РА отговаря на изискването на чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентни органи с надлежно делегирани правомощия, властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.

Направените с ревизионния акт установявания кореспондират изцяло с възложените предметни и времеви предели на ревизията. При извършената от съда служебна проверка не са установени допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяната на РА единствено на това основание.

По делото не е спорно, че „РАДИТА" ЕООД с ЕИК ********* е с първоначална регистрация от 13.10.1993г. Дружеството е вписано в регистъра на ТОС по ф.д.420/2006г. и е пререгистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 22.01.2008 г., със седалище и адрес на управление гр. Търговище, п.к. 7700, бул./ул. ул. П.Р.СЛАВЕЙКОВ № 22. Дружеството е регистрирано с капитал 610000 лв. - внесен изцяло. Съдружници и управители са : Р. Т. И., размер на дяловото участие: 305000 лв. и Д. Х. И., размер на дяловото участие: 305000 лв. Дружеството се представлява от двамата съдружници заедно и поотделно. ООД „Радита" няма открити клонове или подразделения. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 01.04.1994г.

Установено е, че през ревизирания период основната дейност на дружеството е строителство на жилищни и нежилищни сгради. „Радита“ ООД е упражнявало дейност в следните обекти: бетонов възел, находящ се в местност „Първи долап“; бензиностанция в с. Разбойна, кв. 1, парцел 1; Птицеферма за клетъчно отглеждане накокошки носачки, находяща се в с. Веселен, общ. Омуртаг; складове в гр. Търговище,промишлена зона; автосервиз в с. Разбойна, кв. 1, парцел 1; сграда „Пчеларско”,местност „Пети километър”, офис, находящ се в гр. Търговище, ул. Преслав №2.

Не се оспорват в настоящото производство, респ. РА е влязъл в законна сила относно следните констатации: - непризнат данъчен кредит в общ размер на 231.83 лв. (1159.17*20%) на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС във връзка с липсващи документи за покупки с данъчна основа в общ размер на 1159.17 лв„ за които е ползван данъчен кредит от дружеството в данъчни периоди м.03.2019 г„ м.06.2019 г„ м.07.2019 г. и м.11.2019 г.; - увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 във вр.с чл. 22 и чл. 23 от ЗКПО с разходи, които не са документално обосновани и не са свързани с дейността за 2019 г. в размер на 1159,17 лв. и за 2022 г. в размер на 1202,83 лв. и за 2023г. в размер на 21714,68 лв.; -увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 77, ал. 1 във вр.с чл. 51, ат. 2 от ЗКПО за 2022 г. с разходи в размер на 56500,00 лв. и за 2023 г. с разходи в размер на 49998,44 лв., които са за придобиване на ДМА и следва да намерят отражение в определянето на данъчната амортизируема стойност на актива; - увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗКПО с разходи, които не са свързани с дейността за 2022 г. в размер на 12650,57 лв.

В жалбата до съда са преповторени възраженията, релевирани във фазата на административното оспорване. В цялост, оплакванията са идентични и касаят правните изводи на приходните органи, като не се оспорват начина и размера на счетоводните изчисления в РД и РА, поради което съдът приема изцяло установяванията в хода на ревизията, както и изчисленията, направени въз основа на тях и за процесуална икономия не следва да ги възпроизвежда в съдебния си акт, доколкото не са спорни. В подкрепа на това е и заключението по допуснатата и изслушана ССчЕ, което не е оспорено от страните, приобщено е към доказателствата по делото, поради което съдът го кредитира с доверие.

Спорът в настоящото производство е правен и се свежда до интерпретация на правните изводи на приходните органи във връзка с констатации в РА относно:

1/ Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на основание чл.15 и чл.16 от ЗКПО за 2019 г. в размер на 174361,01 лв., за 2020 г. - 175654,56 лв.,за 2021 г. - 169579,95 лв., за 2022 г. - 180914,22 лв. и за 2023 г. - 337378,98 лв. с установени пазарни лихви по предоставени парични заеми на „РОК 7“ ЕООД с ЕИК *********, „РЕ“ ООД с ЕИК *********, „Поляница“ ЕООД с ЕИК ********* и „Солар панел“ ЕООД с ЕИК *********.

В рамките на ревизионното производство е установено, че дружество е взело решение на общо събрание, обективирано в протоколи за предоставяне на парични суми под формата на допълнителни парични вноски по чл. 134 ал. 1 от Търговския закон на дружества „РОК 7" ЕООД, „РЕ“ ООД, „Поляница” ЕООД и „Солар панел”ЕООД, свързани лица с ревизираното дружество по смисъла на § 1, т. 3, буква „г" и „д" от ДОПК. В таблица на стр.2 от РА са посочени дружества, размер на сумата, дата на предоставяне и дата на връщане. Предоставените суми са отразени в счетоводните регистри на ООД „Радита" в с/ка 498 „Други дебитори" и с/ка 529 „Предоставени заеми на предприятия в група“, съгласно таблица на стр.50-52 от РД.

Ревизиращият екип на база констатациите направил извод, че не са налице условията по чл. 134, ал. 1 от ТЗ и предоставените парични средства под формата на допълнителни парични вноски имат характер на предоставени парични заеми.

Във връзка с това била възложена експертиза за установяване на пазарна лихва по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО към датата на вземане на решението за предоставяне на паричните средства, чиито резултати са обективирани в таблица на стр. 8-9 от РА и въз основа на тях на основание чл.15 и чл.16 от ЗКПО са определени приходи от лихви по предоставените парични средства под формата на „допълнителни парични вноски" подробно описани по дружества и по години в табличен вид /стр.11 от РА/.

Както при обжалването в административната фаза, така и в настоящото съдебно производство спорът се свежда до изводите на органите по приходите, че предоставените парични средства под формата на допълнителни парични вноски в дружествата „РОК 7” ЕООД, ,,РЕ” ООД, „Поляница" ЕООД и „Солар панел“ ЕООД по реда на чл. 134 от ТЗ имат характер на предоставен паричен заеми в хипотеза на чл. 16 ат.2 т.З от ЗКПО. Твърди се, че допълнителните парични вноски са уредена от закона възможност за оказване на финансова помощ на юридическите лица и представляват вътрешна финансова подкрепа от страна на съдружниците и уговарянето на лихва е диспозитивно. Оспорва се изготвената експертиза за определяне на пазарна лихва по предоставените парични средства като счита, че същата е изготвена само по данни от сайт на БНБ като са взети предвид лихвените проценти, приложими от банкови институции при отпускане на кредити на нефинансови предприятия, а не е изготвена на база данни за лихвени проценти по предоставени кредити между нефинансови предприятия. Счита, че това е допълнително основание за отмяна на ревизионния акт в тази му част.

Съдът споделя изцяло изводите на приходната администрация, тъй като разписаната възможност в чл. 134 от ТЗ представлява особена форма на кредитиране на дружеството - с внасяне на допълнителната парична вноска дружеството става длъжник на съдружника - вносител, а последният е кредитор на дружеството за вземането му в размера на същата вноска. За приложимостта е необходимо наличието на следните предпоставки: налице са загуби; налице е временна необходимост от парични средства; посочен е срок, за който те да бъдат предоставени на дружеството. Приложимостта на този ред е възможна единствено при доказана необходимост от вземане на такова решение на Общото събрание.

Отсъствието на някоя от изброените предпоставки е с правна последица приложимост на разпоредбите на Глава 4 от ЗКПО „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане“.

На първо място, съдът споделя извода, че осчетоводяването на предоставените суми на свързаните търговски дружества от ревизираното лице по сметка 529 „Предоставени заеми на предприятия в група“ потвърждава установеното от ревизиращия екип, че същите не са допълнителни парични вноски, а са предоставени заеми, и това е така, тъй като тази сметка обичайно служи за отразяване на предоставени заеми на свързани предприятия в групата, а допълнителните парични вноски не са заеми в общоприетия смисъл. Допълнителните парични вноски е следвало да се осчетоводяват по сметка 493 „Задължения към съдружници“ или подобна сметка, която правилно отразява характера им като временни задължения на дружеството към съдружниците.

В случая предоставените парични средства под формата на допълнителни парични вноски на „Рок 7“ ЕООД, „РЕ“ ООД, „Поляница" ЕООД и „Солар Панел" ЕООД са с определен срок за 5 и 10 години, което е правилно е прието от приходните органи като инструмент за дългосрочно финансиране, а не временна помощ, което е едно от условията на чл.134, ал.1 от ТЗ. Органите по приходите са установили, че „Солар Панел“ ЕООД и „Рок 7" ЕООД са използвачи получените суми под формата на допълнителни парични вноски за закупуване на активи и за плащане на други задължения, а тези получени от „РЕ“ ООД в периоди преди 2019г. и налични към 01.01.2019г. са трансформирани от заеми, за които са начислявани лихви в предходни периоди, в допълнителна парична вноска по чл.134 от ТЗ. В протоколите на общото събрание за предоставяне на допълнителни средства на ЕООД „Поляница“ /преди 2019г./ липсва и мотивирано решение - конкретни икономически показатели, обосноваващи извод за необходимост от парични средства, за преодоляването на конкретна загуба или ако е налице решение за развитие на търговската дейност – за какво точно ще са необходими парични средства. Относно финансирането на „РЕ“ ООД от съдружници, където с равно участие са ООД „Радита" /50%/ и Р. Т. И. /50%/, задължението за допълнителна парична вноска по чл. 134, ач. 1 от ТЗ е възникнало в резултат на решение на Общото събрание на дружеството, прието с мнозинство повече от три четвърти /чл. 137, ач.З от ТЗ/, което означава, че за част от съдружниците това задължение е възникнало принудително, тъй като те не са гласувачи или са гласували против, а не като последица от съвпадане на насрещни волеизявления.

Споделя се и констатацията, че в част от представените протоколи липсва волеизявлението от страна на физическото лице Р. И., в качеството му на съдружник, като временната помощ е предоставена само от другия съдружник ООД „Радита“. В резултат на решението за съдружниците възниква задължение за внасяне на вноските, а за дружеството - задължение да ги върне в определения срок. Вътрешното кредитиране е допустимо като краен способ, свързано с икономическото обезпечаване на дружеството и на самото му съществуване. Определянето на допълнителни парични вноски по чл. 134, ал. 1 от ТЗ може да стане само въз основа на доказване необходимостта от вземане на такова решение на Общото събрание и съответствието му с императивните изисквания на закона. В решението на ОС не е предвидено съотношението на паричните вноски от съдружниците да са съразмерни на дяловете на съдружниците в капитала. От дружествата са изискани и доказателства дали са предприели действия за външно финансиране като никое от тях не е представило данни за посоченото.

Неоснователно е изложеното в жалбата становище, че съгласно чл. 134 ал. 1 от ТЗ понятието „загуба“ е еквивалент на „разходи“. Липсва нормативно основание за такова тълкуване. Неоснователно се възразява, че ревизиращите органи извършват неправомерна намеса в граждански и търговски правоотношения. Безспорно е налице свобода на договаряне и страните по сделки могат да уговарят по между си каквито условия желаят, но за целите на данъчното облагане, при констатиране на основание за отклонение от данъчно облагане, съгласно чл. 16 от ЗКПО данъчната основа следва да се определи по начин, който елиминира отклонението от данъчно облагане.

Според чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО гласи, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Съгласно чл. 16 ал.2 т.З от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята и „... случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ“. От съдържанието на тази норма следва, че ЗКПО третира като отклонение от данъчно облагане всички случаи на временно безвъзмездно финансиране. Правилно е прието, че оспорващият не е доказва наличието на предпоставките по чл. 134 ат. 1 от ТЗ, с оглед което органите по приходите са квалифицирали взаимоотношенията по предоставените парични средства като заеми или друга безвъзмездна финансова помощ.

Финансовите взаимоотношения между лицата, едното, от които е предоставило парични средства на другото, следва да се реализират при условия, които не се отличават от условията между несвързани лица. Данъчната основа следва да се определи и се обложи с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица като при спазване на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО е необходимо определяне на размера на пазарната лихва за предоставените парични средства. В § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО е дадено определение за пазарна лихва, а именно - лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани.

В хода на ревизията е възложена експертиза за определяне на пазарна цена, изготвена по метода на сравнимите, неконтролируеми цени между независими търговци посочен в пap. 1, т. 10, б. „а“ от ДР на ДОПК и е определена лихва към датата на решенията за предоставяне на допълнителните парични вноски. Предвид обекта на оценка - лихва по предоставени заеми между юридически лица – нефинансови предприятия, съгласно сключени договори за заем, в експертизата е изведен извода, че не са приложими методите: метод на пазарните цени, метод на увеличената стойност,метод на транзакционната нетна печалба и метода на разпределената печалба и за конкретния случай е приложим метода на сравнимите, неконтролируеми цени между независими търговци.

Предвид изложеното правилно органите по приходите са приели изготвената експертиза и определената пазарна лихва в съответствие с определението, дадено в пap. 1, т.32 от ДР на ЗКПО.

В този смисъл е и заключението по допуснатата и изслушана от съда ССчЕ, съгласно която ДПВ не се отразяват в капитала за дружеството, поради което условията при които са предоставени не подлежат на вписване в Търговския регистър и за тях не може да бъде намерена конкретна и достоверна информация за лихвените условия при които са направени. Вещото лице, след обстоен анализ е приело, че за определяне на параметрите на съпоставими сделки в случая най-подходящо е да се ползват публичните средностатистически данни на БНБ за лихвените проценти, при които се представят банкови кредити на нефинансовите предприятия, като е обективирало в табличен вид /таблица 4, 7 и 9/ статистическите данни на БНБ.

В заключение е прието, че при определяне на пазарна лихва за парични средства, предоставени от 1/ „Радита“ ООД на „Рок 7“ ЕООД за кредити за нефинансови предприятия в USD през м. януари 2019 г. е в размер на 4.72%. За сравнение дългосрочния лихвен процент за оценка на конвергенцията по ДЦК е 0.72 %. Пазарната лихва за кредити за нефинансови предприятия в BGN през м. февруари 2019 г. е в размер на 3.12%. За сравнение дългосрочния лихвен процент за оценка на конвергенцията по ДЦК е 0.68 %.; 2/ при определяне на пазарната лихва за парични средства, предоставени от „Радита“ ООД на „РЕ“ ООД, с ЕИК *********: за кредити за нефинансови предприятия в BGN през м. май 2017 г. е в размер на 4.11%. В обжалвания от „Радита“ ООД ревизионен акт органите по приходите са възприели пазарна лихва в размер на 4.00%, съобразно заключението на експертизата, изготвена в ревизионното производство. Това обстоятелство е по-благоприятно за ревизираното лице. Причината за разминаването е, че вещото лице е намалила стойността на средния лихвен процент с 2.66 пункта, заради информация от получена от сайта на Профит.бг. За сравнение дългосрочния лихвен процент за оценка на конвергенцията по ДЦК е 1.74 %.; 3/ Определяне на пазарната лихва за парични средства, предоставени от „Радита“ ООД на „Поляница“ ЕООД, с ЕИК ********* за кредити за нефинансови предприятия в BGN през м. януари 2019 г. е в размер на 3.18%. В обжалвания от „Радита“ ООД ревизионен акт органите по приходите са възприели пазарна лихва в размер на 3.10%, съобразно заключението на експертизата, изготвена в ревизионното производство. Това обстоятелство е по-благоприятно за ревизираното лице. Причината за разминаването е, че вещото лице е намалила стойността на средния лихвен процент 0.08 пункта, заради информация от сайта на Асоциацията на банките в България, според която ефективния лихвен процент е варирал в границите от 3.10% до 3.80%.

За сравнение дългосрочния лихвен процент за оценка на конвергенцията по ДЦК е 0.72 %.; 4/. Определяне на пазарната лихва за парични средства, предоставени от „Радита“ ООД на „Солар Панел“ ЕООД, с ЕИК ********* за кредити за нефинансови предприятия в EUR по месеци са както следва: за м. септември 2022 г. - 3.18%; за май 2023 г. - 5.37%; за м. август 2023 г. - 5.64% и за м. декември 2023 г. - 5.81%.

В обжалвания РА за м. май 2023 г. органите по приходите са приели пазарна лихва в размер на 5.26%, съобразно заключението на експертизата, изготвена в ревизионното производство. Това обстоятелство е по-благоприятно за ревизираното лице. Причината за разминаването е, че вещото лице е пропуснала да включи в пресмятането на средна аритметична стойност, лихвения % по период на първоначално фиксиране на лихвения процент (табл. 4 на БНБ) въпреки, че го е посочила в справката си. За сравнение дългосрочния лихвен процент за оценка на конвергенцията по ДЦК е 4.03 % за първите два периода и 4.01% за третия.

Пазарните лихви за кредити за нефинансови предприятия в BGN по месеци са както следва: за м. септември 2023 г. - 4.21%; за май 2023 г. - 5.37%; за м. ноември 2023 г. - 4.07% и за м. декември 2023 г. - 4.26%. За сравнение дългосрочния лихвен процент за оценка на конвергенцията по ДЦК е 4.03 % за първите два периода и 4.01% за третия.

С оглед гореизложеното, констатациите и съответните изводи за отсъствие в комулативност на предпоставките на чл.134 ал.1 от ТЗ се споделят напълно от настоящият съдебен състав, а определените лихвени размери в хода на ревизионното производство се потвърждават от установяванията на вещото лице по т.6 от Заключението на ССчЕ, аргументирани и анализирани подробно, поради което правилно и законосъобразно на основание чл. 15 и чл. 16 ат. 1 и ат.2 т.З от ЗКПО е преобразуван финансовия резултат в посока увеличение с установените приходи от лихви по предоставени парични средства на „Рок 7“ ЕООД, „РЕ“ ООД, „Поляница“ ЕООД и „Солар Панел" ЕООД, за 2019г. в размер на 174361.01лв., за 2020г. - 175654.56 лв., за 2021 г. - 169579.95 лв., за 2022г. - 180914.22 лв„ за 2023г. - 337378.98 лв.

Нещо повече-размерите на определените в хода на ревизионното производство лихви са по-благоприятни за оспорващото дружество, поради което РА в тази му част е правилен и законосъобразен, съответства на материалния закон и неговата цел.

2/ Относно непризнато намаление на счетоводния финансов резултат на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО за начислени данъчни амортизации в размер на 70201,19 лв. за 2019 г., 71547,66 лв. за 2020 г., 71244,02 лв. за 2021 г., 71006,28 лв. за 2022 г. и 70006,72 лв. за 2023 г.

Спорът по този пункт е правен и се свежда до отговор на въпроса дали експлоатацията на процесните активи е свързана пряко и непосредствено с икономическата дейност на жалбоподателя.

В хода на ревизията е установено, че дружеството е начислило данъчни амортизации за активи /недвижими имоти, в т.ч. апартамент, офис, магазини, хотел и движими активи, в т.ч. моторна лодка, моторна шейна, чесна и др./, за които е прието, че не са представени доказателства за ползването им за дейността на дружеството, подробно изложени в табличен вид по години /стр. 17-22 от РА/. По връчено в хода на ревизионното производство ИПДПОЗЛ оспорващото дружество е представило справка, съгласно която, използването на процесните активи е преустановено.

С оглед това, органите по приходите са приели, че при изготвянето на данъчния амортизационен план за посочените периоди не са спазени разпоредбите на чл.50 и чл.52 от ЗКПО, тъй като в него са включени активи, които не отговарят на счетоводните изисквания за амортизируем актив съгласно СС №4 „Отчитане на амортизациите“.

Дружеството оспорва РА в тази част като счита констатацията за непризнатите намаления на счетоводния финансов резултат, представляващи разходи за годишни данъчни амортизации за незаконосъобразни. Сочи, че липсват доказателства за фактическия състав на нормата на чл.59, ал. 1 от ЗКПО, тъй като липсват протоколи, от които да е видно кога е преустановено ползването на активите и изтекъл ли е изискуемият от закона дванадесетмесечен срок.

Споделят се от съда установяванията на органите по приходите, че в счетоводните регистри са заведени дълготрайни материални активи, за които са начислявани счетоводни и данъчни амортизации, но както във фазата на ревизионното производство, така и пред съда не се събраха доказателства за реално използване на същите във връзка с осъществяваната дейност от дружеството. При това положение при формиране на данъчната основа за ревизираните отчетени периоди не следва да се вземат предвид начислените от жалбоподателя амортизации за въпросните активи.

От страна на ревизираното дружество не са представени доказателства за това, че процесните активи се използват от него във връзка с осъществяваната икономическа дейност. Видно от отговор на връчено искане за представяне на документи в хода на ревизията, самият управител е посочил, че използването на процесните активи е преустановено, това се твърди и във възражението срещу РД, респ. не е налице спор относно факта, че посочените активи не се използват в момента.

Настоящият съдебен състав се солидаризира с извода, че единствено счетоводното отразяване, че активите са заведени като дълготрайни материални активи, не доказва факта на използване на същите за икономическата дейност на дружеството. Съгласно чл.59 ал. 1 от ЗКПО начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва /не носи икономическа изгода/ през период, по-дълъг от дванадесет месеца. В представената в хода на ревизията от дружеството справка посочените активи са заявени като неизползвани през целия ревизиран период.

В чл. 54, ал. 1 ЗКПО е разписано признаването на годишните данъчни амортизации, при определянето на данъчния финансов резултат. Фактическото основание за непризнаване на отчетените разходи за амортизации в конкретния случай е липсата на икономическа изгода от процесните активи, включени като ДМА в данъчно амортизационния план на „Радита" ООД за процесните периоди 2019 г. - 2023 г. Съгласно СС 4 „Отчитане на амортизации" амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност и се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки или услуги, за отдаване по наем или за други административни цели. Доказателствената тежест за установяване основанията за признаване на данъчните амортизации е на ревизираното лице и в случая не е реализирана.

Тези констатации се потвърждават от заключението на вещото лице по изслушаната в съдебната фаза ССчЕ, в което е посочено, че в ЗКПО е предвидена хипотезата, при която данъчно задълженото лице е длъжно временно да преустанови начисляването на данъчната амортизация за съответния данъчен амортизируем дълготраен актив, след като са изтекли 12 последователни календарни месеца, по време на които съответният актив не се е използвал и от него не се е черпела икономическа изгода. Правилото за временно преустановяване на данъчната амортизация по реда на чл. 59 от ЗКПО не е непременно свързано с консервиране на актива за целите на счетоводната отчетност. Данъчният амортизируем актив не се отписва от ДАПл за времето, през което той не се използва, а неговата данъчна амортизация се възобновява от началото на месеца на връщане на актива в експлоатация.

По отношение на два от активите (Магазин „Запад“ и Магазин „Изток“) не са представени документи за въвеждането им в експлоатация след придобиването им. В ДАПл за тях не е начислявана годишна данъчна амортизация за проверявания период, т.е. правилото на чл. 59 от ЗКПО е приложено.

По отношение на останалите спорни активи в ревизионното производство и по делото също не са представени документи за връщането им в експлоатация. Освен тях не са представени първични счетоводни документи за използването им във връзка с дейността на предприятието, от които да се вижда, че е получена икономическа изгода (получени приходи и намалени експлоатационни разходи) през проверявания период. Въпреки това спорните активи са били включени в ДАПл на дружеството за всички години 2019 г. - 2023 г., като са класифицирани в две данъчни категории и за тях е изчислявана годишна данъчна амортизация в размер на максимално допустимата годишна данъчно призната амортизационна норма по ЗКПО, съответно:- 4 % за активите включени в категория I. Те са: Апартамент в Киев (инв. № 3); Офис ул. Славейков (инв. № 162/54); Магазин за промишлени стоки ул. Славейков (инв. № 225/57); Магазин за хранителни стоки ул. Славейков (инв. № 226/58) и Семеен хотел (инв. № 940/92);- 25 % за активите включени в категория III. Те са: Моторна лодка (инв. № 541/607); самолет Чесна 172-LZ-RDT (инв. № 567/608); самолет Sting S4-LZ-TRD (инв. № 568/609); Моторна шейна (инв. № 584/610) и самолет Cirrus Design SR22 G1 (инв. № 619/611).

Ежегодно, в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО на „Радита“ ООД, при определяне на данъчния финансов резултат за съответната година, декларираният счетоводен финансов резултат е бил намаляван с начислените годишни данъчни амортизации за спорните активи.

Амортизация се начислява само, ако активът носи икономическа изгода, поради което не е достатъчно, той да бъде счетоводно заприходен като актив, а да се използва като такъв за икономическата дейност на предприятието.

При така изложеното, законосъобразно органите по приходите са приели, че не са налице предпоставките за признаване на отчетените разходи за данъчни амортизации за посочения актив съгл. чл. 54, ал. 1 ЗКПО за начислени данъчни амортизации в размер на 70201,19 лв. за 2019 г., 71547,66 лв. за 2020 г., 71244,02 лв. за 2021 г., 71006,28 лв. за 2022 г. и 70006,72 лв. за 2023 г.

3/ Относно непризнато с РА намаление на счетоводния финансов резултат с начислени данъчни амортизации на дълготрайни материални активи - птицеферма и технологично оборудване в размер на 7885,11 лв. за 2020г., 94572,74 лв. - 2021г., 94621,31 лв. - 2022г. и 94621,31 лв. - 2023г. , както и непризнат данъчен кредит по ЗДДС в размер на 197910.95 лв. за данъчен период м.11.2020 г., на основание чл.70, ал.5 и чл.69, ал.1 от ЗДДС по фактури, издадени от „Алгара“ ООД и „Лисец“ ЕООД /т.2.2. от жалбата/.

Спорно в тази част е следното:

- приложими ли са нормите на чл. 16, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от ЗКПО и налице ли са основания за корекция на определената амортизируема стойност на актива - птицеферма за клетъчно отглеждане на кокошки носачки в с. Веселец.

В хода на ревизионното производство са установени следните факти: През 2019г. „Радита“ ООД започва изграждане по инвестиционен проект на птицеферма за клетъчно отглеждане на кокошки носачки – З6000бр., находяща се в с. Веселец, общ. Омуртаг. Изграденият актив - „Птицеферма за клетъчно отглеждане на кокошки“ е заведен в амортизационния план през 2020 г. в група „сгради“ като първа категория, с годишна амортизационна норма 4%.

Една част от изграждането на птицефермата е възложено от ревизираното лице на „Лисец“ ЕООД с договор от 03.05.2019г. и на „Н.“ ЕООД с договор от 21.11.2016г. Органите по приходите са констатирали, че основната част от стойността на актива в счетоводството на жалбоподателя е формирана от възложените строително-монтажни работи на „Н.“ ЕООД и „Лисец“ ЕООД.

Издадена е фактура от „Н.“ ЕООД, с № 447/09.08.2018 г., посочен получател „Радита“ ООД с дан. основа 250000.00 лв. и ДДС 50000.00 лв., предмет на доставка СМР на обект птицеферма.

На база събраните в хода на ревизионното производство доказателства, органите по приходите са установили, че всички СМР на процесния обект са превъзложени от „Н.” ЕООД на „Жокер 61“ ООД /договор от 09.04.2018г., Протокол №1 от 28.03.2019г./, който от своя страна превъзлага на „Радита“ ООД /договор от 26.06.2018г., Протокол №1 от 28.03.2019г./.

От представената счетоводна документация е установено, че процесните СМР за изграждане на птицефермата са извършени изцяло от „Радита“ ООД, а не от „Н.“ ЕООД и в счетоводството на „Радита” ООД са отчетени разходи за изпълнението им на стойност 211391.47 лв., поради което е прието, че амортизационната стойност на актива следва да се намали със сума в размер на 38608.53 лв., получена като разлика между фактурираната от „Н.“ ЕООД в размер на 250000.00 лв. и реалната стойност на СМР, извършени от „Радита" ООД, в размер 211391.47 лв.

От „Лисец" ЕООД е издадена фактура № **********/23.11.2020 г., с посочен получател „Радита” ООД с дан. основа 890 001.95 лв. и ДДС 178 000,39 лв„ предмет на доставка СМР на обект птицеферма. Представен е и Протокол №1 от 20.11.202г. за извършените СМР от изпълнител „Лисец" ЕООД на възложителя „Радита“ ЕООД на обща стойност 890 001,95 лв. без ДДС.

В хода на ревизионното производство е установено, че част от посочените СМР в Протокол № 1/ 20.11.2019 г., подробно описани на стр.110-113 от РД , са превъзложени от „Лисец" ЕООД на „Жокер 61" ООД /договор от 07.05.2019г./, който от своя страна превъзлага изпълнението им на „Радита“ ООД /договор от 07.05.2019г./. Представени са и Протокол № 1 от 05.11.2020г. за установяване на извършените СМР от изпълнител „Радита“ ООД на възложителя „Жокер 61“ ООД на стойност без ДДС 276 388,64 лв. и Протокол №1 от същата дата за предаване на извършените СМР от изпълнител „Жокер 61“ ООД към възложител „Лисец“ ЕООД на стойност без ДДС 281 916,40 лв.

Установено е, че част от фактурираните от „Лисец“ ЕООД с фактура № **********/23.11.2020 г., СМР на стойност 287554,73 лв. са реално извършени от „Радита" ООД. Отразените в счетоводството на „Радита“ ООД разходи за извършване на тези СМР са на стойност 237632,32 лв., с оглед което е прието, че амортизационната стойност на актива следва да се намали със сума в размер на 49 922.41 лв. /287 554,73 лв. - 237 632,32 лв./ Определена е нова амортизируема сума на актива - „Птицеферма за клетъчно отглеждане на кокошки носачки“ като определената такава от жалбоподателя е намалена със сума в размер на 88530,94 лв. /38608,53 лв. + 49922,41 лв./, съответно е определена амортизация за всеки от ревизираните периоди. С установената разлика по години, подробно изложено в табличен вид на стр. 56 - 57 в РД, е извършена корекция на счетоводния финансов резултат: за 2020г. с 295,10; за 2021 г. с 3492,67; за 2022г. - с 3541,24 и за 2023г. с 3541,24.

„Радита“ ООД е ползвала пълен данъчен кредит в размер на 178000,39 лв. по издадената от „Лисец“ ЕООД фактура № **********/23.11.2020 г., като с оглед констатациите, че част от фактурираните СМР в размер на 287554,73 лв. са извършени от „Радита” ООД, а не от „Лисец“ ЕООД, на основание чл. 12 и чл. 25 от ЗДДС е прието, че не е налице право на приспадане на ДДС в размер на 57510.95 лв.

По отношение закупено технологично оборудване за птицеферма за клетъчно отглеждане на кокошки носачки:

По силата на сключен договор между „Радита“ ООД /купувач/ и „Алгара" ООД /продавач/ от 21.11.2016 г. /стр.628-636/ за доставка на технологично оборудване за птицеферма е договорена максимална стойност 702 000 лв. без ДДС.

Установено е, че през 2019 г. „Радита“ ООД реализира внос от Турция на технологично оборудване за птицеферма /продавач „Гюрес груп“, Турция/, което е осчетоводено по счетоводна сметка 304 „Стока“ на стойност 394149.75 лв. и от „Радита“ ООД е приспаднат пълен данъчен кредит по вноса в размер на 81979,95 лв. /стр.26 от РА/.

Внесеното от Турция оборудване е продадено от „Радита" ООД на „Жокер 61“ ООД, като е издадена фактура № **********/04.11.2020 г. с дан. основа 686150.00лв., като в същия ден „Жокер 61“ ООД продава същото оборудване на „Алгара“ ООД, за което е издадена фактура № **********/04.11.2020 г. с дан. основа 691650,00 лв. и „Алгара“ ООД продава обратно на „Радита“ ООД същото оборудване без промяна в техническата характеристика като издава фактура №**********/23.11.2020 г. с дан. основа 702000,00 лв. и ДДС в размер на 140400.00лв., от своя страна „Радита“ ООД приспада пълен данъчен кредит по процесната фактура. Липсват данни за всяка една от посочените доставки за осъществения транспорт и данни за превоз на оборудването.

Процесното технологично оборудване е отразено в амортизационния план на „Радита“ ООД на стойност 702000.00 лв.

Приходните органи са приели, че документалното прехвърляне на технологично оборудване през двете дружества - „Жокер 61“ ООД и „Алгара“ ООД, както и превъзлагането на СМР за изграждане на птицеферма, които са реално извършени от „Радита“ ООД е с цел завишаване на себестойността на актива, предвид изготвения инвестиционен проект за ДФ Земеделие и отпуснатата безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проекта в размер на 60% от стойността му, поради което е направен извод, че технологичното оборудване следва да намери отражение в амортизационния план на стойността, по която е е придобито от турския доставчик „Гюрес груп“ - 394 149,75 лв., вместо фактурираната стойност от „Алгара“ ООД 697 750,00 лв., с оглед което е променена амортизируемата стойност на актива, изложено по години в табличен вид на стр. 56 - 57 от РД и на стр. 15 от РА, съответно е определена амортизация за всяка от ревизираните периоди. С установената разлика по години, подробно изложено в табличен вид на стр. 56 - 57 в РД, е извършена корекция на счетоводния финансов резултат.

Установено е, че „Радита“ ООД е ползвала пълен данъчен кредит в размер на 140400.00 лв. по издадена от „Алгара“ ООД фактура №**********/23.11.2020 г., но доколкото процесното оборудване е придобито и внесено от ревизираното лице, а не е доставено по издадената от „Алгара“ ООД фактура, на основание чл. 12 и чл. 25 от ЗДДС е прието, че не е налице право на приспадане на ДДС в размер на 140400.00 лв.

В резултат на направените констатации относно строителството на птицефермата и придобиването на технологично оборудване, при определяне на финансовия резултат по ЗКПО за ревизираните периоди, на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от ЗКПО не е признато за данъчни цели намалението на финансовия резултат с данъчни амортизации в размер на 7885,11 лв. за 2020 г., 94572,74 лв. за 2021 г., 94621,31 лв. за 2022 г. и 94621.31 лв. за 2023 г.

Приходните органи са констатирали липса на доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, респ. липса на реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по фактурите, издадени от „Алгара" ООД и „Лисец" ЕООД, по които „Радита“ ООД упражнява данъчен кредит, поради което не е признато и право на приспадане на данъчен кредит в нарушение на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 6, чл. 25. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 68, ат. 2 от ЗДДС за данъчен период м. 11.2020 г. в общ размер на 197910.95 лв., от които в размер на 140400,00 лв. по фактура № **********/23.11.2020 г., издадена от „Алгара” ООД и в размер на 57510,95 лв. по фактура № **********/23. Г 1.2020 г., издадена от „Лисец" ЕООД.

От страна на дружеството се оспорва, че неоснователно е намалена амортизируемата стойност на актива - птицеферма в с. Веселец, като са включени само разходите, направени от дружеството, но не и фактурираните от доставчиците „Н.“ ЕООД и „Лисец“ ЕООД, както и неоснователно е намалена амортизируемата стойност с доставеното технологично оборудване от „Алгара" ООД. Сочи, че съгласно чл. 53 от ЗКПО данъчна амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. Твърди се, че фактурираните и заплатени стойности за извършените СМР по изграждане на птицефермата и закупуването на технологичното оборудване е стойността, на която „Радита“ ООД е придобило активите и това е историческата цена на ДМА.

Относно непризнатото право на данъчен кредит по процесиите фактури жалбоподателя счита РА в тази си част за незаконосъобразен, необоснован, с допуснати нарушения на материално-правните разпоредби и незачитане на представените в хода на ревизията доказателства.

Сочи, че резултатът от фактурираните СМР и технологично оборудване е приет от ДФ “Земеделие“ като е издадено Решение за изплащане на финансова помощ. Твърди, че при извършена проверка на място, е установено пълно съответствие на машини, съоръжения и техническо оборудване, съгласно инвестицията.

По спорните въпроси, а именно-налице ли са доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респективно налице ли са облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ат. 1 от ЗДДС и данъчно събитие по чл. 25 от с.з., по фактурите, издадени от „Алгара“ ООД и „Лисец“ ЕООД и приложими ли са нормите на чл. 16, ат. 1 и чл. 54, ат. 1 от ЗКПО и на лице ли са основания за корекция на определената амортизируема стойност на актива - птицеферма за клетъчно отглеждане на кокошки носачки в с. Веселец, настоящият съдебен състав възприема установяванията и правните изводи на приходните органи, като в тежест на оспорващото дружество е доказването на фактите, които се оспорват, а именно реалност на доставките и възникване на право на данъчен кредит по процесните гореописани фактури. Липсата на доказателства, опровергаващи установяванията в хода на ревизионното производство сочат на релевиране на доводи, които по същността си са субективна интерпретация на оспорващото дружество и защитна теза, която обаче остава недоказана както в хода на ревизията, така и в съдебната фаза. Нещо повече, в подкрепа на констатациите на ревизиращия екип са и обективираните в заключението на вещото лице, изслушано и прието в съдебната фаза, което не е оспорено от страните, съответства н доказателствата по делото и се кредитира с доверие от съда.

Безспорно е установено, че дружеството е закупило технологичното оборудване от турски доставчик на стойност 394 149,75 лв., като е осъществен внос в България, като оборудването е транспортирано до обекта му в с.Веселец. За извършения транспорт са издадени фактури на „Радита“ ООД от „Алтранс" ООД. В последствие „Радита" ООД продава същото оборудване на „Жокер 61“ ООД, който го препродава на „Алгара“ ООД, който от своя страна отново го продава на „Радита" ООД. При анализ на приложените към административната преписка доказателства се установява, че продажбата на технологичното оборудване от „Радита“ ООД на „Жокер 61" ООД е съгласно договор, сключен между страните от 18.09.2017 г. като договорената цена е 686150,00 лв. без ДДС. Представен е Приемо-предавателен протокол от 04.11.2020 г„ към който липсват доказателства за превоз на оборудването, което е с тегло 4500 кг. Документи относно превоз на оборудването не са налице и при продажбата му от „Жокер 61“ ООД на „Алгара“ ООД, както и при продажбата от „Алгара“ ООД на „Радита“ ООД. В подкрепа на това е и писменото обяснение, съгласно което оборудването не е местено. Не са представени доказателства и за промяна на техническите характеристики на оборудването.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че „Алгара“ ООД не е фактическият доставчик на технологичното оборудване, доколкото същото е придобито и внесено от Турция от самия жалбоподател, а последващото препродаване и фактуриране не е реално осъществено, липсват доказателства за транспорт на оборудването, поради което правилен и обоснован с оглед доказателствата се явява изводът, че действията са осъществени привидно с цел завишаване стойността на актива.

Досежно спорът, касателно направените разходи за строителство е установено, че „Радита“ ООД възлага изграждането на птицефермата на „Лисец" ЕООД и на „Н.“ ЕООД, а в последствие „Лисец“ ЕООД /частично/ и „Н." ЕООД /изцяло/ превъзлагат изграждането на птицефермата на „Жокер 61 “ ООД, който пък превъзлага на „Радита“ ООД.

В хода на ревизионното производство са извършени процесуални действия относно събиране на документи и изясняване на фактическата обстановка като са извършени проверки на трети лица. Направен е анализ на извършените СМР услуги от всички лица по веригата, изложен подробно на стр. 110 - 112 от РД, в резултат на което е установено, че „Радита“ ООД само е извършило услугите, фактурирани от „Н.“ ЕООД, както и е извършило само част от услугите, фактурирани от „Лисец“ ЕООД /конкретно описани по видове дейности и стойности на стр.38 от РА/. Предвид събраните в хода на ревизионната дейност документи правилно органите по приходите са установили, че е налице единствено документално оформление на правоотношенията без да е налице реално извършване на услугите от „Н.“ ЕООД и от „Лисец“ ЕООД по част от фактурираните на „Радита“ ООД услуги.

Съдът намира, че правилно и в съответствие с доказателствата по делото са установени направените от „Радита“ ООД разходи за СМР за изграждане на птицефермата в с. Веселец в размер на 211391,47 лв. през 2019 г. и същите следва да намерят отражение в себестойността на актива, вместо фактурираните от „Н.“ ЕООД в размер на 250000,00 лв. По отношение на фактурираните услуги от „Лисец“ ЕООД е установено, че „Радита“ ООД е извършило разходи за СМР за изграждане на птицефермата в размер на 237632,32 лв. и същите следва да намерят отражение в себестойността на актива, вместо фактурираните от „Лисец“ ЕООД в размер на 287554,73 лв.

По приложението на ЗДДС, правилно е прието неизвършването на реална доставка, което е и материатноправно основание за признаване право на данъчен кредит, както съобразно нормите на съюзното право и практиката на СЕС, така и съобразно национатното законодателство. В конкретния случай, се касае за фактурирани доставки, които изобщо не са изпълнени от лицето, издател на фактурите, т.е. за пълна симулация, в която участва самото ревизирано лице, поради което не е необходимо установяване на знание у „получателя“ за участието му в привидната сделка, тъй като липсата на доставка произтича от собствените му действия по съставяне и ползване на документи, които не отразяват реални стопански операции. Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга и само ако е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация. В тежест на ревизираното лице е да установи наличието на реални доставки на услуги в цитирания смисъл, като представи доказателства относно действително правоотношение, в рамките на което реално се разменят насрещни престации, пряка връзка между услугата и възнаграждението, което представлява действителната равностойност на услугата и чийто размер предварително е определен според добре установени критерии.

В хода на ревизионното производство е извършен пълен анализ на представените протоколи за СМР, конкретизация на предмета на услугите, въз основа на който е обосновано извършеното от ревизираното лице и от от доставчика. Досежно представените от ревизираното дружество писмени доказателства, правилни и последователни са изводите на органите по приходите, че същите не притежават обвързваща доказателствена сила, съпоставени и анализирани с редица факти, които сочат, че спорните фактури не обективират реални доставки, извършени от „Алгара“ ООД и „Лисец“ ЕООД. Само по себе си посочването на ДДС във фактура, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя, в който смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз в Люксембург, изразена в Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding BV срещу Staatssecretaris van Financien /С-342/87, Recueil, стр. 04227/ и Решение от 19.09.2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen /С-454/98, Сборник 2000, стр. 1-06973/.

Преценени в съвкупност, събраните в хода на ревизията доказателства и установените факти и обстоятелства не обосновават теза за реално извършени доставки, поради което е правилен изводът на ревизиращия екип, че за оспорващото дружество не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по фактурата от „Алгара“ ООД и частично по фактурата от „Лисец“ ЕООД, поради което законосъобразно, на основание чл.70, ат.5, чл. 68, ат. 1, т. 1, чл. 69, ат. 1, вр. чл. 25 и чл. 6 от ЗДДС, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесиите фактури за дан. периоди м. 11.2020 г.

Данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива, като според т. 4 от СС 16 Дълготрайни материални активи, първоначално всеки дълготраен материатен актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи.

С оглед установените факти, правилни се явяват изводите на приходните органи относно придобиването на технологичното оборудване, както и относно частичното извършване от самия жалбоподател на дейностите по изграждане на птицефермата, правилно и обосновано за определяне на амортизируемата стойност на активите е взета предвид действителната стойност на закупеното от „Радита" ООД технологично оборудване от турския доставчик, както и действителната стойност на направените от самия жалбоподател разходи за СМР услуги, вместо фактурираните такива от „Н.“ ЕООД и „Лисец“ ООД. Определената по този начин амортизируема стойност на активите - птицеферма и технологично оборудване е съобразена с изискванията на СС 16 Дълготрайни материални активи. Съдът приема за правилно определената амортизируема стойност, както и на размера на годишните данъчни амортизации, с които следва да се намали на основание чл.54 ал. 1 от ЗКПО финансовия резултат на дружеството, на база съвкупният доказателствен материал по делото. За разликата над установените от органите по приходите стойности на данъчните амортизации, не е налице основание за намаление на финансовия резултат на дружеството съгласно чл.54 ал. 1 вр. чл.53 от ЗКПО.

Ето защо се налага извода, че законосъобразно при определяне на финансовия резултат по ЗКПО за ревизираните периоди, на основание чл. 16, ал. 1 и чл.54, ал. 1 от ЗКПО не е признато за данъчни цели намалението на финансовия резултат с данъчни амортизации в размер на 7885,11 лв. за 2020 г., 94572,74 лв. за 2021 г., 94621,31 лв. за 2022 г. и 94621,31 лв. за 2023 г.

4./ Относно увеличение на счетоводния финансов резултат за 2022г. на основание чл.28, ал.1 от ЗКПО със сумата 19 240,00лв с непризнати разходи за липса на активи - бракувани пчелни семейства, /т.1.4 от жалбата/.

Административният орган излага твърдения, че както в хода на ревизионното производство, така и при обжалване от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства въз основа на какви документи е осчетоводен разход за брак и отписване на 130 бр. пчелни семейства. Липсват и доказателства, че жалбоподателя е процедирал с грижата на добър стопанин и не става ясно какви мерки са взети за опазване на пчелните семейства. Не са представени и документи, доказващи някои от условията за признаване на разходите за данъчни цели, посочени в чл.28, ал.3 от ЗКПО.

В хода на ревизията е установено, че по сч. сметка 609 „Други разходи“, подсметка 609/614/0/10 в кореспонденция със сч. сметка 315 „Пчелни семейства“ е отчетен разход за отписани 130 бр. пчелни семейства, които са били закупени през 2016 г. От страна на ревизираното лице е представена декларация до ветеринарен лекар, съгласно която към 01.03.2022 г. пчелните семейства са 0 бр.; регистър на пчелните семейства, от който е видно, че през 2016 г. са закукени 130 бр. пчелни семейства, които не се налични през 2022 г.; регистър на ветеринарномедицинските прегледи, от който е видно, че са извършвани ветеринарни прегледи на пчелните семейства единствено през 2016г.

Дружеството не представя доказателства относно бракуването на активите, поради което остава недоказан факта дали се касае за брак или е налице липса на пчелни семейства, респ. налице е твърдение, неподкрепено с никакви доказателства.

Оспорват се констатациите на органите по приходите с твърдения, че основанието за изписване на пчелните семейства е брак и, че не са взети предвид предоставените в хода на ревизията документи.

Разпоредбата на чл. 26 т. 2 от ЗКПО регламентира, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани, с оглед което съдът приема, че е налице цитираната хипотеза, доколкото липсват представени документи за бракуване на процесиите активи.

Освен това, според чл. 28, ал. 1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила. Не се твърди, а и липсват доказателства за настъпила непреодолима сила, която според възприетото в съдебната теория и практика, а и според легалното понятие, прието в чл. 306. ат. 2 от ТЗ, е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Под непреодолима сила обикновено се имат предвид природни явления със стихиен характер/наводнения, пожар, земетресения и други подобни/.

Както в хода на ревизионното производство, така и при съдебното оспорване не са ангажирани доказателства въз основа на какви документи е осчетоводен разход за брак и отписване на 130 бр. пчелни семейства. Не са представени и документи, доказващи някои от условията за признаване на разходите за данъчни цели, посочени в чл.28, ал.З от ЗКПО.

С оглед гореизложеното, правилно и законосъобразно на основание чл.28, ал. 1 от ЗКПО, приходните органи са преобразували финансовия резултат на дружеството за 2022 г. в посока увеличение със сума в размер на 19240,00 лв.

Следва да се отбележи, че в тежест на оспорващото дружество е да ангажира доказателства с оглед безспорното установяване на този факт за целите на данъчното облагане. Самата липса на активите не води автоматично до извод за наличие на основания за бракуването им и оттам, намаляне на финансовия резултат.

С оглед гореизложеното, съдът намира за недоказан факта за наличие на основания и извършено бракуване на 130 бр. пчелни семейства, с олед което правилно приходните органи са преобразували финансовия резултат на дружеството за 2022 г. в посока увеличение със сума в размер на 19240,00 лв.

5/ Относно увеличение на счетоводния финансов резултат за 2022г. на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 22 и чл. 23 от ЗКПО със сумата в размер на 16901.57 лв., представляващи осчетоводени разходи за закупени самолетни билети, направени от „Радита“ ООД. /.1.5 от жалбата/.

Оспорва се увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството с частта от разходите, направени от „РАДИТА“ ООД във връзка с изграждане на завод за соларни панели преди регистрацията на „СОЛАР ПАНЕЛ“ ЕООД. Същите възлизат на 4 251,00 лв. и са направени за закупуване на самолетни билети до Саудитска Арабия. Основните доводи са в насока, че към датата на извършване на разходите, същите са свързани с икономическата дейност на дружество, предвид намерението и подготовката за изграждане на завод за соларни панели. Впоследствие отказът от тази дейност не следва да води до незачитане на разходите. Всяка стопанска дейност, която икономическият субект извършва, първоначално е формирана като намерение и е свързана с действия по подготовката й. В процеса на подготовка, ако се прецени, че дейността ще е неефективна, намерението да се развива може да бъде изоставено, но цялата процедура е свързана с извършване на определени разходи, които икономически и законово е обосновано да бъдат признати за данъчни цели.

В хода на ревизионното производство е установено, че по сч. сметка 609 ,Други разходи”, приключена със сч. сметка 611 „Разходи за основната дейност“ е осчетоводен разход по фактура № **********/13.06.2022 г. с предмет - покупка на самолетни билети до Саудитска арабия на стойност 4251,00 лв. Посещение в Саудитска арабия и е във връзка с изграждане на завод за соларни панели, като идеята по изграждането на завода е осъществена посредством създадено ново дружество „Солар панел” ЕООД с дата на вписване в ТР 27.07.2022 г. Органите по приходите са приели, че извършените разходи не са свързани с дейността на ревизираното лице, както и че не са документално обосновани предвид липсата на заповеди и отчети за командировка.

Оспорва се извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат като се сочи, че закупените самолетни билети до Саудитска арабия са във връзка с намерение за изграждане на завода, като в последствие е създадено ново дружество „Солар панел“ ЕООД. Сочи, че направените разходи са преди регистрацията на новото дружество - 27.07.2022 г. и същите следва да се признаят.

Спора пред съда се свежда до обстоятелството налице ли са в случая разходи, които са свързани с икономическата дейност на ревизираното лице и следва ли да се признаят за данъчни цели.

Няма спор по фактите, че се касае за разходи за самолетни билети за посещение в Саудитска арабия, относно изграждане на завод за соларни панели, който е осъществен в дружество „Солар панел“ ЕООД, с оглед на което не са свързани с икономическата дейност на „Ралита“ ООД. На следващо място, процесните разходи не са документално обосновани, липсват заповеди за командировка, както и отчети за извършената работа.Съдът намира, че изводите на приходните органи са правилни и обосновани. Следва да се има предвид, че не всеки разход следва да се признае с оглед данъчното облагане. Необходимо е разхода да е свързан с икономическата дейност на дружеството. В случая дори оспорващото дружество да е имало намерение за горепосочената инвестиция, то в последствие същото е реализирано от новосъздаден търговски сучект, различен от оспорващото дружество, респ. налага се извод за отсъствие на задължителната предпоствка връзка с дейността на дружеството.

Следователно, правилно на основание чл. 26, т. 1 и т.2 от ЗКПО във връзка с чл.22 и чл.23 от ЗКПО, законосъобразно е преобразуван финансовия резултат на дружеството в посока увеличение за 2022 г. с 4251,00 лв.

6/. Относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходи, които не са документално обосновани в размер на 5133,21 лв. за 2022 г. и в размер на 2432,11 лв. за 2023 г., както и отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от „Лисец“ ЕООД, в размер на 1026,64 лв. за данъчен период м.12.2022 г. и в размер на 486,42 лв. за данъчен период м. 11.2023 г. /т.1.6 и т.2.1 от жалбата/.

В жалбата се релевират доводи, че за да увеличат счетоводния финансов резултат на дружеството с посочените суми, органите по приходите са се позовали на чл. 26, т. 2 от ЗКПО и са квалифицирали фактурираните разходи като документално необосновани.

Дружеството се позовава на отговор на Община Омуртаг, в който се твърди, че част от услугите не са извършени, което е в противоречие с констатациите в протоколите за приемане на извършените работи.

Спорен в тази част е въпросът налице ли е право на приспадане на данъчен кредит от „Радита” ООД и налице ли е данък, който е начислен неправомерно по процесните фактури, издадени от „Лисец” ЕООД, както и законосъобразно ли е увеличен финансовия резултат на дружеството с 5133,21 лв. за 2022 г. и с 2432,11 лв. за 2023 г.

Относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл, 26, т. 2 от ЗКПО с разходи, които не са документално обосновани в размер на 5133,21 лв. за 2022 г. и в размер на 2432,11 лв. за 2023 г., както и отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от „Лисец“ ЕООД, в размер на 1026,64 лв. за данъчен период м.12.2022 г. и в размер на 486,42 лв. за данъчен период м.11.2023 г. е установено е, че „Радита" ООД е сключило договор с община Омуртаг за извършване ремонт на улично платно на два обекта: ул. Ленин, с. Камбурово, общ. Омуртаг и ул. Здравец, гр. Омуртаг. СМР за ремонт на уличните платна са извършени от „Лисец“ ЕООД, който е подизпълнител, като последния е издал на „Радита“ ООД следните фактури:№ **********/29.11.2022 г. с дан. основа 100491,50 лв. и ДДС 20098,30 лв.;№ **********/28.10.2022 г. с дан. основа 66994,35 лв. и ДДС 13398,87 лв.; № **********/ 20.11.2023 г. с дан. основа 48008,05 лв. и ДДС 9601,61 лв.

В хода на ревизията е установено, че по сч. сметка 602/1/33/56 „Разходи за външни услуги - подизпълнители“, приключена със сч. сметка 611 „Разходи за основната дейност“, през 2022 г. е осчетоводен разход в общ размер на 167485,87 лв., съответно в размер на 48008.05 лв. за 2023 г. за извършени СМР за ремонт на уличните платна на посочените по - горе улици.

При извършена финансова инспекция на община Омуртаг, приключила с доклад ДИД6-ТЩ-1/02.10.2024 г. е установено, че обемът на действително извършените СМР не съответства на фактурираните и отчетените разходи като през 2022 г. не са извършени СМР на стойност 5133,21 лв. и през 2023 г. не са извършени СМР на стойност 2432,11 лв.

Прието е, че процесните разходи не са документално обосновани и не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

По ЗДДС на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е прието, че не е налице право на данъчен кредит в размер на 1026,64 лв. по фактура № **********/29.11.2022 г. и в размер на 486,42 лв. по фактура № **********/20.11.2023 г.

Оспорващият твърди, че след претенцията на община Омуртаг за възстановяване на суми по сключените договори „Радита” ООД е взела становище с писмо изх. №25/11.09.24 г. и вх. №91-00-1436/12.09.24 г. като са посочили, че обектите са приети без забележки, за извършеното СМР има съставени протоколи и „Радита“ ООД е отказала възстановяване на претендираните суми, както и че от община Омуртаг няма предприети действия във връзка с неизпълнението.

Първият спорен въпрос е възникнало ли е право на приспадане на данъчен кредит от „Радита“ ООД; второ, налице ли е данък, който е начислен неправомерно по процесните фактури, издадени от „Лисец“ ЕООД; трето, законосъобразно ли е увеличен финансовия резултат на дружеството с 5133,21 лв. за 2022 г. и с 2432,11 лв. за 2023 г.

За възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка, с оглед което факта на възникване за получателя по доставките на право на приспадане на данъчен кредит е от компетентността и в правомощията на приходните органи, като се даде отговор на въпроса извършена ли е реално доставка, което в случая е реализирано посредством извършена проверка на община Омуртаг изисквани са доказателства от трето лице - община Омуртаг.

В хода на настоящото производство, при анализ на приложените към административната преписка доказателства от община Омуртаг, не се установява извършването на част от услугите, фактурирани от „Лисец" ЕООД. В отговора си община Омуртаг посочва, че е сключен договор с „Радита“ ООД и дружеството е декларирало, че няма да ползва подизпълнители или трети лица при изпълнение на посочения договор и, че не са налични документи, свързани с превъзлагането на дейността.

Съдът споделя изводите на органите по приходите за липса на реалност на част от предмета на доставка по фактура № 8053/29.11.2022 г. и № 8233/20.11.2023 г., както и неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС, което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит.

Правилно, на база съвкупният доказателствен материал, органите по приходите са приложили разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС, като е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури за данъчен период м. 12.2022 г. в размер на 1026,64 лв. и за данъчен период м. 11.2023 г. в размер на 486,42 лв.

Следва да се има предвид, че в тежест на оспорващото дружество е ангажирането на доказателства, потвърждаващи твърдението за реалност на предмета, което не е сторено нито във фазата на ревизионното производство, нито пред настоящата съдебна инстанция, поради което твърденията в жалбата са недоказани.

Увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2022 г. и 2023 г. във връзка с отчетените разходи по фактурите от „Лисец“ ЕООД, изводите на ревизиращият екип са последователни, почиват на събраните в хода на ревизията доказателства. Липсата на реално извършени услуги по фактурите, издадени от „Лисец“ ЕООД правилно е прието за отсъствие на документална обоснованост на стопанската операция по смисъла на чл. 10 ал. 1 от ЗКПО. Съгласно посочената норма счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл.26 т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновано по смисъла на този закон.

Въз основа на горното и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, правилно и законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2022 г. и 2023 г. с посочените разходи - не е налице право на данъчен кредит в размер на 1026,64 лв. по фактура № **********/29.11.2022 г. и в размер на 486,42 лв. по фактура № **********/20.11.2023 г., респ. законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството с 5133,21 лв. за 2022 г. и с 2432,11 лв. за 2023 г.

7/.Относно начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС в размер на 7 823,40 лв. за дан. период м. 08.2021 г. и в размер на 17 208,49 лв. за дан. период м. 01.2023 г., касаещи установени липси на кокошки, при закупуването на които е ползван данъчен кредит.

Приходните органи се е позовават на факта, че от ДФ Земеделие са били извършени две посещения на обект „Птицеферма за клетъчно отглеждане на кокошки-носачки“ като е бил установен броя на наличните кокошки-носачки към датите на посещенията. Установено е, че към датите на посещенията на служители от ДФ Земеделие, е налице разминаване между броя на кокошките-носачки отчетени по сч. сметка 314 „Птици-кокошки носачки“ и установените на място: - към 20.08.2021 г. са установени налични в обекта 34985 бр. кокошки носачки. Съгласно представена от дружеството хронология на сч.сметка 314 Птици- кокошки носачки следва да са налични 40 000 бр. Установена е липса към 20.08.2021г. на 5015 бр. кокошки; - на 31.01.2023г. от органите на ДФ Земеделие са установили налични в обекта 30 042 бр. кокошки носачки. По счетоводни данни към 01.01,2023г. следва да са налични 39853 бр. Установена е липса към 31.01.2023 г. на 9958 бр. кокошки.

Установено е от представените от ревизираното лице счетоводни регистри, че тези липси не са счетоводно отразени, не е изготвен и представен протокол за начисляване на ДДС в размер на ползвания данъчен кредит съгласно разпоредбите на чл.79, ал. 1 от ЗДДС.

Оспорващото дружество сочи, че констатациите на органите по приходите са недоказани, тъй като не е посочено изрично основанието за начисляване на данък и дружеството е възпрепятствано да упражни правото си на защита. Счита, че от органите по приходите не са съобразени предоставените справки за брак на птици и потвърдителните бележки за предаване на умрели животни. Твърди, че липсват протоколи за инвентаризация, както и че органите по приходите не са извършили преброяване на процесната стока.

Релевират се доводи, че при закупуване на птиците жалбоподателят е упражнил право на приспадане на пълен данъчен кредит и е направена корекция на декларираните резултати по ЗДДС за периодите август 2021 г. и януари 2023 г.

На стр. 86 от РД е обективирана фактическата обстановка, която ревизиращите твърдят, че е установена, но не е посочено основанието за начисляване на данък. В резултат на това дружеството е възпрепятствано да упражни съответстващо правото си на защита.Относно начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС в размер на 7823,40 лв. за дан. период м. 08.2021 г. и в размер на 17208,49 лв. за дан. период м. 01.2023 г., касаещи установени липси на кокошки, при закупуването на които е ползван данъчен кредит, /т.2.3 от жалбата/

Оспорващото дружество намира твърденията на органите по приходите за голословни и недоказани, като сочи, че липсва конкретно основание за начисляване на данък и дружеството е възпрепятствано да упражни правото си на защита. Счита, че от органите по приходите не са съобразени предоставените справки за брак на птици и потвърдителните бележки за предаване на умрели животни. Твърди, че липсват протоколи за инвентаризация, както и че органите по приходите не са извършили преброяване на процесната стока

Настоящият съдебен състав приема на първо място, че липсва конкретика точно кои справки за брак и потвърдителните бележки за предаване на умрели животни на фирмата не са взети предвид от органите по приходите. Видно от представена за 2021 г. счетоводна справка, към 31.12.2021г. са бракувани 69 бр. кокошки носачки, колкото е броя на предадените за обезвреждане съгласно потвърдителните бележки. За 2022г. предоставените в хода на ревизията потвърдителни бележки от „ИДД Логистик“ ЕООД за приемане и обезвреждане на животински продукти са намерили счетоводно отражение, като по кредита на сч. сметка 314/122 „Птици-кокошки носачки“ са отписани на 19.04.2022 г. - 89 бр. кокошки и на 31.12.2022 г. - 147 бр. Това е броя на предадените за обезвреждане птици през 2022г. съгласно потвърдителните бележки, крайното салдо по сч. сметка 314/122 „Птици-кокошки носачки“ към 31.12.2022 г. е 39853 бр. кокошки, колкото са взети предвид и от ревизиращия екип.

Не се споделя възражението, че липсите не са надлежно установени, тъй като не са извършени инвентаризации или преброяване от самите органи по приходите, доколкото установяване броя на птиците е извършено от служители на Областна дирекция ДФ „Земеделие“ гр.Велико Търново и ОД по безопасност на храните - гр.Тьрговище при изпълнение на контролните им функции. Съставените от тях официални документи /контролен лист от извършена проверка в обекта на жалбоподателя и Доклад от проверка на място от 20.08.2021 г. / притежават материална доказателствена сила за установените при проверките факти и обстоятелства, в частност за броя на наличните кокошки носачки. Протоколите от проверките на ДФ Земеделие са съставени в присъствието на представител на „Радита" ООД. От представените от ДФ Земеделие доказателства по безспорен начин се установява фактическата наличност на броя животни към дати 20.08.2021г. и 31.01.2023г. При определяне на размера на липсите органите по приходите са съпоставили фактически наличните кокошки към посочените дати с наличните кокошки, отразени в сч.сметка 314 Птици.

Правилно приходните органи се позовават на чл.79 ал. 1 от ЗДДС, съгласно която разпоредба регистрирано лице, което е приспаднало данъчен кредит за придобита, произведена или внесена стока, при унищожаване, кражба, установяване на липси или при бракуване на стоката, начислява и държи данък в размер на ползвания данъчен кредит, което в случая жалбоподателят не е сторил. Не са представени доказателства за наличие на някое от изключенията за корекции по чл.80 ОТ ЗДДС, поради което, липса на птици/кокошки носачки е безспорно установена, респ. законосъобразно на основание чл. 79, ат. 1 от ЗДДС за данъчни периоди м.08.2021 г. и м.01.2023 г. е начислен ДДС в размер на ползвания данъчен кредит.

С РА са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и ДДС, формирани от увеличения на счетоводния финансов резултат и непризнат данъчен кредит, които не са предмет на оспорване. Установените задължения се включват в резултатите за периодите, в които има и обжалвани констатации.

Касателно данъчни периоди м. 12.2022г. и м.01.2023г. са обективирани констатации разгледани по-горе, при които не са установени допълнителни задължения, с оглед стартирала процедура за приспадане на основание чл.92, ал. 1, т.2 от ЗДДС през м. 12.2022г. и установените задължения намират отражение като резултат за периода м.02.2023г.

В обобщение, съдът намира, че оспорващото дружество не е реализирало успешно доказване на релевираните с жалбата възражения, независимо, от разпределената от съда с нарочно определение доказателствена тежест, поради което същите се приемат за субективна интерпретация и защитна теза, респ. не оборват констатациите и правните изводи на приходните органи, които са последователни, почиват на анализ на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, потвърждават се и посредством заключението по изслушата ССчЕ, неоспорено от страните и ценено от съда като обективно и компетентно дадено.

Гореизложеното обосновава извод за издаване на РА при спазване на материалният закон и неговата цел, поради което и жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореният РА в настоящото производство е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила, при спазване на материалният закон и неговата цел.

Съобразно изхода от спора и своевременно направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника в молба №3277/16.12.2025 г., съдът намира, че в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на на 13400.04 /тринадесет хиляди и четистотин евро и четири евроцента/ евро, равностойност в лева 26 208.21 /двадесет и шест хиляди двеста и осем лева и двадесет и една стотинки/ лева.

Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 и чл.161 ал.1 от ДОПК, съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Радита“ ООД, ЕИК ********* гр. Търговище, ул. „П. Р. Славейков“ № 22, чрез Д. Х. И., против PA № Р- 0300252400613-091-001/24.02.2025г., издаден от М. Ц. М., възложил ревизията, и И. С. В.-И., ръководител на ревизията, и потвърден с Решение № 56 от 08.05.2025 г. на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения: по ЗКПО: За 2019 г. -24572,13 лв.-главница и 13208,55 лв. лихва, от които се оспорват 24456,22 лв. главница и 13208,55 лв. лихва; За 2020 г. - 25508,74 лв. главница и 11125,51 лв. лихва, от които се оспорват 25508,74 лв. главница и 11125, 51 лв. лихва; За 2021 г. -33539,67 лв. главница и 11227,43 лихва, от които се оспорват 33539, 67 лв. главница и 11227,34 лв. лихва; За 2022 г.- 44551, 94 лв. главница и 10078, 53 лв. лихва, от които се оспорват 37516,60 лв. главница и 10078,53 лв. лихва и за 2023 г.- 57615, 22 лв. главница и 5153,45 лв. лихва, от които се оспорват 50443,91 лв. главница и 5153, 45 лв. лихва, оспорените размери са 171465,14 лв. главници и 50793, 38 лв. лихва.

За 2019 г., 2022 г. и 2023 г. главниците се оспорват частично и за 2020г. и 2021 г. в цялост.; по ЗДДС: За м.11/2020 г. са установени 197910,95 лв. главница и 97148, 88 лв. лихва, от които се оспорват 197910,95 лв. главница и 97148,88 лв. лихва; За м.08/2021 г. са установени 7823,40 лв. главница и 3246,96 лв. лихва, от които се оспорват 7823,40 лв. главница и 3246,96 лв. лихва; За м.12/2022г. са установени 0,00 лв. главница и 0,00 лв. лихва, от които се оспорват 1026,64 лв. главница и 0,00 лв. лихва; За 01/2023г. са установени 0,00 лв. главница и 0,00 лв. лихва, от които се оспорват 17208,49 лв. главница и 0,00 лв. лихва; За м.02/2023г. са установени 18235,13 лв. главница и 4749,84 лв. лихва, от които се оспорват 0,00лв.главница и 4749,84 лв. лихва и за м.11/2023г. се установени 486,42 лв. главница и 80,26 лв. лихва, от които се оспорват 486,42 лв. главница и 80,26 лв. лихва, оспорват се 224455,90 лв. главници и 105225,94 лв. лихви.

ОСЪЖДА „Радита“ ООД, ЕИК ********* гр. Търговище, ул. „П. Р. Славейков“ № 22, чрез Д. Х. И. да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна при ЦУ на НАП направените по делото разноски общо в размер на 13400.04 /тринадесет хиляди и четистотин евро и четири евроцента/ евро, равностойност в лева 26 208.21 /двадесет и шест хиляди двеста и осем лева и двадесет и една стотинки/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.

Съдия:

Номер на акта:	22
Дата:	12 януари 2026 г.
Съдия:	Маргарита Стергиовска

Дело:	20257250700277
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	28 май 2025 г.

Решение по адм. дело №277/2025 на Административен съд - Търговище

Съдържание на акта