Определение по дело №55612/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 44006
Дата: 8 декември 2023 г. (в сила от 8 декември 2023 г.)
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20231110155612
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44006
гр. София, 08.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110155612 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕООД срещу
„фирма“ ЕООД.
Ищецът твърди, че по ч. гр. д. № 25999/2021г. по описа на СРС, 173-ти състав,
ответникът в настоящото производство поискал допускане на обезпечение на бъдещ
иск чрез налагане на запор на банкови сметки на ищеца до размер на сумата от
2933,75лв. Била издадена обезпечителна заповед, въз основа на която образувано изп.
дело № 266/2021г. по описа на ЧСИ М. К. и наложен запор на притежаваната от ищеца
банкова сметка в „ПРОКРЕДИТ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД не по-късно от 31.05.2021г.
Тъй като към датата на запора ищецът имал сключени договори за овърдрафт от
01.07.2019г. и 07.04.2021г. с банката, съгласно които при запор банката има право да
прекрати договорите и да обяви кредитите за предсрочно изискуеми, както и поради
това, че запорът водил до невъзможност за дистанционно интернет банкиране от
запорираната сметка, на ищеца се наложило да открие сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с
договор за разплащателна сметка от 01.06.2023г. В новооткритата сметка била вложена
достатъчна сума, която да обезпечи вземането на ответника. По молба на длъжника
ЧСИ К. вдигнал запора в „Прокредит банк България“ АД и наложил такъв в
новооткритата сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. Ищецът твърди, че от откриването на
сметка в „Банка ДСК“ ЕАД до момента на завеждане на исковата молба заплатил
банкови такси за откриване и поддържане на сметката в размер на 405лв. Дружеството
направило и разноски за процесуално представителство по изп. дело в размер на 350лв.
за платено адв. възнаграждение.
Ищецът посочва, че с решение по гр. д. № 29789/2021г. по описа на СРС, 126-ти
състав, предявеният от ответника иск спрямо ищеца бил изцяло отхвърлен. Поддържа,
че претърпял вреда в резултат от наложения запор на банковата сметка, изразяваща се
в невъзможност да ползва запорираната сума от 2933,75лв., и вредата се съизмерявала
с мораторна лихва за периода 31.05.2021г.-10.10.2023г., възлизаща на 750,17лв. Също
така, ангажирал професионална защита по изп. производство, за която заплатил
възнаграждение от 350лв. Счита, че в резултат на наложения запор претърпял вреди и
за платените такси и разноски по откриване на банкова сметка в размер на 405лв.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сумите от 750,17лв., 405лв. и 350лв., ведно със
законната лихва върху тях от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
1
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявения иск. Признава, че в негова полза е допуснато обезпечение
чрез налагане на запор върху вземания на ищеца в банкови сметки до размер на сумата
от 2933,75лв., както и че обезпечението е отменено с определение от 25.09.2023г.,
постановено по гр. д. № 25999/2021г. по описа на СРС. Отрича ищецът да е претърпял
вреди от наложеното обезпечение. Счита, че не е доказано ищецът да е пропуснал
реализирането на граждански плодове през времето на запора. Посочва, че искът му е
отхвърлен поради извършено прихващане с насрещно вземане. Счита, че извън
хипотезата на чл. 403 ГПК ищецът може да търси вреди само при злоупотреба с право,
каквато не е налице. Отделно от това, ищецът нямал право на разноски за адв.
възнаграждение, тъй като това не били вреди от обезпечението.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като се запозна с твърденията на страните и материалите по делото,
намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 403 ГПК
вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване на следните факти: че по искане на ответника е допуснато
обезпечение на бъдещ осъдителен иск за сумата от 2933,75лв. чрез налагане на запор
на банкова сметка и такъв реално е наложен в посочената банка; че в резултат от
запора в банковата сметка на ищеца е била блокирана сумата от 2933,75лв., с която
ищецът не е имал възможност да се разпорежда и по този начин е пропуснал
реализирането на доход, съеизмерим със законната лихва, възлизаща в претендирания
размер; че в резултат от наложения запор се наложило на ищеца да открие банкова
сметка в друга банка, по която заплатил описаните такси и същите се явяват
претърпяна от него вреда, намираща се в пряка причинно-следствена връзка със запора;
че от наложения запор е претърпял имуществена вреда под формата на платен адв.
хонорар в изпълнителния процес, като е налице пряка причинно-следствена връзка
между деянието и резултата; че предявеният от ответника иск е отхвърлен с влязло в
сила решение.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, от които произтичат
възраженията му.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им,
че в полза на ответника е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху
вземания на ищеца в банкови сметки до размер на сумата от 2933,75лв., както и че
обезпечението е отменено с определение от 25.09.2023г., постановено по гр. д. №
25999/2021г. по описа на СРС.
Представените от стрнаите писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Следва да бъдат уважени исканията на ищеца за изискване на ч. гр. д. №
25999/2021г. по описа на СРС за послужване и на препис от изп. дело № 266/2021г. по
описа на ЧСИ М. К.. Искането за изискване на гр. д. № 29789/2021г. по описа на СРС е
неоснователно, тъй като значение за настоящия спор има само крайният съдебен акт,
който е представен с исковата молба.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.01.2024г.
от 14:20ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч. гр. д. № 25999/2021г. по описа на СРС, 173-
ти състав.
ДА СЕ ИЗИСКА препис от изп. дело № 266/2021г. по описа на ЧСИ М. К.,
който следва да бъде предоставен в 1-седмичен срок от уведомяването.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на гр. д. № 29789/2021г. по
описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца да
се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3