РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. гр. Хасково, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20235640200458 по описа за 2023 година
за да се произнесе прие за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания.
Образувано е по жалба от М. Л. М. от гр.Хасково, чрез адв.М. Т., против НП № 21-
1253-002969/03.11.2021г. на Началник сектор ПП при ОДМВР- Хасково, с което на осн.
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДв.П му е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец. В жалбата се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление.
Поради това иска и отмяна на атакуваното НП постановление. С изрично становище по
делото, адв.М. Т. поддържа жалбата, като излага доводи за това, че заедно с издаденото Н е
имало образувано и ДП, за процесното ПТП, като първоначално е имало повдигнато
обвинение на жалбоподателя, за това че е избягал от местопроизшествието, което всъщност
било и нарушението по чл.123, ал.1,т.2,б.“б“ от ЗДвП. Но се доказало по ДП, че
жалбоподателят не е избягал от местопроизшествието, тъй като не е знаел, че действително
има нанесена телесна повреда на пострадалия, защото той на место не потвърдил такава и
си тръгнал, прибирайки се у дома. Едва след няколко часа е посетил медицинско заведение
където след рентгенова снимка се установява счупване. Именно поради това и в последствие
от обвинението отпаднало, това че жалбоподателят е избягал от местопроизшествието. В
тази връзка се иска отмяната на атакуваното НП. Претендират се и разноски по делото.
Административно – наказващият орган, редовно призовани не изпращат
1
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на
депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при
извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 20.10.2021г. в 08:35ч. в град Хасково, жалбоподателят управлявал собственият си
лек автомобил Рено Меган Сценик с per номер ****** по ул. Велико Търново до
кръстовището с бул. Съединение и при маневра завой наляво към ,, Д. Н. А." на
пешеходната пътека,, М8. 1" на бул.Съединение не пропуска преминаващия по нея
пешеходец Г.Х.Д. от гр. Хасково, движещ се от дясно наляво посока центъра при което го
удря. Настъпва ПТП. Жалбоподателят веднага спрял автомобила си, слезнал и помогнал на
падналият на земята пешеходец да се изправи. След това Г.Х.Д., заявил, че в момента не
усеща да има някакво нараняване и си тръгнал, като напуснал ПТП-то. Водача М. не остава
на место и не уведомяил органите на МВР. В последствие е след като се прибрал вкъщи Д.
усетил болка в китката на дясната ръка. Посетил „Първа поликлиника“ и след направена
рентгенова снимка се установило, че има счупване. Тогава съпругата му подала сигнал в
полицията и жалбоподателят бил установен в 17.20ч. на 20.10.2021г. до фирма Монимес
местността ,, Къс чешма " в гр.Хасково. Там на место му е съставен АУАН от св.К. З. К. в
присъствието на Д. Д. Б.. В АУАН като нарушение е посочено, че жалбоподателят при
управление на процесният автомобил на посоченото по-горе место и време , удряйки
пешеходеца Д. е причинил ПТП с пострадал, като жалбоподателят не е останал на место и
не е уведомил органите на МВР. Това нарушение е квалифицирано в АУАН като такова по
чл.123 ал. 1 т.2 б.Б от ЗДвП. АУАН е предявен подписан и връчен на жалбоподателя, като
той не е направил възражения по констатациите в АУАН.
В последствие АУАН е анулиран по отношение на описаното в него нарушение по
чл.119, ал1 от ЗДвП, като в последствие е било образувано ДП 1005/2021г. по описа на
РУМВР-Хасково. След приключването на ДП е внесено споразумение от РП-Хасково по
което жалбоподателят е признат за виновен в престъпление по чл.343, ал.3, б.“А“, вр.ал.1,
б.“Б“, вр.чл.342,ал.1 от НК и са му наложени съответните наказания.
На база АУАН и възприемайки описаното в него нарушение по чл.123, ал.1,т.2,б.“Б“
от ЗДвП и фактическата обстановка при която е извършено е издадено и атакуваното НП. В
него нарушението еквалифицирано по същият начин. НП е връчено на жалбоподателя на
04.05.2023г., видно от разписката в НП.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на
разпитаният в хода на делото свидетели св.К. З. К., св.Д. Д. Б.. Съдът изцяло кредитира
показанията на тези свидетели като еднопосочни, непротиворечиви и подкрепящи се от
писмените доказателства по делото.
2
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.123, ал.1,т.2, б.“б“ от ЗДв.П - Чл.123. (1) Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
т.2. когато при произшествието са пострадали хора: б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.)
да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи
на Министерството на вътрешните работи;
Разпоредбата на чл. 175, ал.1,т.5 от ЗДв.П предвижда - Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43
от 2002 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: т.5. наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие.
Следователно, деянията, за които са наложени административни наказания на
жалбоподателя са обявени от закона за наказуеми с административни санкции.
Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП не са на лице
съществени процесуални нарушения по отношение на описаните нарушения. Съдът намира,
че при съставянето на АУАН, въпреки, че същият е съставен в присъствието само на един
свидетел, който не е очевидец, то това не е съществено процесуално нарушение във връзка с
чл.40 от ЗАНН. В АУАН и НП, съдът намира, че така както е описано нарушението същите
отговарят на изискванията на ЗАНН. Тоест описанието е точно и пълно и текстовата част
съответства на правната квалификация на нарушенията. Посочени са мястото, времето,
описано е при какви обстоятелства е настъпило процесното ПТП, при нарушение на какви
правила от ЗДвП и че при настъпилото ПТП с пострадало лице, водачът не е останал на
место и не е уведомил органите на МВР. Съдът намира това описание за точно и ясно и
подведено под правилните правни квалификации. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи в кръга на тяхната компетентност и в сроковете на ЗАНН.
Поради това съдът приема, че липсват съществени процесуални нарушения, които да
водят до отмяната на НП на това основание.
По същество съдът намира, че по отношение на нарушението описано в НП, не се
доказва да е извършено от жалбоподателя. Това е така защото видно от свидетелските
показания, а и от материалите по ДП приобщени по настоящото дело се доказва безспорно,
че при настъпването на ПТП, жалбоподателят веднага се е притекъл на помощ на
пострадалия Д., който в този момент е заявил, че нищо му няма в момента и си е тръгнал за
дома. След него и жалбоподателят като смятал, че няма причинени наранявания на
пешеходеца също си тръгнал, като никой не уведомил МВР за настъпилото ПТП. Тоест в
случая от субективна страна съдът намира, че жалбоподателят не е съзнавал, че е нанесъл
телесна повреда на пешеходеца, тоест не го е приемал като пострадал в смисъла на чл.123,
ал.1,т.2 от ЗДвП. В тази насока е и възприетото от прокурора по образуваното ДП, където
той същоприема, че не е на лице бягство от местопроизшествието с оглед твърденията на
пешеходеца в момента на ПТП. Действително по-късно се установява счупване, но тогава
вече страните в ПТП-то са си били тръгнали и не са уведомили МВР. Тоест според съда несе
3
доказа по беспорен начин жалбоподателят да е извършил описаното нарушение в НП.
На следващо место, като се има предвид, че отговорността на жалбоподатля е
ангажирана за чл.123, ал.1,т.2, б.“б“ от ЗДв.П, следва да се отбележи, че в случая това
нарушение няма как да се извърши от жалбоподателя без да са уведомени органите на МВР.
Тоест без да е изпълнено условието на чл.123, ал.1,т.2, б.“А“ от ЗДвП. Видно от всички
доказателства по делото никой от участниците в ПТП не е сигналицирало органите на
полицията, като това не е било сторено и от други очевидци на случилото се. Тоест при
положение, че няма уведомяване на МВР за настъпилото ПТП, няма как жалбоподателят да
е извършил нарушението визирано в чл.123, ал.1,т.2, б.“б“ от ЗДв.П - б) (изм. - ДВ, бр. 53 от
2014 г.) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на Министерството на вътрешните работи. Тоест ако МВР беше уведомено, може да
се приеме, че жалбоподателят е извършил и нарушението чл.123, ал.1,т.2, б.“б“ от ЗДв.П, но
при липса на уведомяване извършването на това нарушение според настоящият състав на
съда е невъзможно да се извърши. Тест ако се погледне систематически на подредбата на
описаните вчл.123, ал.1,т.2 от ЗДвП нарушения, то първото от тях е – б.“А“ - а) да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. Всички следващи описани
нарушения са в пряка и непосредствена връзка с това уведомяване. Такова е и нарушението
по б.“Б“ - б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.
Такива са и всички следващи нарушения описани в чл.123, ал.1,т.2, б.“В4 до б.“Е“ на чл.123,
ал.1,т.2 отЗДвП. Всички те са свързани и са функция от уведомяването на органите на МВР
за настъпилото ПТП. В случая няма такова уведомяване и няма как да се приеме, че е
извършено нарушението по чл.123, ал.1,т.2, б.“Б“ от ЗДвП.
Поради това и атакуваното НП следва да се отмени.
Иначе с оглед описаното нарушение, правилна се явява дадената правна
квалификация по чл.123, ал.1,т.2, б.“Б“ от ЗДвП.
При налагането на наказанието по този текст обаче не става ясно как е определен
размера на наказанието глоба в размер на 100 лева, тоест над минимума от 50 лева, а
наказанието лишаване от право да се управлява МПС е определено в минимален размер от 1
месец. До колкото не са изложени мотиви за това съдът намира че в тази си част по
отношение на глобата, НП следва да се измени по отношение на размера на наложеното
наказание глоба, като същото следва да се намали от 100 лева на 50лева, а в частта на
наказанието лишаване от право да се управлява МПС в минимален размер от 1 месец НП в
т.2 следва да се потвърди.
Последното естествено следва да се случи, ако нарушението беше доказано, да е
извършено от жалбоподателя. До колкото това не е така НП следва да се отмени.
С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на упълномощения по реда
на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Адвокат М. Т. за присъждане на разноски в негова полза, за
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно искането за адвокатско
4
възнаграждение на адв.Т. за основателно в размер на 900 лева съобразно наложените с НП
наказания „глоба“ и „лишаване от право да се управлява МПС“ и с оглед разпоредбата на
чл.18, ал.2 и ал.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 21-1253-002969/03.11.2021г. на
Началник сектор ПП при ОДМВР- Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на адвокат М. Т. адвокатско възнаграждение
в размер на 900лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция по реда на
чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
5