№ 215
гр. С.З., 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело №
20235500100503 по описа за 2023 година
Производството е на осн. чл.45- 52 и чл.82- 86 от ЗЗД във вр. с чл.31, ал.2
и чл.219 от ГПК.
Ищцата- непълнолетната българска гражданка Т. Б. Б.- ЕГН **********,
действаща със съгласието на пълнолетния Б. К. Б.- ЕГН ********** като неин
законен представител и баща/и двамата от гр.С.З./ заявява, че на ***. около
18:00 часа, в гр. С.З., доверителката ми Т. Б. Б. заедно с още няколко деца, се
намирала на театралната сцена на „*** ***“, находящ се в гр.С.З., бул.***
/северно от Съдебната палата- С.З./, представляващ ПИ с идентификатор №
68850.503.391, кв. ***, тъй като ежедневно там се събирали и други деца на
нейната възраст около 14г. Докато играели, ищцата пропаднала в необезопасен
участък на полуцилиндричен тухлен свод и паднала на земята под сцената от
височина от три и повече метра. Тухленият свод се намирал в най-западната
част на дървената сцената, и е долепен до каменен дувар, който представлява
северната граница на сцената, като полуцилиндриченият тухлен свод от запад
бил обезопасен с метален парапет и стъклен под, който в северната си част е
бил на отстояние от парапета на около 60-70 см., където била и най -широката
необезопасена част. Ищцата не успяла да предвиди разстоянието, тъй като все
пак е дете и паднала през необезопасената част между тухленият свод и
парапета и при падането си тя се приземила на таза си, изпитала силна болка,
опитала да стане, но не могла. Свидетелят на инцидента Б.Н. опитал се да й
помогне, но ищцата му съобщила, че изпитва много силни болки. Децата,
които били заедно с ищцата се опитали да я успокоят и се обадили на майката
на Б.Н., която била медицинско лице. Ищцата се обадила й на майка си Ж. Б.,
която също отишла на място и веднага извикала линейка. Ищцата е предявила
1
облигационен иск на осн. чл.50 във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, тъй като счита,
че за нанесените й вредивредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират,
като отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна и е за вреди, произтичащи от
обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ. Моли
настоящия първоинстанционен съд да осъди собственика на
вещта/недвижимия имот/- ответника Държавата, представлявана от МРРБ-
София в лицето на Областния управител- С.З. да й заплати частичната сума 26
000 лв., представляваща част от общата сума в размер на 80 000 лв. като
парично обезщетение за претърпените от нея неимуществените вреди, болки и
страдания вследствие на инцидента от ***., както и сумата 116, 86 лв.,
представляваща парично обезщетение за претърпените от нея имуществени
вреди за извършени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тях
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на
сумите. Излага подробни фактически и правни аргументи в тази насока.
Претендира и всички направени от нея по делото съдебни и деловодни
разноски. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител-
адвокат по делото, както и писмената й Защита.
Ответникът- юридическото лице/публичноправен субект/ Държавата чрез
МРРБ- София/в лицето на Областен управител- С.З./ в Отговора си на
уточнената Искова молба в законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК
сочи, че той не бил надлежен пасивно легитимиран правен субект и моли
искът против него да бъде отхвърлен, със законните последици. Алтернативно
моли, поради силно завишение, евентуалния иск за обезщетяване на
причинени неимуществени вреди на непълнолетната ищца да бъде силно
редуциран, поради неговата прекалена завишена претендирана стойност.
Излага подробно фактически и правни аргументи в своя защита. В този
смисъл е пледоарията на процесуалния му представител/юрисконсулт/, както
и писмената му Защита по делото.
По делото има поискани от ответника и конституирани на негова страна
по реда на чл.219 от ГПК общо 2 бр. трети лица- помагачи - и двете
юридически лица/ЮЛ/, представляващи различни публичноправни субекти,
както следва :
Първото трето лице- помагач/публичноправния субект/ Министерство на
културата/МК/- гр.София в законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК в
Отговора си на уточнената Искова молба твърди, че той не бил надлежен
пасивно легитимиран правен субект и моли искът против него да бъде
отхвърлен, със законните последици. Алтернативно моли, поради силно
завишения предявен против ответника/Държавата/ облигационен иск за
парично обезщетяване на причинени неимуществени вреди на
непълнолетната ищца да бъде силно редуциран, поради неговата прекалено
завишена претендирана стойност. Излага подробно фактически и правни
аргументи в своя защита. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му
представител/юрисконсулт/, както и писмената му Защита по делото.
2
Второто третото лице- помагач/публичноправния субект/ Община- гр.С.З.
в законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК сочи в Отговора си на
уточнената Искова молба, че тя не била надлежен пасивно легитимиран
правен субект и моли искът против нея да бъде отхвърлен, със законните
последици. Алтернативно моли, поради силно завишения предявен против
ответника/Държавата/ облигационен иск за парично обезщетяване на
причинени неимуществени вреди на непълнолетната ищца да бъде силно
редуциран, поради неговата прекалено завишена претендирана стойност.
Излага подробно фактически и правни аргументи в своя защита. В този
смисъл е пледоарията на процесуалния му представител/юрисконсулт/, както
и писмената му Защита по делото.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане/ДСП/, Отдел
„Закрила на детето/ОЗД/- гр.С.З. в законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от
ГПК не е представила писмен Отговор на първоначалната и на уточнената
Искова молба, не е взела становище по спора и по доказателствата, не се е
явил неин процесуален представител и не е пледирал пред настоящата първа
съдебна инстанция.
Съдът, след като се запозна с изложеното в Исковата молба и в
Отговорите на исковата молба, със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, със заключенията на съдебните експертизи, със становищата на
всяка една от страните и 2 бр. трети лица- помагачи, и с приложимите по
казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено следното :
Искове за парично обезщетяване на причинени в резултат на случилото се
произшествие/деликт/ предявени частични имуществени и изцяло
неимуществени вреди, са процесуално допустими, родово и местно подсъдни
на настоящия първоинстанционен съд, и по тях съдът следва да се произнесе
по съществото на спора.
Активната процесуална легитимация на непълнолетната ищца се
установява и доказва от нейното Удостоверение за раждане, изд. въз основа на
акт за раждане № 2301/16.12.2008г. на Община- С.З., съгласно който ищцата Т.
Б. е непълнолетна и нейн законен представител се явява нейният баща-
пълнолетния български гражданин Б. К. Б./и двамата от гр.С.З./, поради което
процесните искове за главници и лихви се явяват предявени с изричното
съгласие на законният й представител/баща/.
Пасивната процесуална легитимация на ответника Държавата,
представлявана от МРРБ- София да отговаря по така предявените парични
облигационни искове е налице, тъй като между страните по делото не е
спорно, че съгласно всички събрани по делото многобройни писмени
доказателства: АДС (публична) № 6483/14.06.2010 г., служебна бележка №
4840/1/17.05.2010 г. на НИНКН, графични материали и РМС, че
полуцилиндричният тухлен свод, от който на ***. е паднала
пострадалата/непълнолетна ищца/, представлява част от недвижима културна
ценност „*** ***“, находящ се в гр.***, попадащ в поземлен имот с
3
идентификатор 68850.503.391 по КККР на гр.Ст. Загора. Същевременно
съгласно писмо изх.№ 97-00-55/27.04.2023г. от Главният секретар на третото
лице- помагач МК- София се установява и доказва по несъмнен и безспорен
начин, че съгласно Акт за държавна собственост/АДС/ № 6483/14.06.2010г.
процесният недвижим имот представлява публична държавна
собственост/ПДС/, с предоставени права за управление на МК- София.
Същевременно с Решение на Министерския съвет /РМС/ № 191/25.03.2011г.
правото на управление върху този недвижим имот/публична държавна
собственост/, какъвто са мястото на инцидента/деликта/ „Античен комплекс
при Западната порта на крепостта ***", както и останалите такива обекти „***
***", „*** и „***"/всички те находящи се в гр.С.З./, е било надлежно отнето от
първото трето лице- помагач МК- София и е било своевременно и надлежно
предоставено на второто трето лице- помагач Община- Ст. Загора за срок от 5
години. Съгласно т.З от същото това горецитирано РМС, Областният
управител- С.З. е следвало да сключи договор с Кмета на Община- С.З., в
който да се уредят правата и задълженията на двете страни и да организира
предаването и приемането на имотите, като по един такъв договор МК- София
не е било страна. Безспорно към датата на подаване на първоначалната Искова
молба от ищцата в съда/12.07.2023г./ и към датата на подаването на
коригираната Искова молба в съда/22.11.2023г./ предвидения 5- годишен срок
за предоставяне на права на управление на МК на горното РМС вече е бил
окончателно изтекъл. Видно от Писмо на Кмета на второто трето лице-
помагач Община- С.З. е отправено искане към първото трето лице- помагач
МК- София за предоставяне за безвъзмездно управление на Община- С.З. на
основание чл.12 от Закона за културното наследство/ЗКН/ на подробно
описания в АДС № 6483/14.06.2010г. процесен недвижим имот. В резултат на
това съгласно Писмо peг.№ 04-00-4/02.02.2023г. е извършено
междуведомственото съгласуване на проекта на РМС за безвъзмездно
предоставяне за управление на недвижими археологически културни ценности
на второто трето лице- помагач Община- С.З.. Следователно към датата на
процесния инцидент/***./ безспорно собственика на имота е
ответникът/Държавата/, като Договорът за управление на МК- София вече е
бил изтекъл и не е бил подновен, тъй като съгласно раздел II от същия,
договора се прекратява с изтичането на срока по т.1 от него. Следователно
Община- С.З. не може да стопанисва имота на основание чл.14 от Закона за
държавната собственост/ЗДС/, поради което искът правилно е предявен срещу
собственика на вещта/Държавата/ съгласно коригираната Искова молба от
22.11.2023г. Именно съгласно чл.14 от ЗДС имоти и вещи/държавна
собственост/ се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите,
за които са предоставени, с грижата на добър стопанин, а съгласно нормата на
чл.18 от ЗДС, имоти/държавна собственост/, които не са предоставени за
управление по установения ред, се управляват от Областния управител по
местонахождението им/в случая Областния управител- С.З./. Предвид което
безспорно ЗДС задължава Държавата да управлява вещите/публична
4
държавна собственост/ с грижата на добър стопанин и тя/като собственик/ е
била длъжна да поддържа „*** ***“ в такова състояние, в което да не се
създават условия за настъпване нещастни случаи по смисъла на чл.118, ал.4 от
ПНУОВТУЗ, и да обезопаси обекта, така че да не допуска падане и
нараняване на хора. Още повече, че съгласно чл.14 от ЗДС държавните органи
и учреждения, на които е предоставено правото на управление на държавни
имоти, действат като процесуален субституент на Държавата, като те владеят,
ползват и поддържат тези имоти от името на самата Държава, за своя сметка и
на своя отговорност.
Самата отговорност на ответния публичноправен субект/Държавата/ и
редът за нейното реализиране, когато от действията или бездействията на
държавен орган бъдат причинени вреди на трети лица/каквото се явява
непълнолетната ищца/, не е различна за Държавата и за нейните различни
органи, не представляват различни правни субекти в отношения на
разделност, а са органически обединени и интегрирани в едно цяло. Поради
което действията на държавния орган и процесуален субституент се явяват
действия на самата Държава, поради което и за държавния орган не възниква
самостоятелна отговорност за причинените на третите лица вреди, която да
съществува едновременно с отговорността на Държавата за същите вреди.
Предвид и нормата на чл.50 от ЗЗД отговорността на Държавата/като
собственик на имота/ и МК- София/като управител на имота/ е солидарна,
следователно ищцата има избор по отношение на конкретния ответник по
исковите й претенции. Предвид гореизложеното и съгласно чл.31, ал.2 от ГПК
исковете вече правилно са били предявени срещу надлежния
ответник/Държавата/ в лицето на МРРБ- София.
Между страните по делото не се оспорва времето, мястото и естеството на
случилия се инцидент/деликт/ и неговите участници. Оспорва се от ответника
и от двете трети лица- помагачи на негова страна тяхното фактически и
правно основание, както и техния размер. Своевременно са направени и
възражения за съпричиняване от страна на подстрадата непълнолетна ищца
съгласно чл.52 от ЗЗД и иска прилагането на редукциите за това.
Видно от събраните по делото многобройни писмени доказателства-
Декларация от 12.07.2023 г., Епикриза ИЗ 24532/2023 г. от МБАЛ „Проф. д-р
Ст.К.ич“ АД – С.З., Клиника по неврохирургия, Епикриза ИЗ 2930/2023 г. от
МБАЛ „Проф. д-р Ст.К.ич“ АД – С.З., Клиника по неврохирургия, Епикриза
ИЗ 6517/2023 г. от МБАЛ „Проф. д-р Ст.К.ич“ АД – С.З., Клиника по
неврохирургия, Фактура № **********/03.04.2023 г., Фактура №
**********/03.04.2023 г., Фактура № **********/24.04.2023 г., Удостоверение
за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 2301/16.12.2008 г. на
Община – С.З., Решение изх. № 97-00-55/27.04.2023 г. на Министерство на
културата – София, Писмо № ОП-01-ЗДОИ-9/16.05.2023 г. на Областна
администрация – С.З., Акт № 6483/14.06.2010 г. за публична държавна
собственост, Решение № 191/25.03.2011 г. на МС, Епикриза ИЗ 11899/2023 г.
от МБАЛ „Проф. д-р Ст.К.ич“ АД – С.З., Клиника по неврохирургия, 2 бр.
5
рецепти, Заявление изх. № 250/10.06.2010 г. на РИМ – С.З., Служебна бележка
№ 1840/1/27.05.2010 г. на НИНКН – София, Пълномощно изх. № СБ-
028/24.02.2010г., Договор за безвъзмездно предоставяне за управление на
недвижими имоти – публична държавна собственост № Д-ДС-
20130/30.05.2011 г., Приемо-предавателен протокол от 31.05.2011 г., Протокол
от 25.03.2015 г. на Министъра на културата, Писмо изх. № 08-00-
242/07.02.2022 г. на Министерство на културата, Протокол № 46/24.11.2022 г.,
Решение № 595/08.09.2023 г. на МС, Разрешение за ползване № СТ-05-
67/20.01.2014 г., Пълномощно № П-41/08.06.2023 г., Заповед № РД-39-
10/29.02.2024 г. на Областен управител – С.З., Протокол № 46 от заседание на
ОС – С.З. на 24.11.2022 г., Решение № 595/08.09.2023 г. на МС, Молба № АП-
01-53/03.04.2024 г. на Областен управител – С.З., Социален доклад изх. №
ПР/Д-СТ/96-001/23.04.2024 г. на ДСП – С.З., Молба № АП-01-53/24.04.2024 г.
на Областен управител – С.З., Становище от Министерство на културата №
24-00-131/10.06.2024 г., АКТ за публична държавна собственост №
6483/14.06.2010 г. на МРРБ, Становище № АП-01-53/21.06.2024 г. на Областен
управител – С.З., Молба № АП-01-53/24.07.2024 г. на Областен управител –
С.З., Договор № РД01-00-31/26.03.2024 г. на Министерство на културата –
София, Приемо-предавателен протокол по чл.12, ал.7 от Закона за културното
наследство/ЗКН/, Писмо изх. № 08-00-725/28.08.2018 г. на Министерство на
културата – София, Писмо изх. № 10-11-9850/05.09.2010 г. на Община – С.З.,
Писмо изх. № 08-00-397/03.07.2020 г. на Министерство на културата – София,
Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна
програма „Регионално развитие“ от 23.11.2011 г., Анекс към Договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма
„Регионално развитие“19.09.2013 г. и общи условия към него, Разрешение за
строеж № РС-И 134/15.03.2011 г. на Община – С.З., Заповед № 10-00-
1232/18.06.2013 г. на Община – С.З., Разрешение за ползване № СТ-05-
67/20.01.2014 г. на ДНСК, Технически паспорт рег. № 19-34-7/20.01.2014 г. на
ДСИ при Община – С.З., Становище № АП-01-53/20.09.2024 г. на Областен
управител – С.З., Становище № 24-00-131/14.10.2024 г. на Министерство на
културата, Писмо изх. № 10-11-3249/18.03.2021 г. на Община – С.З., Протокол
№ 13/30.07.2020 г. на Община – С.З., Финансова обосновка, Оценка за
съответствие със законодателството в областта на държавните помощи, ведно
с допълнителна информация и мотиви, обосноваващи
приложимостта/неприложимостта на режима на държавните помощи в
конкретния случай, Културен календар на област С.З. за 2023 г., Писмо изх. №
24-00-131/07.11.2024 г. на Министерство на културата – София, Молба изх. №
24-00-131/07.11.2024 г. на Министерство на културата – София, Писмо № 10-
11-18057/20.12.2024 г. на Община – С.З., Технически проект от м.01.2011
г.Обяснителна записка от м.01.2011 г., 3 бр. скици, Технически проект,
Обяснителна записка, 12 бр. скици и Становище № 24-00-131/24.01.2025 г. на
Министерство на културата – София, Обяснителна записка за обект:
Превръщане на културно - историческите паметници от античния период на
6
С.З. в туристическа атракция, подобект: Консервация и експониране на
аудиториум, терми и площад, фаза: Технически проект, част: Архитектура;
Удостоверение от Камарата на архитектите в България - 2 бр.; Чертеж:
Визуализации, подобект: Стълба - рампа за достъп горно ниво аудиториум;
подобект: аудиториум Чертеж: Аудиториум - ниво перфурниум - заснемане;
подобект: аудиториум; Чертеж: разрез 1-1 - заснемане; подобект: аудиториум
Чертеж: разрез 1-1 - проект; подобект: аудиториум Чертеж: разрез 2-2 -
проект; подобект: аудиториум Чертеж: северна фасада – заснеман ми проект;
подобект: аудиториум; Чертеж: южна фасада – заснемане и проект; подобект:
аудиториум; Схема на временни мобилни конструкции за трибуни и сцена:
подобект: аудиториум; Чертеж: план, заснемане и проект; подобект:
аудиториум; Схема на временни мобилни конструкции за трибуни и сцена:
подобект: аудиториум; Чертеж: план, разрез и изглед; подобект/ стълба –
рампа за достъп горно ниво аудиториум и Чертеж: Заснемане и проект за
експониране на разкритите части от термите, по делото е безспорно
установено и доказано, че на ***. около 18:00 ч. в гр.С.З., ищцата-
непълнолетната/тогава и сега/ Т. Б. Б. на 14 г. към датата на инцидента, заедно
със св.Б.Н. и още няколко младежи, се намирала на кота последно стъпало,
ниво сцена на „*** ***“, физически находящ се в гр.С.З., бул.***/северно от
сградата на Съдебната палата- С.З./, представляващ ПИ с идентификатор №
68850.503.391 в кв.“***“ на гр.С.З.. Ищцата, заедно със своите приятели
играели на гоненица, когато ищцата пропаднала от полуцилиндричен тухлен
свод, находящ се западната част на аудиториума. Тя се опитала се да се захване
за находящият се от запад до свода метален парапет, но не успяла, защото
било влажно и хлъзгаво и пропаднала под сцената до нивото на терена под
сцената от височина от 3.77 м. Като при самото си падането пострадалата
ищца се приземила на таза си, при което се появили силни болки, в областта на
кръста и таза, насочваща се към краката, съпроводена с изтръпване, опитала
да стане, но не можела. Извикана е била линейка и ищцата е била откарана в
УМБАЛ„Проф.д-р Ст.К.ич“- АД, гр. С.З., където е била придружена от св.Ж.
Б./нейна майка/.
Съгласно трайната практика на ОС- С.З., ПАС- Пловдив и ВКС- София по
аналогични случаи, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
които ги обуславят, като този размер се определя според вида, характера и
тежестта на увреждането. Съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен и с
обществения критерий за справедливост, като справедливостта по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а винаги се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които имат обективен характер, и се вземат
предвид характера и степна на увреждане, начина и обстоятелствата, при
които е получено, последиците, продължителността и степента на
интензитета. Неимуществените вреди нямат цифрова оценка и по тази
причина обезщетението за тях се определя по справедливост, въз основа на
7
вътрешното убеждение на съда. При определяне на конкретния размер на
обезщетението се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и
психически увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно- медицинска
прогноза за неговото развитие.
Видно от приетите, като официални писмени доказателства по делото
медицински документи по случай, съгласно Епикриза ИЗ 24532, издадена от
Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ„Проф.д-р Ст.К.ич“- АД, гр.С.З., на
***. ищцата е била приета със силни болки в поясната област и таза,
ирадиращи към краката и съпроводени от тръпнене. След извършване на
обстоен преглед, лекарите са установили, че ищцата в следствие на падането е
получила полифрагмена фрактура на сакрума вдясно. Фрактура на долния
клон на пубисната кост вдясно. Нестабилна фрактура на L-2.
Посттравматична дилатация на стомаха. На 04.01.2023г. ищцата е била
изписана за домашно лечение, като й е било предписано да носи поясен корсет
за срок от 6 месеца. Също така съгласно Епикриза ИЗ 2930, издадена също от
Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ„Проф.д-р Ст.К.ич“- АД, гр.С.З., на
08.02.2023г. ищцата е постъпила отново за лечение, тъй като получила силни
болки в травмираните места при рязко извъртане, болки в кръста, ирадиращи
към краката и съпроводена от тръпнене, проведена й е била медикаментозна
терапия и е била изписана на 11.02.2023г. с препоръка за носене на корсет и е
освободена от учебни занятия за 90 дни и физическо възпитание и спорт за 6
месеца. Наред с това видно от Епикриза ИЗ 6517, издадена също от Клиниката
по неврохирургия при УМБАЛ„Проф.д-р Ст.К.ич“- АД, гр.С.З., на
31.03.2023г. ищцата е постъпила отново за лечение, тъй като при опит да стане
от леглото почувствала болки в кръста, ирадираща към краката и съпроводена
от тръпнене. Тогава тя е съобщила и за безспокойство и страх при извършване
на ежедневните дейности след процесният инцидент. Изписана е била на
03.04.2023г., като по време на болничният престой е проверено отново
състоянието й, след фрактурата на L2, като е установена дислокация на
фрагмент към канала до З мм, а останалите прешленни тела са били с
нормални размери. Физиологична поясна лордоза. Лявоконвексна сколиоза.
Известна полифрагменна фрактура сакрума вдясно и на долния клон на
пубисната кост вдясно. Проведена е медикаментазна терапия. Удължено й е
носенето на торако- лумбален брайс за още 3 месеца. Насочена е била към
психолог. Впоследствие съгласно Епикриза ИЗ 11899, издадена пак от
Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Проф.д- р Ст.К.ич“- АД, гр.С.З.,
на 18.06.2023г. ищцата е постъпила отново за лечение, тъй като имала силни
болки в кръста. Извършен е бил КТ на лумбален сегмент, от който се
установява физиологична поясна лордоза. Лявосонвексна сколиоза. Състояние
след компресионна фрактура на Л12 с дислокация на фрагмент към канала до
Змм. Релативна стеноза на гръбначният канал на това ниво. Останалите
прешлени са с нормални размери. Пре- и паравертибалните меки тъкани не
8
показват паталогични промени. Проведена й е медикаментозна терапия.
Освободена е от учебни занятия и от физическо възпитание и спорт.
Съгласно събраните по делото общо 2 бр. гласни доказателства-
показаните на разпитания по делото свидетели- очевидци, се установява от
показанията на свидетелката Ж. Х. Б./майка на ищцата/, че тя е заварила
пострадалата си дъщеря да лежи на земята, не можела да помръдне и плачела.
Майката на св. Б.Н. също била на мястото на инцидента, имало и други деца,
като всички се опитвали да успокоят непълнолетната ищца. Извикали
линейка, и след направените изследвания, специалистът в Неврохирургията д-
р Божидар Петров установил, че от падането ищцата имала разместен
прешлен, имала спукан таз и спукана срамна кост. В последствие се
установило, че има й травма на стомаха, тя не можела изобщо да се движи,
като болката била много силна. Ищцата споделила със майка си/св.Б./, че си
помислила, че умира, защото получила изключително силна болка. Св.Б.
обслужвала ищцата у дома повече от 40 дни, тъй като била на легло и
неподвижна. Поставили й корсет, който държал здраво Стойката, за да не
може да има разместване на гръбначният стълб, защото лекарите ги
предупредили, че дори и леко изместване на прешлена би довело до
задължително оперативно лечение на ищцата. Извършили консултация и в
София, от където потвърдили, че следва да се извърши оперативна намеса, ако
прешлена се размести. Когато ходили на контролни прегледи в болницата,
идвала линейка в къщи и на ръце качвали ищцата в линейката, в болницата
била изцяло на легло. Ищцата се върнала след около три месеца на училище,
след като проходила отново. Получавала силна болка при натоварване, била
освободена от часовете по физическо, изписаният от лекарите корсет носила
шест месеца. Ищцата имала доста ограничения, защото при натоварване,
мястото започвало да я боли. Предстояло й отново болнично лечение. Ищцата
била контактно дете, с много приятели, но контактите й след инцидента били
изключително ограничени. Изпадала в психически кризи, плачела, изпадала в
притеснения, че може да остане инвалид за цял живот, че може да стане по-
лошо и да я оперират . Стресовия период продължавал дори и в момента, но с
по нисък интензитет.
От показанията на св.Б.М.Н./без родство и особени отношения със
страните по делото/ се установи по безспорен начин, че инцидента се случил
на ***. около 18:00 ч., когато забелязал, че ищцата играела на гоненица с
момче, което свидетеля лично не познавал. Към момента на падането,
наблюдавал играта от югоизточната част на стълбите, а ищцата била на най-
западната част, където бил полуцилиндричния свод. Не е видял момента на
пропадането на ищцата от свода, но видял другото момче надвесено над свода,
като си държало двете ръце на главата. Слезнал долу на терена, под сцената и
заварил ищцата много изплашена, не можела да стане и не знаела какво да
прави. Св. Н. първо се обадил на майка си. Тя подала сигнал на тел.112 и се
обадила на майката на ищцата Т.. Дошла линейка и откарали ищцата в
болницата. Ищцата Т. била паднала в дупката между тухления свод и
9
металната преградна ограда, която се установява на сн.№ 1 по делото. От
момента на падането всеки ден поддържали контакт, ходил в домът й на
посещение. Прекарала в болницата и Нова година. Ищцата много плачела,
нямала никакво настроение. Родителите на ищцата й помагали за всякакъв вид
ядене, тоалетна, нищо не можела да прави сама, била на легло. След като след
няколко месеца се върнала в училище, изпитвала затруднение при ходене,
наболявал я таза още. Оплаквала се и досега от болки. Според св.Н., често
ходили с ищцата в комплекса преди падането. На мястото на инцидента,
нямало никакви забранителни табели, обезопасителни ленти, предпазни
съоръжения или друго ограничаващо достъпа до мястото на инцидента
обозначение. Нямало изобщо никакви табели, забраняващи да се катерят
децата там. Според св. Н., ищцата нямало как да се хване за парапета, защото
бил по-ниско от свода. На мястото били само тримата човека - свидетеля,
ищцата и другото момче, което било познато на ищцата и с което се гонели.
Времето било зима, било хлъзгаво, имало лека мъгла и всичко било лигаво.
Съдът кредитира изцяло показанията на всички общо 2 бр. свидетели-
очевидци/, от които 1 бр. майка на пострадала/ищца/ и 1 бр. без родство или
особени отношения със страните, тъй като техните показания са вътрешно
непротиворечиви, в унисон са едни с други, липсват в тях някакви съществени
противоречия или разминавания, те са подкрепени както и събраните по
делото писмени доказателства, така и от заключенията на приетите по делото
съдебни експертизи. И липсват по делото каквито и да са данни който и да е от
свидетелите да е по някакъв пряк или косвен начин заинтересован от изхода на
настоящия съдебен спор по делото.
По делото е прието без възражение на която и да е отстраните и третите
лица- помагачи писмено заключение на изготвената СМЕ, от което се
установява, че са били възможни няколко варианта на механизъм на
получаване на травмите от падането на ищцата под сцената. Като най-
правдоподобен и отговарящ на събраните по делото доказателства е първи
вариант, според който ищцата бяга напред, политайки в дупката се опитва да
се захване за парапета, ускорението е голямо, тя не може да го направи и при
това положение променя ъгъла на тялото и директния удар е в земята и вдясно
на таза, а индиректния удар е в зоната на таза, пада така, както е тръгнала с
краката надолу и назад, като опитала да се захване за парапета, но опита бил
неуспешен. Неуспешното захващане за парапета, когато е падала надолу, е
предизвикало флексия на тялото в областта на кръста и при това положение се
е променил ъгъла на летежа на тялото, така, че директният удар е бил върху
таза вдясно, там са били и директните травми, фрактурите на таза и на
сакралната кост. Механизмът на получаване на счупване на втори кръстцов
прешлен е по пътя на аксиално натоварване и предизвикващ компресия на
горната предна повърхност на тялото на същия прешлен. Счупването на
сакрума вдясно и счупването на долния клон на пубисната кост на таза,
вдясно - механизмът е от директна травма върху твърд, тъп предмет, каквито
при обследването се явяват земната повърхност и тазовите кости, вдясно.
10
Аксиалното натоварване на гръбнака е от същата тази травма в зоната на таза.
Тежестта на травмата е в следствие на голямата височина, тъй като ищцата е
паднала от височината на свода и към нея следва да се добави и височината на
човешкото й тяло. Безспорно било, че ищцата е била на достатъчно голяма
височина, тъй като за да се получат такъв вид травми, каквито е установил ВЛ
се изисква достатъчно голяма кинетична енергия и при по-ниско
разположение на тялото спрямо земята не би се получил този комплекс от
разнородни фрактури. В следствие на падането, ищцата е претърпяла
счупване на втори кръстцов прешлен- нестабилно, счупване на сакрума,
вдясно, счупване на долния клон на пубисната кост на таза, вдясно и спинален
шок. Безспорно първите три от тях, представляват средна телесна повреда,
предвид медико-биологичният им характер, тъй като възстановителният
период е бил от повече от 30 дни, а спиналният шок се явява лека телесна
повреда по смисъла на закона. Оздравителния период при правилно лечение
на счупването на втори кръстцов прешлен- нестабилно - костно-ставно
възстановяване в рамките до 1 г., счупването на сакрума вдясно-
възстановяване в рамките до 2 месеца, счупването на долния клон на
пубисната кост на таза, вдясно се възстановява в рамките до 2 месеца, и
спинален шок- възстановяване в рамките до 1 седмица. В конкретния случай
при пострадалата ищца водещ е бил и емоционалния момент, че тя е в тази
възраст 14 г., играта с другия пол е довел до малко неадекватно поведение в
тази пубертетна възраст. Безспорно в тази възраст на младежите често пъти се
предизвикват големи проблеми в живота им- качват се върху големи
височини, влакове, падат, пострадват. Това е нормално за възрастта на която се
е намирала ищцата- тогава на 14г. Овладяването на емоциите е трудно на
такава възраст, на каквато е била ищцата, налице е нарушава разумните
граници на поведение, тъй като ищцата е била във възрастта на хората, които
са преминали през основното училище и през предгимназиалното обучение. В
този период от време се натрупват достатъчно познания за живота от
индивидите. От изказа, който прави, че е била безкрайно притеснена от това,
че е създала на майка си такъв проблем, означава, че при ищцата има
категорично добър, качествен мисловен процес. Участието на другия пол,
закачките и други неща, водят обаче до несъобразителност. Възрастта на
ищцата разрешава да има мисловен процес, който да предположи
опасностите, които крие такъв вид действие. Въобще не се е съобразила с
климатичните условия, тъмния час от денонощието, хлъзгавата повърхност на
тухления свод. Възрастта, която е възраст на дете в пубертета, предполага по-
неразумно поведение при определени видове действия, често наблюдавано
при тази възрастова група деца. Хормоналните особености в тази възраст и
отношението с другия пол, често пъти нарушават разумните граници на
поведение.
По делото е прието като доказателство писменото заключение на
неоспорената от никоя от страните и от третите лица- помагачи СТЕ, според
която мястото на инцидента е северната част от хоризонталния отвор от запад
11
на полуцилиндричния свод, на кота+224,15 от аудиториума -последен ред
каменни седалки от анастилозата. Сцената (кота последен ред каменни
седалки) граничи от север с южната стена на термите, която в двата края е
дъговидна, в средата е права. Полуцилиндричния тухлен свод, от който е
паднала ищцата се намира в „*** ***“, находящ се в *** в северозападната
част на сцената (кота последен ред каменни седалки), като опира в южната
стената на термите носеща колонадата и е на разстояние от западния край на
сцената (кота последен ред каменни седалки) мерено по дъгата на стената на
термите носеща колонадата 6,65м.(5,80м+0,85м), както е показано и на
Приложение № 1 към СТЕ. Сводът бил изпълнен от плоски плътни тухли
слепени с разтвор със състав цимент, гасена вар и пясък. При огледа на място
вещото лице установило, че полуцилиндричния свод пресича стъкленото
покритие на кота+224,15 (кота последен ред каменни седалки), като от изток
граничи със самото стъклено покритие, на запад между двете структури
остава отвор с трапецовидна форма. Разликата във височината ниво стъклено
покритие и ниво долна повърхност на свода е променлива и е най-голяма към
зида от север - южната стена на термите- 85 см. Обезопасяването на
полуцилиндричния свод на ниво кота + 224,15 е извършено от запад към
конструкцията на стъкленото покритие и по дължината на конструкцията на
свода с монтиран парапет с височина 1,1З м., от изток, където конструкцията
на стъкленото покритие граничи със самия свод към арката на свода и към
тухлената стена (южната стена на термите) е прикачен ограничител от
хоризонтална метална тръба намиращ с на 60 см. от ниво стъклено покритие,
от юг, където е връзката между свода и реинтегрираната каменно настилка на
кота +224,15 (кота последен ред каменни седалки), не се предвиждало
допълнително обезопасяване. Отворът, находящ се между полуцилиндричния
тухлен свод и обезопасяващият го железен парапет има формата на
правоъгълен трапец като по-тясната му основа е с размер 15 см., по-дългата
основа (към стената на колонадата) е с размер 85 см., а перпендикулярното
бедро съвпада с парапета и то е с размер 300 см. Следователно човек или дете
може да пропадне между полуцилиндричния тухлен свод и обезопасяващият
го железен парапет в по-широката му част близо до стената носеща
колонадата, като фактически поради височината на ограждащите го елементи
в тази зона (тухлен свод и парапет) това може да се случи само при условие,
че човекът е застанал върху горната повърхност на свода и в близост до
северната стена носеща колонадата. Височината от най-високата точка на
полуцилиндричния тухлен свод до терена под него измерена на място е 3, 77
м., без да е отчетено каква е височината и на тялото на ищцата. От техническа
страна е следвало да се обезопасят всички отвори между конструкциите на
полуцилиндричния тухлен свод и стъкленото покритие, за да не се допускат
падания на хора и предмети под сцената на свода. Възможно е било също при
подхлъзване върху стъкленото покритие малко дете да пропадне на долното
ниво през 60 см., които уж са обезопасени с хоризонталната метална тръба. Би
следвало за безопасност да се монтира допълнително още един метален прът
12
разположен по- ниско на около 20- 30 см от първия. В конкретния случай по
общите правила обектът трябвало да отговаря на изискването на чл.118, ал.4,
т.1 и т.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ (Отм.- ДВ, бр.84 от 2022г., в сила от
23.11.2022г.), който е действал към датата на одобряване на проекта за ремонт.
В одобрената проектна документация е заложен парапет, обезопасяващ отвора
от запад на свода, който е изпълнен на мястото на инцидента. Следователно
мястото на инцидента е било правилно обезопасено, съобразно условията при
които е следвало да ползва съоръжението. Съгласно чл.118(4) от Наредба № 7
за ПНУОВТУЗ, Строителните елементи и конструкции не трябва да създават
условия за нещастни случаи, причинени от: падане от високи над 1, 5 м.
необезопасени места и падане в необезопасени шахти и други отвори; В
проекта не бил указан начина на обезопасяването на вертикалния отвор от
източната страна на полуцилиндричния свод и стъкленото покритие. По
общите правила на ЗУТ това е в нарушение на чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ. Но тъй
като обектът е паметник на културата, е допустимо с оглед анастилозата му да
не се спазят общите правила по ЗУТ, като от страна на собственика или
ползвателите е следвало да се ограничи достъпът на посетители до обекта, а
присъствието им да става само с участието на длъжностно лице, което да
провежда съответният контрол. Съгласно одобрената проектна документация,
поради контролираният достъп на посетители, с екскурзовод на обекта не се
предвиждало свободно придвижване на посетители по повърхността на
полуцилиндричния тухлен свод, който е долепен до каменния дувар, тъй като
същият нямал характера на комуникационно площ - рампа за преодоляване не
различни нива. В обяснителната записка на част Архитектура на подобект
"Аудиториум, терми и площад" (стр.4 от общо 5) приложена в кориците на
делото изрично се споменава, че при организиране на екскурзоводния
маршрут не се предвижда достигане до нивото на колонадата. При това
разликата в нивата на горната повърхност на свода при стената с абсолютна
кота +225,56 (стр.442 от делото, чертеж Фасада юг- заснемане и проект) и
нивото на хоризонталната повърхност на стената при колонадата с абсолютна
кота +226,56 (стр.441 от делото , чертеж Разрез 2-2 - проект) е 90 см. и
представлява част от зида на южната стена на термите. Нивото на
префурниум, ниво стъклен под и ниво колонада са на различни вертикални
нива. Най-отдолу е ниво префурниум, след това е стъкления под и най-отгоре
ниво колонада. Мястото на презимяване на детето е било на ниво префурниум,
което е под хоризонталния отвор горе, който е бил на ниво колонада. Горната
повърхност на свода няма характер на комуникационна площ, защото не е
рампа. Като повърхност свода е грапав. Има изискване грапавините да са
максимум 2 см. На места има такава разлика между тухлата и циментовия
разтвор, следователно е по- грапав, отколкото трябва.
Съдът възприема изцяло писмените заключения/в тяхната текстова и
графична част/ и устните пояснения в о.с.з. на всяка една от назначените,
представени, изслушани и приети 2 бр. съдебни експертизи, и ги счита за
пълни, мотивирани, обективни, точни и безпристрастни. Предвид всичко
13
гореизложено съда кредитира, възприема и оценява всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, както и приетите/като изцяло неоспорени/
заключения на СТЕ и СМЕ, които се явяват процесуално допустими,
материално относими към предмена на спора по делото, и съдът ги кредитира
изцяло, тъй като не си противоречат помежду си и на многобройните отделни
събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът стига до
следните фактически и правни изводи- предмет на исковото съдебно
производство са исковите претенции на пострадалата/ищца/ против
собствените на вещна/имота/ по мястото на деликта/инцидента/ по чл.45, чл.52
и чл.82- 86 от ЗЗД. В конкретния случай са налице установи и доказани всички
елементи на деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД- деяние, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина, както са налице
законово основание и собственик- Държавата. Чрез своите процесуални
субституенти, които отговарят солидарно да поправят вредите, които е
понесла пострадалата/ищца/, изразяващи се в силни болки и страдания, три
фрактури -Полифрагмена фрактура на сакрума вдясно. Фрактура на долния
клон на пубисната кост вдясно. Нестабилна фрактура на L- 2 и спинален шок,
както и психологически стрес от внезапното пропадане през необезопасен от
изток -85 см. хоризонтален трапецовиден отвор, находящ се от запад на
полуцилиндричния свод, на кота+224,15 от аудиториума -последен ред
каменни седалки от анастилозата, находящ се между полуцилиндричен свод и
парапет. Противоправното поведение/в случая бездействие на ответника-
собственик/ безспорно е станало причина за увреждане здравето на
пострадалата/ищцата/, съответно за настъпване на имуществени и
неимуществени вреди в правната й сфера, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, от падането й на датата на инцидента/***./ около 18 ч.
Бездействието на собственика безспорно е налице, тъй като на територията на
архитектурният обект не е имало организиран достъп на туристи и граждани,
под контрол на длъжностно лице, което да провежда контрол на достъп, и
отвора, през който пропада пострадалата- ищца е останал изцяло необезопасен
от изток. Също така не е имало контролиран/чрез евентуален екскурзовод/
достъп, както е предвиждал проекта за ремонт на културната ценност. В
случая е бил допуснат свободен достъп на посетители и деца, без същите да
бъдат уведомени за възможните опасности, чрез поставени обезопасителни и
указателни табели. Така децата и посетителите, не са били информирани за
възможните и разрешени достъпи до алеите, по които единствено е следвало
да се движат за собствената им безопасност, както и за възможните опасности
при посещение на паметника. Алеите и да са били обозначени по проекта, но
контролните държавни или общински органи не са обозначили същите на
място на територията на самият комплекс. Поради което не може да се очаква
от дете на 14 г. възраст да съобрази собственото си поведение с възможните
опасности за неговото здраве, както и да предвиди или да е било длъжно да
предвиди, че не се движи по рампа, свод или по сцената. Съгласно
14
нормативните изисквания на чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ, обектът е следвало да
бъде проектиран за безопасна експлоатация, следвало е трапецовидният отвор
да бъде обезопасен и от изток, а ако това е било невъзможно, поради
естеството на паметника, да бъде ограничен свободният достъп на посетители,
чрез длъжностно лице, което да провежда необходимият контрол.
Ограничаването на достъпа на посетители бе извършено, за съжаление, едва
след падането на непълнолетната ищца, тъй като към настоящия момент
достъпът вече е ограничен, чрез поставяне на метални 2 м. високи оградни
пана от неустановено по делото лице. Безспорно се установи и доказа, че
полуцилиндричният тухлен свод е бил обезопасен против пропадане на
посетителите правилно от запад, но категорично тогава е липсвало на място
обезопасяване от изток. Като липсата на контролиран достъп до
туристическият обект очевидно е довело до падането на пострадалото дете,
защото през северозападната му част от края на свода до обезопасяващият го
парапет има необезопасено отстояние от 85 см., което е било достатъчно
разстояние за да пропадне дете или човек под свода и да се нарани.
Следователно е налице установена и доказана безспорна причинно-
следствена връзка между необезопасеният от изток свод и некотролирания
достъп на деца до свода, в резултат на което е настъпило и падането на ищцата
от повече от 3,77 м. височина. Липсата на контролиран достъп, какъвто е
следвало да има и евентуално допуснатото нарушение по чл.118, ал.4 от
Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ относно необезопасяването на свода от изток,
както и нарушаването на нормата на чл.169 от ЗУТ поради неправилно
осигурен свободен достъп на посетители, е довело до падането на ищцата и
получаването на безспорно установените й травми-Полифрагмена фрактура
на сакрума вдясно, фрактура на долния клон на пубисната кост вдясно и
нестабилна фрактура на L-2. Тъй като решението за свободен или контролиран
достъп на посетителите до културният паметник „*** ***“, обезопасяването
на полуцилендричният свод от изток и безопасността на посетителите са били
под надзора на собственика на имота/Държавата/, за ищцата е налице заявен,
установен и доказан правен интерес от предявяване на частичния
облигационен иск за възстановяване на понесените от нея имуществени и
неимуществени вреди, претендиран от нея размер на 26 000 лв., като част от
цялата претенция от общо 80 000 лв. за парично обезщетяване на
претърпените от нея неимуществените вреди. Безспорно те представляват
доказани по делото болки и страдания, изразяващи се в полифрагмена
фрактура на сакрума вдясно, фрактура на долния клон на пубисната кост
вдясно, нестабилна фрактура на L-2, спинален шок, влошаване на качеството
й на живот, силен стрес и негативни изживявания, в следствие на инцидента
от ***., като ищцата е претърпяла трайно затруднение на движенията на
снагата за повече от 6 месеца.
Напълно идентично това се отнася и до другия предявен в цялост
паричен облигационен иск за претърпените от ищцата спрямо ответника
имуществени вреди, представляващи разходите й за лечение в претендиран
15
размер от общо 116, 86 лв. Безспорно за извършване на лечението са били
необходими медицински изделия и помощни материали, които се е наложило
непълнолетната ищца/чрез родители си/ да заплати. Видно от данъчна
фактура № **********/03.04.2023г. издадена от „Новатрейд- 2014“- ООД,
пострадалата ищца е закупила лекарства на обща стойност от 23, 86 лв. Също
така съгласно данъчна фактура № **********/03.04.2023г., издадена от
УМБАЛ„Проф.д-р Ст.К.ич“- АД, гр.С.З., непълнолетната ищца/чрез
родителите си/ е закупила диск с извършените изследвания за сумата от общо
33 лв. Наред с това видно от данъчна фактура № **********/24.04.2023г.,
издадена от ДКЦ „Св.Иван Рилски“- ЕАД, гр.С.З., на ищцата е бил извършен
преглед при неврохирург срещу заплащане на сумата от 60 лв. Като общо
претърпените от пострадалата ищца имуществени вреди, настъпили в резултат
на процесния инцидент на ***. са в размер на предявените от нея 116, 86 лв.
против ответника- собственик на процесния недвижим имот/.
Предвид всички гореизложени обосновки, доказателства и съображения,
съдът стига до единствено възможния, обоснован и доказан фактически и
правен извод, че падането на пострадалата ищца е настъпило първо поради
неправомерното поведение на някой орган и/или негов служител, които са
допуснали грешка при организирането на достъпа на посетители, тъй като
обезопасяването на недвижимия имот -културна ценност отговаря по проект
на контролиран достъп на посетители, които е следвало да бъдат придР.вани
от длъжностно лице, каквото в случаят не е било осигурено. Допускането на
свободен достъп на посетители, без полуцилиндричният свод да е бил
обезопасен от изток, подлага посетителите на опасност от падане от височина
от повече от 5,77 м., съобразно разпоредбите на чл.118 (4) от Наредба № 7 за
ПНУОВТУЗ и на чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ, което също е създало условия за
настъпването на нещастния случай, причинен от падане над 1,5 м. от
необезопасени място, което не е било видимо за посетителите, в случая за
тичащото дете. Следователно дори и да е бил правилно обезопасен тухленият
полуцилиндричен свод, считам, че именно поради свойствата на самата вещ е
настъпило процесното непозволено увреждане, поради което не е без
основание и иска по чл.50 от ЗЗД. При който не е налице отговорността по
чл.50 от ЗЗД, само когато при ползване на вещта не е допуснато никакво
нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато обаче, при
ползване на вещта е допуснато такова нарушение, тогава отговорността е по
общата норма на чл.45 от ЗЗД, и съответно по чл.49 от ЗЗД. Следователно
собственикът на вещта/ответникът- Държава/ отговаря по чл.45 от ЗЗД и
съответно по чл.49 от ЗЗД. А при възможност за обезопасяване на вещта, ако
това не е било направено/както е в процесния случай/, отговорността не е по
чл.50 от ЗЗД в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, а вредите са
причинени от присъщите на вещта свойства. По делото е безспорно
установено, че полуцилиндричният свод е бил правилно обезопасен от запад,
но не и от изток, поради което може да се счете, че същият е бил безопасен за
посетителите при условие, че не се допуска свободен достъп на посетители, а
16
контролиран такъв от длъжностно лице. С молба вх.№ 4399/01.04.2024г.
ищцата е уточнила, че не твърди, че настъпилите травматични увреждания са
настъпили въз основа на неправомерното поведение на някой орган и/или
негов служител, допуснали грешка при обезопасяването на недвижимия имот
културна ценност, а че въпреки, че има обезопасяване, поради свойствата на
самата вещ е настъпило процесното непозволено увреждане, поради което и
на основание чл.50 от ЗЗД искът е предявен срещу собственика на вещта -
Държавата. Поради което е безспорно, че вредите са настъпили въпреки
обезопасяването на вещта, а съгласно текста на тази законова разпоредба, за
вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговаря собственика/ответната
Държава/ и лицето, под чийто надзор те се намират. Предвид гореизложеното
и с оглед на ангажираният по делото цялостен доказателствен материал по
един категоричен и несъмнен начин са осъществени всички кумулативно
изискуеми законови предпоставки от сложният фактически състав на чл.45
във вр. с чл.50 и чл.52 от ЗЗД, тъй като са установени безспорно настъпилите
за ищцата вреди, установено, че вредите са причинени от вещ, установено е,
че вещта е собственост на Държавата, установено е бездействие от страна на
собственика, който едва след инцидента преустанови свободният достъп на
посетители до туристическият обект, налице е безспорно и причинно
следствената връзка между бездействието на собственика и вредите.
Относно справедливия размер на паричното обезщетение за причинените
неимуществени вреди- съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
задължителното за съдилищата ППВС № 4/23.12.1968 г., справедливостта,
като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите и психологически последици за увредения. ВКС-
София счита, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства
и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние.При определяне на справедливо обезщетение, съда
следва да разгледа всички обстоятелства, при които са причинени
уврежданията, техния вид, характер и времетраене. По конкретния казус,
съобразявайки характера и степента на уврежданията, възрастта на ищцата,
времето за възстановяване и съпътстващите я душевни страдания,
приложимите разпоредби на чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД съдът счита, че
предявеният иск е основателен и доказан по фактическо и правно основание.
Размерът на сумата, която следва да се присъди на пострадалата ищца, като
обезщетение за причинените й неимуществени вреди по справедливост следва
17
да бъде съобразен с виновното поведение/бездействие/ на ответника,
възрастта и поведението на самото пострадало дете/тогава на 14г./,
претърпените от нея болки и страдания, тяхната продължителност, интензитет
и негативни последици. Уврежданията представляват по своят вид три средни
телесни повреди и една лека телесна повреда, които са с оздравителен период
от 2 м. до 1 г. Пострадалата 2 м. не е можело изобщо да става от леглото и се
нуждаело от чужда помощ, 6 м. е носило стегнат корсет, силно са били
ограничени през възстановителният период нейните социални контакти, не е
можела дълго време да извършва физически упражнения и да играе, уплахата
й е била силна и преживеният стрес, дълго време и имала и ще има негативни
последици върху психиката й, както и несъмнено се е влошило качеството й
на живот за един доста дълъг период от време. За някакъв ориентир следва да
се вземе предвид и, че към датата на инцидента/28.1.2023г./ съгласно ПМС №
37/24.03.2022г., публикувано в Д.в.№ 25/29.03.2022г., считано от 01.04.2022г.
минималната работна заплата за страната/МРЗ/ е била в размер на 710 лв., а
само 3 дни по- късно с ПМС № 497/29.12.2022г., публикувано в Д.в.№
1/03.01.2023г., считано от 01.01.2023г. тя вече е била 780 лв. С оглед на
горното и като вземат предвид обичайно присъжданите обезщетения в
аналогични случаи, константната, еднопосочна и непротиворечива практика
на съдилищата в региона и на ВКС- София, справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди за причинените на ищцата болки и
страдания е в размер на 60 000 лв. Съдът счита, че този размер към датата на
инцидента/***./ то е основателно и напълно доказано, като възмездява
парично в достатъчна степен причинените на пострадалата болки и страдания,
като съответства и на съдебната практиката, постановена по сходни случаи. С
оглед на диспозитивното начало и тъй като искът за неимуществени вреди е
бил предявен като частичен за 26 000 лв. от общо 80 000 лв., същият като
основателен и доказан следва да се уважи от съда в тази значителна степен от
общо 60 000 лв. В тази връзка е налице и задължителното за съда съгласно
чл.130, ал.2, пр.1 от ЗСВ т.2 на ТР № 3/22.04.2019г., постановено по ТД №
3/2016г. по описа на ОСГТК на ВКС- София, съгласно което решението по
уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Следователно предявените и разгледани частични искове за обезщетение за
вреди се формира сила на присъдено нещо по въпроса за пълния размер на
дължимо, справедливо обезщетение за същите, включително за наличието на
съпричиняване и размера му, както и че бъдещият евентуален съд, който ще
бъде сезиран с иск за остатъка от обезщетението, ще бъде обвързан от
преценката на настоящия съд, произнесъл се по частичния иск, относно
полагащия се справедлив размер на обезщетението, с оглед установеното
съдържание на вредите.
Безспорно се установи в хода на съдебното дирене, че е налице и известно
18
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от страна на самата
непълнолетна пострадала/тогава на 14 г./. Относимата по казуса норма на този
чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда възможност паричното обезщетение за вреди от
непозволено увреждане да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е
съществуването на причинно- следствена връзка между поведението на
пострадалия и противоправното поведение на делинквента, доколкото
намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да почива на
предположения. Затова при въведено възражение за съпричиняване, винаги
следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и
главно доказване, действията на пострадалия са допринесли за така
настъпилата вреда - създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях
да определи обективния принос на последния. Това възражение на ответника е
своевременно направено и е процесуално допустимо. По основателността му-
видно от събраните по делото множество писмени и най- вече на гласните
доказателства, както и от категоричните заключения на двете съдебни
експертизи по делото, падането на пострадалата непълнолетна ищца е
настъпило по вина на самата нея/лично като непълнолетно лице над 14 г.
възраст/, как и на нейните двама родители, поради неправилната й лична
преценка на мястото на инцидента, че не е безопасно тя да се покатери върху
тухления свод, до който не е предвиден достъп, че не е безопасно да бяга
върху неравна и сводеста повърхност под наклон, че въпросната гоненица, при
която Т. е паднала от тухления свод, се е случвала в зимни атмосферни
условия/на ***. след 18 ч./, при безспорна липса на видимост, в „тъмно,
влажно и мъгливо време", въпреки, че съгласно изготвения по делото социален
доклад ищцата е била с нормално физическо и психическо развитие за
възрастта си. Според разпоредбата на чл.47, ал.1 от ЗЗД неспособният да
разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е
причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от
самия него. Такова лице не би било деликтоспособно, тъй като законът не го
счита за годно да носи гражданска отговорност, защото като цяло не е
социално оправдано неговото лично поведение да се санкционира. Но в
конкретния случай делинквентът/пострадалата непълнолетна ищца/ е била на
възраст и със съответното физическо и психическо ниво на развитие и
зрялост, което е било достатъчно тя да може да прецени обективните рискове
за нея от едно такова нейно поведение, на това конкретно място и в тази
конкретна част от денонощието. Макар и непълнолетна/тогава на 14г./,
пострадалата е имала необходимата минимална степен на зрялост да
предвиждат последиците от поведението си и да може да формира валидна
воля за приемане на тези евентуални последици. Не случайно съгласно
заключението на МЕ по делото и устните обяснение на вещото лице/лекар/,
при ищцата водещ е бил чисто емоционалния момент, към датата на падането
тя е била в тази възраст от 14 г., играта с другия пол е довела до малко
19
неадекватно поведение в тази пубертетна възраст. Следователно макар
овладяването на емоциите е малко трудно на тогавашната възраст на ищцата,
която към онзи момент е била във възрастта на хората, които са преминали
през основното училище и през предгимназиалното обучение. Към онзи
момент от време тя е имала вече натрупани достатъчно познания за живота от
индивидите, имала е категорично добър, качествен и адекватен мисловен
процес. В конкретния случай, време и място участието на другия пол,
закачките и други неща, макар да водят до известна несъобразителност, все
пак възрастта на ищцата й позволява да има нормален и адекватен мисловен
процес, който да предположи опасностите, които крие такъв един вид нейно
поведение и действие. Тя е следвало все пак до някъде да се съобрази с
климатичните условия, тъмния час от денонощието, хлъзгавата повърхност на
тухления свод и други подобни обективни реалности в този момент.
Следователно поведението на пострадалото дете се явява частично правно
укоримо, поради което в конкретния казус тя е следвало да предвиди едно
евентуално/а впоследствие и реално/ пропадане на детето в необезопасения
хоризонталния отвор от запад на полуцилиндричния свод, на кота+224,15 от
аудиториума -последен ред каменни седалки от анастилозата, което би могло/и
реално/ е съпричинило настъпилата за нея вреда. Ищцата на възраст 14 г. по
закон е била вече деликтоспособна и към нея съвсем резонно е отправен
обоснован и доказан упрек, че не е положила дължимата грижа към
собствените работи. Безспорно доказаната в хода на делото липса
предупредителни табели, липсата на официално писана забрана децата да
играят на гоненица по повърхността на полуцилиндричния тухлен свод, който
е долепен до каменния дувар, липсата на контрол от длъжностно лице,
липсата на означения за алеи, където да могат да играят децата не
представляват абсолютно фактическо и правно оправдание за едно тогава 14 г.
момиче с нормално за възрастта си физическо и умствено развитие, със
съответния нормален за възрастта й личен житейски опит, не са абсолютни
изключващи основания тя да не може да предвиди евентуалните последиците
от едно евентуално пропадане, ако тича върху тази непредвидена за движение
от хора повърхност. Ето защо с оглед на всичко гореизложено и предвид
приетото в продължителната, еднопосочна и непротиворечива съдебната
практика на съдилищата при аналогични казуси, приносът на пострадалия не
може да се премълчи, неглежира или елиминира. Страните не спорят помежду
си, че ищцата е направила във връзка с операцията, поставянето на импланта и
последващото си лечение установени и доказани по несъмнен и безспорен
начин парични разходи в размер на исканите 2 186, 93 лв., които
представляват нейните имуществени вреди в резултат на инцидента, и които
не се оспорват по никакъв начин от ответника и от 2 бр. трети лица- помагачи
на негова страна. Поради което съдът счита, че искът за обезщетяване на
причинени имуществени вреди в размер на претендираните общо 2 186, 93 лв.
се явява изцяло основателен, обоснован и доказан по основание и по размер, и
следва да бъде уважен напълно, ведно със законните последици от това.
20
Относно искането на ответника и на двете трети лица- помагачи за евентуална
редукция по чл. 51, ал.2 от ЗЗД -
видно от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и видно от заключенията на
2 бр. съдебно- медицински експертизи по делото, пострадалата ищца немалко
е допринесла по никакъв пряк или косвен, директен или евентуален начин с
поведението и с действията си, за настъпилия за нея изцяло вредоносен
резултат с продължителни последици за нея и за околните й. В тази връзка и
предвид тогава току- що навършената 14- годишна възраст на пострадалата
непълнолетна ищца, с оглед законовите им задължения по смисъла на чл.125,
ал.3, пр.2 от СК, нейните двама родители- пълнолетни български граждани от
гр.С.З./съищецът- баща пълнолетния Б. К. Б. и свидетелката- майка Ж. Х. Б./
също имат законово задължение, пропуск, неглижиране и вина за
неподходящия им контрол върху мястото/недостъпен за хората част от
археологически обект/, времето/в тъмната част на денонощието в 18 ч. на
***./ и поведението/бягане и гонене върху неподходящо място и настилка/ на
пострадалата им непълнолетна тогава дъщеря. Което също има косвено
отношение към въпроса за редукцията.
Поради което претендираните и доказани по основания и по размери по-
горе суми за паричните обезщетения за причинени имуществени и
неимуществени вреди следва да се изменят, редуцират и променят в
понижаваща насока, която при евентуален пълнолетен пострадал би била с 50
% понижение, а при настоящата малолетна пострадала следва да бъде само 25
% понижение. При което главниците по двата процесни облигационни
парични иска следва да бъдат съответно 87, 65 лв. за имуществените вреди и
45 000 лв. за неимуществените вреди. В останалата им част до общо
първоначално претендираните 116, 86 лв. за имуществените вреди и съответно
до 80 000 лв. за неимуществените вреди, те следва да се отхвърлят, като
неоснователни и недоказани в тази им част, ведно със законните последици от
това.
С оглед разпоредбите на чл.45- 52 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, ответникът
следва да заплати на пострадалата непълнолетна ищца горните признати и
доказани дължимите парични суми, като парични обезщетения за причинени
й имуществени вреди и неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху всяка дена от тях от датата на непозволеното увреждане- деликта/***./
до датата на окончателното изплащане на сумите, със законните последици.
Съгласно императивната разпоредба на чл.218- 223 от ГПК това
постановено осъдително първоинстанционно съдебно Решение има
установително действие в отношенията между всяко едно от двете трети лица-
помагачи/МК- София и Община- С.З./ на страната на ответника
Държавата/чрез МРРБ- София в лицето на Областен управител- С.З./, и
насрещната страна.
Това първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в
21
законния 2- седмичен срок от датите на връчването му на всяка от страните и
на 2 бр. трети лица- помагачи, с въззивна жалба чрез настоящия
първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния му Апелативен съд-
гр.Пловдив по правилата на чл.258- 261 от ГПК.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.45- 52
и чл.82- 86 от ЗЗД във вр. с чл.218- 223 от ГПК, първоинстанционният ОС-
С.З.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и
благоустройството/МРРБ/- гр.София- 1202, ул.“Св.св.Кирил и Методий“№ 17-
19 да заплати на непълнолетната Т. Б. Б.- ЕГН **********, действаща със
съгласието на пълнолетния Б. К. Б.- ЕГН **********- неин законен
представител и баща/и двамата с *** парични обезщетения за причинени
вреди от непозволено увреждане/деликт/ на ***. в гр.С.З., ведно със законните
лихви върху присъдените като главници суми от датата на увреждането/***./,
до окончателното изплащане на сумите, които да се заплатят по банкова
сметка IBAN *** в Банка ОББ- АД с титуляр адв.Ж. З. от АК- С.З.:
1. За причинени имуществени вреди 87, 65 лв./осемдесет и седем лева и
шестдесет стотинки/, и
2. За причинени неимуществени вреди- частично 26 000 лв./двадесет и
шест хиляди лева/ от общо признатите 60 000 лв./шестдесет хиляди лева/,
КАТО:
ОТХВЪРЛЯ исковете за парично обезщетяване на причинени на ***.
вреди в останалата им част, над присъдените съответно :
над присъдените 87, 65 лв. за имуществени вреди до претендираните
общо 116, 86 лв., и
над присъдените 60 000 лв. за неимуществени вреди до претендираните
общо 80 000 лв.
РЕШЕНИЕТО съгласно чл.218- 233 от ГПК, има установително действие
в отношенията между всяко от 2 бр. трети лица- помагачи МК- София и
Община- С.З. и поискалата ги за конституиране ответна страна МРРБ-
гр.София, и насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му
на всяка от страните и 2 бр. трети лица- помагачи, с въззивна жалба чрез ОС-
С.З. пред ПАС- гр.Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
22