РЕШЕНИЕ
гр.София, 26.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на осми март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав: Съдия
Вергиния Мичева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2213 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползван
без правно основание имот. Предявен е и акцесорен иск за заплащане на мораторна
лихва.
Първоначалната
ищца по делото А.К.Ц. твърди в исковата молба, че има запазено вещно право на
доживотно безвъзмездно ползване на жилище, представляващо апартамент в
ж.к*********, в гр.София. Ответникът притежава голата собственост върху това
жилище. Посочва, че ответникът е живял в това жилище по неформален договор за
заем за послужване по ЗЗД, който тя е прекратила с изпращането на нотариална
покана от 26.04.2016г. Тъй като ответникът не е освободил доброволно имота,
ищцата е завела срещу него съдебно дело, приключило с уважаване на предявения
от нея иск по гр.д.№ 25618/16г. на СРС. Посочва, че ответникът освободил имота
едва на 20.02.2020г. след принудително изпълнение в производството по изп.дело
№ 73/19г. на ДСИ при СРС, 13 у-к. Ищцата сочи, че за времето, през което
ответникът е ползвал жилището от 2.05.2016г. до 20.02.2020г. той й дължи сумата
27 600лв. главница /или по 600лв. месечно/, както и 1300лв. мораторна
лихва за забава до датата на исковата молба. Претендира и разноските по делото.
След подаване на исковата молба, ищцата А.К.Ц. е починала и на
нейно място са конституирани нейните законни наследници и настоящи ищци С.Н.А.
и В.Н.Ц., които поддържат исковата молба и направените от ищцата
доказателствени искания. Молят съда да уважи предявените искове. Претендират и
разноски.
Ответникът
Н.В.Ц. оспорва предявения иск. Твърди, че не е възпрепятствал или пречил на ищцата
А.Ц. да ползва собствения му имот. Посочва, че тя е имала ключ и е могла по
всяко време на влиза в имота. Оспорва твърдението на ищцата, че е бил поканен
да напусне имота. Твърди, че не е получавал представената от ищцата нотариална покана
от 22.04.2016г. Твърди, че тя не е подписала тази нотариална покана. Възразява
срещу размера на претендираното обезщетение като прекомерно. Оспорва иска за
мораторна лихва. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Първоначалната ищца А.К.Ц. и съпругът й Н.В.Ц. са били собственици на апартамент № 87 в гр.София, ж.к. „********, ведно със съответното избено помещение и съответните ид.ч. от правото на строеж на сградата. На 30.12.1993г. двамата съпрузи са прехвърлили правото на собственост на апартамента чрез дарение на своя син В.Н.Ц. с нот.акт 84, т.LLLXIX дело № 34406/93г. на Нотариус при СРС. Д.Е.те са запазили правото на ползване върху имота до края на живота на всеки един от тях. С нот.акт №168 т. LLLXXI, дело № 33570/97г. на Нотариус при СРС В.Н.Ц. е продал на малолетния си син Н.В.Ц., действащ чрез своята майка и законен представител Е. А. Ц. придобития от него чрез дарение апартамент №87. В нотариалния акт е посочено, че върху имота има учредено пожизнено право на ползване в полза на А.К.Ц. и на А.К.Ц. и съпругът й Н.В.Ц..
Н.В.Ц. е починал на
16.09.2009г. и със смъртта му учреденото в негова полза право на ползване се е
погасило.
Със съдебно решение от 8.02.2016г. по
гр.д.№ 72977/15г. на СРС бракът между родитЕ.те на ответника е прекратен.
На 13.05.2016г. А.Ц. е предявила срещу
настоящия ответник, нейн внук, иск за освобождаване на жилището, тъй като
притежава пожизненото право на ползване върху него. С решение №
345790/22.02.2018г. по гр.д.№ 25618/16г. на СРС искът й е уважен. Решението е
потвърдено от въззивна и касационна инстанции и е влязло в сила на 5.12.2019г.
В това производство А.Ц. е представила нотариална покана, изпратена от нея до
ответника Н.Ц., в която е посочила, че притежава безвъзмездното вещно право на
доживотно ползване на жилището, че е установила, че ответникът Ц. е сменил
бравата на жилището и го ползва без да има право на това ведно с намиращото се
в жилището обзавеждане на ищцата. Поканила е ответника да й върне обратно имота
в 1 седмичен срок от уведомяването с тази покана. В противен случай, да й
заплаща обезщетение в размер на 600лв. месечно ведно със законната лихва. Върху
нотариалната покана Нотариус Румен Димитров е отбелязал връчването й на
ответника Н.Ц. на 26.04.2016г. В отговора на исковата молба по гр.д.№ 25618/16г. на СРС ответникът Ц. не
е оспорил получаването на нотариалната покана. Както в решението на
първоинстанционния съд, така и в решението на въззивната и касационната инстанции
изрично е прието в мотивите, че на ответника е била връчена нотариална покана от
ищцата – заемодател на 26.04.2016г. /стр. 3 на определение № 844/5.12.2019г. по
гр.д.№ 1583/19г. на ВКС, ІІІг.о. и стр.5 на решение № 7228/20.11.2018г. по
гр.д.№ 7839/18г. на СГС/.
Ищцата е получила владението на имота от
ответника на 20.02.2020г. , видно от протокол за въвод във владение по изп.дело
№ 73/2019г. на ДСИ при СРС.
Назначената по делото съдебна техническа
експертиза установява пазарния наем за апартамента за претендирания период в
размер на 26 894лв.
Назначената съдебна счетоводна
експертиза установява, че размерът на мораторната лихва върху претендираната в
исковата молба главница е
5 547,40лв., а размерът на мораторната лихва върху установената от съдебна
техническата експертиза наемна сума е в размер на 5278,73лв.
Събраните гласни доказателства –
показанията на св.А.Н., съседка, и на св.А..на Р.сестра на първоначалната ищца,
установяват, че до 2016г. ищцата имала
ключ от процесното жилище, не живеела в него, но го посещавала, имала вещи в
него. През 2016г. ответникът сменил патрона на входната врата и оттогава ищцата
нямала достъп до жилището.
Св.В.С., баба на ответника по майчина
линия, установява, че ответникът сменил патрона на входната врата на
апартамента, защото бравата се счупила. Дори се наложило, докато я оправят,
ответникът да живее при нея. Посочва, че ищцата и бащата на ответника никога не
са имали проблем да влизат в жилището, както и че ответникът не им е създавал
проблеми да влизат, знаел е за пожизненото право на баба му да ползва жилището.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът установи следното:
Не
се спори, че ответникът Н.Ц. е собственик на процесния апартамент № 87, а
първоначалната ищца А.Н. е имала учредено пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху имота.
Правото
на ползване е вещно право върху чужда вещ, изрично уредено в закона /Закон за
собствеността, ЗС/ и съгласно чл.55 от ЗС се учредява с правна сделка. Съгласно
чл.56 от ЗС правото на ползване включва правото да се ползва вещта съгласно
нейното предназначение и правото да се
получават добиви от нея, без тя да се променя съществено. Съгласно чл.111 от ЗС правото на ползване
подлежи на петиторна защита. Т.е. то се ползва с правна защита и задължава
всички трети лица, вкл. и носителя на правото на собственост да се съобразява с
него. Затова носителят на правото на ползване може да иска от собственика и
обезщетение по чл. 59 от ЗС, ако е лишен от ползването върху имота. За тази
претенция не е необходима предварителна покана. Ако плащането е закъсняло,
лихва се дължи от поканата, а исковата молба се счита за такава / така Решение
№ 31 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4745/2013 г., I г. о., ГК/.
Съгласно
чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова ,с което се е обогатил, до размера на обедняването. Обедняването,
в случаите на ползване на чужд имот без основание, се съизмерява с пазарния
наем за имота / така и в Решение №181/12.12.2018 по дело №2187/2017 на ВКС, ТК,
I т.о./.
С
влязло в сила решение по гр.д.№ 25618/16г. на СРС между страните е установено,
че А.Н. е била лишена от ответника Н.Ц. от правото да ползва процесния
апартамент от 26.04.2016г., когато тя, като ползвател, е поканила ответника да
освободи имота. С това съдебно решение ответникът Ц. е бил осъден да освободи
процесния апартамент № 87 и да го върне на А.Ц.. На 20.02.2020г. А.Н.
е била въведена във въвод на имота от съдебен изпълнител.
За
периода, в който ползвателят Н. е била лишена от правото да ползва имота,
собственикът на имота, ответникът Ц., й дължи обезщетение равно на месечния
наем ведно с лихвата за забава от поканата.
А.Ц.
е претендирала обезщетение в размер на 27 600лв. , формирано като сбор от
месечния наем за апартамента за периода 2.05.2016г. – 20.02.2020г. установи се,
че в този период тя е била лишена от ответника от правото да ползва имота. Приетата
от съда съдебно техническа експертиза установява, че пазарният наем за имота за
претендирания период е 26 894лв. В този размер искът следва да се уважи, а
за разликата до претендирания размер от 26 700лв. искът по чл.59 от ЗЗД
следва да се отхвърли. На основание чл.86 от ЗЗД, върху присъдената главница
ответникът дължи и обезщетение за забава след поканата. Съдебно счетоводната
експертиза установява по-висок размер лихва върху присъдената главница, но с
оглед диспозитивното начало, съдът присъжда поисканото – 1300лв.
Ответникът направи възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането на ищцата за главница и лихва в
първото по делото заседание. Такова възражение не се съдържа в отговора на исковата
молба. Според задължителната съдебна практика правото на ответника да направи
възражение за погасяване по давност на вземането – предмет на иска, се
преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ал. 1 от ГПК / така и в решение по т. дело № 46 по описа за 2010г., ВКС, ІІ т.о./. Като
направено извън законоустановения срок, възражението за изтекла погасителна
давност на вземането на ищцата е недопустимо и следва да се остави без
разглеждане.
По разноските:
Ищците претендират разноски по списък по
чл.80 от ГПК – съдебни разноски в размер
на 1 903,20лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1230лв. Ответникът
оспорва размера на адвокатското възнаграждение като прекомерен.
Ответникът претендира разноски по списък
в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищците
имат право на направените от тях разноски съразмерно уважената част на исковете
/97,56%/ . Възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищците
адвокатско възнаграждение е неоснователно. Претендираният размер адвокатски
хонорар е по-нисък по размер от минимално установения за този размер иск по
чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения.
На ищците се следват разноски в размер на 3 056,75лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника се следват разноски съразмерно отхвърлената част от иска /2,44% от
300лв./ - 7,32лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Н.В.Ц., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на основание чл.59 от ЗЗД поравно
на С.Н.А., ЕГН **********, адрес: *** и на В.Н.Ц., ЕГН **********, адрес: ***,
правоприемници на първоначалната ищца, починала в хода на производството, А.К.Ц.,
ЕГН **********, сумата от 26 894лв., представляваща обезщетение за ползван
имот, съставляващ апартамент № 87 в гр.София, ж.к. „********,
ведно със съответното избено помещение и съответните ид.ч. от правото на строеж
на сградата за периода 2.05.2016г. до 20.02.2020г., и на основание чл.86 от ЗЗД
поравно сумата от 1300лв., представляваща лихва за забава върху присъденото
обезщетение до датата на исковата молба - 20.03.2020г., както и поравно сумата 3 056,75лв.
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.59 от ЗЗД за разликата над присъденото до претендираното от
26 700лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
С.Н.А., ЕГН **********, адрес: *** и В.Н.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплатят на Н.В.Ц., на основание чл.78 ал.3 от ГПК, разноски по делото в размер
на 7,32лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: