Определение по дело №132/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството по административно дело № 132/ 2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на И. И. Н. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. А, ет.3, ап.5 и на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. „А“, ет.4, ап.8, подадена чрез пълномощника им адв. Н. Т. от АК – Стара Загора, уточнена с писмена молба вх. № 1295/ 04.03.2025г., против Заповед № 183 от 04.02.2025г., издадена от Кмета на Община К., с която на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД е отказано издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач И. И. Н..

Съдът намира, че подадената от И. И. Н. жалба е процесуално недопустима, по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК, една от предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, е наличието на правен интерес за жалбоподателя от оспорването. Тази процесуална предпоставка е от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно във всеки един етап от производството. Задължително условие, обуславящо правния интерес и респ. правото на жалба, е наличието на „засягане” на права и/или на защитени от правото интереси от акта, който се оспорва. Правото на жалба принадлежи на това лице, спрямо което материалноправните последици на акта са неблагоприятни и пряко засягат негативно неговата правна сфера.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 183 от 04.02.2025г., издадена от Кмета на Община Казанлък, на основание чл.24, ал.9 във вр. с чл.24, ал.1 от Наредба № 34/ 1999г. за таксиметров превоз на пътници и с оглед изискването на чл.12, ал.1, изречение четвърто от Закона за автомобилните превози, е отказано издаването на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач И. И. Н.. Следователно адресат на обжалваната заповед е само търговецът „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД и само в неговата правна сфера пряко и непосредствено настъпват неблагоприятните правни последици, които административният акт разпорежда. Те се състоят в липсата на разрешение за „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД да извършва таксиметров превоз на пътници на територията на община Казанлък с МПС с рег. № [рег. номер], с посочен от търговеца таксиметров водач. Разрешението за извършване на таксиметров превоз на територията на общината е индивидуален административен акт, с който на неговия адресат се признава правото да извършва таксиметров превоз на пътници на територията на общината с конкретно посочените в списък таксиметрови автомобили и техни таксиметрови водачи. За последните – за таксиметровите водачи, този административен акт няма пряко и непосредствено правно действие. Възможността да упражняват таксиметров превоз на пътници е опосредена и пряко зависима от гражданскоправните отношения с търговеца, който е адресат на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на общината. От съгласието на търговеца зависи дали таксиметровият водач ще извършва дейност от негово име, или не – аргумент от чл.12 от Закона за автомобилните превози.

С жалбата си против отказа на Кмета на О. К. да издаде удостоверение на търговеца за извършване на таксиметрова дейност с посочения автомобил, водачът защитава чужди права от свое име пред съд. Чужди права от свое име се защитават само в предвидените в закон случаи – чл.26, ал.2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. Този извод не се променя и от представения с жалбата Договор № 511/ 02.12.2024г., сключен на посочено в него основание по чл.12 ал.1 от Закона за автомобилните превози, между „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД и И. И. Н., за извършване на таксиметров превоз на пътници от водача И. Н. за негова сметка, но от името на дружеството –търговец с автомобил с рег. № [рег. номер], [Марка], модел Лоджи, който е включен в Списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз №10748/14.05.2013г. на ИА „Автомобилна администрация“ към Министерство на транспорта и информационните технологии. Удостоверението за регистрация по чл.12, ал.1 от Закона за автомобилните превози се издава само по искане на търговеца, който е и единствен негов адресат. Правата, които този административен акт признава, се упражняват само и единствено от името на търговеца, дори когато този търговец по силата изключението по чл.12 и чл.24а от Закона за автомобилните превози, посочва като таксиметрови водачи на автомобилите физически лица, които ще извършват дейността за собствена сметка, но от негово име. Удостоверението и в този случай няма за адресати посочените водачи на таксиметрови автомобили – лицата, които са придобили тази правоспособност и имат граждански правоотношения с търговеца, и които по силата на чл.12 и чл.24а от ЗАвтП не е задължително да бъдат само трудовоправни. Дейността винаги се извършва от името на търговеца, на който се признава правото да извършва търговската дейност таксиметров превоз на пътници. Субекти на административното правоотношение са административният орган и търговецът, на който се признава правото да извършва дейността на територията на общината. Съдържанието на административното правоотношение се определя от обекта на правото и неговия обхват- територията на общината, конкретните автомобили и водачите, които ще извършват дейността от името на търговеца и то не се променя, нито възниква второ, отделно право и за тези водачи, които за своя сметка, но от името на търговеца ще извършват дейността с посочените в Удостоверението автомобили. Правото, което се признава с Удостоверението не е и общо – за търговеца и за таксиметровия водач, нито е повече от едно, нито отказът да се признае това право на търговеца препятства таксиметровия водач да упражнява правоспособността си от името на търговец, притежаващ удостоверение по чл.12 от Закона за автомобилните превози. С издаването на Удостоверение, както и с отказа да се издаде, за таксиметровия водач, без значение дали ще работи за своя сметка или ще бъде нает от търговеца, не възникват, нито се прекратяват права. Таксиметровия водач упражнява дейност само от името на търговец и по силата на граждански правоотношения с него. Обратното означава да се признае правото на трето лице да защитава чужди права пред съд–тези на търговеца, който е страна в административното правоотношение, но дори и да се признае това право, и да се постигне благоприятен за чуждата сфера правен резултат, то за жалбоподателя – таксиметров водач, решението на съда няма да доведе до възникване на правоотношение между него и административния орган, още по-малко ще създаде задължение за търговеца да изпълнени гражданско-правния договор.

Ето защо съдът намира, че жалбата на И. И. Н. следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а производството по делото – прекратено в тази му част.

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.4 от АПК, Старозагорският административен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. И. Н. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. А, ет.3, ап.5, против Заповед № 183 от 04.02.2025г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с която на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД е отказано издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач И. И. Н..

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №132/ 2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора в частта му по жалбата на И. И. Н..

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен в 7-дневен срок от връчването му на И. И. Н. и на Кмета на Община Казанлък.