№ 1191
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20241110202316 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на К. Х. П., ЕГН: **********, подадена
чрез адв. В. В., вписана в САК, срещу Наказателно постановление № 11-01-
546/08.11.2023 г. /НП/, издадено от директора на Агенция за държавна
финансова инспекция към Министерството на финансите на Република
България /АДФИ/, с което на осн. чл. 250 във вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за
обществените поръчки /ЗОП/ му е наложено наказание в размер на 10 000,00
/десет хиляди/ лева за нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 4, вр. чл. 18, ал. 1, т. 8 от
ЗОП.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради
неточно прилагане на материалния закон, и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила. С нея са оспорени изводите на
административнонаказващия орган /АНО/, че е извършено нарушение по чл.
79, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП. На следващо място се твърди,
че деянието не може да се вмени във вина на жалбоподателя, и че при
издаване на АУАН не са взети предвид представени доказателства по
преписката. В заключение жалбоподателят моли съда да извърши разследване
на спорните обстоятелства, да събере допълнително доказателства дали
посоченото в АУАН действително е административно нарушение, да отмени
НП и да му бъдат присъдени разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично, представлява се от процесуалния си представител адв. В.. Същата моли
съда да отмени обжалваното НП. Твърди, че жалбоподателят се е възползвал
от възможността на чл. 116, ал. 1, т. 3 вр. с ал. 2 от ЗОП и не е действал
1
неправомерно, както и че той не е могъл да предвиди, че работата на
комисията няма да приключи в срок. Моли в полза на жалбоподателя да бъдат
присъдени разноски, за което представя списък.
АДФИ, редовно призована за съдено заседание, изпраща процесуален
представител – юрк. Г.. Същата моли съда да отхвърли жалбата, като
неоснователна. Заявява, че е установено по безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил нарушението и АНО правилно е приложил
материалния закон. Поради това моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Също така моли в полза на АНО да бъдат присъдени
разноските по делото и прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски от жалбоподателя.
По делото е постъпило писмено становище от АНО, с което последният
моли съда да остави без уважение жалбата на К. П. и да потвърди
обжалваното НП. В него са изложени доводи, че НП е правилно и
законосъобразно, че АУАН и НП са издадени съгласно изискванията на ЗАНН,
нарушението безспорно е извършено. Изложени са подробни съображения във
връзка с прилагането на разпоредбите на ЗОП и Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/. В заключение
процесуалният представител на АДФИ е поискал от съда на осн. чл. 63д, ал. 2
от ЗАНН претендираното адвокатско възнаграждение да бъде съобразено с
действителната фактическа и правна сложност на делото, прави възражение за
прекомерност. Моли на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на АДФИ да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните, събраните по делото
доказателства и доказателствени средства и като направи цялостна служебна
проверка на обжалваното НП и обстоятелствата, при които е издадено, намери
са установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Със Заповед № 1438/18.08.2020 г. на генералния директор на Държавно
предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ /ДП
НКЖИ/ било определено организирането и подготовката на процедура по
договаряне без предварително обявление и възлагане на обществена поръчка
на осн. чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Предметът на поръчката бил „Хигиенизиране,
поддържане и почистване на помещения в приемните задания на гарите, както
и перони, коловози, находящи се на територията на Управление за движението
на влаковете и гаровата дейност /УДВГД/ София, Пловдив и Горна
Оряховица“.
Към този момент, видно от справка за отговорните длъжностни лица,
представляващи ДП НКЖИ с изх. № ЖИ-1364/11.01.2023 г., жалбоподателят
К. П. заемал длъжността член на Управителния съвет и генерален директор на
ДП НКЖИ.
С решение № 66/28.08.2020 г. на инж. К. П., в качеството му на
генерален директор на ДП НКЖИ, била открита процедура на договаряне без
предварително обявление на осн. чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Предметът на
поръчката бил „Хигиенизиране, поддържане и почистване на помещения в
2
приемните задания на гарите, както и перони, коловози, находящи се на
територията на Управление за движението на влаковете и гаровата дейност
/УДВГД/ София, Пловдив и Горна Оряховица“. Прогнозната стойност на
поръчката била 3 258 450 лева без ДДС, а обект - „услуга“ по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 3 от ЗОП. В решението било посочено още, че продължителността на
поръчката била 12 месеца, като лицата, до които била изпратена покана за
участие в процедурата, били „Комерс РМ“ ЕООД и „Профиклийн“ ЕООД.
Възлагането на обществената поръчка било обявено с чрез използване
на централизирана електронна платформа, в съответствие с чл. 39а, ал. 1 от
ЗОП. Уникалният номер на поръчката бил 00-233-2020-0045.
Видно от писмо с изх. № ЖИ-3278/24.01.2023 г. на генералния директор
на ДП НКЖИ до държавния данъчен инспектор, мотивите при избора на
процедурата били следните:
Била налице неотложна необходимост от възлагане на дейности по
хигиенизиране, поддържане и почистване на открити и закрити площи,
стопанисвани от поделенията на ДП НКЖИ и към онзи момент не могло да се
проведе открита, ограничена или състезателна процедура с договаряне, тъй
като:
била налице невъзможност на комисията, която разглеждала офертите по
процедурата да приключи своята работа до края на м. август 2020 г. и да
обяви процедура за избор на изпълнител по конкретен договор;
било невъзможно да се спазят задължителните срокове по ЗОП за
влизане в сила на съответните решения за избор на изпълнител/и и тези
по евентуално обжалване на процедурата
предвид ограниченията на КТ и КСО не било възможно за кратък период
от време да бъдат назначение от ДП НКЖИ на трудов или граждански
договор необходимият брой служители за осъществяване на предмета на
договора.
Неотложните обстоятелства били налице не по вина на ДП НКЖИ, а
поради пандемията от коронавирус. Именно поддържането на хигиена в този
период наложило неотложното възлагане на поръчката. В 11 точки било
изложено защо възлагането на тази задача следвало да се извършва от външна
фирма.
Предвид горните обстоятелства ДП НКЖИ е приело, че следва да се
открие процедура на договаряне без предварително обявление, на осн. чл.79,
ал. 1, т. 4 от ЗОП.
Видно от констативен протокол от 15.05.2023 г., на тази дата в 16:40 ч. в
гр. София, в сградата на АДФИ е бил проведен телефонен разговор с К. П..
Той е бил уведомен от М.И., държавен финансов инспектор от Втори отдел в
дирекция „Инспекционна дейност“ в присъствието на един свидетел, че при
извършване на финансова инспекция е било установено нарушение по чл. 79,
ал. 1, т. 4 от ЗОП. Той е бил уведомен и че следва да му бъдат съставени и
връчени два броя АУАН и е бил поканен да се яви за това на 16.05.2023 г. в
11:00 ч. в сградата на АДФИ в гр. София, ул. „Леге“ № 2.
На 16.05.2023 г. е бил съставен АУАН № 11-01-546/16.05.2023 г. от М.И.,
3
държавен финансов инспектор от Втори отдел в дирекция „Инспекционна
дейност“ при АДФИ, с който било установено, че на 28.02.2020 г. К. П.,
генерален директор на ДП НКЖИ и публичен възложител на обществени
поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 13 от ЗОП с Решение № 66/28.08.2020 г. е
открил и провел процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП – „договаряне без
предварително обявление“ за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Хигиенизиране, поддържане и почистване на помещения в приемните
задания на гарите, както и перони, коловози, находящи се на територията на
Управление за движението на влаковете и гаровата дейност /УДВГД/ София,
Пловдив и Горна Оряховица“, без да са били налице условията по чл. 79, ал. 1,
т. 4 от ЗОП – административно нарушение по чл. 79, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 18,
ал. 1, т. 8 от ЗОП. АУАН е бил съставен в присъствието на един свидетел и е
бил връчен на К. П. в деня на съставянето му (16.05.2023 г.), видно от
разписката към АУАН.
К. П. е направил писмено възражение с вх. № 11-01-546/22.05.2023 г., с
които е оспорил изводите, направени в АУАН за установеното нарушение на
чл. 79, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП.
Въз основа АУАН на 08.11.2023 г. е било издадено НП № 11-01-
546/08.11.2023 г. от директора на АДФИ, с който за гореописаното деяние на
осн. чл. 250 вр. чл. 261, ал. 2 от ЗОП на жалбоподателя било наложено
наказание глоба в размер на 10 000,00 /десет хиляди/ лева за нарушение на. чл.
79, ал. 1, т. 4 вр. чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП. Видно от приложената разписка,
същото било връчено на санкционираното лице на 15.01.2024 г. На 23.01.2024
г. К. П. е подал жалба срещу описаното НП, въз основа на която било
образувано настоящото съдебно производство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на
представените по делото писмени доказателства: Разписка от 15.01.2024 г. за
получаване на заверен препис от НП № 11-01-546/08.11.2023 г., АУАН № 11-
01-546/16.05.2023 г., издаден от държавен финансов инспектор от Втори отдел
на дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ, заверени преписи от
Заповед № ФК-10-7/03.01.2023 г. за възлагане на финансова проверка,
издадена от директора на АДФИ, Заповед № ФК-10-31/10.01.2023 г., издадена
от директора на АДФИ, Заповед № ФК-10-182/22.02.2023 г., издадена от
директора на АДФИ, Заповед № ФК-10-263/27.03.2023 г., издадена от
директора на АДФИ, Заповед № ФК-10-377/15.05.2023 г. издадена от
директора на АДФИ, Справка за отговорните длъжностни лица,
представляващи ДП НКЖИ – гр. София за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г.
с изх. № ЖИ-1364/11.01.2023 г., Заповед № 1438/18.08.2020 г. на Генералния
директор на ДП НКЖИ, Решение по чл. 22, ал. 1 от ЗОП, Писмо с изх. № ЖИ-
2522/18.01.2023 г. от М.И., държавен финансов инспектор от АДФИ, Писмо с
изх. № ЖИ-3278/24.01.2023 г. от Генералния директор на ДП НКЖИ, Справка
– извлечение от програмен продукт SAP изх. № ЖИ-13039/24.03.2023 г.,
Заповед № ЗМФ-454/21.06.2023 г. на Министъра на финансите, Възражение с
вх. № 11-01-546/22.05.2023 г. срещу АУАН № 11-01-546/16.05.2023 г.
4
Описаните писмени доказателства са непротиворечиви и
последователни, като навеждат до един и същи извод за времето, мястото и
начина на извършване на деянието, поради което съдът намира, че те
правилно отразяват фактическата обстановка по делото. В допълнение на
това, писмените доказателства по делото официални документи, които са
издадени и подписани от длъжностни лица в това им качество, в
законоустановените форма и ред. Поради това съдът не се съмнява в тяхната
автентичност и достоверност и дава вяра на отразените в тях обстоятелства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, а именно
наказателно постановление № 11-01-546/08.11.2023 г., издадено от директора
на АДФИ. Подадена е от адресата на НП и санкционирано лице, в
законоустановения 14-дневен срок от връчването . Предвид това, съдът
намира, че същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, поради следните съображения:
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН.
Съдът установи, че проверката, при която е било констатирано
нарушението, е извършена от компетентни за това органи, въз основа на
посочените в закона основания. Поради това съдът намира, че констатациите
на проверяващите са правилни и законосъобразни, и фактическата обстановка,
отразена в протокола от проверката, правилно отразява обективната
действителност.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи в кръга на
службата им, видно от приложените по делото Заповед № ЗМФ-
454/21.06.2023 г. на Министъра на финансите, Заповед № ФК-10-7/03.01.2023
г. на Директора на АДФИ във вр. с чл. 261, ал. 1 от ЗОП.
Съгласно чл. 261, ал. 1 от ЗОП, който е специален по отношение на чл.
34, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в шестмесечен срок от деня, в който
нарушителят е открит от органи на агенцията при извършване на финансова
инспекция или проверка, но не по- късно от три години от извършването на
нарушението. Моментът на откриване на нарушителя съвпада с момента на
констатиране на самото нарушение – в случая момента на извършване на
финансовата проверка. Видно от констативния протокол, съставен след
извършване на проверката, нарушението е констатирано на 15.05.2023 г., като
в него е посочено, че К. П. следва да се яви в АДФИ на 16.05.2023 г. за да му
бъдат връчени 2 бр. АУАН. АУАН е бил съставен и му е бил връчен на тази
дата. Поради това съдът приема, че специалната разпоредбата на чл. 261, ал. 1
от ЗОП във връзка със съставянето и връчването на АУАН е спазена от АНО.
Съдът приема, че са спазени и сроковете по чл. 34, ал. 4 от ЗАНН, доколкото
обжалваното НП е издадено на 08.11.2023 г.
Но съдът отчита, че както в АУАН, така и в обжалваното НП се твърди,
5
че К. П. е извършил нарушение по чл. 79, ал. 1, т. 4, вр. чл. 18, ал. 1, т. 8 от
ЗОП. Но тази правна норма (защото е общо правило за поведение), не може да
бъде възприета като самостоятелен състав на административно нарушение,
предвид разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН (липсва санкционна част). Това
означава, че както в АУАН, така и в обжалваното НП в последствие е
допуснато нарушаване на процесуалните правила, довели до ограничаване на
правото на защита на лицето, чиято отговорност е ангажирана.
Правните норми, според доктрината, а и в практиката, са общи правила
за поведение. Санкционните правни норми, се състоят от две части –
диспозиция и санкция, в която законодателят е предвидил неблагоприятни за
дееца правни последици. Тези неблагоприятни правни последици могат да
бъдат от различно естество – наказания по смисъла на НК, наказания за ФЛ
налагани по реда на ЗАНН, санкции за ЮЛ по смисъла на ЗАНН,
неблагоприятни последици от гражданскоправен или административен
характер и т. н. Правните норми могат да бъдат и бланкетни – когато част от
правната норма (напр. диспозиция, санкция) препраща към съдържанието на
друга правна норма.
В конкретния случай, доколкото предмет на това
административнонаказателното производство е обжалвано НП, издадено за
извършено административно нарушение, то в санкционната част на нормата,
описваща твърдяно нарушение, следва да бъде включено и предвиденото от
законодателя административно наказание, т.е. наказанието е част от
нарушението. В този смисъл е и легалното определение на понятието
"нарушение" на чл. 6 от ЗАНН. Възприемайки предварително определеното
наказание като част от състава на нарушението, настоящият съдебен състав
констатира, че при съставяне на АУАН актосъставителят никъде не е посочил
конкретното нарушение, за което образува административнонаказателното
производство и от чийто фактически състав нарушителят има право да се
брани.
Както се посочи по-горе, съдът намери за установено, че
жалбоподателят виновно е осъществил състава на нарушението по чл. 250 от
ЗОП. Но АУАН е съставен и е образувано за чл. 79, ал. 1, т. 4, вр. чл. 18, ал. 1,
т. 8 от ЗОП (но не и за чл. 250 от ЗОП или за друга санкционна норма). По този
начин актосъставителят не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН, като не е посочил нарушението, за което образува
административнонаказателното производство. С това е нарушил
процесуалните правила и е ограничил правото на защита на жалбоподателя,
препятствайки го да разбере своевременно в извършването на кое точно
нарушение е обвинен, каква санкция го застрашава.
На второ място, както се посочи по-горе, правните норми могат да бъдат
бланкетни. В случая разпоредбата на чл. 250 от ЗОП е такава бланкетна норма,
т. к. част от диспозицията й е формулирана в друга правна норма със
самостоятелно правно значение, към която изрично препраща. Част от
диспозицията на нарушението препраща към разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т.т.
3 – 10 или т. 13 от ЗОП. Самото изпълнително деяние на нарушението по чл.
250 от ЗОП, е формулирано в самия член 250 от ЗОП и е указано като
6
провеждане на процедура по... (бланкетното съдържание, препратката към
други правни норми, сред които и по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП), без да са
налице условията за това. Това означава, че в АУАН не е посочена не само
санкционната част на нарушената правна норма, но и част от диспозицията –
не е посочено и изпълнителното деяние, което разпоредбата на чл. 250 от ЗОП
въвежда.
На трето място – актосъставителят е бил длъжен в изпълнение на
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАН да посочи "законните разпоредби,
които са нарушени". Ползването на пълния член от законодателя указва, че
нарушените законни разпоредби следва да бъдат изброени изчерпателно. Ако
беше изпълнил предписаното от тази процесуална норма указване на всички
нарушени разпоредби, актосъставителят би следвало да посочи в АУАН не
само чл. 79, ал. 1, т. 4, вр. чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, която съставлява само част
от диспозицията на санкционната норма по чл. 250 от ЗОП (нарушението), но
и самата разпоредба чл. 250 от ЗОП. Изпълнявайки чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
актосъставителят би изпълнил и задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН
коректно да посочи нарушението, за което образува производството. Това не е
сторено.
На практика АУАН е съставен само за нарушаване на нормата по чл. 79,
ал. 1, т. 4 вр. чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, която сама по себе си не е санкционна
правна норма (самата тя не предвижда наказание).
След като намира, че административнонаказателното производство е
незаконосъобразно образувано, настоящият съдебен състав намира, че и
обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно издадено, в
резултат на незаконосъобразно проведена процедура.
АНО, издавайки обжалваното НП, безкритично е възприел
предложеният от актосъставителя подход. Едва при определяне на
наказанието, той е посочил като основание за налагането му разпоредбата на
чл. 250 от ЗОП, но отново възприемайки, че е нарушена разпоредбата на чл.
79, ал. 1, т. 4, вр. чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП и само в това именно да се състои
нарушението.
В действителност, и двете разпоредби са дефинитивни - разпоредбата на
чл.18, ал.1 от ЗОП указва видовете обществени поръчки, като под т.8 е
посочена и процедурата на договаряне без предварително обявление, а
разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗОП указва случаите, в които публичните
възложители могат да прилагат процедура на договаряне без предварително
обявление. Нито една от двете разпоредби – нито поотделно, нито взети в
съвкупност, съдържат санкционна част, дори не посочват изпълнителното
деяние на нарушение. Указването им не може да замести изпълнението на
задължението на актосъставителя и на АНО да посочи коректно нарушението,
В конкретния случай нарушението, което актосъставителят, а и АНТО са
имали предвид в АУАН и в обжалваното НП е следвало да бъде изрично и
ясно посочено и в двата акта чрез правната норма на чл.250, вр.чл.18, ал.1, т.8,
вр.чл.79, ал.1 от ЗОП (ред.от 14.03.2020г., която жалбоподателят е следвало да
спазва към датата на извършване на твърдяното нарушение – 28.08.2020г.) в
7
смисъл: възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл.18, ал.1, т.3 – 10 или
т.13 от ЗОП без да са налице условията, посочени в закона, т.е. посочените в чл.79, ал.1 от ЗОП
изключения, се наказва с глоба …
Предвид гореизложеното, като намира, че при провеждане на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателят, съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Междувременно, извън посоченото по-горе основание за отмяна на
обжалваното НП като незаконосъобразно, е настъпила и законодателна
промяна, която е благоприятна за жалбоподателя – последвало е изменение на
ЗОП (ДВ, бр. 88 от 20.10.2023 г., в сила от 1.01.2024 г., като §.73 на този ЗИДЗОП гласи: В чл. 250
думите "чл. 18, ал. 1, т. 3 – 10 или т. 13" се заменят с "чл. 18, ал. 1, т. 3 – 7", а думите "не повече
от 10 000 лв." се заменят с "не повече от 20 000 лв.".), като от изпълнителното деяние на
чл.250 от ЗОП вече не обхваща и случаите на чл.18, ал.1, т.8 от ЗОП, а
приложното поле на чл.250 от ЗОП вече касае само случаите на чл.18, ал.1,
т.3-7. Това означава, че деянието, за което е ангажирана административно
наказателната отговорност на К. П. вече не съставлява нарушение по чл.250 от
ЗОП. Означава също така, че към момента на съставяне на обжалваното НП –
08.11.2023г., тази по-благоприятна за жалбоподателя промяна в закона вече е
била обнародвана, макар и все още невлязла в сила.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, е претендирал
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 3000,00 лева, като
е приложил списък за направени такива и договор за правна защита и
съдействие, съгласно който сумата е била заплатена в брой. Процесуалният
представител на АДФИ е направил възражение за прекомерност и е поискал
от съда размерът на разноските да бъде намален.
Предвид това, че атакуваното НП следва да бъде отменено, съдът
намира искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
основателно. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото,
като взе предвид и констатираното обстоятелство, че към момента на
съставяне на обжалваното НП – 08.11.2023г вече е бил обнародван, макар и
невлязъл в сила ЗИДЗОП ДВ, бр. 88 от 20.10.2023 г. който стеснява приложното поле на
чл.250 от ЗОП, съдът намира, че на К. П. следва да бъдат присъдени разноски в
пълния претендиран и доказан чрез договора за правна защита и съдействие с
инкорпорирана в текста му разписка за изцяло заплатен на ръка хонорар в
размер на 3 000 лева, за основателна, поради което тези разножски следва да
бъдат възложени на въззиваемата страна.
По отношение възражението на процесуалния представител на
въззиваемата страна: съдът намира същото за неоснователно, поради което
размерът на направените от жалбоподателя и приети от съда за основателни
разноски по делото не следва да бъде намаляван. В тази връзка – самото
възражение е бланкетно и не сочи конкретно основание, което да налага
обсъждане защо се смята, ча заплатеният от жалрбоподателя хонорар е
прекомерен по размер, при положение, че е платен за НП, издадено след
8
обнародване на изменение на закона, което е благоприятно за жалбоподателя
до степен – да е годно за отмяна на невлязлото в сила НП.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 3, т.2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-546/08.11.2023 г. /НП/,
издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция към
Министерството на финансите на Република България, /АДФИ/, с което на К.
Х. П., ЕГН: ***, на осн. чл. 250 във вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за
обществените поръчки /ЗОП/ му е наложено наказание в размер на 10 000 лева
за нарушение по чл. 79, ал. 1, т. 4, вр. чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП , като
незаконосъобразно издадено.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенцията за държавна
финансова инспекция към Министерството на финансите на Република
България да заплати на К. Х. П., ЕГН: *** направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9