РЕШЕНИЕ
№ 3140
гр. Варна, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20253110104397 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба на З. С. Г., с ЕГН **********, навършила пълнолетие в хода
на процеса, първоначално действаща със съгласието на своя баща и законен представител С.
П. Г., с ЕГН **********, за налагане на мерки за защита спрямо молителката от ответницата
К. Г., с ЛНЧ ***.
В молбата се твърди, че З. Г. е първородна дъщеря на ответницата К. Г. и на С. П. Г..
Последните двама имат сключен граждански брак, но от 07.11.2024 г. фактически са
разделени и оттогава не живеят заедно. След раздялата на родителите, майката К. Г.
продължила да живее в семейното жилище, находящо се на адрес: ***, а бащата С. Г.
временно го напуснал и понастоящем живее в жилището на майка си, което се намира в град
П., ул. „***” **. Молителката и нейните двама по - малки братя С. (11 г.) и Д. (9 г.) останали
да живеят, заедно с майка си К. Г. в жилището в град Варна. Причина за ряздялата била
изневяра от страна на майката, която изневяра установили молителката З. и нейните двама
по - малки братя С. (11 г.) и Д. (9 г.), и съобщили на баща си.
Родителите завели насрещни претенции един срещу друг за развод и родителски
права, въз основа на които е образувано и висящо гражданско дело № 768/2025 г. по описа на
ВРС, 14 състав. Майката е отправила искане за упражняване на родителските права само по
отношение на децата С. и Д., като не претендира да упражнява родителски права спрямо
дъщеря си З.. Към настоящия момент в производството по гр.д. № 768/2025 г. няма
постановени привременни мерки по въпроса за родителските права и местоживеенето на
децата, вкл. и по отношение на молителката. В исковата си молба по гр. д. № 768/2025 г.
майката е заявила, че отношенията й с детето З. „са крайно изострени” и емоционалната им
връзка е нарушена, което било напълно вярно. Сочи се, че проблемите в отношенията им са
породени от нежеланието й изобщо да има дъщеря и от негативното й отношение спрямо
молителката от самото й раждане до сега. Майката К. Г. не веднъж е заявявала гласно, че
никога не е искала да има деца, и че била склонна да роди само едно дете и то да е момче, но
по изключителното настояване на съпругът й от брака си имат родени три деца. Факт е, че
от раждането им досега пълноценни грижи за децата полага техния баща, като от 2020 г. за
1
тях се грижи основно баща им в жилището им в град Варна, а майката живее и работи в
Италия всяка година за времето от месец Май до м. Ноември.
Поддържа се, че още от самото раждане на З., майка й К. не проявявала интерес към
нуждите й, не показвала обич и привързаност, а напротив, отнасяла се с жестокост. От малка
започнала да я бие с колан, с пластмасова пръчка или с чехли, и неведнъж се опитвала да я
души - последния път З. била в 8-ми клас. При всяко непонравило й се действие от страна на
детето З., ответницата започвала да я удря и обижда, и за най - малкото нещо й отнемала
личните вещи като наказание.
Конкретно са декларирани следните релевантни актове на насилие спрямо
молителката:
В периода след 01.12.2024 г. и досега ответницата тенденциозно е обвинявала
молителката, че е виновна за проблемите им с баща й, че е била манипулатор и постоянно е
разказвала лъжи и е пускала сигнали срещу нея, за да може баща й да „спечели делото”.
През месец Декември 2024 г. ответницата няколко пъти е заплашила, че ще я изгони
от домът им с думите: „Имам право да те изгоня, защото си съучастник с баща ти срещу
мен!”. Не я изгонила в действителност, но в началото на месец Декември 2024 г. сменилла
ключалката на входната врата пред очите й и не й дала ключ. Казала й, че може да влиза и да
стои вкъщи само в нейно (на ответницата) присъствие. Заради това няколко пъти се
наложило молителката да стои пред вратата на стълбището, понякога с часове, и да чака
майка й да й отвори вратата, за да се прибере у дома след училище или след работа. Твърди
се, че от 15.01.2025 г. молителката работила по трудов договор като „асистент - продавач”
във фирма „П. М.” ** с място на работа - ***. Или обратното, когато искала да излиза с баща
си, ответницата отказвала да й даде ключ и така я държала против волята й в домът й близо
половин час. Друг път, в средата на м. Януари 2025 г. сутринта в 7 ч. молителката бързала за
училище и докато се обувала, казала на майка си да й отключи вратата, но тя отказала с
думите: „Не си готова”. Това я напрегнало, защото трябвало няколко пъти да повтори
молбата си и се стигнало до словесно спречкване, при което ответницата отключила вратата
с много бавни движения, а молителката закъсняла за училище и трябвало да обяснява на
класния си ръководител каква е причината.
По същото време, през м. Декември 2024 г., ответницата монтирала камери за
видеонаблюдение вътре в жилището им, за да може да вижда какво прави молителката и
какво говори по всяко време, докато си е вкъщи. Молителката била принудена ежедневно да
се преоблича само в банята, където единствено няма камери. Ответницата обаче не й давала
да се облича в банята и я карала да се преоблича на отворени врати пред камерите.
Едва на 6 -ти - 7-ми Март 2025 г. ответницата е предоставила ключ от входната врата
на жилището им и премахнала камерите. За тези два случая молителката подала
сигнали/жалби в Отдел „***” към ДСП - гр. Варна, по които имало образувани преписки и
снети обяснения от ответницата, но последната категорично и изрично пред социалните
работници отказала да й даде ключ и да премахне камерите. Дори подала жалба в полицията
срещу молителката през м. Февруари 2025 г., защото била „закривала” камерите, по повод
на което била привикана с призовка да дава обяснения.
Няколко пъти в периода м. Декември 2024 г. — м. Март 2025 г. молителката
получавала паник атаки и изпадала в нервни кризи, заради отношението на майка й към нея.
Това я принудило да потърси психологична подкрепа от училищния психолог - г-жа Д. М.,
както и от класния й ръководител - г-жа В. С..
Последно преживяла нервна криза на 01.04.2025 г., вторник. На този ден, във времето
между 11 ч. и 12 часа, молителката била у дома си и си търсила раницата, за да си приготви
багажа. Имала уговорка с баща й да прекара при него два дни - 01 и 02 Април, в П., където
били и братята й за пролетната ваканция. Докато търсила раницата, под леглото намерила
два сертификата на баща си, които били поставени в рамки и стъкло. Обадила му се, за да го
пита дали му трябват и дали иска да му ги занесе. След като той отговорил утвърдително, ги
сложила върху бюрото си, докато прикли с багажа. След това решила да обядва, взела си
храна и седнала на бюрото си да се храни, където е обичайното й място за хранене. В този
момент майка й се прибрала отвън. Минавайки покрай бюрото и молителката, видяла
сертификатите, взела ги и тръгнала към другата стая. Молителката веднага се изправила и
2
тръгнала след ответницата, казвайки й да върне сертификатите, защото са на баща й и той ги
иска. Майка й стояла на едно място, стискала с две ръце пред себе си сретификатите,
мълчала и я гледала в очите. Молителката няколко пъти нервно повторила молбата си, но
майка й продължавала да стои и да ги стиска, и да я гледа с присмех. Това отношение я
обидило и изнервило, молителката се разплакала и протегнала ръце да ги вземе. В момента,
в който ги хванала, майка й започнала да се върти и да ги дърпа, при което в един момент
сертификатите се счупили и паднали на земята, порязвайки ръката й. По време на това
физическо съприкосновение майка й одраскала до кръв с нокти ръката на молителката, и я
нарекла „тъпа” и „идиотка”. Молителката, треперейки и през сълзи се обадила на баща си. В
този момент чула, че майка й се обажда на адвоката си, а веднага след това и в полицията.
След десетина минути дошли дежурните полицаи от Второ районно управление на МВР -
Варна. Ответницата казала, че молителката скочила да я бия, и че сертификатите били общи
- нейни и на баща й, въпреки че на тях пишело само неговото име. Казала им също, че е
лъжкиня и че пуска сигнали срещу нея, за да спечели делото с баща й, и пред тях е казала:
„Ти вече тук нямаш право да живееш!”. Заради всички тези лъжи и манипулации на
ответницата започнала още по-силно да трепери, да крещи и да плаче. Не можела да се
успокои, имала силно главоболие. Полицаите извикали спешна медицинска помощ.
Медиците й казали, че е направила хипертонична и нервна криза, и е във възбудено
състояние и паническо разстройство, и я завели в спешен кабинет в МБАЛ „***”. Там била
прегледана, стабилизирана и насочена към съдебна медицина и съдебна психиатрия, както и
за консулт с детски психолог.
Твърди се, че гореописаните случаи и други извън релевантния по ЗЗДН период
предизвикват страх за живота и здравето на молителката и детето, поради което се моли за
постановяване на мерки за закрила по чл. 5 от ЗЗДН.
С определение № 4864 от 10.04.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът на
основание чл. 213 от ГПК е съдединил за общо разглеждане в едно производство гр. д. №
4397/2025 г. по описа на РС-Варна, 9-ти съдебен състав и гр. д. № 4623/2025 г. по описа на
РС-Варна, 9-ти съдебен състав, като е постановил разглеждането на двете дела да продължи
под общ деловоден номер на първото образувано производство, а именно гр. д. № 4397/2025
г. по описа на РС-Варна, 9-ти съдебен състав.
В молбата с вх. № 32929 от 10.04.2025 г., подадена от К. Г. срещу З. С. Г. се твърди,
че К. Г. е майка на З. С. Г.. Майката и дъщерята обитавали един апартамент в гр. Варна. С
бащата на З. майката била във фактическа раздяла и в процес на развод. Към настоящия
момент упражнявала изцяло родителските права върху трите им общи деца – З., Самоел и Д.
Г.и. З. Г., след като е разбрала, че родителите й са във фактическа раздяла, се променила към
майка си. Започнала да се държи агресивно и предизвикателно спрямо майка си, но през
последния месец започнала да изпада в истерични състояния, агресия, вкл. да удря майка си.
Ежедневно наричала майка си „психопатка“, „ненормална“, „парцал“, „курва“ и др.
Системно упражнявала актове на насилие спрямо майка си – психическо и физическо.
На 01.04.2025 г. в жилището, което страните обитавали в гр. Варна, около 11.00 часа,
ответницата З. Г. започнала да събира и да изнася движими вещи от апартамента.
Молителката К. Г. помолила ответницата да ги върне по местата им, при което ответницата
изпаднала в истерия – тежка и неконтролируема. Започнала да крещи, обижда с думите
„курва, ненормална, парцал“. Дърпала и удряла молителката. Започнала да хвърля и троши
движимите вещи, които държала в ръцете си. Започнала да заплашва молителката, че ще
вземе един нож и ще се намушка, след което щяла да обвини майка си, че го е извършила.
Молителката била силно обезпокоена от поведението на дъщеря си, поради което подала
сигнал на тел. 112.
По същество моли за уважаване на молбата, вкл. за издаване на заповед за незабавна
защита срещу ответницата.
Депозиран е отговор от страна на К. Г. с вх. № 37414/25.04.2025 г., в който
ответницата оспорва изцяло молбата за защита от домашно насилие, подадена от
непълнолетната й дъщеря З. С. Г. и моли същата да бъде оставена без уважение, както и да й
бъдат присъдени разноските в настоящото производство. Сочи, че изложената в молбата
фактическа обстановка не отговаря на действителната. Твърди, че не е осъществила акт на
домашно насилие спрямо З. Г., нито пък повече от „няколко“ акта на домашно насилие.
3
Твърди, че обича своята дъщеря и никога не е упражнявала психическо и физическо насилие
под формата на „подигравателно отношение, блъскане, дърпане и драскане с нокти,
отправяне на обиди, закани и принудително ограничаване на личния живот, личната й
свобода и личните права“, при това през продължителен период от време от 03.01.2025 г. до
07.03.2025 г., а и на 01.04.2025 г. Смята, че е посочено бланкетно и не се сочи в какво точно
се изразява „принудително ограничаване на личния живот, личната й свобода и личните
права“. Твърди, че в молбата се установява противоречие, доколкото „уж“ ответницата е
ограничавала личния живот, личната свобода и личните права на З., а същата в твърдяния от
нея период на акт на домашно насилие се намира в трудово правоотношение с фирма „П.
М.“ **. Оспорва, че причината за раздялата й с бащата С. Г. е нейна изневяра. Твърди, че
тезата е защитна реакция на бащата, който я прехвърля като доказан факт на дъщеря си З. Г.
и че раздялата се дължи на системните изневери на бащата С. Г., който има необходимост да
оправдае и системно нанасяния побой от него върху нея, което детето З. Г. също знае.
Депозиран е отговор на молба по чл. 8 и сл. от ЗЗДН с вх. № 36652/23.04.2025 г. от
З. С. Г., чрез адв. Д. П., в която молба първоначалната молителка и ответница по насрещната
молба З. Г. сочи, че счита молбата на К. Г. за процесуално допустима, като подадена от лице
по чл. 3, т. 5 от ЗЗДН, но по същество за неоснователна, поради което я оспорва и моли да
бъде оставена без уважение. Оспорва като неверни всички изложени от молителката К. Г.
фактически твърдения, описани в молбата й по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и в декларацията й
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършено спрямо нея на 01.04.2025 г. насилие от страна на З. Г..
Оспорва, че последната „ежедневно“ и „системно“ упражнява психическо и физическо
насилие спрямо молителката, както и че я нарича „психопатка“, „ненормална“, „парцал“,
„курва“ и др. Излага подробни доводи, твърдения и възражения досежно действителната
фактическа обстановка.
В обобщение молителката З. С. Г. оспорва твърденията на ответницата К. Г. за
насилие, твърди, че тя е пострадала, че ответницата К. Г. е насилник. Ответната страна и
молител по насрещната молба К. Г. твърди, че тя е пострадала, че детето З. Г. е насилник,
взаимно се обвиняват, като спорът се заключва за събитието, което се е случило на
01.04.2025 г
В хода на о.с.з. молителката З., редовно призована, представлява се от адв. Д. П.,
чрез която поддържа сезиралата съда молба и последващите молби и моли за уважаването
им. Оспорва насрещната молба. В депозираните писмени бележки доразиват своите доводи
за основателност на първоначалната молба и за неоснователност на насрещната молба.
Ответницата и молителка по насрещната молба К., редовно призована за същото
о.с.з., явява се лично и се представлява от адв. И. З., чрез който поддържа отговора и
насрещната молба. В депозираните писмени бележки доразвива своите доводи за
неоснователност на първоначалната молба и за основателност на насрещната молба.
Контролиращата страна ДСП-гр. Варна не се представлява в о.с.з. В депозираната
молба с вх. № 36644/23.04.2025 г. от контролиращата страна Д.С.П. - В. се сочи, че Отдел
„***“ към ДСП-Варна познава случая след няколко сигнала, по които е работил с детето З. С.
Г.. На вниманието на съда се предоставя информация за оценката по сигнала и насоката на
работа с детето и родителите. Сочи се, че е очевидно, че в момента отношенията между
страните са обострени и конфликтни предвид ситуацията, като това се отразява на
психоемоционалното състояние на детето З.. След запознаване с материалите по делото от
Дирекцията считат, че интересът на детето съвпада с уважаване на молбата, ако се установи
по безспорен начин, че същото е потърпевшо от актове на насилие от страна на майка му,
като по отношение на ограничителната мярка по ЗЗДН и срока за налагането й предоставят
на съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че К. К., родена на *** г. е майка на З. С. Г., родена на *** г.,
който факт се констатира и от представеното удостоверение за раждане.
Видно е от представеното удостоверение с изх. № **** г., че З. Г. е ученичка в 11 клас
за учебната 2024/2025 г. в СУ *** – гр. Варна в дневна форма на обучение.
От представения трудов договор № *** г. е видно, че З. Г. е страна по трудово
4
правоотношение на длъжност „асистент-продавач“ с място на работа ***. Уговореното й
работно време е 7 /седем/ часа.
Представено е медицинско удостоверение № *** г., издадено от д-р С. П. – лекар в
Отделение по Съдебна медицина при МБАЛ „***“ АД. От същото е видно, че на 01.04.2025
г. в 13.35 часа по желание и в присъствието на С. П. Г. – баща на молителката З., д-р П.а е
прегледала З. Г.. При прегледа е констатирано следното – по гърба на дясната длан, към
основата на трети пръст, се установява точковидна рана с гладки ръбове и диаметър 0,2-0,3
см. По предната повърхност на дясната предмишница, в долна трета, се установяват две
червеникави ожулвания с линейна форма, дължина 0,5 см и 1 см. Не се установяват други
травматични увреждания. Заключението на съдебния лекар е, че се касе за порезна рана в
областта на дясната длан, ожулвания по дясната предмишница. Описаната порезна рана е
резултат на действието на предмети с режещи ръбове, каквито ръбове притежават
фрагментни стъкла и други. Описаните ожулвания са резултат от действието на твърди
предмети с подчертан ръб, какъвто ръб притежават човешките нокти и други. Описаните
травматични увреждания биха могли да бъдат получени по указаните време, а именно
01.04.2025 г. около 11.30-12.00 часа и начин, а именно след конфликт с майка й К. започнали
да се дърпат и бутат, дърпали и бутали предмети, вкл. сертификати в снимкови рамки, които
счупили, като молителката З. получила „нервна криза“ и счупила огледалото, като
травматичните увреждания са обусловили чувство на болка и страдание.
Представено е медицинско удостоверение № *** г., издадено от д-р С. П. – лекар в
Отделение по Съдебна медицина при МБАЛ „***“ АД. От същото е видно, че на 01.04.2025
г. в 14.00 часа по желание на молителката К. Г., д-р П.а е прегледала същата. При прегледа е
констатирано следното – по задната, страничната и към предната повърхност на дясната
мишница, в долна трета, се установява червеникаво кръвонасядане с неправилна форма,
размери 11/6 см. В същата област личи линейно червеникаво ожулване с дължина 0,6 см. По
задната и страничната повърхности на лявата мишница, в средна и долна трета, се
установява червеникаво кръвонасядане с неправилна форма, размери 13/9 см. По
страничната повърхност на лявата мишница, в средна трета, се установяват три линейни,
червеникави ожулвания с дължина 4,5 см., 4 см., 6 см. По задната повърхност на лявата
мишница, в средна трета, се установява друго такова линейно, червеникаво ожулване с
дължина около 1 см. По страничната повърхност на лявата мишница, в долна трета, се
установяват две приблизително косо разположени, успоредни помежду си, линейни,
червеникави ожулвания с дължина по около 5 см. В заключение съдебния лекар сочи, че се
касае за линейни ожулвания и кръвонасядания по горните крайници. Описаните
травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети, вкл. с
подчертан ръб, като биха могли да бъдат получени по указаните време, а именно на
01.04.2025 г. около 11.30-12.00 часа и начин, а именно дъщеря й З. дърпала предмети от
ръцете й, някои от които се счупили, стискала я, драскала и дърпала за горните крайници. В
своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили чувство на болка и
страдание.
От служебно извършената справка в Единната информационна система на
съдилищата и в САС „Съдебно деловодство“ е видно, че между З. и К. други дела освен
настоящото по реда на ЗЗДН не са водени. В действителност К. Г. и С. Г. са страни в
бракоразводно производсто по гр. д. № 768 по описа за 2025 г. на РС-Варна, като последните
са били страни и в производство по ЗЗДН по гр. д. № 15325 по описа за 2024 г. на РС-Варна,
по което срещу С. Г. е издадена заповед за защита от домашно насилие с влязло в законна
сила съдебно решение.
Представени са декларации по чл. 9 от ЗЗДН, в които са декларирани сочените в
исковата молба и насрещната искова молба твърдения на молителите.
По делото е представена жалба от 16.04.2025 г., адресирана до Районна прокуратура –
Варна, подадена от молителката по настоящото дело З. Г., с искане за назначаване на
проверка във връзка с неизпълнение от страна на ответницата К. Г. на постановената по
делото със Заповед от 04.04.2025 г. за незабавна защита мярка за защита по чл. 18, ал. 1 от
ЗЗДН, а именно: въздържане от домашно насилие спрямо детето З..
Видно от Постановление от 02.04.2025 г. на прокурор Т. Т., постановено по преписка
№ 4006/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, е отказано образуването на
5
наказателно производство, касателно постъпИ. на 06.01.2025 г. сигнал от Отдел „***“ към
Д.С.П. - В. във връзка със сигнал, подаден от З. Г. към ДСП – Варна, за осъществяван от
майка й психически и физически тормоз.
Видно от Постановление от 27.05.2025 г. на прокурор М., постановено по преписка №
5582/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, е отказано образуването на
наказателно производство, касателно постъпИ. жалба от 16.04.2025 г. от З. Г. за
осъществяван от майка й психически и физически тормоз.
Постъпило е писмо от 16.04.2025 г. от Директора на ОД на МВР – Варна, в която е
посочено, че за периода от 01.08.2014 г. до 16.04.2025 г. не е установено срещу лицето К. Г.
да са постъпвали сигнали и жалби.
Установява се от приложената Справка за съдимост на К. Г. и З. Г., че същите не са
осъждани.
Видно от постъпилите писма от МБАЛ „***“ ЕАД – гр. Варна, по отношение на К. Г.
и З. Г. не са налице данни да са настанявани за лечение в Психиатричните клиники на
посоченото болнично заведение.
По делото е постъпила преписка по описа на ДСП-гр. Варна, от която е видно, че К. Г.
и съпругът й С. Г. са консултирани за възможността да ползват социални услугив общността,
за родители в конфликт в процес на раздяла, в интерес на възстановяване на нормалния
диалог в името на З., както и да се възтсанови нарушената комуникация между З. и майка й
К.. Видно е още, че не е постъпило заявление в ОЗД към ДСП-Варна. С оглед извършеното
социално проучване ОЗД към ДСП-гр. Варна счита, че към настоящия момент не се
контстаират рискове за З. Г., които да налагат предприемане на мярка за закрила по реда на
ЗЗДет.
Видно е от изисканата справка от ОДМВР-гр. Варна, че срещу К. Г. за периода от
01.08.2014 г. до настоящия момент не е установено да са постъпвали сигнали и жалби.
На основание чл. 184 от ГПК съдът е пристъпил и към изслушване на звукозаписа от
CD, представено от Дирекция „Национална система 112-МВР“, като на осн. чл. 184, ал. 1
ГПК и по арг. от ал. 2, изр. първо на същия е пристъпил към възпроизвеждане съдържанието
на звукозапис от сигнал с № ***, регистриран в 11:32 часа на 01.04.2025 г. в РЦ 112-Варна от
телефонен номер **********, от който се констатира селдното:
- (женски глас 1) Център 112, слушам Ви!
- (женски глас 2) Здравейте, обаждам се от „К.“ 7.
- (женски глас 1) За кой град говорим? - (женски глас 2) Варна. В момента, прибрах
се… - (женски глас 1) Така, какво се случва?
- (женски глас 2) В момента прибрах се вкъщи, като влязох вкъщи видях, че дъщеря
ми взе ми лични неща, които, нали са също на баща си, ние не живеем заедно, в момента се
разделяме, в раздяла сме, ще се развеждаме, като я помолих да ми ги върне, тя ме нападна
буквално, издърпа ми ги от ръцете, дърпа мене, изпадна в хистерия, счупих огледало в
цялата стая, огледало навсякъде, изпадна в една хистерия, направо ме нападна.
- (женски глас 1) Тя има ли някакво заболяване?
- (женски глас 2) Не.
- (женски глас 1) А какви са тези вещи?
- (женски глас 2) Това са лични неща на баща й, които аз нямам проблем да му ги дам,
ако нали на мен лично ми се каже, но аз бях и навънка, като се прибрах видях, че тя рови в
моите лични неща, вземала ги без моето позволение.
- (женски глас 1) Ваши вещи и на съпруга Ви, с който сте в раздяла, така ли?
- (женски глас 2) Ааа, те са нашите, общи, да, те са докум…, не документи, те са
снимки и такива различни неща, дребни, но в момента, като я помолих да ми ги върне, тя
каза, че не, започна да ме дърпа, започна да дърпа неща, накрая, и счупи и, и, и това, и това,
което има в ръцете й, започна да ми вика, да крещи, взе огледалото си, което имаше на
бюрото…
- (женски глас 1) Удари ли Ви?
6
- (женски глас 2) Дърпа ме тука по ръцете и т.н., и ме, как се казва, и постоянно ме
плаши, че тя ще си вземе нож, ще се удари и ще каже, че съм аз.
- (женски глас 1) Тя е в някаква нервна криза, така ли?
- (женски глас 2) Да, да, и в момента тя го прави нарочно, защото в, също в социални
много често пуска сигнали срещу мен, че аз я тормозя, които, аз отивам, обяснявам, че не е
така и прави всичко възможно да представи мен като напа…
- (женски глас 1) Как се казва момичето?
- (женски глас 2) З. С. Г..
- (женски глас 1) З.?
- (женски глас 2) С. Г.. Кажете ми какво да правя в такъв случай?
- (женски глас 1) Тя къде е в момента?
- (женски глас 2) В момента затворила се в баня, обажда се на баща си и казва, че аз
съм я нападнала.
- (женски глас 1) На колко години е?
- (женски глас 2) Почти на 18.
- (женски глас 1) Е, тя е в някаква нервна криза да разбирам…
- (женски глас 2) Точно така и не знам какво трябва да правя, защото много пъти тя
пуска сигнали срещу мен и казва, че съм аз, и казва: „Ще видиш какво ще ти направя,
защото аз съм дете и ще ме защитят мене, и кой ще каже, че не си била ти“, аз затова вече се
страхувам и затова Ви се обаждам да ми съдействате, какво трябва да правя в такъв случай.
- (женски глас 1) Дайте, „К.“ 7, вход кой?
- (женски глас 2) Да, това е, седем.
- (женски глас 1) Вход един, етаж?
- (женски глас 2) **, апартамент 19.
- (женски глас 1) Тя е агресивна, така ли?
- (женски глас 2) В момента да, затворила се в момента в баня, плаче, обажда се на
баща си и му казва куп лъжи, и му казва, че съм я нападнала аз. Аз се страхувам вече от
това, защото на мен не ми е…
- (женски глас 1) Добре, Вие вратата на банята можете ли да я отворите, като дойде
екипът на полиция?
- (женски глас 2) Да, аз мога да я отворя.
- (женски глас 1) Добре, как се казвате Вие?
- (женски глас 2) Аз съм К. Г..
- (женски глас 1) Добре, госпожо Г., сигналът е приет, с домофонна система за
достъп?
- (женски глас 2) Да, има домофон, С. Г..…
- (женски глас 1) Какво пише?
- (женски глас 2) С. Г.., на най-горния ред.
- (женски глас 1) Сигналът е приет.
- (женски глас 2) Кажете ми какво да правя аз в такъв случай?
- (женски глас 1) Изпращаме екип на полиция и на спешна помощ, поради нервната й
криза и склонността й към самонараняване, нали казвате, че заплашва, че ще се самонарани
с нож?
- (женски глас 2) Да, тя го каза по този начин, но не знам докъде ще го направи това
нещо…
- (женски глас 1) Да, разбирам…
- (женски глас 2) Защото тя иска да го направи така да може да каже, че съм виновна
аз, че аз го направих.
7
- (женски глас 1) Разбирам, сигналът е приет.
- (женски глас 2) Мхм.
- (женски глас 1) Изчакайте екип на спешна помощ и на полиция.
- (женски глас 2) Спешна помощ може в момента не, защото тя се е затворила в баня
и там няма нищо, с което да се нарани, това е повече…
- (женски глас 1) Т.е. твърдите, че няма нужда от спешна помощ?
- (женски глас 2) Повече като заплаха към мен.
- (женски глас 1) Отказвате намеса на спешна помощ, така ли?
- (женски глас 2) Мисля, че няма, мисля, че няма смисъл, те полицаи, ако дойдат те ще
преценят, то повече е да може да покаже, че аз съм.
- (женски глас 1) Добре, сигналът е приет.
- (женски глас 2) Много благодаря.“
Видно е от изисканото копие на фиш за спешна медицинска помощ № *** че З. е
изпаднала в нервна криза с паническо разтройство.
Видно е от постъпилото писмо от РЗОК-Варна, че от извършените справки в
регистрите, поддържани от НЗОК, за З. няма данни за извършени медико-диагностични
дейности за периодао т 01.01.2025 г. до 24.04.2025 г.
В хода на процеса по искане на страните са изслушани свидетелите Д. М. М. –
психолог в СУ за хуманитарни науки и изкуства "Константин преславски" – Варна, и В. В. С.
– класен ръководител на молителката З. Г.а.
Установява се от показанията на св. Д. М., че същата е психолог в учебното
заведение, в което учи З.. Посочено е, че през м. февруари 2025 г. класният ръководител В.
С. запознал ученичката със свидетеля, като преди това детето не е проявявало проблемно
поведение, обуславящо нуждата от среща с психолога. Среща била инициирана в резултат на
получено от С. телефонно обаждане от социален работник от Агенция за ***, във връзка с
подаден сигнал от детето. При проведената с психолога среща, З. споделила, че има
притеснения относно достъпа до дома си, тъй като майка й сменила ключалката на вратата,
поради което се налагало с часове да стои и да чака осигуряване на достъп, както и
монтираните в стаята й видеокамери, поради което се налагало да се преоблича в банята на
жилището и изпитвала затруднения при проведеното за кратко училищно онлайн обучение.
Свидетелят споделя, че с родителите на детето не е разговаряно от съображения проблемът в
семейството да се задълбочи, като бил изготвен и подаден към ДСП – Варна доклад в тази
връзка. След това бил проведен още един разговор между психолога и З., при който детето
споделило, че се притеснява от обстоятелството, че обтегнатите в семейството отношения
оказват влияние на начина, по който двамата й братя се отнасят към нея. Не е установено от
свидетеля какви конкретно конфликти предхождат проблема, за който й е казано от З..
Излага се, че при извършената справка на училищното досие на детето е установено, че
когато то е било 8-ми клас не е отсъствало изобщо, в 9-ти клас е имало едно отсъствие по
неуважителни причини, в 10-ти клас – 41 извинени отсъствия, а в 11-ти /който е към
момента на проведеното о.с.з/ - не са отбелязани такива. Посочено е, че не е налице и рязко
спадане в успеха на З., като психологът не знае дали тя работи, което да й води до
отсъствието й от учебни занятия. От показанията на свидетелката се установява, че З. й
споделила, че желае баща й да се грижи за нея и да прекарват повече време заедно, тъй като
към момента обстоятелствата не позволявали това.
Пред съда от свидетеля В. С. е изложено, че е класен ръководител на З. от четири
години, т.е. откогато ученичката е в 8-ми клас. В тази връзка учителят сочи, че до средата на
11-ти клас с детето не е имало проблеми, като в средата на учебната година станало много
изнервено, а проблемите започнали в края на януари месец – началото на февруари. През
този период З. не вземала активно участие в часовете, станала избухлива и отговаряла, като
успехът й се понижил, като дори се наложило класният ръководител да напише и забележка
за това на ученичката. От показанията се установява още, че през м. януари учителят
получил обаждане от социален работник от Агенция „***“ по повод подаден от З. сигнал
срещу майка й, като детето впоследствие споделило, че има проблем вкъщи, както между
8
родителите й, така и между нея и майка й. Първоначално момичето споделило, че се справя
с проблема, но през месец февруари казало, че е силно притеснено, поради това, че нямало
ключ за дома си, защото майка й не й давала. В резултат на последното дори един ден
закъсняла за училище, защото не можела да си отвори вратата, а впоследствие казало, че в
дома й има разположени видеокамери и не се чувства добре от това. Пожелало да сподели за
проблема и на училищния психолог, като след това директорът на училището подал сигнал
до Агенция „***“ за казаното от З..
По делото са разпитани и полицейските служители, които са посетили адреса на
страните на процесната дата 01.04.2025 г., а именно свид. В. К. П. и свид. К. П. П..
В показанията си свид. В. П. сочи, че е бил изпратен на сигнал, подаден по тел. 112
на ул. „К.“ около 11.00 часа, заедно със свид. К. П.. Като са пристигнали на адреса ги
посрещнала К. Георгива – сигналоподателката. И двете споделили, че е възникнал конфликт
между тях заради вещ, която трябвало З. да предаде на баща си. З. била по-емоционална, по-
развълнувана. К. споделила, че е имало сбутване помежду им, при което сивд. П. е
докладвал на дежурния и поискал посещение на спешна помощ. Видими наранявания по
телата на З. и К. нямало. Имало само парчета стъкло по земята от рамката на процесния
сертификат. Не е виждал кръв нито по страните, нито по земята.
В показанията си свид. К. П. сочи, че като посетили адреса установили счупена рамка
от сертификат, който така и не видели. З. е разказала, че сертификатът е на баща й. Нямало
следи от насилие по тялото на З. и К.. З. била доста разстроена и плачела, поради което
докладвали на дежурния и той решил като непълнолетна да извикат и медицински екип, за
да може да провери състоянието й. След пристигане на медицинския екип на З. й дали
успокоително.
По делото са разпитани и двете баби на З. Г. както по бащина линия – свид. В. С. Р.,
така и по майчина линия – К. К..
В показанията си свид. В. Р. сочи, че З. живее в гр. П. при нея и баща й. Всеки ден,
считано от м.12.2024 г. пътувала до гр. Варна и обратно, за да посети учебните занятия. К.
ограничила достъпа на З. до жилището, в което живеели, като през месеците януари,
февруари и март З. нямала ключ за дома си и чакала навън, за да й отключи К.. Нямала
достъп до дрехите и учебните си пособия. Ходила без учебници, тетрадки на учлище. Свид.
Р, сочи, че през месеците януари, февруари и март се е случвало да намира З. в търговски
център, където се подготвяла за училище. Като цяло поведението на К. било далеч извън
оибщоприетите норми за възпитание, имайки предвид агресивното й отношения както
спрямо З., така и спрямо нейните братя. Случвало се е доста често да се кара на децата, да
им повишава тон и да ги бие с колан, чехъл, пръчки. Сочи още, че К. е сложила и камери в
апартамента, за да може да следи З. какво прави през времето, когато си е у дома.
В показяанията си свид. К. К. сочи, че в периодао т 15.12.2024 г. до 03.03.2025 г. е
била в България. Била отседнала в дома на дъщеря си К.. В този период от време З. се
държала агресивна към нейната майка К., крещяла й е, била е яростна. За нейната агресия
сивд. К. съдила по тона, с който тя е разговаряла с К. и по това, което й е било превеждано
от К., имайки предивд обстоятелството, че не разбирала български език. З. е блъскала
вратите, използвала е нецензурни думи. От момента, в който е имало оплакване до ДСП-гр.
Варна К. е взела ключа на З., а в последтсвие е сменила патронника на бравата.
По делото са разпитани и свид. Г. И. М., воден от З. Г. и свид. В. С. В., водена от К. Г..
В показанията си свид. Г. М. сочи, че е приятел на бащата на З., доколкото били
колеги. Отношенията между З. и К. били силно обтегнати. З. живеела при баща си в гр. П. и
пътувала до гр. Варна с влака, за да посети учебните занятия. Сви. М. не е бил ставал
свидетел на добри отношения между З. и К.. Никога отношенията им не са били като на
майка и дъщеря. След раздялата между родителите на З. достъпът на последната до
семейното жилище бил ограничен. З. нямала ключ за апартамента, в който е живеела.
Налагало се да учи в търговски център, по пейките. Да седи по улиците, по тротоарите.След
инцидента на 01.04.2025 г. З. имала порезни рани по ръцете. З. е споделяла, че в апартамента
има поставени и камери.
В показанията си свид. В. С. В. сочи, че от пет години помага на децата при
подготовката по математика и български език, като прекарва време с тях в семейното
9
жилище три пъти на **ца за по един час. След раздялата между родителите, считано от
началото на 2025 г. З. не се прибирала в дома, преустановила контактите с К.. Последната
била изключително притеснена, че не може да се свърже с нея по телефона. Не знаела къде
е. Свид. В. също се е опитала да се свърже със З., но без резултат. Известен период от време
е имало поставени камери в дома на К.. Едната камера била поставена в коридора, другата
камера била поставена във всекидневната. В стаята, в която спи З., нямало поставена камера.
Свид. В. сочи още, че е виждала как З. губи контрол над себе си в определени ситуации и
изрича неща, които не са много лицеприятни. Не е възприемала след първи април 2025 г.
някакви следи от насилие по тялото на З..
По делото е изслушана по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет и З. Г., която преповтаря
изложеното от нея в сезиралата съда молба.
По делото е представен и компакдиска, обективиращ записите от поставените в дома
на страните видеокамери. От видеозаписите се констатира агресивното поведение на З. Г.
спрямо майка й К. Г., вкл. употребените обидни думи и квалификации по адрес на
последната.
Становищата на участниците в производството и личното впечатление на съда от тях
в о.с.з. се вземат предвид при решаване на делото на основание чл. 11 от ГПК.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея
нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Законът за защита срещу домашното насилие осъществява концепцията за бърза
защита на пострадалите от домашно насилие, като се предвижда всяко лице, пострадало от
домашно насилие, ако е навършило 14 години, или някое от изрично изброените в чл. 8, т. 2-
4 от ЗЗДН лица, да може да се обърне към съда за защита. Производството по чл. 12 и сл. от
ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не
разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и
начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран,
съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за
съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в
закона критерии, като не е обвързан с исканите от молителя мерки за защита.
Предметът на производствата по ЗЗДН е строго лимитиран и касае разглеждане
единствено на ясно дефинираните в сезиращата съда молба актове на домашно насилие,
които се твърди да са извършени точно от ответника и конкретно в срок до три месеца преди
сезиране на съда. В тези производства не се разглеждат абстрактни твърдения; не се
разглеждат деяния на други лица, извън ответника; не се разглеждат и твърдения за
възпитателските и родителските качества и способности на който и да било от родителите.
Съобразно чл. 2 от ЗЗДН, домашното насилие съставлява съзнателен и целенасочен
акт на физическо, психическо, емоционално или друго принудително въздействие или
ограничаване на личната свобода и/или личния живот, насочено спрямо лица, които се
намират или са /били/ в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство, като за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие. Водещи характеристики на насилственото деяние са не
само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но и
специфичните условия, цел и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди
на пострадалия или поне допускане на същото, както и с общата нагласа към противоправна
доминация над жертвата. Затова и актът на домашно насилие по ЗЗДН се характеризира
както с обективното извършване на увреждаща пострадалия деятелност, така и с наличието
на интелектуален и волеви елемент в дееца при извършването й. Или по друг начин казано –
по реда на ЗЗДН е съставомерно само такова противоправно, обективно вредящо деяние,
което има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на дееца за
приемлива и което се докаже да е извършено от обвинения ответник.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо първоначалната
молителка З. Г. и молителката по насрещната молба – К. Г. насилствени въздействия са
декларирани по реда на чл. 9 от ЗЗДН. Тази декларация по ЗЗДН е доказателство с
обвързваща съда стойност, до доказване на противното от ответника, като последното цели
да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без присъствието на трети лица,
10
каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да се даде и само при наличие
на декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – арг. от чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН, а когато по делото са ангажирани още и други доказателства, те следва да имат
приоритетно доказателствено значение.
В разглеждания казус молителката З. твърди, че в периода след 01.12.2024 г. до
01.04.2025 г. в гр. Варна, по отношение на нея са осъществени актове психо-емоционално и
физическо насилие от ответницата К., която е майка на първата, доколкото същата е
ограничила достъпа й до жилището, в което живеело семейството преди раздялата между К.
и С. Г.и; лишила молителката от личните й вещи; поставила е камера в дома, с което е
нарушила личното й пространство, вкл. я е обиждала и причинила травматични увреждания
на 01.04.2025 г. В насрещната молба, подадена от К. Г., в качеството й на майка на З. Г., се
твърди, че К. е тази, която е пострадала от акт на психо-емоционално и физическо насилие,
упражнено от дъщеря й спрямо нея на 01.04.2025 г. в семейното им жилище.
Настоящото производство няма за предмет родителските качества на който и да било
от родителите, нито съществуващата емоционално-доверителна връзка между тях и децата
им.
Горепосочените случаи, анализирани съвкупно, проявяват белези на психическо,
емоционално и физическо противоправно деяние, както на К. Г., така и на З. Г., поради което
и тъй като не могат да бъдат толерирани, те са съставомерни по ЗЗДН. За тях следва да се
даде защита на пострадалите лица, която освен да я превентира следва да даде ясен сигнал
на К. Г. и З. Г. за недопустимост на такова поведение, още повече между майка и
дъщеря. Установи се по несъмнен начин от ангажираната доказателствена съвкупност –
писмени доказателства; гласни доказателства - показанията на свидетелите, които съдът
кредитира като последователни, логични, взаимнодопълващи се; изслушаните аудиозаписи;
огледа на видеозаписа, че майката й дъщерята са в тежък конфликт, породен от
фактическата раздяла между К. и С. Г.и, които са и в процес на развод.
Отговорността за домашно насилие, предвидена в ЗЗДН, е отделен вид отговорност,
която не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната
отговорност. Тъй като всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно
естество, интензивност и последици, и законът предвижда различни мерки за защита от
домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт,
съобразно неговата тежест, продължителност, последици. Целта на защитата по ЗЗДН е да се
преустанови осъществено срещу молителя посегателство, едва след което да се прояви и
превантивното и възпиращо действие на наложената спрямо извършителя защитна мярка.
Всеки акт на домашно насилие, при подадена молба за защита от съда, следва да бъде
санкциониран като се наложи поне една от мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като съдът не е
обвързан от поисканите от пострадалото лице мерки. При избора на мярката, която да бъде
наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя. Мярката
няма за цел да го превъзпита /макар косвено да може да се постигне подобен ефект/, а да
преустанови, евентуално да предотврати по-нататъшни посегателства върху пострадалото
лице.
Крайният извод на съда е, че следва да се вземат мерки за защита както спрямо
майката, така и спрямо дъщеря й по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗНД.
Следва да се отбележи, че сама по себе си мярката по т. 1 е безсрочна и всяко нейно
нарушение ще съставлява /обективно/ престъпление по Наказателния кодекс, което е
основание за реализирането на наказателната отговорност на ответника чрез налагане на
углавно наказание „лишаване от свобода“ – арг. от чл. 296 от НК.
Относно съдебно-деловодните разноски:
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна
следва да се присъди държавна такса в размер от по 25.00 лева, която остава в тежест на З. и
К. Г.и.
Доколкото са основателни както първоначалната молба, така и насрещната молба, то
в полза на никоя от страните не следва да се присъждат разноски.
Водим от горното, СЪДЪТ,
11
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита спрямо З. С. Г., с ЕГН ********** от ответницата К. Г., с
ЛНЧ ***, КАТО
ЗАДЪЛЖАВА К. Г., с ЛНЧ *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие спрямо З. С. Г., с ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
НАЛАГА мерки за защита спрямо К. Г., с ЛНЧ *** от ответницата по насрещната
молба З. С. Г., с ЕГН **********, КАТО
ЗАДЪЛЖАВА З. С. Г., с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо К. Г., с ЛНЧ ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. С. Г., с ЕГН ********** за налагане на
мерки за защита спрямо молителката от ответницата К. Г., с ЛНЧ ***, в останалата й част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ насрещната молба на К. Г., с ЛНЧ *** за налагане на
мерки за защита спрямо молителката от ответницата по насрещната молба З. С. Г., с ЕГН
**********, в останалата й част.
ОСЪЖДА З. С. Г., с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС-Варна, държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/,
на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА К. Г., с ЛНЧ *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Варна, държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, на осн.
чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителите заповед за защита.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ съгласно чл.
16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Варна, в
седемдневен срок от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено, а именно
25.08.2025 г. по арг. от чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12