Р Е Ш Е Н И Е
№260188/24.3.2022г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и първи състав, в закрито заседание, проведено
на … две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР НИНОВ
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 18218 по описа
на Варненски районен
съд за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
250, ал. 1 ГПК.
Образувано е въз основа на молба, обективирана
във въззивна
жалба вх. № 290536/11.06.2021г. от Е.П.Н., С.Г.Н. и А.Г. Димитрио,
всички чрез адв. Ж.Б., с искане за
допълване на Решение № 261695/20.05.2021г.,
постановено по гр.д.№18218 по описа
на Варненски районен съд за
2019г.,
31 състав, чрез произнасяне по искането за осъждане на ответницата Д.Т. да
върне на А.Д. сумата от 500 лв., представляваща припадащата ѝ се част от
заплатена от праводателя ѝ С.Н. покупна цена за
придобиване на лозе от 0,52кв.м. в с. Аспарухово, м. „Ново усое“, нива с площ
от 2дка в м. „Трънливата стока“, нива с площ от 4,100 дка в м. „Голямобуче“, нива с площ от 3,001 дка в м. „Манастира“,
както и по искането за солидарно осъждане на ответниците
да заплатят на ищците сумата от 5694,84лв., представляваща изплатени от ищците
суми по ИД № 20143110407277 и ИД № 20183110407221на ДСИ.
Искането е обосновано с твърдения за непълнота на
съдебния акт, поради липса на произнасяне по горепосочените претенции, заявени
с исковата молба.
Ответниците по молбата – П.Д.И. и Д.Д. Иванова, депозират
писмен отговор в срока по чл.250, ал.2 ГПК, с който изразяват становище, че
молбата е допустима, но неоснователна.
Съдът, след като разгледа
молбата, намира същата за процесуално допустима – депозирана от легитимирани
лица, в срока по чл.250, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество - основателна, по
следните съображения:
В хипотезата на чл.250, ал.1 ГПК е предвидена възможността за
допълване на съдебния акт, в случай че съдът не се е произнесъл по цялото
искане на страната.
В настоящата хипотеза,
независимо от надлежното заявяване на претенцията за осъждане на ответницата Д.Т.
да върне на А.Д. сумата от 500лв., представляваща припадаща и се част от заплатена от праводателя й С.Г.Н. покупна цена за придобиване на ЛОЗЕ с
площ от 0.520кв.м.,находящо се в местността „Ново
усое" ,поземлен имот с идентификатор 00789.10.109, при граници имоти с
идентификатори №№ 00789.10.226, 00789.10.110; 00789.10.134; 00789.10.133;
00789.10.132 и 00789.10.108; ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 2.00 дка, местност
„Трънливата стока", с идентификатор 00789.68.26, при граници: поземлени
имоти с идентификатори №№00789.58.29; 00789.58.27; 00789.58.25; 00789.58.70 и
00789.58.23; ИЗОСТАВЕНА НИВА,с площ от 4.100 дка, местност „Голямо буче",с
идентификатор 00789.68.033, при граници:поземлени имоти с идентификатори №№
00789.68.41; 00789.68.32; 00789.68.12; 00789.68.11 и 00789.68.34 и ИЗОСТАВЕНА
НИВА с площ от 3.001дка., местност „Манастира", с идентификатор
00789.25.52, при граници: поземлени имоти с идентификатори №№ 00789.25.101;
00789.25.103.; 00789.25.105; 00789.25.53; 00789.25.51 и 00789.100.681, за които
в последствие по съдебен път е прието, че не са собственост на ищцата, с
постановеното решение същата не е коментирана в
мотивите на акта и липсва произнасяне в тази насока в диспозитива
на съдебния акт.
В мотивите на
постановеното решение съдът е приел, че ищците имат право да претендират
връщане на заплатената покупна цена, възлизаща на 1410лв., а не на претендираните общо 6000лв. Съдът е намерил също така, че всеки
от ответниците дължи на всеки от ищците по една втора
от съответното задължение или определено в пропорции е 4:1:1,
съответно за ищцата Е.Н., за ищеца С.Н. и за ищцата А. Димитрио.
Ето защо претенцията за осъждане на ответницата Д.Т. да върне на А.Д. е
частично основателна за сумата от 117,50лв., като същата следва да се отхвърли
за разликата над присъдения размер от 117,50лв. до претендирания
от 500лв.
От друга страна
изцяло основателна се явява претенцията за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 5694,84лв.,
представляваща сбор от заплатени от ищците съдебни разноски в общ размер на
3385,08лв. по ИД № 20143110407277 и в общ размер на 2309,79лв. ИД №
20183110407221 на ДСИ.
Видно от
приобщените по делото съдебни актове и издадени въз основа на тях изпълнителни
листи, ищците в настоящо производство са съдебно отстранени от закупени от
наследодателя им Георги Н. недвижими имоти, като Георги Н. и Е.Н. са осъдени да
заплатят на собствениците на вещите сумата от 1999,16лв., представляваща
направените по гр.д.№ 846/2012г. по описа на РС-Провадия разноски при първото
разглеждане на спора, а при повторното разглеждане на спора ищците в настоящото
производство са осъдени да заплатят сумата от 1240,91лв., представляваща
направените по гр.д.№1009/2018г. по описа на РС-Провадия разноски.
С оглед
изложеното, както и установеното при постановяване на допълваното съдебно решение,
съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 191 ЗЗД и ответниците
в качеството им на продавачи дължат на ищците заплащане на разноските по делото,
по което същите са евицирани. Макар да са образувани
две граждански, респ. изпълнителни, дела, производството по същество е едно –
по предявен установителен иск да се признае за
установено между страните, че ищците в настоящото дело не са собственици на
продадените недвижими имоти. По тези съображения съдът намира и, че не са
налице основания за експулсиране на продавачите от отговорност, тъй като дори и
привлечени едва при повторното разглеждане на спора, те не са могли да окажат
съдействие на ищците за отхвърляне на иска. Целта на правилото на чл.191, ал.2 ЗЗД е даде възможност на продавачите да представят доказателства, намиращи се у
тях, но не у купувачите. При първото разглеждане на спора са допуснати
процесуални нарушения при връчването на съдебните книжа и ищците в настоящото
дело обективно не са имали възможност да привлекат трето лице – помагач на своя
страна.
В хипотезата на
чл.191 ГПК не е налице солидарност – нито активна, нито пасивна. Въпреки това,
доколкото са налице предпоставките на нормата, съдът намира, че всеки от ответниците следва да върне на всеки от ищците припадащата
им се част от разноските, заплатени по изпълнителните дела, като исковете
следва да бъдат отхвърлени за разликата до претендираните
размери, доколкото е налице разделност, а не
солидарност.
По отношение на
размера на разноските, които ответниците дължат,
съдът взе предвид представените по делото покани за доброволно изпълнение,
съобщения и удостоверение от ДСИ за приключване на изпълнителните дела поради
цялостно изплащане на задълженията. От тях е видно, че по ИД № 20143110407277 на
ДСИ ищцата Е.Н. и наследодателя Георги Н. са заплатили общо 3385,08лв. (всеки
по 1692,54лв.), а по ИД № 20183110407221 на ДСИ всеки от ищците е заплатил по
769,95лв. или общо 2309,79лв. Ето защо по ИД № 20143110407277 на ДСИ при
горепосочените пропорции всеки от ответниците поравно
дължи следните суми: на ищцата Е.Н. - 2256,72лв., на ищеца С.Н. – 564,18 лв., и
на ищцата А. Димитрио – 564,18 лв., а по ИД №
20183110407221 на ДСИ – на всеки от ищците по 769,93 лв. (съобразно претенцията
им).
По
изложените съображения, се налага извод за основателност на искането, поради
което и същото следва да бъде уважено, на основание чл.250, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
Допълва
Решение №261695/20.05.2021г., постановено
по гр.д. №18218 по описа на Варненски районен
съд за 2019г., ХХХІ състав, както
следва:
ОСЪЖДА Д.Д.Т.
ЕГН********** ***, да върне на А.Г. Димитрио, ЕГН **********,***
сумата от 117.50лв. представляваща припадаща и се част от заплатена от праводателя й Георги Н.Н. покупна
цена за придобиване на ЛОЗЕ с площ от 0.520кв.м., находящо
се в местността „Ново усое", поземлен имот с идентификатор 00789.10.109,
при граници имоти с идентификатори №№ 00789.10.226, 00789.10.110; 00789.10.134;
00789.10.133; 00789.10.132 и 00789.10.108; ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 2.00дка,
местност „Трънливата стока", с идентификатор 00789.68.26, при граници:
поземлени имоти с идентификатори №№00789.58.29; 00789.58.27; 00789.58.25;
00789.58.70 и 00789.58.23; ИЗОСТАВЕНА НИВА,с площ от 4.100дка, местност „Голямо
буче",с идентификатор 00789.68.033, при граници:поземлени имоти с
идентификатори №№ 00789.68.41; 00789.68.32; 00789.68.12; 00789.68.11 и
00789.68.34 и ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 3.001дка., местност „Манастира", с
идентификатор 00789.25.52, при граници: поземлени имоти с идентификатори №№
00789.25.101; 00789.25.103.; 00789.25.105; 00789.25.53; 00789.25.51 и 00789.100.681
за които в последствие по съдебен път е прието, че не са собственост на ищцата,
като отхвърля претенцията за разликата до търсените 500лв., на осн. чл.189 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Д.И. ЕГН********** ***
да върне на Е.П.Н. ЕГН********** *** сумата от 1128,36лв., представляваща
заплатени по ИД № 20143110407277 на ДСИ разноски по изпълнителен лист, издаден
по гр.д.№846/2021г. по описа на РС – Провадия, като отхвърля претенцията за
разликата до търсените 3385,08лв., на осн. чл.191 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Д.Т.
ЕГН********** ***, да върне на Е.П.Н. ЕГН********** *** сумата от 1128,36лв.,
представляваща заплатени по ИД № 20143110407277 на ДСИ разноски по изпълнителен
лист, издаден по гр.д.№846/2021г. по описа на РС – Провадия, като отхвърля
претенцията за разликата до търсените 3385,08лв., на осн.
чл.191 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Д.И. ЕГН********** ***
да върне на С.Г.Н. ЕГН********** *** сумата от 282,09лв., представляваща заплатени
по ИД № 20143110407277 на ДСИ разноски по изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
846/2021г. по описа на РС – Провадия, като отхвърля претенцията за разликата до
търсените 3385,08лв., на осн. чл.191 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Д.Т.
ЕГН********** ***, да върне на С.Г.Н. ЕГН********** *** сумата от 282,09лв.,
представляваща заплатени по ИД № 20143110407277 на ДСИ разноски по изпълнителен
лист, издаден по гр.д.№846/2021г. по описа на РС – Провадия, като отхвърля претенцията за
разликата до търсените 3385,08лв., на осн. чл.191 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Д.И. ЕГН********** ***
да върне на А.Г. Димитрио ЕГН********** *** сумата от
282,09лв., представляваща заплатени по ИД № 20143110407277 на ДСИ разноски по
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№846/2021г. по описа на РС – Провадия, като
отхвърля претенцията за разликата до търсените 3385,08лв., на осн. чл.191 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Д.Т.
ЕГН********** ***, да върне на А.Г. Димитрио, ЕГН **********,***
сумата от 282,09лв., представляваща заплатени по ИД №20143110407277 на ДСИ
разноски по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№846/2021г. по описа на РС –
Провадия, като отхвърля претенцията за разликата до търсените 3385,08лв., на осн. чл.191 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Д.И. ЕГН********** ***
да върне на Е.П.Н. ЕГН********** *** сумата от 384,97лв., представляваща
заплатени по ИД № 20183110407221 на ДСИ разноски по изпълнителен лист, издаден
по гр.д. № 1009/2016г. по описа на РС – Провадия, като отхвърля претенцията за
разликата до търсените 2309,79лв., на осн. чл.191 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Д.Т.
ЕГН********** ***, да върне на Е.П.Н. ЕГН********** *** сумата от 384,97лв.,
представляваща заплатени по ИД №20183110407221 на ДСИ разноски по изпълнителен
лист, издаден по гр.д.№1009/2016г. по описа на РС – Провадия, като отхвърля
претенцията за разликата до търсените 2309,79лв., на осн.
чл.191 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Д.И. ЕГН********** ***
да върне на С.Г.Н. ЕГН********** *** сумата от 384,97лв., представляваща
заплатени по ИД № 20183110407221 на ДСИ разноски по изпълнителен лист, издаден
по гр.д.№1009/2016г. по описа на РС – Провадия, като отхвърля претенцията за
разликата до търсените 2309,79лв., на осн. чл.191 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Д.Т.
ЕГН********** ***, да върне на С.Г.Н. ЕГН********** *** сумата от 384,97 лв.,
представляваща заплатени по ИД № 20183110407221 на ДСИ разноски по изпълнителен
лист, издаден по гр.д.№1009/2016г. по описа на РС – Провадия, като отхвърля
претенцията за разликата до търсените 2309,79лв., на осн.
чл.191 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Д.И. ЕГН********** ***
да върне на А.Г. Димитрио ЕГН********** *** сумата от
384,97лв., представляваща заплатени по ИД № 20183110407221 на ДСИ разноски по
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№1009/2016г. по описа на РС – Провадия, като
отхвърля претенцията за разликата до търсените 2309,79лв., на осн. чл.191 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Д.Т.
ЕГН********** ***, да върне на А.Г. Димитрио, ЕГН **********,***
сумата от 384,97лв., представляваща заплатени по ИД № 20183110407221 на ДСИ
разноски по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№1009/2016г. по описа на РС –
Провадия, като отхвърля претенцията за разликата до търсените 2309,79лв., на осн. чл.191 от ЗЗД., на
основание чл.250, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: