№ 67
гр. Благоевград, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
при участието на секретаря Христина Далева
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Търговско дело №
20201200900185 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „Ю.“ АД, вписано в
ТР при АВ с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.“О.“
№ 260, представлявано от М.В. – прокурист и Д.Ш., изпълнителен директор, представлявано
от Адвокатско дружество „Ч.П.а и И.“, Булстат ..., чрез адв. Х.Х. И., със съдебен адрес
гр.София, ул.“Т.“ № 8, ет.4 срещу АНТ. СТ. Т., с ЕГН **********, К.П. Т., с ЕГН
**********, и ПЛ. СТ. Т., с ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес гр.Благоевград,
ул.“С.“ № 49, ет.1, ап.2.
С исковата молба се иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъдат осъдени
ответниците в условията на солидарност да заплатят на ищеца “Ю.” АД. ЕИК: ...,
задълженията по Договор за кредит за покупка на недвижим имот по програма премия HL
62055 от 28.06.2013г., за посочените по долу суми, както следва: главница в размер на 59
362,85 лв. /петдесет и девет хиляди триста шестдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/
за период от 20.12.2019г. до 22.10.2020г.; възнаградителна лихва в размер на 1 773,69 лв.
/хиляда седемстотин седемдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/ за период от
20.12.2019г. до 18.08.2020г.; мораторна лихва в размер на 1 571,13 лв. /хиляда петстотин
седемдесет и един лева и тринадесет стотинки/ за периода от 20.12.2019г. до 22.10.2020г.;
просрочени такси в размер на 134,00 лв. /сто тридесет и четири лева/ за периода от
18.01.2020г. до 22.10.2020г.; имуществени застраховки в размер на 55,08 лв. /петдесет и пет
лева и осем стотинки/ за периода от 26.06.2020г. до 22.10.2020г.; нотариални такси в размер
на 486,00 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева/ за периода от 24.06.2020г. до
22.10.2020г.; законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда.
Направено е искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сторените по делото
съдебно- деловодни разноски за държавна такса за осъдителен иск в размер на 2 535,30 лв.
(две хиляди петстотин и тридесет и пет лева и тридесет стотинки) и 2 485,76 лв. (две хиляди
1
четиристотин осемдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки) за заплатен адвокатски
хонорар.
Твърди се в исковата молба, че на 28.06.2013г. е сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот по програма премия HL 62055 между „Ю.” АД, от една страна и АНТ. СТ.
Т., К.П. Т. и ПЛ. СТ. Т. - като кредитополучатели от друга, по силата на който Банката им е
предоставила банков кредит в размер 66 385 лв. /шестдесет и шест хиляди триста осемдесет
и пет лева/. Излага се, че по силата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит кредитополучателите
са се задължили да отговарят за задълженията по договора за кредит солидарно. Посочва се,
че съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по сметка на
кредитополучателя АНТ. СТ. Т. в лева, открита в „Ю.” АД, като видно от приложеното към
исковата молба банково бордеро №5698403/04.07.2013г., банката превежда по сметка на
горепосоченото лице договорените суми в размер на 66 385 лв. /шестдесет и шест хиляди
триста осемдесет и пет лева/. Излага се, че към Договор за кредит за покупка на недвижим
имот по програма премия HL 62055 от 28.06.2013г., са сключени Допълнително
споразумение от 09.11.2016г. и Допълнително споразумение от 27.07.2018г., които са
неразделна част от Договора за кредит. Поддържат се твърдения, че страните са се
договорили в чл. 3, ал. 1 от договора, че през първата година от срока за издължаване, за
усвоения кредит Кредитополучателите дължат на Банката годишна лихва в размер на сбора
на базовия лихвен процент на Банката, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, намален с 5,05 (пет цяло и пет стотни) пункта. В чл. 3, ал. 2, е уговорено, че за
всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателите
дължат на Банката годишна лихва, в размер на базовия лихвен процент на Банката, валиден
за съответния период на начисляване на лихвата, намален с 3,05 (три цяло и пет стотни)
пункта. Към момента на сключване на Договор за кредит за покупка на недвижим имот по
програма премия HL 62055 от 28.06.2013г., базовия лихвен процент на Банката, е в размер
на 10,25 % (десет цяло и двадесет и пет стотни процента). Сочи се, че според уговореното в
чл. 1, ал. 1 от Допълнително споразумение от 27.07.2018г., от датата на сключване на
споразумението, върху усвоената и непогасена част от редовната главница по кредита,
кредитополучателите, дължат на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив
годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент
(ПРАЙМ), в размер на 1,15% (едно цяло и петнадесет стотни) процента плюс фиксирана
договорна надбавка в размер на 2,70 % (две цяло и седемдесет стотни) процентни пункта.
Излага се, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, в чл. 3, ал. 4 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот по
програма премия HL 62055 от 28.06.2013г., страните са уговорили, че кредитополучателите
ще дължат лихва, в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за
съответния период на издължаване на кредита, съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора, плюс
наказателна надбавка от 10 (десет) пункта. Съгласно чл. 5 от Договор за кредит за покупка
на недвижим имот по програма премия HL 62055 от 28.06.2013г., е уговорено, че кредитът
по договора ще се погасява в срок от 348 /триста четиридесет и осем/ месеца, считано от
усвояването на кредита. Заявено е, че задължението се погасява съгласно чл.6 и чл.7 от
контракта, а именно на равни (анюитетни) месечни вноски, включващи лихва и главница.
Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен -
лева. Погасителните вноски, се изплащат ежемесечно, като падежът на всяка погасителна
вноска, е всяко съответно число на месеца, следващ датата на усвояване на кредита Навежда
се, че съгласно с чл. 10, т. 1 от договора, кредитополучателите се задължават, да погасяват
кредита по реда, в сроковете и при условията при които е уговорен. В съгласие с чл. 10, т. 2
и т. 3 от банковата сделка кредитополучателят поема изцяло разноските, свързани с
принудителното изпълнение. За организиране на принудителното изпълнение, кредиторът е
направил разноски за изготвяне и изпращане на уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост на задължението. Твърди се, че въз основа на чл. 4, т. 2 от договора, на
2
кредитополучателите е начислена ежемесечна такса за управление от 0,06% (нула цяло и
шест стотни процента) върху размера на непогасената главница по кредита, считано към
същата дата. В чл. 3 от Допълнително споразумение от 09.11.2016г., е уговорено, че към
датата на подписването му, отпада задължението на кредитополучателите за заплащане на
ежемесечната такса за управление на кредита, в размер на 0,06 % процента (нула цяло и
шест стотни процента) върху размера на непогасената главница по кредита. Според
уговореното в чл. 4, т. 4 от договора, на кредитополучателите се начислява месечна такса за
администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече
месечни вноски по кредита. Излага се, че по силата на чл. 13, ал. 1, от договора, за
обезпечаване на вземанията на банката по предоставения кредит (главница, лихви, такси,
комисионни и други разноски), кредитополучателите учредяват договорна ипотека в полза
на банката върху описания недвижим имот в чл. 1, ал. 1 от Договора. Вписването се
подновява преди изтичането на 10 години от деня, в който е извършено. Уговорено е също,
разходите за оценка, учредяване, сключване, подновяване и заличаване на ипотеката, да са за
сметка на кредитополучателите. Твърди се, че съгласно чл. 14, ал. 1 от договора
кредитополучателите се задължават да застраховат даденото в обезпечение имущество,
като в случай на неплащане на застрахователната премия, същата се заплаща от банката и е
изцяло дължима от кредитополучателя. Посочено е, че в чл. 7, ал. 1 от Допълнително
споразумение от 27.07.2018г., кредитополучателите са се задължили, да продължат да
поддържат застраховката на предоставения като обезпечение недвижим имот, както и да
подновяват и да поддържат застраховката за своя сметка, до окончателното издължаване на
кредита. Поради неизпълнение на задълженията по чл. 6, и чл. 7 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот по програма премия HL 62055 от 28.06.2013г., а именно
неплащане на погасителна вноска с падеж 20.12.2019г., на основание чл. 18 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот по програма премия HL 62055 от 28.06.2013г., и чл. 60,
ал. 2 от Закона за кредитните институции, банката е упражнила правото си да обяви цялото
задължение за предсрочно изискуемо, за което АНТ. СТ. Т. е уведомена с нотариална покана
от 24.06.2020г., с peг. № 4823/2020, том 2, № 14, на нотариус К.М., получена лично на
18.08.2020г., К.П. Т. е уведомена с нотариална покана от 24.06.2020г., с peг. № 4822/2020г.,
том 2, №13, на нотариус К.М., получена на 18.08.2020г., а ПЛ. СТ. Т. е уведомен с
нотариална покана от 24.06.2020г., с peг. № 4825/2020, том 2, №15, на нотариус К.М.,
получена на 18.08.2020г. Именно от датата на получаване на волеизявлението на кредитора,
задължението е станало предсрочно изискуемо.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
С Разпореждане № 2992 от 14.12.2020г. съдията-докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 367 от ГПК, е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответниците с
указание, че в двуседмичен срок могат да подадат писмен отговор, отговарящ на
изискванията на чл. 367, ал. 2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответниците е връчено на
А.Т. на 18.12.2020г. лично, на П.Т. на 18.12.2020г. чрез А.Т., съпруга, в едно домакинство и
на К. Т., на 18.12.2020г. чрез А.Т., нейна майка, в едно домакинство.
Видно от материалите по делото в указания на ответниците двуседмичен срок не е
депозиран писмен отговор по подадената искова молба.
В писмено становище подадено от ответницата А.Т., чрез пълномощник, преди първото
по делото съдебно заседание е изложено становище, че се оспорва изцяло исковата молба,
както по основание, така и по размер, като са направени възражения срещу предявените
искове, отнасящи се до това, че са налице нищожни клаузи в Договор за кредит за покупка
на недвижим имот по програма премия HL 62055 от 28.06.2013г. В тази насока се излага, че
3
е нищожна клаузата на чл.18, ал.1 от Договора, въз основа на която ищецът е обявил изцяло
кредита за предсрочно изискуем. Посочва се, че същата е неравноправна по смисъла на
чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Навежда се, че клаузата е неравноправна и по
смисъла на чл.3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО, като се цитира решение на СЕС, че
неплащането на една вноска не представлява значително неизпълнение на задълженията с
оглед срока на кредита и размера на задължението по него.
На следващо място е направено възражение за нищожност на клаузите на чл.3, ал.1, ал.2 и
ал.6, чл.4, т.4 и чл.5, т.4 от Договора, както и на чл.1, ал.1 от Допълнителните споразумения
от 09.11.2016г. и от 27.07.2018г., тъй като цитираните клаузи въвеждат променлив лихвен
процент по кредита, а клаузата на чл.4, т.4 от договора въвежда и променлива месечна такса
за администриране на просрочен кредит.
Посочено е, че клаузата на чл.3, ал.4 от Договора за кредит, е нищожна, тъй като е
основана на друга нищожна клауза тази на чл.3, ал.1 от Договора и не поражда действие.
Твърди се, че доколкото лихвения процент по кредита, лихвата за просрочие и дължимите
такси за администриране на просрочен кредит са увеличавани едностранно въз основа на
нищожните разпоредби на договора и допълнителните споразумения, това е довело до
завишаване на окончателния размер на задълженията за лихва и такси по кредита.
Ищеца оспорва наведените възражения в становището на ответницата А.Т., като в
писмено становище подробно излага доводи, че същите са неоснователни.
С определение № 1/05.01.2021г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото,
произнесъл се е по доказателствените искания на ищеца, като е съобщил на страните проект
на доклад по делото и ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител, който поддържа подадената искова молба.
Ангажира доказателства в подкрепа на твърденията изложени в молбата. По същество
пледира за уважаване на предявените искове като основателни и доказани.
Ответницата А.Т., се представлява от редовно упълномощен процесуален представител,
който поддържа становището за наличие на неравноправни клаузи в договора сключен
между страните. Пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Ответниците П.Т. и К. Т., редовно призовани, не се явяват, не се представляват, не вземат
становище по спора.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото са сключили сочения в исковата молба договор за кредит за покупка
на недвижим имот по програма „Премия“ № HL 62055/28.06.2013г., по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 66 385 лева, както
следва: 53 100 лева - за покупка на недвижим имот, подробно описан в договора и 13 285
лева - за други разплащания, а кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора за кредит. С
ал.2 от договора е уговорено, че за връщането на кредита и за другите задължения по
договора за кредит, лицата подписали договора като кредитополучатели отговарят
4
солидарно. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора за кредит, крайният срок за погасяване на
кредита, включително и дължимите лихви е 348 месеца. Кредитополучателите следва да
погасяват кредита на равни (анюитетни) месечни вноски, включващи лихва и главница, с
размер на всяка вноска: 369,79 лева-през първата година от срока на издължаване на
кредита, 452,95 лева - за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на
кредита. Договора за кредит е обезпечен с ипотека на недвижимия имот.
С чл.3, ал.1 от договора страните са уговорили, за усвоения кредит Кредитополучателят
дължи на Банката през първата година от срока за издължаване на кредита лихва в размер
на БЛП на „Ю.” АД за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата намален с 5,05 %. Към момента на сключване на Договора, БЛП на
Юробанк за жилищни кредити е в размер на 10,25 %. С ал.2 е уговорено, че за всяка
следваща година до крайния срок на издължаване на кредита, Кредитополучателят дължи
годишна лихва в размер на БЛП на Ю. АД за жилищни кредити в лева, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата, намален с 3,05 %. С ал.4 е постигната
уговорка, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора на лихвата за
редовна главница по чл.3, ал.1 и ал.2, плюс надбавка от 10 %.
Съгл. чл.4 от Договора, Кредитополучателят дължи следните такси: Такса за одобрение и
усвояване - 0,75 % от разчета на одобрения кредит, еднократно; Комисионна за управление
на кредита - платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска, в
размер на 0,06 % върху размера на непогасената главница към съответната дата; комисионна
за ангажимент - 0,05 % годишно върху неусвоената част от предоставения кредит, минимум
10 лева; месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължим при забава на
плащането на една или повече погасителни вноски - по Тарифа на банката. Към момента на
сключване на Договора същата е в следните размери: при просрочие от 2 до 30 дни - 10 лева;
при просрочие от 31 до 60 дни - 12 лева; при просрочие от 61 до 90 дни - 17 лева; при
просрочие от 91 до 120 дни - 22 лева; при просрочие от 121 до 150 дни - 27 лева;
След сключване на договора за кредит, страните по него са подписали и две допълнителни
споразумения: С това от 09.11.2016г. в чл.1 е уговорено, че считано от датата на сключване
на споразумението върху усвоената и непогасена част от главницата по кредита
кредитополучателя дължи на банката променлива годишна лихва, която се определя като
сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 5,016%
процентни пункта. Посочено е, че за референтен лихвен процент ще се ползва лихвения
индекс 6 – месечен софибор, приложим за съответния период на начисляване на лихвата по
методика, определена съгласно ал.2 и следващите. С ал.2 е посочено в споразумението
какво представлява индексът софибор и как се определя приложимата лихва.
С чл.3 от споразумението е прието между страните, че отпада задължението на
кредитополучателя да заплати ежемесечна комисионна за управление на кредита в размер
на 0,06 % върху размера на непогасената главница по кредита. В споразумението е
посочено, че с подписване на същото е изготвен нов погасителен план, съгласно
предоговорените условия.
С допълнително споразумение към договора сключено между страните на 27.07.2018г. с
чл.1 е уговорено между страните, че считано от първата падежна дата на месечна вноска по
кредита след сключване на същото, върху усвоената и непогасена част от редовната
главница по кредита, Кредитополучателя дължи на банката лихва, изчислена при прилагате
на променлив лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент
плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 2,70 % процентни пункта. Отразено е, че
референтен лихвен процент по договора се ползва референтния лихвен процент Прайм на
5
„Ю.“ АД за обезпечени кредити, в съответната валута лева или евро, приложим за
съответния период на начисляване на лихвата, съгласно ал.2 и следващите. В ал.2 на
посочения член от споразумението се съдържа посочване на начина по който се определя
референтния лихвен процент Прайм.
Не се оспорва, че кредитът е предоставен от Банката ищец и е бил усвоен от ответниците.
В тази връзка по делото е приобщено банково бордеро от 04.07.2013г. за превеждане на
сумата по кредита по сметка на кредитополучателя А.Т..
От представения нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №91, том I, рег.
№ 1803, дело № 83 от 2013г. се установява, че на 28.06.2013г. кредитополучателя К. Т. е
придобила собствеността на самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище,
апартамент с идентификатор № 04279.610.64.2.10, находящ се в Благоевград за сумата от
53080,80 лв., която ще се заплати на продавача от купувача след отпускане на банков кредит
от Ю. АД.
С покани, връчени на ответниците чрез нотариус М., „Ю." АД е уведомил длъжниците, че
поради неплащане на дължима вноска по кредита с падеж 20.12.2019г., на основание чл.18
от Договора обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Даден им е 14- дневен срок
от получаването им, да погасят изцяло задълженията си или да подадат молба за
предоговаряне към банката, а в противен случай банката ще предприеме действия и ще
упражни правата си по договора. Поканите са получени от длъжниците на 18.08.2020г. от
А.Т..
От страна на ищеца в хода на производството и във връзка с наведените възражения от
ответницата А.Т. за неравноправност на клаузи от договора са представени и приети като
доказателства искане за жилищно – ипотечен кредит с вх.№ 141-328/24.04.2013г. подадено
от кредитоискателите А.Т. и П.Т., в което е отбелязано, че се иска предоставяне на жилищен
кредит с плаваща лихва, в общ размер от 100 000 лв. за покупка със срок от 348 месеца.
Искане със същото съдържание е подадено от кредитоискателя К. Т..
По договора за кредит е изготвен погасителен план, подписан и от тримата
кредитополучатели в който се съдържа посочване на датата на вноската, размер на вноската
за лихва, за главница, и общия размер на месечната вноска, размера на таксата, и
застраховката.
Приобщени като доказателства са искане за промяна на параметри по ипотечен кредит изх.
№ 141-511 от 21.10.2016г. подадено от А.Т., с което е направено искане за предоговаряне на
настоящи лихвени нива, като бъде намалена вноската. С искане от 02.07.2018г. подадено от
А.Т. до банката е заявено искане за предоговаряне на лихвени условия. Приобщен като
доказателство е лихвен лист по сметка и методология за определяне на референтен лихвен
процент /прайм/ по потребителски и жилищно ипотечни кредити подписана от
кредитополучателите.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че сумата от 66 385 лева - по Договор за кредит за покупка на недвижим имот по
програма HL 62055 от 28.06.2013г. е предоставена по банкова сметка на АНТ. СТ. Т. в „Ю.”
АД с № BG 13 BPBI 7942 10 62381302 - в лева на дата 04.07.2013г. Погасителните вноски до
76-та с дата на падеж 20.11.2019г. вкл. са платени в пълен размер.
Първото просрочие е по погасителна вноска № 77, с дата на падеж 20.12.2019г.
Последното плащане на задължения по кредита е с дата 15.04.2020г. в размер на 114,97 лева
за погасяване на задължения за главница.
6
Вещото лице е установило, че размерът на непогасената главница по Договора към датата
на подаване на Исковата молба е за 59 362,85 лева, размерът на непогасената договорна
лихва по Договора към датата на подаване на Исковата молба (02.11.2020г.) е за 2 250,41
лева, размерът на непогасената мораторна лихва по Договора към датата на подаване на
Исковата молба е за 1 570,80 лева; размерът на непогасената сума за такса просрочие на
плащанията по Договора към датата на подаване на Исковата молба е за 134,00 лева;
размерът на непогасената сума за застраховки по Договора към датата на подаване на
исковата молба е за 55,08 лева, размерът на непогасената сума за нотариални такси по
Договора към датата на подаване на исковата молба е за 486,00 лева.
Вещото лице е посочило изменението на възнаградителната лихва по Договора за кредит
за покупка на недвижим имот по програма премия HL 62055 от 28.06.2013г. от момента на
сключване на Договора за кредит до датата на входиране на исковата молба както следва: от
04.07.2013г. до 19.07.2014г. е 5,200 % по силата на чл.3, ал.1 от Договора, за периода от
20.07.2014г. до 09.11.2016г. е 7,200 % по силата на чл.3, ал.1 от Договора, за периода от
10.11.2016г. до 19.01.2017г. е 5,350 % съобразно чл.1, ал.1 от ДС № 1/09.11.2016г., за
периода от 20.01.2017г. до 19.07.2017г. е 5,339 %, от 20.07.2017г. до 21.01.2018г. е 5, 279%,
за периода от 20.01.2018г. до 19.08.2018г. е 5.170% и за периода от 20.08.2018г. до
20.10.2019г. – 3,850% съобразно чл.1, ал.1 от ДС №2/27.07.2018г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно компетентно и обосновано.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.430 от ТЗ.
Съдът приема, че по делото бе несъмнено установено, че между страните е бил сключен
договор за банков кредит, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл.430 –
чл.432 от ТЗ. Същия е формален, тъй като законът предвижда писмена форма за
действителност, срочен двустранен, възмезден и консенсуален, счита се за сключен от
момента на постигане на съгласието. Съгласно договора, за банката кредитор възниква
задължението да предостави уговорената парична сума, като срещу това задължение
кредитополучателите имат насрещни задължения, а именно да върнат главницата, заедно с
уговорената лихва по кредита, да използват кредита по предназначение; да дадат на банката
необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора и да дадат
обезпечение. С подписване на договора на кредитополучателите са предложени и известни
условията по кредита, в това число и лихвения процент, изразен като годишен лихвен
процент, метода на изчисляване на лихвата, сбор от БЛП на ищеца за жилищни кредити в
лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, намален с 5,05 пункта, като е
посочено че към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 10,25%., както и
задължения свързани с разплащанията и условията и разходите при предсрочно погасяване
на кредита. Съгласно сключените последващи допълнителни споразумения, размерът на
лихвения процент е променян – както с оглед на формиращите го компоненти, така и с
оглед размера на същите, в т.ч договорна добавка.
Ответниците са физически лица, на които по силата на договора за кредит е предоставен
обезпечен кредит за закупуване на жилище, който не е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност, поради което имат качеството на потребители по
смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като предоставената и ползвана услуга не е
предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. В този смисъл в
правоотношенията си с банката ответниците се ползват от закрилата на ЗЗП и имат право да
се позоват на нея с твърдения, че посочените клаузи от договора са неравноправни и поради
7
това нищожни. В случая обаче се установи, че включването на спорните клаузи в договора е
в резултат на изричното им предварително обсъждане и съгласие от потребителите по
отношение на тяхното съдържание, поради което същите се явяват индивидуално уговорени
по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Освен това клаузите за определяне на размера на
лихвения процент в договора съдържат обективни, обосновани обстоятелства, при чието
проявление възниква потестативното право на банката едностранно да променя договорения
лихвен процент и съдържанието им е напълно ясно. Клаузите от договора и допълнителните
споразумения, които позволяват на банката едностранно да може да променя размера на
референтния лихвен процент /прайм/ и софибор, при действието на отделните ДС са ясни и
посочват по какъв метод се формира, начина на формирането му и приложим математически
алгоритъм за изчисляването му и обвързаност на конкретния размер на изменението с
обективни критерии, отразяващи промяната на конкретни обективни обстоятелства от
финансовия пазар ще се приложи клаузата, освен това тези индекси са обективни и банката
не влияе върху ръста им, поради това клаузите не са неравноправни и нищожни на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. При тълкуването на посочените разпоредби на договора и
ДС, във взаимовръзка една с друга и в общия смисъл на договора за кредит съобразно чл.20
от ЗЗД, съдът счита, че клаузите на договора препращат към приложимия към договора
индекс и промяната на лихвения процент с промяна на предварително посочен в сключения
индивидуален договор финансов индекс, а не от промяната на който и да е от възможните
такива, поради което предварително на кредитополучателите са били известни условията за
определяне на цената. Тези основания за промяна на лихвения процент представляват
съобразно смисъла приет в Директива 93/13 ЕИО от 1993г. и съдебната практика на СЕС
основателно съображение за едностранна промяна на възнаградителна лихва, тъй като е
установен както размерът на промяната при изменение на обективен показател и
същевременно е предвидена и равна възможност БЛП, съответно индексът софибор и
прайм като формиращи лихвата компоненти да бъде намаляван, а не само увеличаван
едностранно. Клаузите предвиждат, както увеличаване, така и намаляването на лихвения
процент, ако съответните икономически и финансови показатели и индекси, в периода на
действие на договора са подлежали на спад. В тази връзка от заключението на приобщената
по делото експертиза, се установи, че лихвата е изменяна както в насока увеличение
съобразно уговореното в чл.3 от договора след първата година, така и в насока намаление, в
резултат на сключените споразумения.
Съгласно чл.143 от ЗЗД неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца /доставчика и
потребителя. В настоящия случай принципът на добросъвестност, който изисква в
договорните отношения да бъде осигурена защита на всеки признат от нормите на правото
интерес, а не само на индивидуалния интерес, не е нарушен, тъй като клаузите са с ясно
уговорени параметри и не са неопределени, не са обвързани със стоящи извън
предварително известните и договорени от страните обстоятелства и не водят до липса на
защита и накърняване интересите на потребителите. По изложените съображения съдът
счита, че оспорените клаузи не покриват общите критерии дадени в нормата на чл.143 от
ЗЗП, което да ги прави неравноправни.
Съдът приема, че между страните е налице действителен договор, представен е и
подписан от ответниците погасителен план относно размера на всяка една от погасителните
вноски – главница и лихва, както и нейния падеж. Банката е изпълнила задължението си по
чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ да включи в съдържанието на договора лихвения процент, изразен
като годишен лихвен процент, метода на изчисляване на лихвата, както и условията, при
които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. В изпълнение на
тежестта си на доказване ищецът установи, че клаузите не са неравноправни и поради това
8
не са нищожни, тъй като при сключване на договора на ответниците е било известно при
какви критерии се извършва периодичното актуализиране на лихвения процент. По силата
на чл.147, ал.1 от ЗЗП клаузите на договорите предлагани на потребителите, трябва да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин, като само при неизпълнение на това задължение,
следва да намери приложение императивната норма на чл.147, ал.2 от ЗЗП, която предписва,
че при съмнение на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя
начин. Валидността на клаузата, с която се предвижда възможност на банката едностранно
да променя цената на договора с оглед измененията в лихвения процент, зависи не само от
наличието на условията по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, но и от необходимостта клаузата да е
ясна, да съдържа методика за промяната във връзка с изменението на лихвения процент,
както и да отговаря на изискванията за добросъвестност.
Клаузите относно правото едностранно да се променят приложимите лихви към кредита,
освен това попадат и сред изключенията на чл.144, ал.3 от ЗЗП. Посочената разпоредба цели
да гарантира заплащането на справедлива цена за финансовата услуга в случаите, когато
нейния размер се влияе от независими от страните фактори, но не изключва изискването за
добросъвестност на клаузите в договора относно равнопоставеността на страните. Според
чл.143, ал.1 от ЗЗП не отговаря на изискването за добросъвестност клауза, която води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Само
клауза, при която е предвидено единствено възможност за нарастване на цената на
финансовата услуга при увеличаване на лихвения процент без да включва възможността за
намаляване на същата, в случай на спадане на лихвения процент би могла да доведе до
значително неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца, респективно до
несправедливо обогатяване на търговеца за сметка на потребителя. В случая това не е така,
напротив установи се, че лихвата е намалявана, поради което клаузите на договора и ДС не
са неравноправни.
Ето защо съдът намира, че клаузите въз основа на които се предвижда изменение на
размера на лихвата не са нищожни и обвързват страните, поради което за ответникът е
възникнало задължението да заплати дължимата главница, ведно с лихвата по кредита в
установения от заключението на вещото лице размер.
Във връзка с възраженията на ответницата А.Т. за неравноправност на клаузата на чл.18,
ал.1 от договора регламентираща, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита
/извън случаите по чл.6а, ал.1, б.“в“/, както и при неизпълнение от кредитополучателите на
което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем, следва да се отбележи, че уговарянето на условия, при които
кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем е допустимо от закона –
чл.432 от ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ и постигнатата уговорка в тази насока не попада в нито една
от хипотезите на чл.143 от ЗЗП. С чл.18, ал.2 от договора е прието и че при неиздължаване
на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целия остатък по
кредита се превръща с предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. С т.18 от
ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление на една от страните при едновременното наличие на две предпоставки:
обективния факт на неплащане на дължими суми по кредита, и упражнено от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост
по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, като предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване на изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили
9
обективните факти, обуславящи настъпването й. От дадените разяснения произтича извод,
че предсрочната изискуемост не би могла да настъпи по начина предвиден в чл.18, ал.2 от
договора – като последица единствено от забава в плащанията на дължимите суми по
кредита, ако не е изпълнено изискването за уведомяване на кредитополучателя. От друга
страна към датата на връчване на ответниците на нотариалните покани от банката с които ги
уведомява за предсрочна изискуемост на вземането, е било налице неизпълнение от страна
на същите на задължението да заплатят дължимите суми не за една вноска, а за повече от
осем последователни вноски, поради което неизпълнението не е незначително.
Изявленията са получено лично от ответницата Т. и от същата за останалите двама
кредитополучатели на 18.08.2020г. – факт, който не е оспорен в процеса, като в тях е
посочен изрично размера на непогасения дълг към датата на отправянето им. От
заключението на експерта се установи, че ответниците са преустановили плащанията по
кредита на 20.11.2019г. Данните от заключението сочат, че към датата 18.08.2020г. когато
са връчени изявленията за обявяване на предсрочната изискуемост, обективните
предпоставки за превръщане на кредита в предсрочно изискуем са били осъществени.
Ответниците не са заплатили 8 вноски с настъпил падеж. При тези обстоятелства следва да
се приеме, че с достигане на изявлението на банката до тримата ответници на 18.08.2020г.
кредитът е станал предсрочно изискуем, включително за вноските с ненастъпил към тази
дата падеж. Исковата молба е подадена след настъпване на предсрочната изискуемост
поради което са налице предпоставките за успешно провеждане на предявения иск.
Съдът намира, за неоснователни възраженията на ответницата Т., че клаузата на чл.3, ал.4
от Договора за кредит, е нищожна, тъй като е основана на друга нищожна клауза, а именно
тази на чл.3, ал.1 от Договора, доколкото съдът прие че не е налице нищожност на клаузата
на чл.3 от договора.
Така, на основание изложените по-горе мотиви, както и съобразно сторените от вещото
лице изчисления, съдът достига до извод, че дължимата главница, както непогасена, така и
предсрочно изискуема за процесния период се равнява на 59362,85 лв., като иска е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Съдът не споделя изводите на вещото лице,
че съобразно периода на претенцията в петитума на молбата, в сумата за главница не е
включена предсрочно изискуемата такава, тъй като ищецът в молбата се позовава именно на
настъпване на същата, като датата на която е настъпила попада в периода който е отразен в
молбата, поради което искът за главница следва да бъде уважен в пълния му предявен
размер, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата.
По отношение на претенцията за договорна лихва, за претендирания в исковата молба
период до настъпване на предсрочната изискуемост, съобразно изготвеното заключение
искът следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 1773,69 лв.
Искът за мораторна лихва също е основателен, тъй като ответниците са изпаднали в
забава за заплащане на дължимите вноски, поради което следва да бъде уважен до размера
изчислен от вещото лице за претендирания с исковата молба период в размер на 1570,80 лв.,
като над този размер до предявения от 1571,13 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за заплащане на такси по договора в размер на 134,00 за
периода от 18.01.2020г. до 22.10.2020г., съдът намира следното:
В чл. 4 е уговорено заплащането на различни такси по договора с посочване на размерите
на същите. Ищецът се е позовал в исковата молба на клаузата на чл.4, т.4 от договора
месечна такса за администриране на просрочен кредит. От съвкупния анализ на писмените
10
доказателства по делото, ведно с кредитираното експертно заключение, съдът приема, че по
делото е установено, че ответниците имат задължения за такси по процесния договор за
кредит съобразно неговите клаузи, а именно в претендирания с исковата молба размер от
134 лв. за периода от 18.01.2020г. до 22.10.2020г., поради и което в тази си част искът следва
да бъде уважен.
По отношение на претенцията за заплащане на застраховки по договора в размер на 55,08
лв. за периода от 26.06.2020г. до 22.10.2020г., съдът намира следното:
Съгласно клаузата на чл. 14, ал.1 от процесния договор за кредит, кредитополучателят се
задължава да направи застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот, като
същата бъде прехвърлена в полза на банката и да бъде подновявана от кредитополучателя
всяка година до окончателното издължаване на кредита. В случая, по делото не бяха
ангажирани каквито и да е било доказателства, от които да се установи сключването на
подобен застрахователен договор, имащ за предмет описания в процесния договор за кредит
недвижим имот. Ето защо, липсва основание, въз основа на което Банката да претендира
така посочената стойност за застраховки. Отделно от това не бяха представени и
доказателства от ищеца, че същият е заплащал застрахователна премия към даден
застраховател за процесния период, във връзка с описания в договора за кредит имот, поради
и което искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за заплащане на нотариални такси по договора в размер на
486,00 лева за периода от 24.06.2020г. до 22.10.2020г., съдът намира следното:
Макар и вещото лице да е посочило в експертното си заключение, че процесните
нотариални такси се дължат от ответниците, то ищецът не ангажира доказателства за
заплащането им, поради което претенцията в тази си част се явява недоказана и като такава
следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски, предвид направеното от същия своевременно искане за присъждане на такива и
представените по делото доказателства за извършването им.
Ищецът претендира сторените разходи, за които са ангажирани доказателства за
извършването им в общ размер на сумата от 5744,06 лева, от които: 2658,30 лева – заплатена
държавна такса; 2485,76 лева – заплатено адвокатско възнаграждение; 600,00 лева заплатено
възнаграждение за вещо лице.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в размер на 5694,99 лева, представляваща
сторените разноски в хода на настоящата съдебна инстанция, съразмерно с уважената част
на исковата претенция.
Ответницата А.Т., чрез нейния пълномощник също е претендирала присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на
основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 2500 лв. Съдът намира, че с оглед отхвърления
размер от иска, в полза на адв. Бузгьова, която е извършила безплатно процесуално
представителство по делото на ответницата А.Т. следва да бъде присъдена сумата от 21,35
лв.
Така мотивиран, съдът
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА АНТ. СТ. Т., с ЕГН **********, К.П. Т., с ЕГН **********, и ПЛ. СТ. Т., с
ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес гр.Благоевград, ул.“С.“ № 49, ет.1, ап.2 ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Ю.“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.“О.“ № 260, представлявано от М.В. –
прокурист и Д.Ш., изпълнителен директор следните суми, произтичащи от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот по програма премия HL 62055 от 28.06.2013г., и
допълнителни споразумения към него, както следва:
- главница в размер на 59 362,85 лв. /петдесет и девет хиляди триста шестдесет и два лева и
осемдесет и пет стотинки/ за период от 20.12.2019г. до 22.10.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 02.11.2020г. до
окончателното заплащане на сумата;
-възнаградителна лихва в размер на 1 773,69 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и три лева
и шестдесет и девет стотинки/ за период от 20.12.2019г. до 18.08.2020г.;
-мораторна лихва в размер на 1 570,80 лв. /хиляда петстотин седемдесет лева и осемдесет
стотинки/ за периода от 20.12.2019г. до 22.10.2020г., като над този размер до предявения от
1571,13 лв. отхвърля предявения иск като неоснователен;
-просрочени такси в размер на 134,00 лв. /сто тридесет и четири лева/ за периода от
18.01.2020г. до 22.10.2020г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ останалите обективно съединени осъдителни
искове, предявени от „Ю.“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, ул.“О.“ № 260, представлявано от М.В. – прокурист и
Д.Ш., изпълнителен директор за солидарно осъждане на ответниците АНТ. СТ. Т., с ЕГН
**********, К.П. Т., с ЕГН **********, и ПЛ. СТ. Т., с ЕГН ********** и тримата с
постоянен адрес гр.Благоевград, ул.“С.“ № 49, ет.1, ап.2 да заплатят на банката, следните
суми:
- имуществени застраховки в размер на 55,08 лв. /петдесет и пет лева и осем стотинки/ за
периода от 26.06.2020г. до 22.10.2020г.;
- нотариални такси в размер на 486,00 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева/ за периода
от 24.06.2020г. до 22.10.2020г.;
ОСЪЖДА АНТ. СТ. Т., с ЕГН **********, К.П. Т., с ЕГН **********, и ПЛ. СТ. Т., с
ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес гр.Благоевград, ул.“С.“ № 49, ет.1, ап.2 ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Ю.“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, ул.“О.“ № 260, представлявано от М.В. – прокурист и
Д.Ш., изпълнителен директор сумата от 5694,99 /пет хиляди шестстотин деветдесет и
четири лева и деветдесет и девет стотинки/ лв., представляваща сторените разноски за
производството пред първа инстанция, съразмерно с уважената част на исковата претенция.
12
ОСЪЖДА „Ю.“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, ул.“О.“ № 260, представлявано от М.В. – прокурист и Д.Ш.,
изпълнителен директор да заплати на адв. С.Б., АК Благоевград, пълномощник на АНТ. СТ.
Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Благоевград, ул.“С.“ № 49, ет.1, ап.2 сумата от
21,35 /двадесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ лв., представляваща разноски за
настоящата съдебна инстанция, съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него до страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
13