№ 1***6
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110118978 по описа за 2025 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от Д.З. срещу С.О. с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 642,21 лева – заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение вследствие на настъпило ПТП, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата и 181,07 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
15.02.2023 г. до 01.04.2025 г. Ищецът твърди, че на 30.11.2022г., около 00:10
часа, в гр. София лек автомобил марка БМВ, модел *** с рег. № ***
управляван от Б. Б. Б. преминал през необезопасена и необозначена отворена
шахта на пътното платно, намираща се в средната лента за движение,
вследствие на което настъпили материални щети по автомобила. Видно от
Искане за оценка на вреди, в участъка нямало работещо улично осветление. За
събитието бил съставен Протокол за ПТП № 1826224/30.11.2022г.
Автомобилът бил застрахован по застраховка Каско към ищеца. След
подадено заявление била образувана щета, изготвени били опис - заключение,
калкулация по щета и ликвидационен акт, като щетата била оценена на 627,21
лева и 15 лева – ликвидационни щети. Сумата в общ размер на 642,21 лева
била изплатена на собственика на увреденото МПС на 21.12.2022 г. Пътят, по
който се движил автомобилът при настъпване на произшествието, бил част от
общинската пътна мрежа, за поддържането на която отговарял ответникът.
Ищецът поканил ответника да му изплати тази сума с писмо, получено от
него на 07.02.2023 г. Ищецът счита, че му се дължат изплатеното обезщетение
и лихви и моли съда да осъди ответника да му ги заплати. Претендира
разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата
молба. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, плащането
от ищеца на застрахователното обезщетение и получаването на писмото.
Оспорва наличието на необезопасена дупка на пътното платно на мястото на
възникване на твърдяното ПТП. Оспорва факта на възникване на задължение
за ищеца да заплати застрахователно обезщетение. Оспорва наличието и
1
механизма на процесното ПТП. Счита, че размерът на щетите бил преценен
завишено. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на вредите
по процесния автомобил, който не бил съобразил поведението си на пътя с
конкретната пътна обстановка. Счита, че не притежавал пасивна материална
легитимация по исковете, тъй като ПТП било възникнало на улица,
стопанисвана от трето лице – Агенция „Пътна инфраструктура“. Моли съда да
отхвърли иска като неоснователен.
В последното по делото съдебно заседание страните, редовно призовани,
изпращат представители и поддържат исканията си.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Безспорни между страните са фактите на наличието на застрахователно
правоотношение и плащането от ищеца на застрахователното обезщетение.
По делото е представен препис от Протокол за ПТП № 1826224 от
30.11.2022 г. (л. 15 от делото), от който се установява, че на същата дата
водачът Б. Б. е управлявала процесния автомобил, като при движение по бул.
Околовръстен път с посока Автомагистрала Струма към бул. Сливница
попаднала в отворена необезопасена шахта в средната лента на платното за
движение, при което настъпили материални щети по управляваното от нея
МПС. От представеното опис-заключение (л. 21 – л. 23 от делото) се
установява, че и на двете леви гуми, е необходима подмяна, а предна лява
джанта е тежко увредена. Стойността на тези повреди – сумата от 627,21 лева
– е заплатена на собственика, видно от платежно нареждане от 21.12.2022 г. –
л. 27 от делото. С регресна покана, получена от ответника на 07.02.2022 г. (л.
29 от делото) ищецът е предявил вземането си.
По делото като свидетел беше разпитана Б. Б. Б. – водач на автомобила.
Заявява, че си спомня за инцидента. Било ноември месец 2022 г. на
околовръстен път в гр. София. Карала в посока от гр. Перник, към бул.
Сливница. Било тъмно, нямало осветление, около 20:00 часа - 21:00 часа.
Направило впечатление, че няколко коли били отбили отстрани и това я
накарало да погледне повече по посока на шосето, да не би да има нещо на
пътя. След което чула силен удар от нейния автомобил. На платното нямало
нищо като предмет или нещо, което да се вижда. Тогава осъзнала, че гумите
са спукани. Били предна и задна, но не помни дали леви или десни. Веднага
спряла. Карала с ограничението на скоростта. Едно момче притичало да види
какво се случва. Попитало я дали и тя е пострадала. Тя му казала че не е, но
нещо се случило с колата. Карала в средната лента. Били две платна. След нея
се движел автомобил, пред нея нямало. Шахтата била на средната лента. След
като дошли полицаи, видели, че нямало капак на шахтата. Била напълно
открита. Гумите на свидетелката били срязани. Нямало сигнализация.
Шахтата не била обезопасена. Свидетелката карала с къси светлини, тъй като
имало движение. Шахтата била стандартна, с кръгла форма. Имало доста
пострадали и вече били извикали КАТ. Съставили протокол. Автомобилът не
можел да се движи на собствен ход.
Свидетелските показания съдът намира за вътрешно и взаимно
съответстващи на останалата част от доказателствената съвкупност, като
липсата на спомени за отделни детайли или объркването на точното време на
денонощието за настъпването на ПТП са лесно обясними с оглед изминалия
2
период от време и особеностите на човешката памет.
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно
автотехническа експертиза. Установява, че най-вероятният механизъм на
осъществяване на ПТП е посоченият в протокола и свидетелските показания,
като причинените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с него.
Размерът на щетите по средни пазарни цени възлиза на 1064,76 лева.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение. Заплащането на обезщетението и наличието
на застрахователно правоотношение не се оспорват от страните. Механизмът
на ПТП, настъпилите вреди, както и причинната връзка между двете, съдът
намира за установени от представеното уведомление за щета, приетата
експертиза и свидетелските показания.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че е настъпил застрахователен
риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение,
същият е заплатил застрахователно обезщетение в размер на общо 627,21
лева. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу
физическото лице - пряк причинител на вредата, така и правата на увредения
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че улиците, на които е реализирано произшествието, се
намират в населено място и не са част от републиканската пътна мрежа, а
представляват местен път по смисъла на Закона за пътищата и като такъв са
публична собственост на С.О.. Съдът не споделя възражението, направено в
отговора на исковата молба за липса на пасивна материална легитимация на
ответника и за наличие на отговорност за третото лице-помагач в конкретния
случай. Напротив, от представения от ответника Споразумителен протокол (л.
45 до л. 48 от делото) се установява, че единствено финансирането на
поддържането се осъществява съвместно от Общината и от Агенцията – така
чл. 1. Организирането, възлагането и контрола на дейностите по
поддържането се извършва от Общината – така чл. 4, ал. 1. На това основание
именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането
му, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите
пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-
кратък срок – така чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Общината като юридическо лице
осъществява тези дейности чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява
"препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. По делото
не се доказа тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да
указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си. Налице е
бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да
3
сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Не се установява
съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание
за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че
да може да спре.
Според заключението на САТЕ пазарната стойност на щетите към датата
на застрахователното събитие е 1064,76 лева с ДДС. Доколкото искът за
главница е предявен за по-ниска сума, същият е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен в цялост.
По отношение иска за мораторна лихва от доказателствата по делото – от
регресна покана, получена от ответника на 07.02.2023 г. (л. 29 от делото) се
установява, че на тази дата ответникът е получил от ищеца покана за
изпълнение на това задължение. Считано от 15.02.2023 г. ответникът е бил в
забава за изпълнение на вземането си и дължи мораторна лихва. Съдът
изчисли служебно размера на тази лихва за периода от 15.02.2023 г. до
01.04.2025 г. и установи, че той е 181,07 лева. Този иск също е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
разноски се дължат единствено на ищеца. От същия бяха заплатени сумите:
100 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за експертиза, 70 лева – депозит
за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, което с оглед фактическата и
правна сложност по делото съдът определя на 150 лева. Искането за разноски
следва да бъде уважено частично. Съгласно чл. 1 от Тарифа за таксите, които
се събират от съдилищата по реда на ГПК, държавната такса за предявяване
на искова молба е в размер на четири процента от цената на иска, но не по-
малко от 50 лева, като в случая е 50 лева. Като е внесъл сумата от 100 лева,
вместо 50 лева – държавна такса, при това по свой почин, а не поради
указание на съда, ищецът е надвнесъл дължимата от него такса. Единствено
сумата от 50 лева е законосъобразно платена и единствено нея може ищецът
да иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Останалата сума от 50 лева не следва
да се присъжда в тежест на ответника и следва да бъде върната на ищеца след
влизане на решението в сила. При този изход на спора на ответника не се
дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., ЕИК: ***, с адрес на управление гр. ***, представлявана
от Васил Терзиев – кмет, да заплати на Д.З., ЕИК *** с адрес гр. *** на
основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД сумата от 627,21 лева – заплатено
от ищеца застрахователно обезщетение вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 30.11.2022г., около 00:10 часа, в гр. София с лек
автомобил марка БМВ, модел *** с рег. № ***, както и сумата от 15 лева –
ликвидационни разходи ведно със законната лихва върху пълната сума от
4
642,21 лева за периода от 01.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК: ***, да заплати на Д.З., ЕИК *** на основание чл.
86, ал. 2 ЗЗД сумата от 181,07 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.02.2023 г. до 01.04.2025 г.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК: ***, да заплати на Д.З., ЕИК *** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за
експертиза, 70 лева – депозит за свидетел и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
СУМАТА от 50 лева – надвнесена държавна такса да се възстанови на
ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка след влизане на
решението в сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач А.П.И.,
областно пътно управление – София на страната на ответника С.О..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5