РЕШЕНИЕ № 234

 

гр. Троян, 06.10.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на единадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 418 по описа  на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:  

         Академия на МВР – гр. София, представлявана от ректора доц. д-р Иво Великов е предявила срещу Н.П.П. *** иск за сумата 11 886,50 лева, представляваща разходи по обучението на ответника в академията, които ответника следва да заплати поради неизпълнение на договор от 21.02.2005 г.

        В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, депозирана е писмена молба, с която е изразено становище по същество. На основание чл. 238 от ГПК ищеца е поискал от съда постановяване на непресъствено решение.  

        По реда на чл. 131 от ГПК на ответника е изпратено копие от исковата молба и доказателствата. В законовия месечен срок не е представен писмен отговор, не е изразено становище по иска.

От приложените към делото писмени доказателства: заповед за зачисляване на курсанти № 1549/04.08.2004 г., договор № 581/21.02.2005 г., декларация за 10 години служба в МВР от 10.08.2004 г., акт за встъпване в длъжност от 24.11.2008 г., заповед рег. № К-12291/28.10.2010 г. за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР, акт за сдаване на длъжност от 29.10.2010 г., справка за разходите по обучението на  Н.П. за получени стипендии и вещево имущество за периода от м. октомври 2004 г. до м. октомври 2008 г., покана за доброволно изпълнение рег. № 458100-191/10.03.2014 г., известие за доставяне от 17.03.2014 г., заповед № І-161/01.09.1999 г., инструкция № Із-2393/22.12.2006 г., заповед № І-11/2002 г., ценоразпис № 93/20.01.2004 г. – извлечение, ПМС № 162/20.06.2001 г., ПМС № 11 от 19.01.2005 г. за изпълнение на държавния бюджет на Р България за 2005 г. – извлечение, ПМС № 14 от 31.01.2006 г. за изпълнение на държавния бюджет на Р България за 2006 г. – извлечение и ПМС № 20 от 02.02.2007 г. за изпълнение на държавния бюджет на Р България за 2007 г. – извлечение, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Между Академия на МВР – гр. София и ответника Н.П. е сключен договор № 581 от 21.02.2005 г., по силата на който ищеца се е задължил да обучава ответника, като му осигури висококвалифицирана подготовка за получаване на висше образование по специалността „противодействие на престъпността и опазване на обществения ред” и образователно – квалифиционна степен „бакалавър”. От своя страна П. се е задължил да служи на МВР за срок не по-малък от 10 години. П. е завършил редовна форма на обучение в академията през октомври 2008 г., след което е назначен на служба в министерството. Със заповед № К-12291/28.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи, същият е освободен от служба по собствено желание.  На основание чл. 146 ал. 2 от ЗМВР /отм./ и сключения между Академията на МВР и Н.П. договор, освободените от служба по собствено желание, преди да са изслужили законово определения срок, следва да възстановят разходите за издръжка, обучение и униформено облекло, пропорционално на времето на неизпълнение. П. е бил служител на министерството от 24.11.2008 г. до 29.10.2010 г. Съгласно направената справка по пера от финансова служба на Академията на МВР, за целия период на обучението му в академията разходите възлизат на 14 730,14 лева. Дължимата от него сума, определена по реда на чл. 146, ал. 2, изр. 2-ро от ЗМВР /отм./ е в размер на 11 866,50 лева, като конкретните размери на горепосочените разходи са съответно: - за издръжка /стипендия/ 7 427     ,20 лева; - за обучение – 4 210,33 лева и за униформено облекло 248,97 лева. Установява се, че към момента на зачисляването на П. за курсант размерът на издръжката е регламентиран в министерска заповед № 1-161/01.09.1999 г., издадена на основание чл.145 ал.1 от ЗМВР/отм./ и се определя процент от заплатата за длъжност на служителите  в МВР, в зависимост от успеха за всеки семестър поотделно. На тази база издръжката е начислявана по ведомости и е превеждана на курсантите по банков път. Разходите за издръжка на обучението съгласно чл. 91 ал. 2 т. 1 от Закона за висшето образование се определят въз основа на диференцирани нормативи по професионални направления за един студент определени от Министерския съвет – ПМС № 162/20.06.2001 г./обн. ДВ, 59/2001 г./ Съгласно чл. 95 ал. 3 от ЗВО /в редакцията му до 01.01.2010 г. – ДВ, бр.9/2009 г./ размерът на таксите за обучение не може да бъде по-висок от 30 % от нормативите, определени по реда на чл. 91 ал. 2 т. 1 от ЗВО.  Униформеното облекло, което се получава от курсантите е посочено в заповед № І-11/2002 г. и неговата стойност е определена по вътрешен за МВР ценоразпис № 93/20.01.2004 г. На П. е изпратено покана за доброволно изпълнение на задължението му в едномесечен срок от получаването на поканата, но такова към настоящия момент не е последвало.

Изложените факти са породили правния интерес за ищеца да предяви настоящата искова претенция.

С писмена молба ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК. Настоящата инстанция намира, че е налице хипотезата на чл. 239 ал. 1 от ГПК и следва да постанови неприсъствено решение, което не следва да бъде мотивирано по същество, като осъди ответника да заплати на ищеца процесната сума от 11 886,50 лева.

         Ще следва на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 475,46 лева.

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

         ОСЪЖДА Н.П.П.,*** да заплати на Академия на МВР, адрес: гр. София, ж. к. „Младост 4”, бул. „Ал. Малинов” № 1, представител доц. д-р Иво Великов сумата 11 886,50 – единадесет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и 50 стотинки, представляващи възстановяване на разходите по т. 2 от договор № 581 от 21.02.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 475,46 – четиристотин седемдесет и пет лева и 46 стотинки съдебно-деловодни разноски.

Решението не подлежи на въззивно обжалване, освен ако не са били налице предпоставките в разпоредбата на чл. 240 от ГПК.

                                                                       

                                                                        

                                                                         Районен съдия: