РЕШЕНИЕ
№ 1167
гр. Велико Търново, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110101965 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск за изменение на съдебно определена
издръжка за ненавършило пълнолетие дете с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.
Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” от ГПК, във вр. с чл.146, ал.2 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е баща на малолетното дете Н
И. И., роден на ****. Сочи се, че с решение по гр.дело *** по описа на ВТРС бащата е
осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 170лв. месечно. Ищцата заявява,че са
изминали три години от съдебния акт, с който е определена издръжката и обстоятелствата са
се променили- детето е пораснало, нуждите му от храна, облекло, обувки и свързани с
училище и спорт са се увеличили. Ищцата заявява, че детето посещава занималня, където
подготвя уроците си, тренира тенис, като голяма част от тренировките са индивидуални.
Ищцата сочи, че нейната заплата, макар и да не е ниска, не е достатъчна за покрИ.е на
всички разходи, за да осигури на детето си нормален и здравословен начин на живот.
Твърди,че бащата е здрав, работи и няма други деца, на които да плаща издръжка. В
исковата молба се отправя искане съдът да постанови решение, с което определената
издръжка за детето Н да бъде увеличена от 170лв. на 350 лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба, до настъпване на законно основание за изменението или
прекратяването на издръжката. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът оспорва исковата претенция за изменение на размера на издръжката в частта за
разликата над 195лв. Заявява, че той не разполага с финансовите възможности на майката.
1
Твърди, че към момента е безработен, не притежава имущество, което да му носи доходи, а
търговското дружество, на което е собственик от няколко не осъществява търговска дейност.
Ответникът твърди, че живее в жилище под наем в размер на 160лв. месечно и към
настоящия момент може да заплаща издръжка за детето само в минимален размер.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищцата М. Н. Д. и ответника И. И. Р. са родители на детето Н И. И., роден на ****.
Видно от представеното по делото в заверен препис влязло в сила съдебно решение
*****ответникът е осъден да заплаща за малолетното дете месечна издръжка в размер на
170лв., считано от ***
Видно от представеното с исковата молба удостоверение детето Н И. И. е ученик в
****, като през учебната 2022г./2023г. е записан в ***клас на училището.
По делото е представена служебна бележка, издадена на Т***, видно от която
майката на детето заплаща месечна такса за тренировки на детето по тенис в размер на ***.
По делото е представен анекс към договор от ***г. за такса за езиков лагер за детето
за лятото на 2023г в размер на *** Представени са и квитанции за заплатена такса за частна
занималня, посещавана от детето Н.
От представената по делото регистрационна карта се установява, че ответникът е
регистриран на *** в Бюро по труда ***.
Представен е договор за наем от *** по който ответникът е наемател на жилище в
гр.В.Търново, с месечен наем от ***.
От приетия по делото социален доклад се установява, че отглеждането, възпитанието
и преките грижи за детето Н се осъществяват от неговата майка, към която детето е
емоционално привързан и която се стреми да задоволи в пълен обем потребностите на
детето, с помощта на родителите си. В социалния доклад е посочено, че бащата на детето не
предоставя средства за отглеждането му извън определената от съда издръжка.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В Са И,
която разпитана каза, че ответникът е безработен от шест месеца и живее под наем.
Свидетелката каза, че тя и съпругът й подпомагат финансово ответника, като му дават пари
назаем. Той си търсел работа като търговски представител. Свидетелката каза, че ищцата
работи и е добре финансово, живее в собствено жилище, заедно с майка си и детето.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск за изменение на съдебно определена издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК е допустим.
Разгледан по същество, иска е основателен и доказан до размер от 250 лв. за
издръжка за детето Н, по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл.143, ал.2 и ал.1 от СК, родителите дължат издръжка на
2
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като всеки родител е длъжен съобразно своите възможности
и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето.
В производството по чл.150 от СК от значение е дали след влизане в сила на
решението, с което е определена първоначалната издръжка е настъпила някаква промяна в
обстоятелствата по чл.142 ал.1 от СК /нуждите на детето и възможностите на родителя/.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия кодекс минималната издръжка на едно дете
е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата.
По делото се установи, че от момента, в който е определена издръжката за детето Н
са изминали четири години, като през този период обстоятелствата значително са се
изменили. На първо място детето е пораснало, като понастоящем е ученик в **** клас.
Увеличили са се нуждите, свързани с неговото отглеждане и възпитание. Безспорно, за този
продължителен период от време е нараснала необходимостта от средства за храна, облекло,
учебници, пособия и други разходи, свързани с физическото и духовното развитие на
детето. От изложеното от майката и представените писмени доказателства се установява, че
детето Н посещава извънкласни занимания- тенис на корт, футбол, занималня за
подготовка на уроците си. С възрастта на детето безспорно нараства и необходимостта от
средства за покрИ.е на извънкласни мероприятия, организирани от училище и важни за
образованието и духовното му развитие, както и за занимания присъщи за възрастта му.
Освен това през този продължителен период от време е налице и значителна промяна в
икономическите и социално-битовите условия, която се изразява в повишаване цените на
основните стоки и услуги, които са необходими за задоволяване нуждите на детето. С оглед
изложеното съдът намира, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150
от СК, обуславящо изменение на определената издръжка на детето.
Съгласно чл.142 ал.1 от СК размера на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на детето и от
възможностите на родителя. От изложеното от ищцата в исковата молба се установи, че
ищцата получава месечно трудово възнаграждение около ****., докато ответникът, от своя
страна излага твърдения, че към момента е безработен, регистриран в „Бюро по труда“ и не
реализира доходи, а получава средствата за издръжката си от неговата майка и от приятели,
като в тази насока бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката В И.
При определяне размера на издръжката на детето, съдът съобрази обстоятелството,
че месечния доход на майката е около два и половина пъти над минималната заплата за
страната, докато ответникът не декларира към момента доходи, но в отговора заявява, че до
преди около шест месеца е работел и получавал минимална работна заплата, като трудовото
му правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. От друга страна ответникът е в
трудоспособна възраст, няма наведени твърдения да страда от заболяване, което да го
възпрепятства да полага труд, както и няма задължения към други ненавършили пълнолетие
лица. Освен това, самият ответник в проведеното открито съдебно заседание направи
3
изявление, че очаква да започне работа скоро, от която ще реализира доходи, които няма да
са под минималната работна заплата. Предвид обсъдените по-горе доходи на страните,
съдът приема, че ответникът И. Р. следва да заплаща издръжка за детето Н в размер на
250лв. месечно, който размер не е много над минималния размер на издръжката. Липсата на
доказателства за получавани от ответника доходи не може да го освободи от отговорност да
заплаща издръжка за малолетното си дете, която издръжка е с безусловен характер, като
съдът счита, че след като ответникът ще реализира доходи, които дори и да не са високи по
размер, би могъл да отделя средства за издръжката на детето Н в горепосочения размер, без
особено затруднение, като следва да се отбележи, че задължението за заплащане на
издръжка за ненавършило пълнолетие дете е с приоритет пред останалите задължения, вкл. и
по облигационни правоотношения, по които родителят е страна. Безспорно, определената
издръжка, която бащата да заплаща, не е достатъчна за покрИ.е изцяло на нуждите на
детето, но останалите средства за задоволяването им следва да се поемат от майката, като се
съобрази и, че тя полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му.
С оглед изложеното исковата претенция следва да се уважи частично, като бъде
изменена издръжката за детето Н чрез увеличението й от 170 лв. месечно на 250лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба–05.07.2023г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане, а в останалата част исковата претенция за
разликата над 250 лв. до пълния претендиран размер от 350лв. следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
С оглед направеното от ищцовата страна искане за заплащане на издръжката по
банков път и посочена с молба банкова сметка, заплащането на издръжката следва да се
извършва по посочената от ищцата банкова сметка, на която е титуляр майката на детето, а
именно: ******
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК отвеникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 222,22 лв. за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата претенция.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 277,78 лв. за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, съответната държавна
такса върху присъденото изменение на издръжката, а именно държавна такса в размер на
сумата от 115,20лв., както и 5лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението относно издръжката.
Ръководен от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определената с влязло в сила Решение *****, издръжка, която И. И. Р. с
ЕГН ********** от г**** е осъден да заплаща на детето Н И. И. с ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител М. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес
**** като я увеличава от 170 /сто и седемдесет / лева на 250 /двеста и петдесет/ лева
месечно за детето Н И. И. с ЕГН **********, която издръжка бащата да заплаща за
малолетното дете чрез неговата майка и законен представител М. Н. Д. с ЕГН **********,
като изменения размер на издръжката за детето се дължи, считано от датата на подаване на
исковата молба– 05.07.2023г. до настъпване на законно установена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла
вноска до окончателното й заплащане, като издръжката да се заплаща по банков път, по
следната банкова сметка с титуляр майката на детето, а именно:*******
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес ****, в качеството й
на майка и законна представителка на малолетното дете Н И. И. с ЕГН **********, против
И. И. Р. с ЕГН ********** от г**** иск с правно основание чл.150, във вр. с чл.143 от СК
за изменение на съдебно определена месечна издръжка в частта за разликата над размера
от 250 лв. до пълния претендиран размер от 350 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН в тази част.
ОСЪЖДА И. И. Р. с ЕГН ********** от гр.**** да заплати на М. Н. Д. с ЕГН
**********, с адрес г**** сумата от 222,22 лв. /двеста двадесет и два лева и двадесет и
две стотинки/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА М. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес **** да заплати на И. И. Р. с ЕГН
********** от **** сумата от 277,78 лв. /двеста седемдесет и седем лева и седемдесет и
осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА И. И. Р. с ЕГН ********** от гр.***** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса в размер на 115,20 лв. /сто и
петнадесет лева и двадесет стотинки/, както и сумата 5лв./пет лева/ за държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.
5
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Великотърновски окръжен съд
в двуседмичен срок от деня на обявяването му –28.09.2023г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6