Присъда по дело №1372/2024 на Районен съд - Добрич
| Номер на акта: | 7 |
| Дата: | 5 февруари 2025 г. (в сила от 21 февруари 2025 г.) |
| Съдия: | Данчо Йорданов Димитров |
| Дело: | 20243230201372 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 18 декември 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към присъда № 7/05.02.2025 г. по н.о.х.д. № 1372 по описа на Добричкия
районен съд за 2024 г.
На 18.12.2024 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в
Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство №
188/2024 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Добрич, по който на
същата дата е било образувано производство пред първа инстанция против К.
Я. С. от с. К., общ. Добричка, обл. Добрич, ЕГН **********, за извършено
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че К. Я. С., на
10 срещу 11 юли 2024 г., в с. ***, обл. Добрич, в условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 620 (шестстотин и
двадесет) лева, мъжки подаръчен комплект „Дав“ на стойност 24,20 лева
(двадесет и четири лева и двадесет стотинки) и подаръчна торбичка на
стойност 2 (два) лева, на обща стойност 646,10 лева (шестстотин четиридесет
и шест лева и десет стотинки), от владението на Г. Д. Й. и Д. Й.а Й.а, и
двамата от с. Крушари, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Редовно призовани за разпоредителното заседание, пострадалите Г. Д.
Й. и Д. Й.а Й.а, не се явяват, не депозират искане за конституиране в
качеството на граждански ищци и частни обвинители в процеса.
В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и на пострадалите; Налице са основания за разглеждане на делото
по реда на глава 27 от НПК; Няма основания делото да се разглежда при
закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се
назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват
съдебно-следствени действия по делегация; Не са налице основания за
вземане на мярка за неотклонение или на други мерки за процесуална принуда
по отношение на подсъдимия К. Я. С. и не се налага събирането на нови
доказателства, като на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът следва да
разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът
разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от
НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на
1
чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение заявява, че процедурата е
допустима, като не възразява производството да протече по реда на Глава
двадесет и седма от НПК.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед
разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК,
докладчик съдията Ц. П., допусна провеждането на съкратено съдебно
следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа
от представителя на Районна прокуратура Добрич, като се пледира на
подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от две
години, което след приложението на чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3 до
размер от една година и четири месеца, което да бъде изтърпяно ефективно,
при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия по пренията заявява, че престъплението е
безспорно доказано. Относно индивидуализацията на наказанието,
защитникът на подсъдимия пледира на последния да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в законоустановения минимум от две години, което на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3 до размер от една година
и четири месеца, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ
режим.
По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият С.
заявява, че поддържа казаното от защитника си.
На дадената му последна дума подсъдимият С. изразява съжаление за
стореното.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
От няколко години подсъдимият К. Я. С. и свидетелят Д. П. К.ова
съжителствали на съпружески начала, без сключен граждански брак. През
2023 г., при тях, в дома им в с. К., живеела и племенницата на К.ова -
свидетелят Г. Д. И. от с. Сенокос, тъй като майка й била в чужбина.
На 10.07.2024 г., свидетелят И. се намирала в с. Сенокос, когато й се
обадил подсъдимият С. и й казал, че ще я вземе от с. Сенокос, за да отидат
заедно в с. Крушари, където имал намерение „да влезе“ в дома на Г. Й..
Около 20:40 часа подсъдимият С. ангажирал свидетеля В. А. Д., който
2
имал собствен автомобил, за да отидат до с. Сенокос и да вземат свидетеля Г.
И..
След като взели И. от с. Сенокос, тримата, с автомобила управляван от
свидетеля Д., се отправили към с. Крушари. Свидетелят Д. оставил
подсъдимия С. и свидетеля И. на около 500 метра от с. Крушари, по пътя за с.
Лозенец, в близост до гробищния парк на селото.
След като свидетелят Д. потеглил с автомобила си, подсъдимият С. и
свидетелят И. тръгнали пеш към дома на свидетеля Г. Д. Й., намиращ се в ***.
И. през цялото време се противопоставяла на намеренията на С., но не успяла
да му въздейства.
Стигайки до имота на свидетеля Й., подсъдимият С. и свидетелят И.
влезли в двора, като подсъдимият започнал да оглежда през прозорците дали
собствениците спят. При обхождането на имота, подсъдимият видял, че
прозорецът на банята е отворен, събул си маратонките и през прозореца
проникнал в банята. На маса в спалнята на Й.и и в дамска чанта, подсъдимият
С. намерил пари - сумата от 620 (шестстотин и двадесет) лева, които взел.
Освен това, в жилището на Й.и, подсъдимият намерил подаръчна торбичка,
съдържаща мъжки козметичен комплект „Дав“, който подсъдимият взел, след
което напуснал къщата през прозореца от където е бил влязъл.
Подсъдимият С. и свидетелят И. се отправили към мястото, където ги
бил оставил свидетелят Д., с когото подсъдимият имал уговорка да дойде и да
ги вземе. Двамата се качили в автомобила, управляван от свидетеля Д. и
потеглили за гр. Добрич. За транспортната услуга подсъдимият С. заплатил на
Д. сумата от 50 лева, като останалата част от отнетите пари подсъдимият
използвал за покриването на собствени нужди, а козметичният комплект
използвал по предназначение. От отнетите пари и вещи, подсъдимият С. не
дал на свидетеля И. нищо.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на разследването
съдебно-стокова експертиза е видно, че стойността на мъжкия комплект „Дав“
с тоалетни принадлежности, съдържащ душ гел, дезодорант за подмишници и
шампоан е 24,10 лева, а на хартиената подаръчна торбичка - 2,00 лева, като
общата стойност на отнетите вещи, ведно с паричната сума в размер на 620
лева, възлиза на 646,10 лева (шестстотин четиридесет и шест лева и десет
стотинки).
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да
ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Протокол за оглед на
местопроизшествие от 11.07.2024 г.; Фотоалбум от 11.07.2024 г.; Протокол за
разпит на обвиняемия К. Я. С. от 28.11.2024 г.; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние от 28.11.2024 г.; Справка за
съдимост на К. Я. С. № 240801005000327556 от 01.08.2024 г.; Справка за
съдимост на К. Я. С. № 240802005000328281 от 02.08.2024 г.; Справка УИС от
3
02.08.2024 г.; Характеристика на К. Я. С.; Характеристика на Г. Д. И.;
Протокол за разпит на свидетеля Г. Д. Й. от 11.07.2024 г.; Протокол за разпит
на свидетеля Г. Д. Й. от 05.08.2024 г.; Протокол за разпит на свидетеля Д. Й.а
Й.а от 05.08.2024 г.; Протокол за разпит на свидетеля Д. Й.а Й.а от 31.07.2024
г.; Протокол за разпит на свидетеля К. Я. С. от 31.07.2024 г.; Протокол за
разпит на свидетеля Г. Д. И. от 31.07.2024 г.; Протокол за разпит на свидетеля
В. А. Д. от 31.07.2024 г.; Съдебно - стокова експертиза от 27.11.2024 г.;
Справка за съдимост на К. Я. С. № 241230005000553247 от 30.12.2024 г.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият К. Я. С. от обективна и субективна страна е осъществил
състава, предвиден и наказуем по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, тъй като на 10 срещу 11 юли 2024 г., в с. ***,
обл. Добрич, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи –
парична сума в размер на 620 (шестстотин и двадесет) лева, мъжки подаръчен
комплект „Дав“ на стойност 24,20 лева (двадесет и четири лева и двадесет
стотинки) и подаръчна торбичка на стойност 2 (два) лева, на обща стойност
646,10 лева (шестстотин четиридесет и шест лева и десет стотинки), от
владението на Г. Д. Й. и Д. Й.а Й.а, и двамата от с. Крушари, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви
относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние.
Гласните доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно
подсъдимият К. Я. С. е автор на изпълнителното деяние -отнемането,
изразяващо се в прекъсване владението върху вещите, и то без съгласието на
техния владелец и създаване на нова трайна фактическа власт над тях.
Действията по разпореждане с предмета на престъплението от страна на
подсъдимия по същество представляват реализирано намерение за своене.
Безспорно е установено, че вещите са били отнети от владението на Г. Д.
Й. и Д. Й.а Й.а, след като подсъдимият е проникнал в жилището им през
отворен прозорец, което определя квалификацията на деянието по чл. 194, ал.
1 от НК.
От приетата по делото съдебно-стокова експертиза се установява, че
общата стойност на отнетите от подсъдимия С. вещи е 646,10 лева
(шестстотин четиридесет и шест лева и десет стотинки), която стойност,
съдът намира за безспорно установена.
Деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
следните съображения: Понятието „маловажен случай” е легално дефинирано
в чл. 93, т. 9 от НК. Съдът намира, че процесното деяние, въпреки ниската
стойност на предмета на престъплението (под установената в страната
минимална работна заплата), не представлява маловажен случай, тъй като при
обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице „маловажен случай” по
4
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК следва да се вземат предвид не само
обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните
последици, т.е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на
деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца.
Съдът намира, че подсъдимият С. е деец с висока степен на обществена
опасност, като в същото време е осъществено деяние с висока степен на
обществена опасност, придобило напоследък широко разпространение в
обществото ни.
От друга страна, престъплението не представлява маловажен случай,
тъй като маловажните случаи на кражба са изброени в Закона - чл. 194, ал. 3 от
НК и чл. 195, ал. 4 от НК. Когато кражбата осъществява признаците и на
друг/и квалифициран/и състав/и, не може да става и дума за маловажен
случай, както е и по конкретното дело.
Подсъдимият К. Я. С. е осъждан многократно, като в настоящия случай
с оглед квалифициращия признак „опасен рецидив” от правно значение е
осъждането му с влязло в сила на 18.02.2021 г. определение № 260019 от
18.02.2021 г. за одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 81/2021 г. по описа
на Районен съд Нови пазар, за извършено на 11.01.2021 г. в с. Гусла, общ.
Каолиново, обл. Шумен, престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194,
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което
му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година,
което да се изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от НК.
Подсъдимият С. изтърпял наказанието на 17.12.2021 г.
Деянието на подсъдимия К. Я. С. представлява опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК. То е извършено, след като подсъдимият е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, с оглед осъждането му с влязло в сила на 18.02.2021 г.
определение № 260019 от 18.02.2021 г. за одобряване на споразумение по
н.о.х.д. № 81/2021 г. по описа на Районен съд Нови пазар, за което му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, както и преди изтичане
на срока по чл. 30, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждали е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване на деянието са незачитането на правото на
собственост и на установените в държавата правила и норми, както и в
стремежа му за набавяне на облаги по бърз и неправомерен начин.
За да определи наказанието на подсъдимия К. Я. С., съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние,
данните за личността му, както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и
констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на
5
подсъдимия:
К. Я. С. е роден на ***, към момента - в Затвора Варна, българин,
български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан,
ЕГН **********.
Деянието е извършено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно: липсата на образувани други наказателни
производства срещу подсъдимия, проявеното в съдебно заседание критично
отношение към извършеното, ниската стойност на предмета на
престъплението, както и тежкото семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК сочи, че подсъдимият С. съдейства за разкриване на обективната истина,
както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да се
отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай
признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на
престъплението и неговия извършител.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете наличието на други
осъждания, изключая осъждането, определящо квалифициращия признак
„опасен рецидив”.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи (с оглед правната теория), както и на целите
на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и
хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание
и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на
наказанието.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия К. Я. С.
престъпление е лишаване от свобода от две до десет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от
НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението (Изм.,
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г.).
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи
наказание лишаване от свобода за срок от две години, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1
6
от НК, намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири
месеца.
Както бе посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл.
58а, ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, т.е., наказанието на
подсъдимия не би могло да се индивидуализира съобразно правилата на чл. 55
от НК.
С оглед предходните осъждания на подсъдимия С., за които са му
налагани наказания лишаване от свобода, съдът намира, че институтът на
условното осъждане е неприложим. Видно от приложената по делото справка
за съдимост, С. е изтърпял наказанието лишаване от свобода за срок от една
година, наложено с влязло в сила на 18.02.2021 г. определение № 260019 от
18.02.2021 г. за одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 81/2021 г. по описа
на Районен съд Нови пазар, на 17.12.2021 г., поради което съдът с присъдата,
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК от ЗИНЗС определи, наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца да се
изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът намира, че така определеното наказание съответства на тежестта
на самото престъпно деяние. С оглед достатъчно високия минимален размер
на съответното наказание (две години), съдът намира, че наказание лишаване
от свобода в размер по-висок от определения от съда, съобразно чл. 58а, ал. 1
от НК, би било несъразмерно тежко, отчитайки, че престъплението е
извършено при превес на смекчаващите вината обстоятелства. При тези данни
съдът намира, че определеното наказание в размер на една година и четири
месеца лишаване от свобода ще изиграе своята роля за постигане целите по
чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има
възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в
бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така
преценения за нужен от съдебния състав период на изолация е достатъчно
дълъг с оглед постигане и на другата държавна цел, преследвана от Закона –
да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на
подсъдимия К. Я. С. за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по
делото разноски в размер на 167,94 лева (сто шестдесет и седем лева и
деветдесет и четири стотинки) по сметка на ОД на МВР - Добрич.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
7
(Данчо Димитров)
Мотивите към присъдата са изготвени на 18.02.2025 г., в срока по чл.
308, ал. 1 от НПК.
8