Р Е Ш Е Н И
Е № 56
Гр. Сливен, 31.03.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на
прокурора Христо Куков
и при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 18 по описа
за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 252 по описа на Районен
съд – Нова Загора за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от
АПК.
С Решение № 260036/27.11.2020
г., постановено по АНД № 252/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора е потвърдено
Наказателно постановление № 20-002831 от 23.06.2020 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Сливен, с което на „Бютифул Мей” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление г. Я., у. „А. С.“ № *** ет. ***, за
нарушение по чл. 63 ал. 2 от КТ и на основание чл. 416 ал. 5, във вр. чл. 414
ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда
и петстотин) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател „Бютифул Мей“ ЕООД,
което чрез упълномощен представител го обжалва в срок с твърдения за материална
незаконосъобразност на съдебния акт. Неправилно съдът приел, че нарушението е
съставомерно по чл. 63 ал. 2 от КТ, тъй като правната квалификация не
отговаряла на фактическата обстановка. Санкционирането с това правно основание
предполагало да е налице подписан трудов договор между работодателя и
работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП, което не било
направено до 02.06.2020 г. Отговорността по чл. 63 ал. 2 от КТ изисквала друга
фактическа обстановка, а именно – наличие на сключен и подписан трудов договор
и непредставяне на същия на работника. Счита, че в случай, че не е осъществен
юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63 ал. 1 от КТ, не би могло да
се стигне до нарушаване на забраната по чл. 63 ал. 2 от КТ. Твърди още, че са
налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като излага доводи за
малозначителност на деянието. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и
потвърденото с него наказателно постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява. С писмено
молба моли съда да уважи жалбата, с претенция за разноски.
В с.з. ответникът
по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, се представлява от упълномощен
ст. юрк. А. Г., който оспорва жалбата и моли съда да остави в сила
първоинстанционното решение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а съдебното
решение – правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните доказателства, прие за
установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срок, процесуално допустима, но по същество - неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, с
твърдение, че същият е издаден в нарушение на материалния закон. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които е видно, че:
На 02.06.2020 г.
длъжностни лица – служители при Дирекция “Инспекция по труда” - Сливен извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство в обект М. „Бютифул Мей“, находящ
се на адрес г. Н. З., у. „В. Л.“ № ***, стопанисван от „Бютифул Мей“ ЕООД. На
мястото се установило, че р. като п. – к. К. Д. З., която по време на
проверката извършвала дейности по р. на о. в обекта. Съгласно попълнена пред
проверяващите контролни органи декларация, З. р. в „Бютифул Мей“ на длъжност
„п. – к.“ с работно време от 09 до 19 ч., с почивни дни по график, получава
трудово възнаграждение в размер на 610 лв., като последното такова е получила
за месец май. На 04.06.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен били
представени по електронен път двустранно подписан трудов договор между
дружеството и З. и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 5
от КТ с дата и час на регистрация – 04.06.2020 г. 11:37:06 ч. Проверяващите
формирали извод, че „Бютифул Мей“ ЕООД, в качеството на работодател, е допуснал
до работа на 02.06.2020 г. К. Д. З. преди да ѝ връчи копие от уведомление
по чл. 62 ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП, с което дружеството е нарушило чл.
63 ал. 2 от Кодекса на труда. Описаното от фактическа и правна страна било
обективирано в Акт за установяване на административно нарушение № 20-002831,
съставен на 05.06.2020 г. Въз основа на съставения акт Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ издал Наказателно постановление № 20-002831/23.06.2020
г., с което за нарушение по чл. 63 ал. 2
от Кодекса на труда и на основание чл. 416 ал. 5, във вр. с чл. 414 ал. 3 от КТ
наложил на „Бютифул Мей“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда
и петстотин) лева.
За да потвърди
Наказателното постановление, Районният съд е приел, че нарушението е извършено
и доказано по безспорен начин, а при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.
При ясно описана фактическа обстановка, обстойно обсъждане на изложените от
жалбоподателя доводи и подробни мотиви, първоинстанционният съд е формирал
изводи за законосъобразност на санкционния акт.
Решението е
валидно, допустимо и правилно, а формираните от Районния съд изводи напълно се
споделят от настоящата касационна инстанция, при следните съображения:
Видно от административнонаказателната
преписка, като административно нарушение е квалифицирано допускане до работа от
страна на „Бютифул Мей“ ЕООД, без да е връчено на лицето уведомление по чл. 62
ал. 3 от КТ, като К. З. е заварена на 02.06.2020 г. в стопанисвания от
дружеството обект (м.) да р. о. В попълнената от З., предоставена ѝ от
проверяващите декларация, е видно, че същата р. като п. – к. с работно време от
9 до 19 часа, почива по график, получава трудово възнаграждение в размер на 610
лв., като последното такова е получила за месец май. От цитираната декларация
недвусмислено става ясно, че лицето работи по трудово правоотношение и то от
период, предхождащ с месец проверката, но работодателят не е връчил
задължително изискуемото уведомление. Съгласно визираната в акта и
наказателното постановление като нарушена разпоредба на чл. 63 ал. 2 от Кодекса
на труда, работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Съобразно чл. 63 ал. 1,
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Цитираната ал. 1
вменява задължение за работодателя преди постъпване на работа да предоставя на
работника екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл.
62 ал. 3, заверено от НАП, а с ал. 2 законодателят е въвел изрична забрана за
работодателя да допуска до работа работника, без на същия да са предоставени
тези документи. Нарушението на тази забрана е прогласено за административно
нарушение в разпоредбата на чл. 414 ал. 3 от КТ, според която работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за
всяко отделно нарушение. В процесния случай от събраните по делото
доказателства се установява по категоричен начин, че дружеството е допуснало до
работа лице, престиращо работна сила на определена длъжност, с работно време и
уговорено трудово възнаграждение, без да му е връчен трудов договор и
уведомление по чл. 62 ал. 3 от КТ. С тези си действия санкционираното дружество
е нарушило забраната по чл. 63 ал. 2 от КТ и правилно е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност с процесното наказателно
постановление. Декларацията, попълнена от З. съдържа данни за всички елементи
на трудовото правоотношение - трудова дейност с постоянен характер, извършвана
срещу уговорено трудово възнаграждение, работно време и почивки, поради което
следва да се приеме еднозначно за наличие на трудово правоотношение, което
подлежи на обективиране в трудов договор и съпътстващата го регистрация.
Доказаното в хода на съдебното дирене обстоятелство, че З. реално престира
работна сила води до категоричния извод, че е допусната до работа, без да са
ѝ връчени екземпляр от трудов договор и уведомление по чл. 62 ал. 3 от КТ. Изложеното в касационната жалба, че при липса на трудов договор, няма как
да възникне задължение за неговото връчване, е логично и обосновано, но не
игнорира наличието на нарушение по посочения в НП чл. 63 ал. 2 от КТ.
На следващо място касационната
инстанция не споделя и довода на касационният жалбоподател за малозначителност
на деянието и приложимост на чл. 28 от ЗАНН. В Кодекса на труда законодателят е
предвидил специална разпоредба, регламентираща случаите на маловажност, като съгласно
чл. 415в ал. 1 от КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно
лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Според чл. 415в ал. 2 от КТ, не са
маловажни нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и ал. 3 и чл. 63 ал. 1 и 2.
Следователно, процесното нарушение попада в предвидените от законодателя
изключения на чл. 415в ал. 2 и не може да се квалифицира като маловажно по
смисъла на ал. 1.
При горните изводи
настоящата касационна инстанция приема, че
обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява
правилно и обосновано. Наведените в касационната жалба оплаквания не се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това,
че административно нарушение е извършено и доказано, поради което и
постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по –
горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при
анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице.
В атакуваното
решение Районен съд – Нова Загора е направил обоснован извод за
законосъобразност на Наказателно постановление № 20-002831 от 23.06.2020 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен, с което на „Бютифул Мей”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г. Я., у. „А. С.“ № ***
ет. ***, за нарушение по чл. 63 ал. 2 от КТ и на основание чл. 416 ал. 5, във
вр. чл. 414 ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер
на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева. По изложените съображения, обжалваното
решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260036/27.11.2020 г. на Районен съд Нова Загора, постановено по АНД №
252/2020 г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.