Р Е Ш Е Н И Е
№ 430
гр. Перник, 05.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд–Перник, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
съдия: Слава
Георгиева
При
секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 481/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 –
чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Ч.В.Б. против заповед № 313з-1317 от 15.07.2020г. на директора на ОД на
МВР-П..
Със заповедта му наложено дисциплинарно наказание
“писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца.
В жалбата са наведени съображения, че
заповедта е незаконосъобразна, неправилна, немотивирана и постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила. Дадената правна квалификация не
съответства на установените факти. Сочи се, че наложеното дисциплинарно
наказание е несъразмерно с нарушението. Излагат се доводи и за противоречие на
заповедта с целта на закона. Искането към съда е заповедта да се отмени и да
се присъдят направените съдебни
разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят чрез пълномощника си – адв. И.М., поддържа жалбата.
Моли съда да отмени оспорената заповед и да присъди сторените разноски.
Представя писмени бележки.
Ответникът по
жалбата-Директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи-Перник, чрез юрисконсулт З. В. оспорва жалбата. Пледира същата да се
отхвърли като неоснователна.
По допустимостта:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито законни права и
интереси са засегнати от оспорения акт, против акт подлежащ на съдебен контрол.
Жалбата е процесуално допустима.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
По фактите:
Жалбоподателят
заема длъжност полицейски инспектор в
група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо районно
управление при ОД на МВР–П..
С доклад рег. № 4575р-797/24.03.2020г. относно извършване на проверки по изнесени данни
в ДЗ рег. № 3286р-533/06.01.2020г. и писма рег. № 3286р-4971/30.01.2002г., №
3286р-5612/03.02.2020г. и № 3286р-5955/05.02.2020г. на ГДНП за неправомерни
действия на държавни служители от СДВР и ОД на МВР във връзка с допуснати
нарушения на ЗДвП е уведомен министъра на вътрешните работи и е направено
предложение директорите на СДВР/ОД на МВР да предприемат конкретни действия, с
които да прекратят практиката по неправомерно издаване на глоби с фиш.
С докладна
записка рег. № 313р-4957/15.04.2020г. началникът на отдел „ОП“ при ОД на
МВР-Перник е уведомил директора, относно постъпил доклад на дирекция
„Инспекторат“ МВР за извършени неправомерни действия на служители на ОДМВР П. и
е предложил да бъде проведено дисциплинарно производство, като се назначи комисия,
която изясни постъпилите данни и установи извършителите на дисциплинарните
нарушения.
Със заповед №
313з-745/16.04.2020г. директорът на ОД на МВР П. е назначил комисия, която да
извърши пълна и задълбочена проверка на обстоятелствата, изнесени в доклад на
дирекция „Инспекторат“ към МВР с рег. № 4574р-797/24.03.2020г. и да изготви
писмена справка, която да бъде докладвана до 15.05.2020г.
С предложение
УРИ 313р-6033/12.05.2020г. председателят на назначената по–горе комисия е
уведомил директора на ОД на МВР-П., че определеният срок следва да бъде
продължен до 29.05.2020г.. С резолюция на директора от 13.05.2020г. срокът е
продължен.
С обяснение №
313р-5816/07.05.2020г., дадено в хода на проверката, жалбоподателят е заявил,
че няма спомен кога и при какви обстоятелства е съставил фишове, с посочени
номера и не знае кой е въвеждал същите в системата.
Със справка рег.
№ 313р-6780/28.05.2020г., в т. 1 назначената комисия е посочила, че
Ч.Б.-полицейски инспектор в група „ТП“, сектор „ОП“ Първо РУ е издал фишове за налагане на глоба,
както следва:
1.серия Н 525792
от 09.07.2019г. за установено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не съобразява
поведението си с пътен знак В2, за което е наложена глоба по чл. 183, ал. 2, т.
5 от ЗДвП в размер на 30 лв.;
2.серия Н, 843027
от 23.10.2019г. за установено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не съобразява
поведението си с пътен знак В2, за което е наложена глоба по чл. 183, ал. 2, т.
3 от ЗДвП в размер на 20 лв.;
3.серия Н,
843029 от 25.10.2019г. за установено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не
съобразява поведението си с пътен знак В2, за което е наложена глоба по чл.
183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП в размер на 20 лв.;
4.серия Н, 0843042 от 21.11.2019г. за установено
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не съобразява поведението си с пътен знак
В2, за което е наложена глоба по чл. 183, ал. 3 от ЗДвП в размер на 20 лв.;
5.серия Н,
833043 от 21.11.2019г. за установено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не
съобразява поведението си с пътен знак В2, за което е наложена глоба по чл.
183, ал. 3 от ЗДвП в размер на 20 лв.;
6.серия Н,
№0843045 от 03.12.2019г. за установено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не
съобразява поведението си с пътен знак В2, за което е наложена глоба по чл.
183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП в размер на 20 лв.;
7.серия Н, №
843046 от 03.12.2019г. за установено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не
съобразява поведението си с пътен знак В2, за което е наложена глоба по чл.
183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП в размер на 20 лв.;
8.серия Н, №
843048 от 05.12.2019г. за установено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не
съобразява поведението си с пътен знак В2, за което е наложена глоба по чл.
183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП в размер на 20 лв.;
9.серия Х, №
317190 от 20.02.2020г. за установено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не
съобразява поведението си с пътен знак В2, за което е наложена глоба по чл.
183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП в размер на 20 лв.;
10.серия Х, №
317192 от 21.02.2020г. за установено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не съобразява
поведението си с пътен знак В2, за което е наложена глоба по чл. 183, ал. 2, т.
3 от ЗДвП в размер на 20 лв.;
11.серия Х, №
317193 от 21.02.2020г. за установено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не
съобразява поведението си с пътен знак Б2, за което е наложена глоба по чл.
183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП в размер на 20 лв.
Констатирано е,
че при съставените фишове е приложена несъответстваща
административно-наказателна разпоредба или коректно е визиран ПЗ Б2 и относима разпоредба, но е
издаден фиш вместо да се издаде акт за установяване на административно
нарушение. Посочено е, че фишовете са
въвеждани в системата както от жалбоподателя, така и от лице, различно от
издателя.
Комисията е
предложила на служителят Б. да бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца, поради пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност на основание чл.
199, т. 5 от ЗМВР, във вр. с чл. 12, ал. 1 от Инструкция №
8121з-823/05.11.2014г. Жалбоподателят е запознат с изготвената справка на
08.06.2020г. в 14.20ч..
С покана за
даване на писмени обяснения рег. № 313р-8331/01.07.2020г. директорът на ОД на
МВР П. е поканил Б. в срок до 24 часа да даде писмени обяснения. В поканата е
извършено отразяване, че е връчена на 02.07.2020г., в 09.20 часа.
С протокол рег.
№ 313р-8638 от 06.07.2020г. след
проверка в информационната система на МВР–ЦАИСДО, е констатирано, че
жалбоподателят не е депозирал обяснения в определения срок.
Със заповед №
313з-1317 от 15.07.2020г. Директорът на ОД на МВР-П. е приел, че на Б. следва да се наложи дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 2,
чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5, предл. първо и ал. 2 и чл. 204, т.
3 от ЗМВР, за това, че периода от 23.10.2019г. до 21.02.2020г. по време на
изпълнение на служебните си задължения е съставил фишове, при които е налице
несъответствие в описаното нарушение и приложената санкционна разпоредба и при
един е съставил фиш вместо акт за установено административно нарушение.
Дисциплинарно
наказващият орган е приел, че описаните деяния представляват пропуск в
изучаването на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност по контрол на
пътното движение, с което жалбоподателят е нарушил задължението си, произтичащо
от длъжностната му характеристика, утвърдена със заповед №
3286р-19670/12.11.2014г. за познаване на ЗМВР и нормативната уредба, дейността
и функциите на полицията, както и да познава основите на наказателното и административното
право, както и системата от наказателни и административни мерки за въздействие
върху правонарушителите, прилагани от органите на полицията. В
обстоятелствената част е цитирал и чл. 12, ал. 1 от Инструкция №
8121з-823/05.11.2014г. за организация на дейността в МВР по териториалното
обслужване на населението, съгласно който има задължение да осъществява контрол
по безопастността на движението по пътищата по ЗДвП. Нарушението е
квалифицирано по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните
задължения.
Заповедта е
връчена лично на служителя на 20.07.2020г., който е депозирал жалба с вх. № 2168/28.07.2020г.
При така
установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Оспорената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй
като е издадена от компетентен орган по
см. на чл. 204 от ,
в предвидената от закона писмена форма. Съгласно чл. 204 от
дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" се налага от
ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретния случай това е Директорът на
ОД на МВР-П., по силата на чл. 204, т. 3 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган. Дисциплинарната отговорност е реализирана в
сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР-не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Не се налага
отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорената
заповед отговаря на изискванията за форма, като в нея се съдържат реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Има посочени фактически и правни основания за издаването й и са посочени доказателствата, въз
основа на които нарушението се смята за установено. С оглед на това не се
откриват отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
Спазен е редът
на дисциплинарното производство, уреден в чл. 205 и следващите
от ЗМВР. Въз основа на констатации в доклад рег. № 4575р-797/24.03.2020г.,
със заповед № 313з-745/16.04.2020 г.
на директора на ОД на МВР–Перник на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е
назначена проверка за изясняване на постъпилите данни и установяване на
извършителя на дисциплинарното нарушение, като е определена комисия, която да я
извърши. Констатациите на последната са обективирани в справка рег. №
313р-6780/28.05.2020г. и е предложено на дисциплинарно наказващият орган да
наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. В
съответствие с чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е дал
възможност на привлечения към дисциплинарна отговорност служител да изложи
обяснения. Такива не са постъпили в определения срок. Не се откриват
отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспореният
административен акт е издаден на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, във вр. с чл.
199, ал. 1, т. 5, предл. първо от ЗМВР – за неизпълнение на служебните
задължения, в хипотезата на пропуски в изучаването на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност. Като неизпълнено е посочено задължението,
следващо от типовата длъжностна характеристика за длъжността полицейски
инспектор VІ-V степен в група „ТП“, за познаване на ЗМВР и нормативната уредба,
дейността и функциите на полицията, както и да познава основите на
наказателното и административното право, както и системата от наказателни и
административни мерки за въздействие върху правонарушителите, прилагани от
органите на полицията.
Настоящият
състав намира, че деянията извършени от жалбоподателя и послужили като
основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, не представляват
неизпълнение на служебни задълженията следващи от посочените правни норми. Те
се изразяват в съставяне на фишове, като при повечето от тях е налице
несъответствие в описаното нарушение и приложената санкционна разпоредба, а при
един е съставен фиш вместо акт за установено административно нарушение. От така
описаното по не може да се направи извод, че дисциплинарно-наказаният служител
е нарушил следващото се от длъжностната
му характеристика задължение-да познава ЗМВР или нормативната уредба, дейността
и функциите на полицията.
В тази връзка ще се посочи, че
законосъобразното ангажиране на дисциплинарна отговорност за извършено
дисциплинарно нарушение изисква от дисциплинарно наказващият орган да установи
по безспорен и категоричен начин, наличието на всички елементи, както от
обективната страна на дисциплинарното нарушение, така и от неговата субективна
страна. Едва когато са налице всички тези елементи, деянието ще бъде съставомерно
по посочената правна квалификация на нарушението. В конкретния случай,
дисциплинарно наказващият орган не доказва наличието на всички елементи, нито
от обективната страна на деянието, нито от неговата субективна страна. Това не
е сторено, както в хода на дисциплинарно наказващото производство, така и в
хода на съдебното оспорване на дисциплинарносанкционния акт.
В оспорвания акт не са въведени никакви
фактически основания, които да кореспондират с вменените с длъжностна
характеристика служебни задължения, изразяващи се в задължение да познава ЗМВР и нормативната уредба, дейността и функциите на полицията, както и да
познава основите на наказателното и административното право, както и системата
от наказателни и административни мерки за въздействие върху правонарушителите.
Съдът няма право да дописва мотиви на административнонаказващия орган, нито
разполага с възможността по тълкувателен
път да обоснова волята на издателя на акта. На полицейските инспектори в „ТП“,
видно от длъжностната характеристика не са вменени пряко задължения по издаване
на фишове и АУАН-ни по ЗДвП.
Вмененото на жалбоподателя деяние е
такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР –
неизпълнение на служебните задължения. Тези служебни задължения са обвързани с
вмененото му по длъжностна характеристика задължение да познава ЗМВР, както и да
познава основите на наказателното и административното право, както и системата
от наказателни и административни мерки. По делото не са налице доказателства,
от които да е установено по съответния ред непознаване на ЗМВР. Следва да се посочи, че познаването
или не на ЗМВР е неотносимо към възприета
от органа фактическа обстановка. Това е така, защото издаването на фиш по реда
на чл. 186 от ЗДвП, във вр. с чл. 39, ал. 2а от ЗАНН е
административно-наказателна дейност, която се регламентира от разпоредбите на
ЗДвП и ЗАНН. Евентуалните пропуски в осъществяването и не представляват
непознаване на нормите на ЗМВР, нито на нормативната уредба, дейността и
функциите на полицията, нито основите на административното право. Съгласно чл.
1 от ЗМВР предмет на правна уредба с него са принципите, функциите, дейностите,
управлението и устройството на Министерството на вътрешните работи и статута на
служителите в него. Той не съдържа норми регулиращи
административно-наказателната дейност, извършвана от МВР на основание чл. 6,
ал. 1, т. 9 от ЗМВР. Затова деянията на жалбоподателя не представляват
неизпълнение на посочените служебни задължения, вменени му с длъжностна
характеристика.
Въз основа на
изложеното се приема, че е налице
несъответствие между установените в дисциплинарното производство факти и
правния извод на дисциплинарно-наказващия орган за квалифицирането им като
неизпълнение на задълженията, произтичащи от длъжностната характеристика за
длъжността полицейски инспектор. Това е достатъчно основание за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради неправилно приложение на
материалния закон.
Квалифицирането
на деянията на жалбоподателя, като дисциплинарно нарушение по 199, ал. 1, т. 5
от ЗМВР, не следва пряко от установените факти, а е резултат от направен от
дисциплинарно-наказващия орган извод за допуснато от него неправилно приложение
на материално правна норма при изпълнение на административно-наказателна
дейност – налагане на глоба с фиш. Административно-наказателната дейност,
осъществявана от органите на МВР по естеството си е правораздавателна дейност.
Тя приключва с правораздавателен акт, в случая – фиш за налагане на глоба, чрез
който е разрешен правен спор, възникнал по повод на извършено административно
нарушение, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Контролът за законосъобразност на
така извършената дейност, включващ и преценката за правилната квалификация на
нарушението и санкционирането на извършителя му с предвиденото в закона
административно наказание, може да бъде осъществен само по реда и от органите,
предвидени в закона. В случая правораздавателните актове, които е издал
жалбоподателя и във връзка, с които е прието, че е извършил дисциплинарно
нарушение, са фишове по чл. 186, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 39, ал. 2а от ЗАНН. Те влизат в сила от момента на връчването им на нарушителя, с което се
удостоверява, че последният е съгласен с констатацията на
административно-наказващия орган за извършването на административно нарушение и
с наложеното му за него наказание. Влезлите в сила фишове не подлежат на
обжалване и представляват стабилни правораздавателни актове. Осъщественото с
тях приложение на закона не може да бъде проверявано нито по съдебен ред, нито
по друг начин. С правомощия за проверката им за законосъобразност не разполага
и дисциплинарно-наказващия орган. Затова направеният в настоящия случай извод
от последния, че жалбоподателя, с издадените от него фишове е приложил
неправилно закона, не обуславя основание за търсене на дисциплинарна
отговорност от същия за неизпълнение на задължението и да изучава разпоредбите,
регламентиращи служебната и дейност.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че извършените от Благоев деяния, не
представляват дисциплинарно нарушение. Затова заповедта, с която за тях е наложено дисциплинарно наказание е издадена
без да е налице предвиденото в закона основание. Въз основа на изложеното се
приема, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна и като такава ще
се отмени в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
По разноските:
При този изход
на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно заявени.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените от него разноски – 10 лв., заплатена държавна такса за
образуване на производство и 400 лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
20.07.2020г..
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ч.В.Б. заповед № 313з-1317 от 15.07.2020г. на директора на ОД на
МВР-Перник, с която му е наложено
дисциплинарно наказание “писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерство вътрешните работи – П., със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „***“ № 1 да заплати на Ч.В.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** съдебни
разноски в размер на 410.00 лв. /четиристотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/