РЕШЕНИЕ
№ 2858
гр. Бургас, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д.
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20222120100145 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу Д. Я. Д.,
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 53,72 лева, представляваща
представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление,
находящ се в с. З., ***, аб. № *** за отчетен период от 12.01.2019 г. до 13.03.2019 г. и период
на фактуриране от 25.02.2019 г. до 22.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.01.2022
г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 14,97 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 28.03.2019 г. до 09.01.2022 г., на основание чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД.
Твърди се, че А. В. И. е собственик на описания по-горе водоснабден обект, като в
това си качество е потребител на ВиК услуги, съобразно ОУ на ищеца. Сочи се, че в
процесния период в обекта на потребление е реално отчетена доставена, отведена и
пречистена вода, за което са издадени съответни фактури, като потребителят не е заплатил
задълженията си по фактурите. Излага се, че предвид неизпълнението от страна на
потребителя се е породило задължение за обезщетение за забава от падежа на всяка фактура.
Поддържа се, че потребителят е починал на 13.11.2015 г., като по силата на възникналото
наследствено правоприемство наследникът-ответник по настоящото дело е встъпил в
облигационното отношение с ВиК на мястото на наследодателя си, но в 60 дневен срок
ответникът не е подал заявление за промяна на данните по партидата, съобразно чл. 62 ал. 1
от ОУ на ВиК, нито е заплатил заплатените задължения.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
1
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдяното в исковата молба
потребление на ВиК услуги, както и че е извършен реален отчет. В тази връзка се сочи, че
реалният отчет изисква фактическото извличане на данни от водомера, поради което се
поддържа, че извършеното от инкасатора сканиране на баркод в процесния обект на
потребление не представлява реално отчитане на водомера, находящ се в този обект. Твърди
се също, че преди и след исковия период ищецът е начислявал служебно по 16 кубика вода.
Оспорва се качеството потребител на ответника, като се твърди, че същият не е приел
наследството на потребителя. В условията на евентуалност са наведени твърдения, че
претендираните суми са изцяло заплатени.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът подържа
исковете.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че обектът на потребление в с. З., *** е водоснабден.
Представени са и решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за
битови и за стопански нужди, през процесния период.
От представеното по делото удостоверение за наследници на А. В. И. се установява,
че същата е починала на *** г., като е оставила законен наследник своя син – ответника по
делото.
Представена е изходяща от ищеца справка – извлечение /извлечение от електронния
карнет/ за задълженията за процесния присъединен обект. В нея като потребител е вписано
едно лице – наследодателката на ответника А. В. И..
По делото е представена и справка – извлечение за минал период – периода от
09.09.2018 г. до 11.01.2019 г.
По делото не е спорно, че ответникът е живял на процесния адрес в исковия период.
Индикация в тази насока са и данните от служебно извършената от съда справка в НБДН, от
която е видно, че от 2013 г. постоянният и настоящ адрес на ответника е с. З., ***.
От представената по делото коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ е видно, че
процесния обект на потребление е деклариран на името на А. В. И. и сина – ответника по
делото.
От неоспореното заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, което
съдът цени като обективно и обосновано се изяснява, че процесния обект на потрбеление е
водоснабден, като в процесния период е отчетен два пъти, за което на инкасатора е осигурен
достъп до измервателното устройство /видно от отметките „нормален“ и „видян“ от
електронния карнет. Няма служебно начислено количество вода. За процесния период са
отчетени 32 куб.м. вода. Всички цени в издадените фактури са изчислени в съответствие с
Решение на КЕВР № БП-Ц20/28.12.2018 г.
По делото е разпитана като свидетел И. Т. – ***, отчитащ процесния обект на
потребление, от чийто показания се установява, че от 2019 г. баркодът, чрез който
електронният карнет идентифицира потребителя в процесния обект на потребление се
намира в шахтата до водомера. Установява се, че водомерът е видян от инкасаторката и
числата от него са нанесени в електронния карнет. Начисленото количество вода в
процесния период е вследствие на реално потребление и отчет.
2
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна
регламентация, съдът достига до следните правни изовди:
Предявени са искове са правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове ищеца следва да установи в условията на
пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки наличието на
твърдяната облигационна връзка с ответника, включително, че между ищеца и
наследодателя А. И. е съществувала твърдяната в исковата молба облигационна връзка и че
след смъртта ответникът по делото е притежавал качеството наследник по закон и е приел
наследството оставено от А. И., реалната доставка на ВиК услуги до обекта, титуляр по
партидата на който е ответника, твърдяното количество вода и канализационни услуги през
процесния период, срещу което има парично вземане от ответника на претендираната
стойност, както и изпадането в забава на ответника, и размерът на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи
възражения.
В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден
и присъединен към канализационната мрежа на града. Наличието на открита партида на
името на ответника манифестира наличието на договорни отношения между страните за
предоставяне на ВиК услуги по смисъла на чл. 2 и чл. 3 т. 1 от ОУ на ищцовото дружество.
От представената по делото справка - излечение на частен абонат е видно, че за процесният
обект в информационния масив на ищеца фигурира клиентски и абонатен номер на името
наследодателката на ответника. От страна на ответника не са наведени твърдения и
съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на името на майка му
партида за този имот или за отдаване на обекта под наем на друго лице, факти които по
несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че
ответникът е наследник по закон на своята майка и предвид липсата на данни по делото за
извършен отказ от наследство от страна на ответника, съдът приема, че същият е приел
наследството на своята майка, респ. придобил е правото на собственост или нейната ид. ч.
от същото върху процесния обект на потребление. Отделно, индикация за собствеността на
обекта се извлича от представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ, от която е
видно, че имотът е деклариран в общината и на името на ответника, преди смъртта на
неговата майка.
По отношение на реалното потребление следва да се посочи, че съобразно чл. 22 и сл.
и чл. 30, ал. 1 от ОУ ВиК и чл. 30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и
потребена вода се отчита и измерва чрез монтираните водомери на индивидуалните
водопроводни отклонения. Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с
количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер. А отчетът се прави
периодично и на място, като резултатът се отразява в електронен карнет.
В настоящия случай са приети по делото извлечения от електронни карнети,
изслушано е заключение на вещо лице по съдебно – технническа експертиза и е разпитан
свидетел. От заключението на вещото лице, което съдът цени като обективно и обосновано
се изяснява, че процесния обект на потрбеление е водоснабден, като в процесния период е
отчетен два пъти, за което на инкасатора е осигурен достъп до измервателното устройство
/видно от отметките „нормален“ и „видян“ от електронния карнет/. Няма служебно
начислено количество вода. За процесния период са отчетени 32 куб.м. вода. Всички цени в
издадените фактури са изчислени в съответствие с Решение на КЕВР № БП-Ц20/28.12.2018
г. От показанията на изслушаната по делото свидетелка, които съдът цени като обективни и
достоверени се установи, че начисленото количество вода в процесния период е вследствие
на реално потребление и отчет на място. От служебно извършената справка в НБДН се
установи, че в процесния период постоянния и настоящия адрес на ответника са именно на
процесния обект на потребление.
3
По изложените съображения, съдът приема, че претендираното от ищеца количество
вода е потребено от ответника и е реално отчетено от ищеца, в заявените размери и на
претендираната стойност, поради което предявеният иск за главница е основателен и следва
да бъде уважен.
Предвид извода за основателност на главния иск, основателен се явява и акцесорния
за иск за мораторна лихва върху главницата. Същият следва да бъде присъден от деня
следващ падежа посочен във всяка от двете фактури представени по делото до предявяване
на исковете в съда. Изчислена с програмен продукт calculator.bg същата възлиза на 14,61
лева /7,40 лева по фактура от 25.02.2019 г. и 7,21 лева по фактура от 22.03.2019 г./, след
приспадане на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., за който мораторна лихва не се
дължи, съобразно чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение. С оглед посоченото, искът следва да бъде уважен до посочения размер, като –
бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
С оглед изхода на спора и представените доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски съобразно
уважената част от претенцията, както следва – сумата от 99,50 лева за държавна такса,
248,50 лева за особен представител на ответника и 248,50 лева за СТЕ, 99,40 лева за
юрисконсултско възнаграждние, или общо 695,90 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Я. Д., ЕГН ********** с адрес с. З., *** да заплати на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв.
„Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, сумата от 53,72 лева /петдесет и три лева и
седемдесет и две стотинки/, представляваща представляваща главница за доставена,
отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в с. З., ***, аб. № *** за
отчетен период от 12.01.2019 г. до 13.03.2019 г. и период на фактуриране от 25.02.2019 г. до
22.03.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.01.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 14,61 лева /четиринадесет лева и шестдесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 28.03.2019 г. до 09.01.2022 г., като
отхвърля иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 14,61 лева до
предявения от 14,97 лева, на основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Я. Д., ЕГН ********** с адрес с. З., *** да заплати на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв.
„Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, сумата от 695,90 лева /шестстотин деветдесет и
пет лева и деветдесет стотинки/, представляваща направени в производството съдебно –
деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4