№ 10255
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110144851 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ********* е предявило срещу К. И. П. установителен иск
по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.107 ЗЕ, вр. чл.104а, ал.1 ЗЕ, за
признаване за установено, че ответникът дължи суми, за които има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.02.2022г. по ч.гр.д. №
6629/2022г. по описа на СРС, 27 състав, в размер на 295,31лв., представляваща
стойността на ел.енергия, доставена за периода от 07.08.2021г. до 06.12.2021г. на
основание общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на и чл.98а ЗЕ, която
енергия била доставена по партида на ответника кл.н. ********** за ел.снабден имот в
гр. ************, ведно с обезщетение за забава от 10.02.2022г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 4,01лв. – лихва за забава за периода от 30.09.2021г. до
27.01.2022г.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационни отношение с ответника за имот в
гр.************, като е доставил ел.енергия в периода от 07.08.2021г. до 06.12.2021г.,
за което издал съответни фактури № № *********, *********, 32421206, *********,
които не били заплатени.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на
ответника, в който намира иска за недоказан и поставя въпроси към ССчЕ и СТЕ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
1
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК иск с
правно основание чл.107 ЗЕ вр. чл.104а, ал.1 ЗЕ, вр. чл.98а, вр. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По главния иск, в тежест на ищеца е да разпределено да докаже, че между
страните е налице облигационно правоотношение по доставка на електроенергия при
публично известни общи условия за процесния имот и в процесния период, че
ответникът има качеството на потребител на ел.енергия като собственик на
електроснабдения имот, така и че на същия е открита партида, както и че ищецът е
доставил съответното количество ел.енергия. По иска по чл.86 ЗЗД (като акцесорен иск
– освен доказване на обуславящия иск за вземането) на ищеца е разпределено да
докаже, че е поставил ответника в забава.
Спорът по делото се концентрира върху следното: Налице ли е сключен договор
за доставка на ел.енергия с ответника – потребител за процесния период. Ангажирани
по делото доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да водят до
извод за наличие на договорни правоотношения липсват, поради следното:
Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира
правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за
продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при
държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и
публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а. /нов -
ДВ, бр. 74 от 2006г., в сила от 01.07.2007г./ крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и
одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4
от ЗЕ/.По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия
е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач - крайният
клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в
сила от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла на §1, т. 2 а от ДР на ЗЕ е клиент,
който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б. от
ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012г., изм. ДВ, бр. 35/2015г., потребител на енергийни
услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на
понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди -
§ 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал.
1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик
или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения
имот, доколкото доставяната енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е
2
уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска
и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да
е друг правен субект - онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на
собственика, респ. с титуляря на вещното право на ползване и същевременно е
сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този
смисъл решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. по описа на ВКС, III ГО/.
Този извод следва и от клаузите на приетите по делото Общите условия на ищеца. В
конкретния случай не са представени доказателства за качеството потребител:
нито за титулярството в правото на собственост, нито доказателства за
сключването на изричен писмен договор между страните. Приетите по делото
фактури и справка за консумация на клиент, справка извлечение за възникнали
задължения и постъпили плащания, в които като абонат е посочен ответникът не
обуславят друг извод. Фактът, че ответникът се води от ищеца като титуляр на партида
не доказва договорни отношения при условията на пълно и главно доказване. По
делото не са представени документите за откриване на партидата, нито писмен договор
между страните, нито доказателства, че ответникът е собственик на имота, до който е
доставено количество ел.енергия въпреки разпределената тежест на доказване
Доколкото по делото не се установява първата предпоставка за уважаване на иска,
то същият следва да се отхвърли като неоснователен, без да е необходимо обсъждане
на останалите предпоставки.
По разноските:
При този изход на делото, с право на разноски разполага само ответникът, който е
бил представляван от особен представител.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *********, ЕИК: ***********, **************,
положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.107
ЗЕ вр. чл.104а, ал.1 ЗЕ, вр. чл.98а, вр. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване за установено,
че К. И. П., ЕГН: **********, гр.************, дължи сумите: 295,31лв.,
представляваща стойността на ел.енергия, доставена за периода от 07.08.2021г. до
06.12.2021г. на основание общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на и
чл.98а ЗЕ, която енергия била доставена по партида на ответника кл.н. ********** за
ел.снабден имот в гр. ************, ведно с обезщетение за забава от 10.02.2022г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 4,01лв. – лихва за забава за периода от
30.09.2021г. до 27.01.2022г., за които има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 22.02.2022г. по ч.гр.д. № 6629/2022г. по описа на СРС,
3
27 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4