№ 138 / 19.3.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана 19.03.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав в открито заседание на
23.01.2018 г. в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
при секретаря Димитър Цветанов, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 2149 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Искът
е за делба на недвижим имот, с пр.осн. чл.69 ЗН.
Производството е в първа фаза на делбата и се води по реда на чл. 341 и
сл. от ГПК.
Ищцата Ц.Н.Т. xxx / чрез адвокат
Г.Ц./ е предявила иск против Н.Т.Т. и Л.П.Т.,xxx за делба на съсобствен
недвижим имот, именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 48489.7.549 по КК и КР
на гр. Монтана, одобрени със Заповед № РД- 18-29/05.04.2006 г. на изп.директор
на АК, с административен адрес: гр. Монтана, ул. Хан Аспарух № 52, с площ 412
кв.м., бивш имот пл. № 1329, кв.145, УПИ VІІ по действащия регул. план на гр.
Монтана, заедно с построените в него СГРАДА с идентификатор № 48489.7.549.1, с
предназначение: жилищна еднофамилна, 1 етаж, със застроена площ 63 кв.м./
подробно описани в исковата молба/.
С определение от 21.02.2017г. по
делото на осн. чл.227 ГПК са конституирани като страни правоприемници в процеса на мястото на починалата ищца Ц.Н.Т.
(Акт за смърт № 0728 от 14.12.2016г. на Община гр. Монтана), нейните наследници
по закон, посочени в Удостоверението за наследници, а именно: В.Г.Ф. с ЕГН xxxxxxxxxx-съпруг
и М.В.Д. с ЕГН xxxxxxxxxx – дъщеря, с упълномощен процесуален представител адв. Г.Ц..
С определение от 04.04.2017г. по делото е конституиран като ответна страна- съделител Р.Т.Т. с ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес xxx/наследник по закон на Тодор Нончов Т., поч.29.12.2001г/.
В исковата молба се твърди, че
съсобствеността е възникнала на основание наследство, останало от покойния баща
на първоначалната ищца- Н.Т. xxx, починал на 29.04.1993г. и майка й- Иванка
Заркова Калугерска б.ж. на гр. Монтана, починал на 07.01.1997г.
Ответникът Н.Т. е син на брата на
ищцата- Тодор Нончов Т.,xxx, починал на
29.12.2001г. и внук на посочените по- горе общи наследодатели.
Твърди се, че ищцата живеела в процесния имот
до 1984г., след което заедно със съпруга и дъщеря си се преместили в свое жилище, намиращо се в гр. Монтана ул.
Петър Парчевич № 21 вх.А ет.6 ап.27. Не е преставала да посещава процесния
имот. Грижела се за родителите си, които
живели в същия до смъртта си, тъй като брат й Тодор Нончов Т. бил сляп и
не можел да полага грижи за тях. След смъртта му ходела в имота, тъй като
ползвала една стая от жилищната сграда. По- късно разрешила на ответниците да
ползват тази стая. В имота правела панихиди на родителите си, на брат си и съпругата му, а до 2015г. дори дъщеря й и зет й посещавали имота, тъй
като били в много добри отношения с ответниците, които пък са идвали в нейния
дом.
В исковата молба се твърди още,
че ищцата заплащала през всичките години след смъртта на родителите и брат си
данък за нейните идеални части от процесния имот. През 2016год. не получила
съобщение от Община Монтана, отдел „Месни приходи” за дължимия данък и такси,
поради което направила справка в СВ при РС- Монтана и установила, че отв. Н.Т.Т.
се е снабдил с констативен нот. акт за собственост на имота на осн. давностно
владение- нот. акт № 96, том ІІ, рег. № 1704, д. № 124 от 03.09.2015г. по описа
на нотариус рег. № 579 при НК- Яна Яворова, с р-н на РС- Монтана.
Ответниците никога не са отричали
правото й на собственост върху имота и не са изразявали ясно намерение да го
владеят целия само за себе си. Дори
преди сделката отв. Л.П.Т. й заявила, че
ще изготвят нот. акт за собственост,
като ще я включат и нея с ½ ид.част от имота. Няколко дни след това
съпругът й /първия ответник/ се е снабдил с нот. акт за собственост върху целия
имот. От тогава ответниците спрели да контактуват с ищцата.
Предвид изложеното се обръща към
съда с искане: да бъде допусната делба на описания по-горе недвижим имот, при
права съгл. закона; да бъде отменен на осн. чл.537, ал.2 от ГПК нот. акт № 96,
том ІІ, рег. № 1704, д. № 124 от 03.09.2015г. по описа на нотариус рег. № 579
при НК- Яна Яворова.
В открито съдебно заседание поддържат
исковата молба и заявените претенции. Претендират за присъждане на разноските
по делото по представен списък по чл.80 ГПК. По същество на спора излагат
развити доводи в писмена чрез адв. Г.Ц..
От
ответниците Н.Т.Т. и Л.П.Т.,xxx, чрез пълномощника им- адв. К.Б.,xxx, е получен
писмен отговор в рамките на указания едномесечен срок със съобщение по по
чл.131 ал.1 от ГПК. С изразеното становище се оспорва иска за делба като
неоснователен. Оспорват се твърденията в
исковата молба, вкл. и това, че ищцата е владяла процесния имот. Твърди се, че
единствено ответниците са собственици на същия, владян е от тях и е придобит по
давностно владение. Ищцата не е заявявала собственическо отношение към имота и
те от своя страна не са я считали за собственик. Имотът е използван в годините
назад само от тях, а ищцата го е посещавала само по конкретни поводи и събития.
В отговора е заявено на първо място оспорване съдържанието и подписите на представените по
делото документи, посочени под №№ 4-7 от молбата на л.15/декларации/, като
ответниците твърдят, че съдържанието на същите е невярно и преправяно с неверни
данни, документите не са писани от лицата, посочени като автори и подписите
върху тези документи не принадлежат на същите лица.
Освен това в отговора е изразено
възражение по отношение искането за представяне на нот. дело от нотариус Яна
Яворова, тъй като ищцата не сочи какви факти ще доказва с това дело и считат,
че същото няма отношение към заявените в исковата молба факти.
В открито съдебно заседание упълномощеният
процесуален представител на ответниците поддържа изразеното становище в
отговора за отхвърляне на иска за делба на процесния имот, а по същество на
спора представя развити доводи в писмена защита. Претендират за присъждане на
разноските по делото по представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът Р.Т.Т. с ЕГН xxxxxxxxxx,
с адрес xxx е получен
писмен отговор в рамките на указания едномесечен срок със съобщение по по
чл.131 ал.1 от ГПК. С изразеното становище се оспорва иска за делба, счита го
за неоснователен, отрича твърденията по исковата молба относно това имотът да е
съсобствен между страните. Заявява, че единствени собственици на този имот са
брат му- отв. Н.Т.Т. и Л.П.Т., които са го владели. Той не е имал претенции за
имота, който е бил на баща им Тодор Нончов Т.. Леля им Ц. не е претендирала за
същият имот.
Доказателствата са писмени и
гласни. Изслушани са заключения на съдебно-графически експертизи/първоначална и
повторна/.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр.чл.235 от ГПК приема следното:
Безспорно
е между страните и от приложените писмени доказателства е установено, че
първоначалната ищца Ц.Н.Т. и ответниците Н.Т.Т. и Р.Т.Т. са наследници по
закон на Н.Т. xxx, починал на 29.04.1993г. и
съпругата му Иванка Заркова Калугерска б.ж. на гр. Монтана, починал на
07.01.1997г./у-ние на л.7-8 от делото/.
На мястото на починалата в
процеса ищца Ц.Н.Т. (Акт за смърт № 0728 от 14.12.2016г. на Община гр.
Монтана), са конституирани като страни правоприемници нейните наследници по закон,
В.Г.Ф.-съпруг и М.В.Д. – дъщеря/у-ние на
л.96 от делото/.
Предмет на исканата делба е следния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 48489.7.549 по КК и КР на гр. Монтана,
одобрени със Заповед № РД- 18-29/05.04.2006 г. на изп.директор на АК, с административен
адрес: гр. Монтана, ул. Хан Аспарух № 52, с площ 412 кв.м., бивш имот пл. №
1329, кв.145, УПИ VІІ по действащия регул. план на гр. Монтана, заедно с
построените в него СГРАДА с идентификатор № 48489.7.549.1, с предназначение:
жилищна еднофамилна, 1 етаж, със застроена площ 63 кв.м./.
Отв. Н.Т.Т. се снабдил с
констативен нотариален акт за собственост на гореописания имот на основание
давностно владение- нот. акт № 96, том ІІ, рег. № 1704, д. № 124 от
03.09.2015г. по описа на нотариус Яна Яворова с рег. № 579 при НК, с р-н на РС-
Монтана/л.67-л.95/.
В хода на настоящото производство жилищната
сграда, намираща се в имота предмет на делбата е претърпяла пожар, което се
установява от представената в съдебно заседание на 12.06.2017г. служебна
бележка /л.122/ от РУ „Полиция" - гр. Монтана от
18.042017 г., с която е удостоверено, че „в РУ МВР Монтана е образувано досъдебно
производство под № 290 описа за 2017 г.
срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 03:00 часа на 11.04.2017
г. до 03:30 часа на 11.04.2017 г. в гр. Монтана на ул. „Хан Аспарух" № 52
по непредпазливост запалил чужд имот - къща, находяща се в гр. Монтана, ул.
„Хан Аспарух " № 52, собственост на Н.Т."и че” че „В резултат на възникналия пожар е изгоряла покривна конструкция на къщата,
гредореда, както и четири от стаите". Тези факти са безспорни и дават
основание за извода, че към настоящия момент въпросната жилищна сграда не съществува като обект на
собственост след като не съществува в "груб строеж". Съгл. § 5, т. 46 от ДР
на ЗУТ една
сграда/постройка е завършена в „груб строеж”, ако са изпълнени ограждащите
стени и покривът...”. Следователно в това състояние процесната сграда не е
годен обект на собственост, не може да бъде годен обект на разпореждане и обект
за делба.
От намиращите се в изисканото и приложено към
настоящето нот. дело № 124/2015г. на нотариус Яна Яворова/л.67 и сл./
документи- нот. акт № 184, том І, д. № 304/29.08.1949г., нот. акт/1916г., удостоверение
изх.№ 94-Н-615/13.10.2009г. на Община Монтана и от показанията на разпитаните
по делото свидетели Златка Софрониева, Ангелина Николова и Мария Борисова се
установява, че процесният имот е бил закупен от Иванка Заркова и Зарко Костов,
а през 1949г. закупен от Иванка Заркова Костова, по мъж Н.. В имота са живели
родителите на първоначалната ищца- Н.Т. Калугерски и Иванка Заркова Калугерска
като семейство до смъртта на всеки от тях/съотв.1993г. и 1997г./. Ищцата Ц.Н.Т.
е живяла в имота до 1984г., след което се е преместила заедно със семейството
си- съпруг В. и дъщеря М. в осигурено от родителите й жилище в гр. Монтана.
Посещавала е имота, за да види родителите и брат си, както и по повод смъртта и
помените за тях. В една от стаите на къщата е държала свои дребни вещи до
смъртта на родителите си. Брат й Р.Т.Т. също
се преместил в друго жилище в гр. Монтана и както заявява в писмения си
отговор на исковата молба няма претенции по отношение на имота, в който
останало семейството на брат им- Тодор Нончов Тодорв, починал през 2001г. След
смъртта му в имота останала съпругата му Таска Ангелова и сина им-отв. Н.
Тодорв със съпругата си- отв. Л.П.. Последната била предприемчива по думите на
свид. А. Николова и заедно със съпруга си Н. направили ремонтно-довършителни
работи на една от стаите, в която се нанесли, възстановили и преустроили
терасата
на къщата, направили
баня и тоалетна. Таска Ангелова живяла в имота до смъртта си през 2007г., след
което в него останали само ответн. Н. и Л.,
които единствено са живели в къщата, поддържали са я, ползвали са я изцяло, обработвали
са дворното място.
Показанията на свид.Камелия Александрова не оборват
тези, ангажирани от ответниците, тъй като същата е в близки отношения с
първоначалната ищца и семейството й, живеят в един вход и от това показанията й
клонят в тяхна полза.
На осн. чл.193, ал.1 от ГПК е открито
производство по оспорване на представени с молба вх. № 7471/16.11.2016г. от
ищцата по делото документи, посочени под №№ 4-7 от същата- Декларации по
чл.14,чл.27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ: от 1998г., подадена от Тодор Нончов Т., от 2002г., подадена от Таска Ангелова Т., от 2015г., подадена от Н.Т.Т.. Оспорването
е от страна на ответниците, в която връзка
са изслушани заключения на графически
експертизи/първоначална от в.л. З.З. и
повторна от в.л. Й.А.-комплексна ТК и СП/. Експертите констатират, че подписите от името на Н.Т. в представената по делото данъчна
декларация вх. № 437/19.02.2015 г. не са изпълнени от него. Относно тази декларация в.л. А. установява, че
- „лист № 193 - т.
1 - състояние на имота - добавен текст - името „ Таска ".
- „лист № 197 -
таблица 1 -ред С-1 - добавен текст - името „Н.".
-
Също така в.л. А. констатира, че са в дакларациите, обект на изследването
му има ръкописни текстове, които не са изпълнени от съответните лица- Таска
Ангелова Т. и Н.Т.Т.; и в трите представени декларации - „ръкописните текстове в декларациите
не са изпълнени от едно и също лице. "
- „в декларациите,
обект на експертизата има поправки на текста, както и т.нар. „дописан текст", които са
посочени в изложението на протокола и приложените илюстрации — сн. 15,16, 17,
18, 19,20".
Относно декларацията на Тодор Т. с вх. № 73303/25.02.1998 г.;
- „лист № 188 -
таблица 1 - поправка на името в ред С - 2, двукратна поправка в позиция
„ЕГН", дописан текст на ред С - 2 — ЕГН, точен адрес, телефон, а именно дописани са данните
относно ищцата Ц.Т..
Относно декларацията на Таска Т. с вх. № 240951/13.05.2002г:
- лист № 192 -
таблица 1, ред С -4 - дописан текст - име, ЕГН, са дописани данните относно
ищцата Ц.Т..
Съдът приема експертизата на
в.лице Й.А.И. като компетентно изготвена, с категорично и убедително дадени отговори
на поставените въпроси, обективна и безпристрастна.
В процесните декларации след смъртта на Иванка
Заркова Калугерска през 1997г. и след смъртта на Тодор Нончов Тодорв през
2002г. са записани съответните ид.части на наследниците в т.ч. фигурира частта
на първоначалната ищца Ц.Н.Т.-1/2 ид.ч. Върху такава част тя е започнала да
заплаща съответен данък по ЗМДТ на
Община Монтана от 2006г. до 2015г., когато е узнала за констативния нот. акт,
издаден по обстоятелствена проверка на отв. Н.Т.Т..
Предвид
доказване в производството по чл.193 ГПК неистинността на декларациите в
отделни части от съдържанието им, съдът намира , че същите не дават основание
за извод, че деклараторите са считали първоначалната ищца и майката на двамата
ответници за съсобственик със съотв.
права върху имота. Отделно от това само по себе си декларирането на имота пред
данъчните служби не доказва правото на собственост. Този факт е необходимо да
бъде преценен в съвкупност с останалите събрани в производството по делото
доказателства.
На
база установена фактическа обстановка съдът приема, че след 1984 г. ответниците Л. и Н. Тодорови явно
и категорично са демонстрирали, че владеят целия имот за себе си. Предишните
владелци - родителите на ищцата Ц.Т. са изразявали пред трети лица и пред нея
самата, че й предоставят закупения от тях апартамент в гр. Монтана през 1984г., а процесния имот-остава за брат й
Тодор Нончов Т., от когато е
започнала да тече придобивна давност в негова полза. Владението на последния е предадено на отв.Н. и Л. Тодорови, които са
упражнявали фактическа власт явно, спокойно и непрекъснато, демонстрирайки
намерението си да своят имота, без спорове и претенции от др.страни. Така са придобили съобр.
чл.79, ал.1 ЗС имота и сградата при равни права в режим на СИО, което означава,
че са единствените собственици на този имот.
С оглед на изложеното съдът приема, че не е
налице съсобственост между страните по делото върху процесния недвижим имот и исканата
делба не следва да бъде допусната.
Предвид очертания изход на спора ищците следва да заплатят на отв. Н.Т.Т.
и Л.П.Т. претендираните от техния пълномощник адв. Кр. Б. разноски по делото по
представен списък по чл.80 ГПК в общ размер на сумата1787,13лв.
На осн. чл.9 от Татифата за
държ.такси, събирани от съдилищата ищците следва да заплатят по сметка на
РС-Монтана сумата 100 лв-държавна такса.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Г.Ф. с ЕГН xxxxxxxxxx
и М.В.Д. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, конституирани като страни правоприемници в процеса на мястото на починалата ищца Ц.Н.Т.
(Акт за смърт № 0728 от 14.12.2016г. на Община гр. Монтана), с упълномощен
процесуален представител адв. Г.Ц., иск
против Н.Т.Т. и Л.П.Т.,xxx и Р.Т.Т. с ЕГН xxxxxxxxxx, с
адрес xxx, за делба на следния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 48489.7.549 по КК и КР на гр. Монтана,
одобрени със Заповед № РД- 18-29/05.04.2006 г. на изп.директор на АК, с
административен адрес: гр. Монтана, ул. Хан Аспарух № 52, с площ 412 кв.м.,
бивш имот пл. № 1329, кв.145, УПИ VІІ по действащия регул. план на гр. Монтана,
заедно с построените в него СГРАДА с идентификатор № 48489.7.549.1, с
предназначение: жилищна еднофамилна, 1 етаж, със застроена площ 63 кв.м./
подробно описани в исковата молба/, като неоснователен и иска за отмяна на осн.
чл.537, ал.2 от ГПК на нот. акт № 96, том ІІ, рег. № 1704, д. № 124 от
03.09.2015г. по описа на нотариус рег. № 579 при НК- Яна Яворова.
Осъжда В.Г.Ф. с ЕГН xxxxxxxxxx и М.В.Д. с ЕГН xxxxxxxxxx да заплатят на Н.Т.Т.
и Л.П.Т.,xxx сумата 1787,13лв-разноски по делото по представен списък по чл.80 ГПК.
Осъжда В.Г.Ф. с ЕГН xxxxxxxxxx и М.В.Д.
с ЕГН xxxxxxxxxx да заплатят по сметка на РС-Монтана сумата 100 лв-държавна
такса и 5 лв-при служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: