Р Е Ш Е Н И Е
№
260276/13.05.2022 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 16448 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от П.А.П., ЕГН **********, М.К.П., ЕГН **********, П.К.П.,
ЕГН **********, Д.А.А., ЕГН **********, Г.А.А., ЕГН ********** (последните двама като наследници на
починалия в хода на процеса А.Д.А., ЕГН **********), С.Д.С., ЕГН **********, Р.Я.Н.,
ЕГН ********** и Н.Я.Н., ЕГН ********** (последните двама като наследници на
починалата в хода на процеса М.М.Т., ЕГН **********),
Е.Ж.Н., ЕГН **********, Б.Ж.К., ЕГН ********** и М.Ж.Н., ЕГН ********** (всички
като наследници на М. * Н.,
роден на *** г.) срещу С.Т.С., ЕГН **********, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, предл. III ГПК за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът не е собственик на НИ * по ПНП на С.О. *“, землище с. *,
общ. *, одобрен със Заповед № РД-16-7706-67
от 04.04.2016 г. на Областния управител на област
Варна, целият с площ от 572 кв.м., при граници по
скица: поземлени имоти: *
улица.
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници
на М. * Н., на който с Решение № 7817 от 05.08.1996 г. им е възстановено правото
на собственост върху имот по т. 2 - нива от 5.200 дка, местност „*", находящ се в землището на с. *, в местността „*", който имот попада в
територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Излагат, че планът на новообразуваните имоти
на СО. „*", кадастрален район *, землище с.* е одобрен със Заповед
№РД-16-7706-67 от 04.04.2016 г. на Областен управител
на Област Варна и по този план на наследниците на М. * Н. по
помощния кадастрален план към ПНИ е отреден и записан стар имот № 2, в който
имот по ПНИ попада новообразуван имот *, целият с площ от 572.14 кв.метра, като новообразуван имот * попада в стар имот №2 с цялата си площ. Сочат, че описаният
новообразуван имот не може да бъде възстановен на наследниците на М. * Н., тъй като НИ * към настоящия момент е записан на ответника, който е придобил правото
на собственост върху имота по замяна, обективирана в Нотариален акт № 175, том
I, рег.№ 4694, дело № 177/2004г., вписан в Служба по вписванията - Варна
вх.рег.№ 8949/12.05.2004 г., акт № 197, том XXVIII, дело № 6504/2004 г., по
силата на който * и * са прехвърлили правото на собственост върху 600 кв.м. ид.части от ПИ № 483, целият с площ 800 кв.м., находящ се в
с. *, общ. *, обл. Варна, с.о."*". Оспорват този
нотариален акт в частта, в която нотариусът е приел, че * и * са собственици на 600 кв.м. ид.части от ПИ №*, целият с площ 800 кв.м., находящ се в с.*, общ.*, обл.Варна,
с.о."*". Оспорват правото на
собственост на С.Т.С. върху процесния имот и твърдят, че той не е станал
собственик на 600 кв.м. ид.части от ПИ № *, целият с площ 800 кв.м., находящ се в с.*, общ.*, обл.Варна,
с.о."*", респективно на НИ * по Плана на новообразуваните имоти на СО. „*", кадастрален район *, землище с.*, тъй като и праводателите му * * и * не са били собственици на този имот, нито са били собственици на 600
кв.м. ид.части от имот пл.№ * по предходния план за местността. Оспорват
правото на собственост на * и *, както и на техния наследодател - *, като твърдят, че * и * не са станали собственици на 600 кв.м. ид.части
от имот пл.№ * по
предходния план за местността „*" в землището на с. *, общ. *, обл. Варна,
тъй като не им е било предоставено валидно право на ползване; дори и да им е
било предоставено валидно право на ползване, не са имали право да закупят
предоставения им за ползване имот, тъй като не са отговаряли на условията по §
4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът не отстои на изискуемите разстояния по § 4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ - 30 км. от град с население над 300 хил.жители, какъвто е
гр.Варна и на повече от 10 км. от крайбрежната морска ивица. Сочат, че предвид
това, че * не е бил собственик на този
имот, то и * не би могъл да придобие този
имот от наследодателя си. Оспорват Нотариален акт № 149, том I, per. № 10842, дело № 367/1999 г., по силата на който * и * са признати за собственици на
600/800 ид.части от имот пл.№ * в землището на с. *, общ. *, местност „*" на основание §4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Сочат, че ответникът владее
процесния имот без правно основание, тъй като не може да се легитимира за
собственик на същия. Твърдим, че независимо от това, че в тяхна полза е
постановено Решение № 7817 на ПК -* от 1996 г., в което е записано, че се възстановява правото на
собственост върху имоти в землището на с.* и същото е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ, при което не се
изисква издаване на заповед на Кмета на съответната община, с която приключва
процедурата по възстановяване на имотите на старите собственици, така
постановеното решение е само признавателно, а не
възстановява правото на собственост на наел. на М. * Н., тъй като: за землището на
с. * няма предходни планове на земите, включени в
ТКЗС към момента на кооперирането им, няма и изработени помощни кадастрални
планове, по които се идентифицират земите на старите собственици към момента на
постановяване на решенията на ПК-*, поради което с постановеното решение на ПК-* не е приключила процедурата по възстановяване на земите, попадащи в
територия по § 4 от ЗСПЗЗ. По тази причина, наследниците на М. * Н. не
биха могли да се легитимират въз основа на постановеното решение в тяхна полза
за собственици на реституираните им имоти, докато не бъде приет ПНИ и ПКП, по
който биха могли да идентифицират имотите си. В тази връзка, процедурата по
възстановяване на имотите им, попадащи в територия по §4 от ЗСПЗЗ приключва с
издаване на заповед на Кмета на Община *, с която се индивидуализират възстановените им имоти. Молят за
признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на
процесния имот.
Ответникът подава отговор на исковата молба, с
който признава иска. Твърди, че не е дал повод за образуване на делото, защото
досега никой от ищците не е влизал в контакт с него и не е предявявал претенции
за собственост върху имота. Сочи, че го е придобил добросъвестно чрез възмездна
сделка и към момента на сделката през 2004 г. не е било налице вписване на
претенции на други лица по отношение на собствеността. Излага, че е обработвал
имота в продължение на седемнадесет години. В тази връзка излага съгласие да
предаде владението върху имота, ако му бъдат заплатени подобрения на стойност 3
500 лв.
Отговорът на исковата молба е връчен на ищците за
становище, като същите оспорват твърдението, че ответникът не е дал повод за
образуване на делото. В тази връзка твърдят, че същият се е чувствал собственик
на имота и предвид неговия нотариален акт и този на праводателите му е налице
пречка за приключване на процедурата по възстановяване на имота. По отношение
на желанието на ответника да предаде владението срещу заплащане на подобрения
сочат, че следва да се извърши административна процедура, която не е образувана
на този етап.
Ответникът изразява становище, с което поддържа
твърденията си в отговора на исковата молба.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си
представител, поддържат иска.
В съдебно заседание ответникът не изпраща
представител.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1, предл.
II ГПК, за приемане за установено между страните, че ответникът не е собственик
на процесния НИ * по ПНП на С.О. „*“, землище с. *, общ. *.
С
отговора на исковата молба ответникът признава иска, а именно, че същият не е
собственик на процесния недвижим имот. Независимо от признанието на иска,
доколкото се касае за вещен иск, по който несъмнено следва да се установи
идентичността на имота с оглед правната сигурност и гражданския оборот, съдът е
указал доказателствена тежест в тази насока и е предприел събирането на
доказателства. Това се е наложило и предвид възможността страните да водят симулативен съдебен процес. В практиката на ВКС се застъпва
становището, че по искове за собственост не се постановява решение при
признание на иска /Така Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр
д. № 1918/2013 г. на ВКС, I г.о; Определение № 214 от 9.04.2015 г. по гр.д. №
6485/2014 г., I г.о. на ВКС/
Съобразно
разпределената в процеса доказателствена тежест ищците е следвало да докажат
правния си интерес от отричане правото на собственост на ответника, а именно
наличието на свое накърнено материално право, което се нуждае от защита, както
и да докажат фактите, от които то произтича, както и идентичността на имота.
Ответникът е следвало да докаже правото си на собственост върху процесния
недвижим имот, като изчерпа всички основания, на които твърди, че е придобил
собствеността.
За
доказване на твърденията си за наличие на накърнено материално право ищците са
представили писмени доказателства, от които се установява, че с Решение № 7817
от 05.09.1996 г. на Поземлена комисия с. * /л. 7-8/ е
възстановено правото на собственост на наследниците на М. * Н. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на имот – нива от 5.200 дка, шеста
категория, находящ се в терен по § 4 на с. * в местността *. От представеното удостоверение за наследници от Община * /л. 9/ се
установява, че наследници на починалия М. * Н. са ищците по делото, като в хода на настоящия процес част от
тях са починали и са конституирани съответните им наследници.
По
отношение на собствеността на ответника е представен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от
16.12.1999 г. /л. 11/, с който * и * са признати за
собственици по документи на недвижим имот 600/800 ид.ч.
от парцел, целият с площ 800 кв.м., съставляващо земя за земеделско ползване в
местността „*“ с пл.№ *. С нотариален
акт за замяна на недвижим имот с движими вещи от 12.05.2004 г. /л. 12/ * и * прехвърлят на С.Т.С.
недвижим имот в с. *, с № *, с площ 600/800
кв.м. идеални части, целият с площ 800 кв.м., срещу пет осветителни тела.
Собствеността
на ответника е оспорена от ищците, като в тази връзка са представени и писмени
доказателства /л. 92-118/, от които е видно, че право на ползване не е било
предоставено на * /видно от
протокол № 3 на ОбНС от 20.02.1978 г./ населението на
гр. Варна към 1992 г. е било над 300 000 жители, че ответникът е записан в
регистрите като собственик на имота, доколкото с удостоверение от 04.08.1989 г.
от Община * е предоставено
право на ползване и с удостоверение от 14.12.1999 г. от Община * е дадено право
на праводателя му да закупи имота, представени са доказателства за плащане и с
Решение от 02.04.1998 г. по гр.д. № 1335/1997 г. на ВОС е отменен отказа на
Кмета на Община * да признае права
по § 4а, ал. 5 ЗСПЗ на * по отношение на
предоставената му за ползване земеделска земя от 600 кв.м. В молбата си за
заплащане на предоставения му за ползване имот от 19.05.1992 г. праводателят на
ответника е посочил, че в имота няма изградена постройка.
По
делото е изслушана съдебно-техническа експертиза по която вещото лице дава
заключение, че между процесния новообразуван имот № * с площ 572 кв.м. по ПНИ/2016 г. и имот с пл.№ * с площ 834 кв.м. по КП/1988 г. е налице частична идентичност
за цялата площ от 572 кв.м. на първия от тях, попадаща изцяло в границите на
втория. Налице е и частична идентичност на имота по ПНИ/2016 г. с този по НА от
1999 г. Вещото лице е описало действащите планове за с.о. „*“ в землището на
с. *. Преди
приемането на ПНИ през 2016 г. не е съществувал план, по който да е можело да
се идентифицира имотът на стария собственик. Вещото лице е изготвило
комбинирани скици.
От
така събраните по делото доказателства съдът намира, че ищците са доказали, че
притежават противопоставими на ответника права върху
процесния имот, доколкото се легитимират с решение на Поземлена комисия, с
което правото им на собственост е възстановено в реални граници и от останалите
доказателства по делото (и след приемането на ПНИ) е установена частичната
идентичност на възстановения им имот (попада с цялата си площ) с този, за който
ответникът се легитимира с документ за собственост. Ответникът от своя страна
не доказа правото си на собственост върху имота. Същият с отговора на исковата
молба признава иска.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че от доказателствата се
установява, че към 1992 г. в предоставения за ползване на праводателя му имот
не е имало постройка, а овощна градина. В тази връзка имотът не би могъл да
бъде придобит по реда на §4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За да има право
ползвателят да придобие имота по реда на §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва земята
да е на повече от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители,
независимо от общината, в която се намира, или на повече от 10 км от
крайбрежната морска ивица. Установява се, че към 1992 г. гр. Варна е с
население над 300 000 жители, а с. Доброглед се намира на разстояние под
30 км. от града, поради което и не са били налице и предпоставките по §4б, ал.
1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Праводателят на ответника не е станал собственик, поради
което и договорът за замяна, с който се легитимира последният, не е породил вещнопрехвърлително действие. Друг е въпросът също и дали
изобщо надлежно е било предоставено правото на ползване на праводателя на
ответника.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният
отрицателен установителен иск за собственост е основателен и следва да се
уважи.
С
оглед изхода на спора ищците имат право на възмездяване на сторените от тях разноски
в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищците в хода на цялото
производство не са отправили искане за присъждане на разноски и не са представили
и списък по чл. 80 ГПК. В тази връзка разноски в полза на ищците не следва да
се присъждат и същите остават в тяхна тежест, така както са ги направили. Ищците
са останали задължени за сумата от 160 лв. за депозит за вещото лице, след като
не са внесли същата в едноседмичен срок от последното о.с.з., поради което
следва да бъдат осъдени по реда на чл. 77 ГПК.
Разноски
в полза на ответника не следва да се присъждат, доколкото съдът намира, че
същият е станал причина за образуване на делото. Дори и същият да е признал
иска, то чрез легитимирането си с отделен титул за собственост, и вписването му
в съответните регистри за собственост в местността, пораждат правен интерес за
ищците да оспорят правата му по съдебен ред, за да може да бъде довършена процедурата
по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото е налице спор за материално право. Не
са налице данни ответникът да не е считал имота за свой или да е вписал
надлежно отказ от правото си на собственост, а точно обратното се твърди и в
отговора на исковата молба.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните П.А.П., ЕГН **********, М.К.П., ЕГН **********, П.К.П.,
ЕГН **********, Д.А.А., ЕГН **********, Г.А.А., ЕГН ********** (последните двама като наследници на
починалия в хода на процеса А.Д.А., ЕГН **********), С.Д.С., ЕГН **********, Р.Я.Н.,
ЕГН ********** и Н.Я.Н., ЕГН ********** (последните двама като наследници на
починалата в хода на процеса М.М.Т., ЕГН **********),
Е.Ж.Н., ЕГН **********, Б.Ж.К., ЕГН ********** и М.Ж.Н., ЕГН ********** (всички
като наследници на М. * Н.,
роден на *** г.) и С.Т.С., ЕГН **********, че ответникът не е собственик на НИ * по ПНП на С.О. „*“, землище с. *,
общ. *, одобрен със Заповед № РД-16-7706-67
от 04.04.2016 г. на Областния управител на област
Варна, целият с площ от 572 кв.м., при граници по
скица: поземлени имоти: № *
– улица, на основание чл. 124, ал. 1, предл. I ГПК.
ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН **********, М.К.П.,
ЕГН **********, П.К.П., ЕГН **********, Д.А.А., ЕГН **********,
Г.А.А., ЕГН ********** (последните двама като
наследници на починалия в хода на процеса А.Д.А., ЕГН **********), С.Д.С., ЕГН **********,
Р.Я.Н., ЕГН ********** и Н.Я.Н., ЕГН ********** (последните двама като
наследници на починалата в хода на процеса М.М.Т.,
ЕГН **********), Е.Ж.Н., ЕГН **********, Б.Ж.К., ЕГН ********** и М.Ж.Н., ЕГН **********
(всички като наследници на М. * Н., роден на *** г.), ДА ЗАПЛАТЯТ към Бюджета на съда по сметка на Варненски
районен съд, сумата от 160 лв. /сто
и шестдесет лева/, представляваща допълнителен депозит за вещо лице, на
основание чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: