№ 1289
гр. Стара Загора, 08.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500645 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частната жалба на „Б.Д.“ АД -гр.С.,
чрез юриск. Д.Б. против разпореждане № 6022 от 14.09.2022г., постановено
по ч.гр.д.№ 4336/2022г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се
отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника С. Т. Д. за 119.62 лв. –
обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава от 05.01.2021г. до
07.11.2021г., със 120 лв. разходи при изискуем кредит.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното
разпореждане, поради което го обжалва като неправилно. Излага
съображения, че неправилно съдът приел, че обезщетението за забава било
олихвено в общ размер на 35.8 %. Твърди, че надбавката била 10 % не върху
целия непогасен остатък от кредита, а само върху неплатената просрочена
главница с вече настъпил падеж. Обезщетението за забава било точно в
размер на 10 % и не противоречало на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК.
Моли, в условията на евентуалност, ако съдът прецени, че клаузата по
т.12 от ОУ е нищожна, да присъди обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху непогасената част от дължимата главница за всеки
месец за периода 05.01.2021г. – 06.11.2021г.
По отношение на претендираните разходи от 120 лв. за изискуем
кредит, счита, че съгласно чл. 5 от ОУ към процесния договор за кредит,
кредитополучателят заплащал на кредитора такси и комисионни, съгласно
Тарифата на Б.Д. за такси и комисионни, както и всички други разходи по
обслужване на задължението и принудителното събиране на вземането. ОУ
били подписани от кредитополучателя. В случая кредиторът връчил на
длъжника уведомление за предсрочна изискуемост на кредита. Сумата от 120
лв. била за реално извършени разходи, които длъжникът се задължил да
заплати още с подписване на договора за кредит, поради което били налице
1
предпоставки за уважаване на искането.
Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане, като постанови
друго, с което да уважи заявлението в цялост, а именно за сумите: 119.62 лв. –
обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава от 05.01.2021г. до
07.11.2021г. и 120 лв. разходи при изискуем кредит. Претендира за заплащане
на всички разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
първата и за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за
въззивното производство.
С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението
на Б.Д.“ АД -гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника С. Т. Д. за 119.62 лв. –
обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава от 05.01.2021г. до
07.11.2021г., със 120 лв. разходи при изискуем кредит.
За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частта относно сумата
119.62 лв. –обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава от 05.01.2021г.
до 07.11.2021г. е в противоречие със императивните норми на чл.33, ал.1 ал.2
ЗПК, според които при забава на потребителя, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава, като
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, а съгласно
т.12 от общите условия на договора за кредит наказателната лихва за забава е
в размер на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка 10 %.
В другата част на отхвърленото заявление, относно сумата 120 лв. –
разходи за изискуем кредит, съдът е приел, че това също е в противоречие с
императивните норми на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК, съгласно които при забава на
потребителя, кредиторът има право само на законната лихва върху
неплатената сума за времето на забавата, но не и такива разходи при изискуем
кредит.
Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ – извлечение от счетоводните книга на банката, като в т. 11
претендира сумата 119.62 лв. –обезщетение за забава/ лихвена надбавка за
забава от 05.01.2021г. до 07.11.2021г и 120 лв. разходи при изискуем кредит
по т. 14 от извлечението от счетоводните книги на банката.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна следното :
Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК предвижда възможност заявителят да
2
поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от
неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни
книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на
чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа
най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на
договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на
просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената
договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените
плащания.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва се начислява при
неизпълнение на парично задължение и основанието за това е общата
разпоредба на чл.86, ал.1 ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите
на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.
Обезщетителната (мораторна) лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не се дължи при
нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение на
парично задължение, тъй като това задължение възниква не от договора или
от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него
работа, а само при поискване (Р-111-2009, І т.о.). Обезщетението за забава
(още обезщетителна лихва, мораторна лихва) сочи на вида на вземането,
докато понятието законна лихва указва начина на определяне на размера му -
законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД представлява базата, върху която се
определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение
(Р-111-2009, І т.о.).
Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в т. 11 от същото е
посочен претендирания размер на обезщетението за забава върху просрочена
главница за периода 05.01.2021г. до 07.11.2021г. – 119.62.лв. Съгласно чл.12
от общите условия на договора за кредит, при забава в плащането на
дължимите суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката
обезщетение за забава, като частта на вноската, представляваща главница се
олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Договореният лихвен процент, с който се олихвява
кредита, съгласно чл. 6 от Договора за стоков кредит от 06.11.2020г. е в
размер на 25.8 % годишно. Очевидно е, че сборът на общия процент на
обезщетението за забава е по-висок от законната лихва. Следователно
начисленото в документа по чл.417, т.2 ГПК обезщетение за забава не
съответства на разпоредбата на чл.33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на
потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може
да надвишава законната лихва.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че олихвяването от
банката било в размера на законната лихва – 10 %, защото това обстоятелство
не става ясно от извлечението от счетоводни сметки на банката по никакъв
начин. Съдът не може да тълкува или допълва документа, удостоверяващ
3
задължение по чл. 417 ГПК, а следва да се води от неговото недвусмислено
съдържание. От съдържанието на приложеното извлечение от сметки не става
ясно как е изчислен размера на претендираната лихва за забава за периода
преди настъпване на изискуемост, а в приложения договор за стоков кредит и
общите условия към него е посочен механизма на изчисляване на
наказателната лихва и тя е по – висока от законно определената. По тези
съображения, въззивния съд намира, че тази претенция на заявителя също е
неоснователна, като противоречаща от закона и не следва да се уважава,
както правилно е приел районният съд.
Искането за присъждане на сумата от 120 лв. – разходи при изискуем
кредит по т. 15 от документа – извлечение от счетоводни книги, също не
установява какви точно разходи включва. Доколкото при забава кредиторът
има право само на законната лихва върху неплатената в срок главница за
времето на забавата, начисляването на каквито и да е такси, комисионни и
разходи от банката влиза в противоречие с императивните разпоредби на чл.
33, ал.1 и 2 ЗПК, поради което и в тази част заявлението е неоснователно.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6022 от 14.09.2022г., постановено
по ч.гр.д.№ 4336/2022г. по описа на Старозагорския районен съд,.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4