Р Е Ш Е Н И Е №
130
25.02.2019г., гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковския районен
съд Трети граждански състав
на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар Ваня
Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1988 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Гаранционен фонд, гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4,
представляван от изпълнителните директори Б. И. М. и С. Г. С., със съдебен
адрес ***, адвокатско дружество *********, против Б.В.Я. с ЕГН:********** ***,
иск с правно основание чл.558 ал.7 от Кодекса за застраховането КЗ/ във връзка
с чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В исковата молба се твърди, че гаранционен фонд на основание чл.288 ал.1
т.2 б.”а” от КЗ /отм./, сега чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ изплатил по щета
№11-0451/09.08.2013г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 715,160лв.
за увреден при ПТП, настъпило на 17.07.2013г. автомобил, собственост на М. Д. П.
Виновен за катастрофата бил ответникът, който управлявайки собствения си лек
автомобил не пропуснал движещият се по път с предимство автомобил и така
причинил процесното ПТП. В нарушение на чл.490 от КЗ ответникът управлявал
увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. С регресна покана от 16.10.2014г. поканили
ответника да възстанови заплатеното от Гаранционен фонд, но и до сега той не
бил погасил задълженията си. Предвид гореизложеното се иска постановяване на
решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288 ал.12 от КЗ /отм./, сега
чл.558 ал.7 от КЗ, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
715,16лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета
№11-0451/09.08.2013г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане и
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че от момента на настъпилото ПТП
не е бил търсен от фонда и не бил получавал никакви покани относно заплащане на
претендираното обезщетение за причиненото от него ПТП. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от протокол за ПТП от 17.07.2013г. на същата дата в
резултат на неспазване на предимство участник №1 не спира на знак Б-2 и удря
намиращия се по път с предимство участник №2, с което причинява ПТП. В
протокола е отбелязано,п че участник №1 е без Г.О. Във връзка с настъпилото ПТП
на ответника са издадени 2бр. наказателни постановления, влезли в законна сила
на 31.03.2014г. Образувана е щета в Гаранционен фонд, по която е извършен
доклад, сочещ, че нанесените вреди възлизат на сумата от 715,16лв. Същевременно
заключителната техническа експертиза от 16.08.2013г. изчислява размера на
нанесените вреди на 715,16лв. Именно тази сума от 715,16лв. е изплатена като
обезщетение за нанесените вреди на М. Д. П. с преводно нареждане от 24.07.2014г.
До ответника е изпратена регресна покана на 16.10.2014г., с отбелязване на
известието-обратна разписка, че е получена на 22.10.2014г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи по основателността на предявения иск :
По несъмнен начин се установи, че на 17.07.2013г. в резултат
на неспазване на предимство увреденият автомобил е ударен от автомобила, управляван
от ответника. Вследствие на този удар ответникът причинил процесното ПТП, в
резултат на което са получени описаните увреждания по автомобила, за който е
образувана щетата. От данните по делото се установи също така, че ответникът е
управлявал автомобила, причинил ПТП-то, без наличие на валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданско отговорност“. По безспорен начин се
установи също така, че на увреденото лице е изплатено обезщетение от
Гаранционен фонд в размер на 715,16лв. с преводно нареждане от 24.07.2014г. При
тези данни по делото съдът намира, че са налице законовите основания Гаранционния
фонд да заплати на увредения обезщетение и съответно да встъпи в правата на
последния срещу причинителя на произшествието. С оглед гореизложените съображения
съдът намира, че предявения от ищеца регресен иск се явява основателен и
доказан, както по основание, така и по размер. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за изтекла погасителна давност преди предявяване на
иска. Изрично законодателят е предвидил, че давността за регресните искове тече
от датата на извършеното от застрахователя плащане на увреденото лице. Ето
защо, като начална дата на давността в случая следва да се вземе предвид датата
на плащането – 24.07.2014г. Безспорно към датата на предявяване на иска – 14.04.2018г.
все още не е изтекъл предвидения 5-годишен давностен срок за погасяване на
претенциите по регресния иск. Наред с това следва да се има предвид липсата на
ангажирани в обратната насока доказателства от ответната страна.
Предвид гореизложените съображения съдът счита, че иска с
правно основание чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ следва да се уважи в пълния
предявен размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
по делото разноски в размер на 50лв. – държавна такса.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Б.В.Я. с
ЕГН:********** ***, да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, ул.”Граф
Игнатиев” №2, ет.4, представляван от изпълнителните директори Б. И. М. и С. Г.
С., сумата от 715,16лв., представляваща
изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени вреди по щета
№11-0451/09.08.2013г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 14.08.2018г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в размер общо на 50лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.