№ 38950
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110145884 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
С Искова молба, вх. № 2605/29.08.2024г. на ОС-Видин, ищцата М. Д. В. чрез адв. Р. К.
– АК-Видин, е предявила срещу ответника „Юробанк България“ АД искове с правно
основание по чл. 439 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи
на ответника сумата от 17969,23 лева за главница, ведно със законната лихва от 31.03.2009г.,
която към датата на подаване на исковата молба възлиза на 29331,94 лева, 841,83 лева за
договорна лихва, 6,29 лева за наказателна лихва и 790,34 лева за разноски, за които суми по
гр.д. № 18120/2009г. на РС-Видин бил издаден изпълнителен лист от 09.04.2009г. и за
събирането на които било образувано изп.д. № 541/2009г. на ЧСИ Виолета Томова. Твърди,
че вземанията са погасени по давност, поради което не се дължат. С Определение №
403/03.09.2024г. образуваното по исковата молба гр.д. № 285/2024г. на ОС-Видин е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районния съд в град Видин, където е
образувано като гр.д. № 2306/2024г. на РС-Видин. С Определение № 1967/09.10.2024г.
същото е прекратено и изпратено на основание чл. 113 ГПК по подсъдност на Районния съд
в град Кула, тъй като се касае за дело свързано с потребителски правоотношения. Делото е
продължило като гр.д. № 280/2024г. по описа на Районния съд в град Кула. Исковата молба е
пратена на ответника за отговор, като е депозиран такъв с вх. № № 1958/23.12.2025г. на РС-
Кула. В същия ответникът „Юробанк България“ ЕАД чрез адв. П. В. е направил възражение
за местна неподсъдност на спора, тъй като от исковата молба не било видно спорът да има
потребителски характер, както и че искът по чл. 439 ГПК нямал потребителски характер.
Развива аргументи за недопустимост на исковете, а що се касае до тяхната основателност, то
заявява, че признава същите за основателни, тъй като вземанията действително са погасени
по давност. С Определение № 6/14.01.2025г. гр.д. № 280/2024г. на РС-Кула е прекратено и
изпратено по подсъдност на Софийския районен съд. За да стори това, съдебният състав на
Районния съд в град Кула е приел за основателни възраженията на ответника, като е
изтъкнал, че вземанията може да са от запис на заповед, от наемно правоотношение и т.н.,
като въобще може да не са от потребителски договор и ищцата да не предявява иска в
качеството си на потребител. Определението е оспорено от ищцата В. пред Окръжния съд в
град Видин, който с Определение № 130/10.03.2025г. по в.ч.гр.д. № 43/2025г. на ОС-Видин
го е потвърдил с аргумент, че в случая спорът не е възникнал по повод изпълнение или
неизпълнение на потребителски кредит, не се оспорват клаузи от договор за потребителски
кредит, нито се оспорва дължимостта на суми по потребителски кредит. Тези въпроси вече
били разрешени в предходно производство – заповедно, в което бил издаден изпълнителен
1
лист. Посочено е, че с иска по чл. 439 ГПК се цели да бъде установено, че длъжникът не
дължи поради факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, както и че с предявяването на иск по чл. 439
ГПК ищецът вече има качеството на длъжник, който оспорва материалната
законосъобразност на принудителното изпълнение, позовавайки се на изтекла давност. Това
определение е оспорено пред Апелативния съд в град София, който с Определение №
1186/25.04.2025г. по ч.гр.д. № 12030/2025г. на АпС-София го е изпратил жалбата по
подсъдност на Върховния касационен съд. Тя не е допусната до касационен контрол с
Определение № 2547/22.08.2025г. по ч.т.д. № 1386/1386г. на ВКС, ІІ т.о., поради липса на
формулирано основание по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Делото е изпратено на Софийския
районен съд, където е образувано като гр.д. № 45884/2025г. на СРС и разпределено за
разглеждане на 173 състав от І ГО.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за
иницииране на производство по чл. 122 ГПК /спор за подсъдност/, доколкото нито
родово, нито местно е компетентен да разгледа правния спор – предмет на делото.
По допустимостта на производство по реда на чл. 122 ГПК: На съдебния състав е
известно наличието на съдебна практика, според която при наличие на произнасяне по реда
на чл. 121 ГПК подсъдността е стабилизирана и е недопустимо иницииране на спор по чл.
122 ГПК от съда, на който делото е изпратено за разглеждане. Тази практика няма
задължителен характер /арг. чл. 290, ал. 3 ГПК, чл. 130, ал. 2 ЗСВ/, не се споделя от
настоящия съдебен състав, като е налице и виждане, че е допустимо повдигане на препирня
за подсъдност от страна на съда, на който делото е изпратено - опр.52/16.01.2023г.-
в.ч.гр.д.3628/2022г.-АпС-София, опр.607/01.02.2019г.-в.ч.гр.д.250/2019г.-АпС-София,
опр.2614/14.08.2018г.-в.ч.гр.д.3828/2018г.-АпС-София, опр.1170/11.02.2022г.-
в.ч.гр.д.7902/2021г.-СГС, опр.2768/14.07.2023г.-в.ч.гр.д.1422/2023г.-ОС-Варна. Аргумент в
тази насока може да се извлече и от опр.169/11.05.2021г.-ч.гр.д. 443/2021г.-ВКС, ІVг.о., в
което изрично се сочи, че непререшаемостта на въпроса относно компетентността на съда
касае само участвалите в спора съдилища, каквото Софийският районен съд не е. Никъде
в чл. 121 и чл. 122 ГПК не е предвидена взаимна обусловеност между процедурите,
съответно ограничаване на правомощието на получаващия делото съд на собствено
основание с оглед чл. 118 ГПК да повдигне спор за подсъдност по реда на чл. 122 ГПК и при
наличието на постановено определение по чл. 121 ГПК. Нормата на чл. 121 ГПК касае
правото на страната да оспори неблагоприятен за нея съдебен акт, а нормата на чл. 122 ГПК
е с адресат съда и реализацията на правомощието му по чл. 118 ГПК.
По отношение на съда, който следва да реши спора за подсъдност: Налице е
противоречие в съдебната практика кой съд следва да реши спора за подсъдност в
хипотезата, в която е налице произнасяне по реда на чл. 121 ГПК от окръжния съд, в района
на който е районният съд, изпращащ делото. Според едното виждане спорът за подсъдност
следва да бъде разрешен от съд, който по правилата на инстанционната и функционалната
компетентност е по-горен по степен и за двете съдилища, между които е спорът за
подсъдност. В случаите, в които спорещите съдилища са от различни съдебни райони и
поради това нямат общ по-горен съд, както в настоящия казус, за по-горен по степен съд по
смисъла на чл. 122, изр. 2 ГПК следва да се счете по-горният по степен съд - т. е. окръжният
съд, в съдебния район на онзи съд, който последен е отказал или приел делото /така
опр.607/01.02.2019г.-в.ч.гр.д.250/2019г.-АпС-София/. Другото виждане, което следва от
цитираните вече опр.52/16.01.2023г.-в.ч.гр.д.3628/2022г.-АпС-София, опр.607/01.02.2019г.-
в.ч.гр.д.250/2019г.-АпС-София, опр.2614/14.08.2018г.-в.ч.гр.д.3828/2018г.-АпС-София, по
аргумент от опр.323/04.02.2015г.-ч.гр.д.3397/2014г.-АпС-София, както и от
опр.338/10.06.2009г.-ч.т.д.№312/2009г.- ВКС, Іт.о., е, че, доколкото е налице произнасяне на
окръжен съд, той в крайна сметка участва в спора за подсъдност, поради което спорът за
подсъдност следва да бъде решен от апелативния съд, в района на който е съдът, на който е
2
изпратено делото, т.е. в случая от Апелативния съд в град София /арг.
опр.60343/08.10.2021г.-ч.гр.д.2917/2021г.-ВКС, ІІІ г.о./. Поради това и спорът за подсъдност
следва да бъде повдигнат пред Апелативния съд в град София.
По отношение на родовата подсъдност на спора: Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК,
исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25000,00 лева, с изключение на
исковете за издръжка, трудовите спорове и делата за вземания по актове за начет, се
разглеждат като първа инстанция от окръжните съдилища, каквото за територията на област
София се явява Софийският градски съд. В исковата молба е посочено, че сумата, натрупана
като лихва за забава от 31.03.2009г. до подаването на исковата молба, възлиза на 29331,94
лева, като се претендира установяване на нейната недължимост. Следователно, доколкото по
делото за разглеждане е предявен иск с цена над 25000,00 лева, то той, както и останаланите
предявени с исковата молба претенции, са родово подсъдни на окръжния съд /в конкретния
случай Окръжния съд в град Видин, тъй като ищцата има качеството на потребителка и за
делото е приложима подсъдността по чл. 113 ГПК/, включително на основание чл. 104, т. 6
ГПК. За родовата подсъдност съдът следи служебно до приключване на производството на
втора инстанция (чл. 119, ал. 1 ГПК).
По отношение на местната подсъдност на спора: За да приеме, че делото следва да
се разгледа от Софийския районен съд, Окръжният съд в град Видин е изтъкнал, че, за да се
ползва от подсъдността по чл. 113 ГПК, съответната страна следва да има качеството на
потребител, каквото в случая не е налице, тъй като спорът не е възникнал по повод
изпълнение или неизпълнение на договор за потребителски кредит, не се оспорват клаузи от
такъв, нито дължимост на суми по него. Тези въпроси били разрешени в предходното
заповедно производство.
На първо място следва да се има предвид, че преценката за това дали се касае за иск
на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция
на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗПотр или въз основа на легални определения на
същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор – например
§ 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона
за потребителския кредит и др. Посоченото общо определение на понятието „потребител“
отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗПотр вторично
законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на
потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези
характеристики се свеждат до това, че, като страна по договор с търговец, потребителят е
винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или
професионален интерес. Дефинираното в ЗЗПотр понятие „потребител“ се припокрива с
това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор,
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен
отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в
редица решения на Съда на Европейския съюз. Според него потребителят е винаги и само
физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои
лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото
лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или
свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски
договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички
конкретни обстоятелства и доказателства. Тези обстоятелства не са съобразени нито от
Районния съд в град Кула, нито от Окръжния съд в град Видин, при положение, че ищцата
изрично е посочила в исковата си молба номера на изпълнителното дело и на заповедното
производство, а от отговора на исковата молба /л. 15 от дело № 280/2024г. на РС-Кула/
3
несъмнено следва, че вземанията, събирани по него, са по договор за потребителски кредит,
сключен между страните.
На второ място, относно характера на производствата по чл. 439 ГПК, образувани по
искови молби на длъжници, чиито задължения произлизат от договор за банков кредит,
съдебната практика е трайно безпротиворечива. Само основанието за възникване на
вземането /потребителски договор/ е от значение за качеството на потребител на едно
физическо лице, като подсъдността по чл. 113 ГПК се прилага и за исковите производства по
чл. 439 ГПК. Изрично в тази насока са: опр. 18/16.01.2020г.-ч.т.д.2502/2019г.-ВКС, ІІт.о.,
опр.39/09.02.2022г.-гр.д.3242/2021г.-ВКС, ІVг.о., опр.50413/05.10.2022г.-ч.т.д.2100/2022г.-
ВКС, І т.о., опр. 306/11.07.2022г.-ч.т.д. 1362/2022г.-ВКС, І т.о., опр. 2481/21.08.2023г.-
ч.гр.д.2819/2023г.-ВКС, ІІІг.о. Потребителският характер се запазва и тогава, когато се
твърди прехвърлянето на вземането срещу потребителя на трето лице. Това виждане
кореспондира в пълна мяра с принципа за защита на потребителите, като осигурява
гаранции, че правата им няма да бъдат ощетени или осуетени поради необходимостта да ги
защитават в съдебен район, извън който е адресът им.
Видно от извършената справка в НБД „Население“, към датата на подаване на
исковата молба пред ОС-Видин (29.08.2024г.), ищцата е с настоящ адрес: област Видин,
община Грамада, град Грамада, ул. „Тошо Хаджийски“ № 17. Следователно местно
компетентен да разгледа делото е именно съдът по настоящия адрес на ищцата, който,
съобразно това дали ще бъдат или не уважени възраженията досежно родовата подсъдност
на спора, следва да е или Окръжният съд в град Видин, или Районният съд в град Кула.
Настоящото производство пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено.
Делото следва да се изпрати на Софийския апелативен съд за произнасяне по спора за
подсъдност съгласно чл. 122 ГПК, доколкото той е спор между съдилища от районите на
различни апелативни съдилища, в който спор участва и окръжен съд. Наличието на
постановен от Окръжния съд в град Видин акт, с който се потвърждава по реда на
инстанционен контрол определената от РС-Кула подсъдност на делото пред Софийския
районен съд, не отнема процесуалната възможност на Софийския районен съд да повдигне
препирня за подсъдност пред Апелативния съд в град София, за което вече бяха изложени
подробни съображения и посочена съдебна практика.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 45884/2025г. на Софийския районен
съд, І ГО, 173 състав.
ПОВДИГА пред Апелативния съд в град София спор за подсъдност с Районния
съд в град Кула и Окръжния съд в град Видин относно това кой съд е компетентен да
разгледа делото.
ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ на Апелативния съд в град София за произнасяне по
така повдигнатия спор.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4