Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък
18.02.2021 год.
Казанлъшкият районен съд,
наказателно отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание на четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при
участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия
Михайлов АН дело №1404/2020г.
по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно
постановление №43-0000486/ 10.11.2020г., издадено от директора на РД„АА“-Стара
Загора. А.Б.Д. останал недоволен от наложеното му наказание и моли съда да
отмени наказателното постановление. В с.з. от негово име се явява процесуален
представител.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща свой процесуален представител в с.з. и не изразява
становище по жалбата.
Актосъставителят В.Н. и
свидетелят-очевидец на нарушението К.И. поддържат изложената от първия в АУАН
фактическа обстановка.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради
което се настоява същото да бъде отменено. Не се сочат аргументи в подкрепа на
тези твърдения.
В с.з.
процесуалният представител на жалбоподатерля заявява, че не оспорва описаната,
в АУАН и в обжалваното НП, фактическа обстановка, но го прави по отношение на
основанието, въз основа на което е било наложено административното наказание.
В
писмено становище твърди, че АНО е приложил неправилно материалния закон и сочи
аргументи в подкрепа на това свое становище.
Съдът, след като извърши
проверка на констативния акт(АУАН) и наказателното постановление и като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност приобщените към делото доказателства, приема
за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Нарушението
е констатирано с АУАН №272426 от 11.09.2020г., в който е прието за установено
следното: „А.Б.Д. ЕГН **********,*** на 11.09.2020г. около 14:00 часа в общ.М.
в село Б., като водач на товарен автомобил марка ЗИЛ с рег.№ ***** от категория
N20, извършва превоз за собствена сметка на товари, видно от Превозен билет
№10003 от 11.09.2020г. и снети сведения от водача, по маршрут на движение с.Б.
до с.К., като:
1.Водачът
не представя при поискване от контролните органи заверено копие на Трудов
договор, с който е назначен или заверено извлечение от него, което да съдържа
името на работодателя, името на водача, дата на сключване на договорът и срока,
за който е сключен или заверено копие на договор.
2.Водачът
не представя при поискване от контролните органи Заповед на едноличен търговец
или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът.“
Актосъставителят
приел, че по този начин жалбоподателя е нарушил нормите на чл.18,т.1 и
чл.18,т.4 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.
По
идентичен начин фактическата обстановка е описана и в издаденото, въз основа на
акта, наказателно постановление, като приемайки, че деянието не представлява
маловажен случай и на основание разпоредбата на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП/Закон
за автомобилните превози/ АНО е наложил на жалбоподателя Д. административно наказание- глоба общо в размер
на 4000 лева, по 2000 лева за всяко от двете, вменени му нарушения.
Наказателното
постановление, както и актът за установяване на извършеното от жалбоподателя
административно нарушение, са изготвени в предвидените за това срокове, от
надлежен орган. Констатираното деяние е индивидуализирано,досежно посочените
дата и място на извършване.Вписани са и конкретните
нарушени законови разпоредби.
Със събраните гласни и
писмени доказателства обаче е направено толкова
кратко описание на нарушението от фактическа страна, че същото спокойно може да
бъде определено като абстрактно.Актосъставителят и наказващият орган са приели
за установено, че жалбоподателя не е изпълнил задълженията си да представи, при
поискване от контролните органи, заверено копие на трудов договор, с който е
назначен или заверено извлечение от него, което да съдържа името на
работодателя, името на водача, дата на сключване на договора и срока, за който
е сключен или заверено копие на договор, както и заповед на едноличен търговец
или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превоза. Така,
като изобщо не е изследвал договорните отношения между дружеството-превозвач
/или ЕТ/ и нарушителя-водач на МПС, АНО е издал едно незаконосъобразно НП.
Както в
акта, така и в обжалваното наказателното постановление, административното
нарушение не е индивидуализирано от обективна страна, тъй като няма посочване и
твърдение на начина на извършването му. Административно- наказващият орган е
визирал само наличието на извършван превоз, без да отчита факта кой е
възложител, превозвач и подизпълнител, като в резултат на това е ангажирал
административно-наказателната отговорност на лице, за което не е ясно за кого е
извършвало превоз, за да представя каквито и да са документи за отношенията му
с някакъв работодател или друго лице.
Ето
защо следва да се приеме,че актът и обжалваното наказателно постановление не
отговарят на изискванията съответно на чл.42,т.4 от ЗАНН и на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН и НП се явява незаконосъобразно, поради липсата на изискуем от закона
реквизит- описание на нарушението, за което следва да бъде отменено. Точното
описание на нарушението, следва изрично да се обективира от актосъставителя и
наказващия орган. Не е допустимо този съществен елемент от обективна страна да
се извлича по тълкувателен път от данните по преписката, предвид
правораздавателния характер на наказателните постановления. Носенето на
отговорност е винаги за точно определено поведение и факти и е недопустимо санкционирането за неясни и неточни
обстоятелства. Описанието на нарушението е неясно от обективна страна, същото е
непълно очертано, което прави невъзможен последващия контрол по същество и
адекватно и пълно упражняване на правото на защита от жалбоподателя.
Този
пропуск е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй
като го опорочава под формата на незаконосъобразност.
В писменото становище на
процесуалния представител на жалбоподателя се сочи и друг такъв, а именно- нормата,
въз основа на която следва да бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност на нарушителя, не съответства на приложената от АНО, т.е. по
отношение на правилността на горепосоченото НП, не са налице предпоставките същото
да бъде потвърдено като такова, тъй като за да бъде то правилно, наказанието,
отразено в него, трябва да бъде основано на материално-правна норма, като се
вземат предвид всички факти и доказателства, събрани в хода на производството
по налагане на административни наказания. В същата посока е и хипотезата на член
27 от ЗАНН, чрез която законодателя е очертал начина и метода за определяне на
административното наказание. Относно санкциите, наложени на въззивника, с
обжалваното наказателно постановление, съдът намира, че не е спазено
нормативното изискване на цитираната норма от ЗАНН и определянето им е основано
на некоректно посочена разпоредба на закона. Съгласно приложената в случая санкционна
разпоредба на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП: „Водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв.- при първо
нарушение.“, а съобразно приложимата такава на чл.93,ал.2 от ЗАвтП: „Водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката
издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.“.
Очевидно
нормата на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП предвижда налагане на административно
наказание за водачи, извършващи превози без
редовно издадени документи за МПС, а тази на чл.93,ал.2 от същия закон
касае определяне на санкция за непредставяне
на лични документи от страна на
водача, каквото е описаното, в АУАН и в наказателното постановление,
деяние на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че въззивните оплаквания, изложени в с.з. и в коментираното писмено становище на процесуалния представител на жалбоподателя, намират опора в доказателствата по делото и са основателни, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно и неправилно.
В този
смисъл са налице и основанията за заплащане, от страна на наказващия орган, на
направените от жалбоподателя разноски в
размер на 300(триста) лева за упълномощаване на процесуален представител.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63,ал.1,предл.III от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№43-0000486/ 10.11.2020г., издадено от директора на РД„АА“-Стара Загора, с
което на А.Б.Д., с ЕГН **********,***,е наложено административно наказание- глоба
общо в размер на 4000(четири
хиляди) лева, като незаконосъобразно
и неправилно.
ОСЪЖДА директора на РД „АА“-Стара Загора
да заплати на А.Б.Д., с ЕГН **********,***, сумата 300(триста) лева, платена от
Д. за упълномощаване на негов процесуален представител- адвокат М.Т. *** по АН
дело №1404/ 2020г. по описа на Районен съд-Казанлък.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са
изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: